Отиди на страница:
| Dunai, в Етър Гочето беше оставен да работи на спокойствие години на ред. Освен това използва конюнктурата от 1989 г. Припомни ми поне един млад футболист, който той да наложи в Софийските отбори, може би с изключение на Боримиров. Та нали по негово време Стенли беше стигнал до решението да спира с футбола поради тенденционното му отношение към младите в отбора. При Уефски наследи готов отбор шампион от Вутов и след това при безобразния ЦСКА беше много лесно да се става шампион. |
| bURN, на кого баща му е бил на Армията , че не разбрах . Аз пък съм пял в операта когато я боядисвахме . Ако обичаш пусни едно списъче на левскарите които са били на армията и за два мача са се изградили като футболисти , че да не се бъркаме . |
Smurfie, Гочето ще си остане като един сравнително добър треньор, но вече има остаряло виждане върху играта.  |
а бе къф тренер е Пената той е стратег и типичен пример за липса на всякакви тренерски имения а в същото време интуицията да бъде на много високо ниво, за това примери бол ше дам само един златното лято п/з94г. когато футбалерите си правеха квото си искат  |
| Наставникът на “Пирин” Петър Михтарски преговаря с “Левски” за нови попълнения в състава на орлетата, бившият голаджия на сините иска в отбора Богомил Дяков и Антон Костадинов. Двамата младоци не са сред любимците на треньора на вицешампионите Георги Тодоров и почти сигурно ще бъдат пратени да трупат стаж извън Герена. Дяков се превърна в трансферното откритие на пролетния полусезон в първа лига със зелено-белия екип, роденият в Бобошево талант бе един от малцината пирински играчи, които напуснаха със сълзи на очи стадион “Локомотив” в столицата след срамното 1:4 от “Беласица” в баража на 4 юни. Костадинов е кадър на благоевградската футболна школа и именно силните му изяви на ст. “Христо Ботев” му осигуриха трансфер в “Левски” миналата година. В същото време клубният собственик Методи Калъмбов залага на ЦСКА за привличане под наем на футболисти от Борисовата градина, |
| Треньорът на ЦСКА Стойчо Младенов заяви, че е изключително доволен от победата на "червените" срещу шестия в германското първенство в контролна среща. "Мисля, че направихме полезни контроли до този момент в Германия. Срещаме изключително силна съпротива на терена. Всички знаем силата на немския футбол, те са много агресивни, печелят почти всяко единоборство. Вердер е изключително силен физически тим, който има добра скорост в офанзивен план. Подходихме, защото играхме правилно в тази среща, умишлено им предоставихме да водят играта, за да търсим бързата контраатака. През първото полувреме съумяхме да оползотворим тези атаки и да поведем в резултата. Не е толкова важен резултата, колкото самото отношение на футболистите в мача. Халфовата линия на Вердер ни затрудни в началото на мача, но след това съумяхме да намерим верния подход и парирахме отбора на Вердер, който попадна в една безизходица, една безидейност. Във всяка среща, който се представи добре получава шанс и в следващия мач и така вече сме близо до определяне на титулярния състав. Стоян Колев изпълни много добре дузпата и това ни дава възможност в негово лице да имаме още един изпълнител на дузпи", каза Младенов. Ебаси самочувствието има тая гнида 6тойчо  |
| Ванче, че ние ако с Ипсуич направим Х ти знаеш ли че с Мишока няма да може да се говори. Ники САМО ЛЕВСКИ |
| bURN, не съм те разбрал, човече. Само че не мога да разбера какво лошо има в това че бащата на малката Вуца е бил на стадиона. И на слепите стана ясно, че през последните няколко месеца, той прави свирки наред, само и само да не му дръпнат черджето. Биха си ви моряците на фантазия, защо отричате, че и това го има в футбола, а щом го има, то все някога ще се случи. Както стана и на Герена със "соколетата". |
| Ники, ама все пак това е отбор от Б група. Защо така се подценявате. Ние миналата година с нов отбор направихме два хикса на ШЕСТИЯ в Премиер та Вие един хикс ли не може да добутате. Плюс това четох някъде, че Ви обявили за Българския - Ман Юн. Само дето ония са с червени екипи, ама нищо. |
| Успокойте се момци. Само дадох пример че когато един треньор бие, има право да се надува. Толкоз Ники САМО ЛЕВСКИ |
Gonzo и аз не мисля , че е умесно Тони да трупа опит извън стадион Г.Аспарухов миналата година на няколко пъти доказа, че е с класи над Легендата  смърф новите екипи на Ман. Юн. са СИНИ |
| Афективно развитие На 3 години Слав е конформист. Той непрекъснато се презастрахова "Така добре ли е?" за голяма изненада на своите родители. Очевидно е излязъл от фазата на противопоставянето. Овладяването на "Не"-то, което съпровожда раждането на представата, бележи според Р. Шпиц /Spitz, 1962/ истинския момент на осъзнаване на себе си и на другия. С това пред Слав се е отворил пътя към социалния свят. На 4 години той е фантазьор, а умът му е в непосредственото въображение. Когато Слав и мама се гушкат и играят на "мама Зайка" и "зайчето Питър" и в този момент тате влиза в стаята, Слав възкликва: "Ето го мистър Макрегър, мамо, бързо да се скрием!" Четиригодишният Слав е също самохвалко, поради необходимостта да се утвърждава: "Аз съм гордостта на татко", обяснява той на баба си и дядо си. Голям бърборко, той е актьор и публика на собствените си действия и спектакли. С шнолата на мама той играе, като за няколко минути я превръща в кораб, плуващ в развълнувано море, в бариера на прелез на влак и най-сетне във фотоапарат, с който прави снимка на току що събудилата се сестричка. Най-много Слав го вълнува да стане социално същество и многобройните му "защота" и "как" са доказателство за това. На 5 години той достига фаза на лично и социално равновесие. Вече не се чувства удобно в своя свят на "тук и сега", чиито център е майка му. За него светът се свежда до по-широкия семеен кръг, чиито център е домът му, който го привлича. Използва ограничения кръг на собствените си познания докрай. Когато е необходимо, Слав се обръща към възрастния. Търси удовлетворението от успехите си, от социалното си утвърждаване: "Как трябва да се направи това?" или "Това се прави така, нали тате?" Неговият свят все още е проникнат от самия него и той не може да го разглежда от гледната точка на другия. Ако на 5 години Слав е по-резервиран и "по-целомъдрен", отколкото на 4 години, то интересът му към произхода на бебетата и почудата му пред половите различия продължават. |
| dunai, tova be6e 4ast ot ne6to kato razgovor s niki, zatova pootdelno niama smisal ! A Vucata, ako iska i season ticket da si kupi ! |
| Фаличeският стадий Известно е, че 3. Фройд, открива съществуването на детската сексуалност, която съществено се различава от тази на възрастния човек, благодарение на клиничната си работа с възрастни и в процеса на тяхната психоанализа. Характерна за детската сексуалност е играта на частичните влечения, съставящи сексуалното вле- чение, свързани с източниците на телесна възбуда, определени като ерогенни зони и проявяващи се под формата на изолирани поведения, водещи до специфично удоволствие. Съответната ерогенна зона определя и названието на всеки един от психо-сексуалните стадии на развитието /орален, анален, фаличен, латентен и генитален/. Двигателят на това развитие са вътрешните психични конфликти. Чувствата и преживяванията, които ги съпътстват, се изтласкват в несъзнаваното в по-късна възраст /инфантилна амнезия/. Затова възрастният човек не си ги спомня, но те са изиграли предопределяща роля за психичното му структуриране и форми- рането на личността му. Според теорията на Фройд за психосексуалното развитие на детето, оралният и аналният стадий, които обикновено се простират през първите 3 години от живота, засягат единствено детето и неговата майка. Разбира се, малкото дете разпознава и изпитва привързаност към баща си, но по своето качество и роля, тя не се различава от привързаността към майката. Според Фройд тази ранна връзка между двама отстъпва място към 3-та година на връзка между трима, свързана с намесата на бащата и по специално с комплекса на Едип. Между 3-та и 6-та година детето представя типични поведения, свързани именно с психосексуалното му развитие в този период: мастурбиране, ексхибиционизъм и воайорство. То се интересува също от произхода на децата и изработва различни теории за раждането: бебето се ражда от гърдата на майката, от пъпа й или чрез отделяне, след като тя е погълнала специална храна. Концепцията му за сексуалните отношения е садистична. Представата на момичетата и момчетата в тази възраст е че съществува само един генитален орган - фалосът - откъдето идва и името на този стадий. Както в случая на малкия Ханс /Фройд, 1993/, става ясно, че 3-4 годишното дете разделя света на живи и неживи същества, според това дали имат фалос или не. В представите на детето в тази възраст малката сестричка няма фалос, защото е кастрирана. Разбирането за различието между половете идва по-късно. Момчето не само вярва, че момичето е кастрирано, но се страхува да не му се случи същото, като наказание за неговото желание към майка му. Респективно, момичето вярва, че съвсем несправедливо е лишено от фалос. /Не е рядкост да видим 3-4 годишно момиченце, което се опитва да пишка право като момче/. Кастрационният комплекс отключва комплекса на Едип. Комплексът на Едип Малкото момче, което заявява: "Ще се омъжа за мама, когато татко вече няма да го има!" и малкото момиче, което е във възторг да се разхожда само със своя баща, си съперничат с родителя от същия пол /враждебност/, за да се доближат до родителя от срещуположния пол /любов/." Разрешаването на Едиповия комплекс се състои в отказа от сексуалните и враждебни желания и в идентификацията с родителя от същия поп, взет за модел: Малкото момиче става като своята майка, а малкото момче като своя баща. Детето интегрира своя пол, като възприема поведенията и ценностите на родителя от същият пол. Упадъкът на Едиповия комплекс следователно е свързан с интериоризацията на родителските образи, на изискванията и интересите на родителите, които изграждат Свръх-Аза. Каква е неговата роля? Да контролира влеченията и да оторизира някои поведения на Аза, както да му забранява други. Съществуват ситуации на обърнат Едип /привличане на родителя от същия пол, съперничество с родителя от ротивоположния пол/ и обратен Едип /привличане на бащата към дъщерята, на майката към нейния син/, както и Едип, засягащ други лица /по-възрастния брат или сестра, дядото или бабата/. Интерес представлява обяснението на френския психоаналитик Жак Лакан (Lacan, 195  Комплекса на Едип, което разкрива ключовата му роля за афективното развитие на детето и психичното му структуриране. Според Лакан третият стадий на огледалото /2-3 години/ съставлява първото време от стадия на Едип. Детето се идентифицира с липсата на майката, т.е. с фалоса: тази идентификация поддържа детето подчинено на своята майка, на нейното желание /областта на въображаемото/. В едно второ време бащата се намесва, за да означи на детето, че то не е въображаемия фалос на майката и че тя няма фалос. Законът на бащата се състои в една символична кастрация: "бащата кастрира детето, разграничавайки го от фалоса и разделяйки го от майката". Третото време от стадия на Едип се състои в идентификацията на детето със Закона, с бащата носител на фалоса. Тогава детето напуска въображаемото и влиза в символичния ред, в реда на езика, в света на културата и цивилизацията: то става субект, който е различен от двата други - от майкат а и от бащата възпрепятстващ сливането на детето с майката. Афективността слага своя отпечатък върху цялата личност на детето между 3 и 6 години. В интелектуален план егоцентризмът на неговото мислене и представата, която си изгражда за света, го доказват ясно. На тази възраст детето изразява своя афективен живот най-вече чрез моториката си. Ето защо в психологичното изследване и терапията често се използват рисунки /на човек, на семейство, на дърво и пр./ и играта /с малки персонажи, представляващи различните членове на семейството; с модулите в залата по психомоторика и т.н. Приказките също интересуват живо малкото дете. Според Бруно Бетелхайм вълшебните приказки представят света по същия начин като детето, говорят му за психологични трудности, каквито са неговите /добрата и лошата майка, едиповата ситуация, съперничеството между братята и сестрите/, носят му облекчение и му позволяват да се разбере по-добре. Вълшебната приказка не трябва да бъде обяснявана на дете то. Тя поставя екзистенциални проблеми в кратки и точни термини: необходимостта да бъдеш обичан и страха да останеш незабелязан, да си без значение за другия; любовта към живота и за страха от смъртта. Ситуациите, представени във вълшебните приказки, са опростени, а персонажите не са амбивалентни. Те също така предлагат на детето решения, които то може да схване според нивото на своето разбиране. Бетелхайм уточнява: "Ако приемем, че тези истории ни описват реалността, очевидно те са възмутителни, жестоки, садистични и всичко каквото пожелаете. Но възприемани като символи на психологични събития или проблеми, те са напълно верни" /Веttelheim, 1978/. |
изкука