http://poseti.guide-bulgaria.com/a/1164/yeni_khan_baba_teke.htm Йени хан баба теке Снимка: ludetini2.blogspot.com Тип: Светилище Локация: Село Давидково » На английски: Yeni Khan Baba Teke » Текето на Йени хан баба се намира на самия връх Момчил, над село Давидково, където според митовете се намира гроба на Енихан баба. В текето има празен каменен саркофаг със стъклен похлупак, а до него голяма каса с надпис “пара” на български и турски. Енихан баба или Йени хан баба (от турски Yeni Khan Baba - "Новия господар баща" е легендарен турски герой, чието съществуване не е установено исторически. Според местните предания на мюсюлманите от Родопите той е бил алиански свeтец, ислямски проповедник и лечител, живял в региона. Според друга версия (отразена и в популярния роман на Антон Дончев „Време разделно“ той е османски военен началник, отговорен за насилствената ислямизация в Родопите в XVII век и унищожаването на християнските храмове. Текето е построено през 2005 година като около неговия строеж има множество скандали. Земята където се намира текето е била държавна, но в началото на юни 2005г. е продадена на ислямското настоятелство от с. Давидково за 6 600 лева с разпореждане на земеделския министър Нихат Кабил от ДПС. По време на строежа са констатирани множество нарушения. Предполага се, че мястото, където текето е построено е съществувало тракийско светилище. |
pataklama 02 Май 2018 19:52 Какво по-точно се опитвате да ни кажете с цитата от монографията на Цветана Георгиева, драги ми Памфуций? 1. Че новопомюсюлманчилият се Мехмедчо е мръсник българин предател?! Нищо подобно! Мехмедчо е само един обикновен човек, поставен от турците в такава обществена система през 15 - 18 в., в която, ако не е джелеп или някакъв дру такъв, може да живее нормално само като мюсюлманин. 2. Че последица от османското завоевание е установяване на въпросната обществена система на Балканите, която абсорбира българската народност в полза на завоевателя чрез механизма на религиозната дискриминция - доброволен или насилствен. Особено качествената част от българската народност - качествените деца при девширмето, енергичните хора при доброволното приемане на исляма. Е, трябва ли да ръкопляскаме като българи на тази източна мюсюлманска система! И да се кефим на сполетялата ни с турското робство трагедия. ПП. Само не ми обяснявай как с идването на турците паднали данъците на народа. Цитатът е илюстрация на основния път на ислямизация. Тук се налагат две корекции: 1/ Прз 18 в. Мехмед е можел да бъде освен джелеп, също и дервенджия (да мигрира в селище , натоварено с охрана на пътища и проходи), златар или обущар като новомъчениците , дори рудар в Пещера. 2/ Османската империя не абсорбира българите като народност, нейната теократична деспотична система цели абосрбиране на християнско население. Типичем пример са албанците и бошнящите, които въпреки че сменят масово религията си , днес съществуват като народности. Несъмнено наложената османска власт е деспотична. Тя третира християните като покорено население. Никой не спори, че теократичната власт, изхождаща от Корана и Шериата, диксриминра хиристияните, дотолкова доколкото днешното понятие е приложимо към тогавашните условия, т.е. че християните са по-безправни и от мюсюлманската рая. В тоя смисъл Ислямът като държавна религия на теократичната система, като победила религия, несъмнено е престижната религия на Балканите и естествено привлича апостати от християнството и прозелити. Това е процес, който започва още в 13 и 14 в. в Мала Азия, значителна част от завоявателите са първо и второ поколение прозелити в исляма. Османската колонизация и заселване на население, която политика е типична за всички империи още от Рим та до Сталин и Хитлер, е също силен фактор за ислямизацията. Заселването на мюсюлмани, независимо дали юруци или не, цели създаването на местни ислямски общности, които да приобщават прозелитите. Защото смяната на религията означава по онова време изхвърляне от общността, към която прозелитът по-рано е принадлежал. За да може новата вяра да удържи на този натиск, на прозелитите е необходима общност, която да ги приеме. Това особено силно е отразено в житията на новомъчениците (независимо дали реални или не): простодушният християнин по някаква причина - напил се, в пристъп на глупост, измамили го лукавите турци, сложили му нещо в шербета, прелъстили го мръсни туркини и т.н. се съгласява да приеме исляма. Но тогава се намесва местната християнска общност, той се отказва от това решение, съответно местните мохамедани скачат на свой ред (защото шериатът категорично забранява със смърт апостатсия от исляма) и нещата стигат до кадията. И, о чудо, в почти всички жития , кадията - същи Пилат Понтийски - моли, увещава бъдещия новомъченик , обещава му дарове и какво ли не, но действа под натиска на местната ислямска общност и е принуден да накаже героя. Третият голям фактор е, че Православната църква е лишена от възможността да мисионерства, за разлика от исляма. За нула време Балканите се изпълват с проповедници, дервиши, молли и свети мъже от всякакъв тип, докато православното монашество , в съкратен състав се чуди как да опази манастирите и да събере дарения. Т.е. Църквата не може да изпълнява основната си дейност - нейната Мисия. Това е система, която работи, доказала е, че работи още при Селджуките, така, че на османската власт не се налага да организира насилствени политически акции от вида на описаната у Методи Драгинов. Още повече , по същото време Мехмед Авджъ наистина прави масова акция по ислямизация в (Източните Родопи), но тя е свързана не с насилие , а с раздаване на значителни средства на новоприетите в исляма от централната хазна. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |
Визпитаната думичка прозелит си има по-простичко име в нашите ширини - дьонме. И нема как да не се променя народността, защото учените пак използват възпитаната думичка българомохамедани, ама българите им викат помаци. Проломът е дълбок и го има подсъзнателно, дори когато седиш с един помак на една маса и дружески ядете пататник и пиете крушова ракия. |
Визпитаната думичка прозелит си има по-простичко име в нашите ширини - дьонме. И нема как да не се променя народността, защото учените пак използват възпитаната думичка българомохамедани, ама българите им викат помаци. Проломът е дълбок и го има подсъзнателно, дори когато седиш с един помак на една маса и дружески ядете пататник и пиете крушова ракия. Значи все пак новопомюсюлманчилият се Мехмедчо се оказа мръсник българин предател?! Същото ми го разправяше един младеж за съселяните му католици от Калояново. Ако погледнем фактите , обаче се оказва, че петте века "робство" доведоха до българска народност от Охрид до Хърсово, докато точно това разбиране за "народността" отдели от нея "помаци", "гъркомани", "сърбомани" и "македонци". Добре, че София стана столица иначе същата съдба може би щеше да сполети и шопите. |
синове на мръсници и предатели, направени от Робството? Много вдъхновяващо.Белязани от грях по рождение |
Интересно, но аз не чувствам македонците като друг народ, докато при помаците усещането ми е като за чужда цивилизация. Иначе нямам лошо отношени към тях, гостоприемни хора и помагащи при нужда. |
Не, не е станал Мехмедчо мръсник българин предател. Турското робство го е направило такъв. Тъй де, тъй . Не по врат, а по шия. А френското робство направи Шарл дьо Лорен и Франсоа-Йожен дьо Савоа (познат още като приц Ойген) мръсници и предатели на френската народност |
Интересно, но аз не чувствам македонците като друг народ, докато при помаците усещането ми е като за чужда цивилизация. С малко македонци общуваш |
Кайзер Созе 16 Май 2018 10:27 Мнения: 16,866 От: Palestinian Territory, Occupied Скрий: Име,IP Самото то е историческа постановка,Като История славянобългарска Естествено: само си представи. Турци отвличат девойка, но много държат да получат съгласието на брат и да я потурчат, заради което го измъчват. Вместо да я метнат на коня и да я отвлекат, както го срещаме в други народни песни (татари отвличат девойка, овчар плаче за сестра си), те го изтезават ,барем кандиса тя да се потурчи. |
Пропускаш- Йово е документ за времето когато е писан, не за описваните времена Не пропускам. Йово го остави настрана - той е писан близо поколение след Освободжението върху песента за Никола, записана 1860 г. от Веркович. Там интерсното е, че освен факта, че няма паралел в нито една друга народна песен, "Даваш ли Никола" е представена от певицата Дафина от Просеник (изцяло християнско село до Сяр) като лазарска песен. Лазаруването отбелязва преход в живота на момичето към мома , след лазаруване едно момиче може да момее, т.е. да си търси жених. Та песента на Дафина евентуално адресира един друг проблем, който вече ни е известен (за разлика от този поставен от "Никола" от други песни в Западна България , а и от записки във възрожденската преса: български момичета се омъжват за мюсюлмани (арнаути, турци) и се "потурчват" било по волята на родителите си, било въпреки съпротивата им. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |