Отиди на страница:
| Не мислех, Граци, че се нуждаеш от уроци по ограмотяване, но видно е, че нуждата е вопиюща. На български се казва АРХЕОЛОГИЯ. И никакви пинизчета не биха я направили археологизъм, даже и преди 50 години. Това по формата, а по съдържанието - най-напред разбери за какво става въпрос, и след това емитирай идеологическите щампи, излезли от дебрите на дефицитния мисловен процес. |
| Симпли, ще го разкарат по същата причина като нас-фалшиво обявена експедиция с цел избягване плащане на таксите за подобни проучвания- може да сме на Балканите, но от време на време ядем доматите без колците!  |
археологизъм е точно обратното на неологизъм. не пречете на грацко да създава неологизми, па били и археологизми  |
| В края на краищата печеливши от някаква активност и находки биха били и двете страни(каквато и да е биха били -археологични или геодезични ). Най-вече притежателят на територията. Намерилите биха се овенчали със слава, но голямата "хаталя" остава за България. Както и да е. Познатата картинка: Гол, ама курназ (на гол гъз - чифте пищови ). Нито аз, лично, имам някакви инвестиции в тези разкопки, нито дори косвено имам някаква файда от намирането на каквото и да е било на черноморското дъно, но логиката е безкомпромисна. Спомням си в началото на 90те как в Полша някаква си германска фирма искаше да отвори фабрика за "нещо си" там (доколкото си спомням нещо свързано с текстил ). Полското правителство потрива ръчички и им вика: Толкова и толкова процента. Ние искаме това, ние искаме онова. Вие трябва такива неща да спазвате, толкова ще ви обложим за това, пък на печалбата... на хората им писнало и се дигнали...тогава поляците тръгнали с другата гайда: Ама как така? Вие знаете ли колко безработни ще оставите тук. Вие сте безсърдечни! Вие мислите само за печалба! и т.н.т... Е, то не мо'е и оная работа вътре и душата в рая. Тия работи стават само в приказките и в учебника по диамат.  |
| Много ми е интересно дали канадското правителство ще разреши на Б.Димитров да търси томахавката на Чингачгук из канадското крайбрежие с 30 геолога на борда?!?  |
| Дончо, отново ефтинко бе брато. Ами че ти ме обиждаш направо. Какво сега? Искаш да блесеш с речникови познания ли, к'во ли? * Ти не разбираш ли, че да изучиш правопис не е кой знае каква голяма придобивка. Повярвай ми. Но ако пък за теб буквалистиката си е нещо с което с гордееш, кой съм аз да ти преча. Ей, в края на краищата аз съм виждал хора които се гордеят с татуировките си да речем. Кой с к'вото може, един вид. _________________________________________ __________________________ *демек, виж се колко си неграмотен, за разлика от мен. (поне на това мирише )  |
| Грациане, припомни си, може да потърсиш и в архива на СЕГА: БД беше първия , който каза каква е истинската цел на т.нар. професор никой си. Повече нужда от коментар има ли? Не мисля. |
| Fierce, при комшиите от много по-отдавна цял свят се напиня да кОпа. По обясними причини. Но при тях процедурата за разрешение е много сложна и строга, и изненадващо твърдо се спазва. Ситото е много ситно. И се минава през хаберлии. А у нас засега всеки Грациан, ако разполага с някаква властчица, може да позволи какво ли не. |
| Божидар Баба и трдесетте геолози? Уауууу...дай да го видим туй чудо...то така на думи и простотията може да изглежда героично.  |
| Архаизъм, бе простаци, не археологизъм! От завист го казвам, че като го прочетох, тъкмо да дам и аз обяснението с антонима (обратното на простоним), и гледам, те ме изпреварили. Много простотия у тоя форум, и се активна. Язък! |
| Ти чудото може и да го видиш, може и да не доживееш, ама въпросът остава!Ако ти не харесва Божо, избери си по твой вкус, тури и още геолози ако трЕбе, /четиридесет например /ама това няма да промени нищо-разрешението, бабам, е право на всяка суверенна страна! Та, как е там в Канада с мнимите археолози?!? Редактирано от - fierce на 03/8/2003 г/ 23:37:03 |
| Уф. Многострадална, поясни ми и що е геодезическа находка, че съвсем се ошашавих. Малко съм ходила по морските кръчми навремето. Малко. Иначе сигур щях да знам. Татуировка некаква? |
| Има една интересна книга, казва се "Гръцкото съкровище" от Ървинг Стоун и е посветена на откриването на Троя от Шлиман. В нея много подробно са описани перипетиите на непрофесионалния археолог в гоненето на една абсурдна за времето си мечта. По времето, по което е правил разкопките, никой не е вярвал в съществуването на Троя. На Шлиман ми се е налагало да преминава през неописуеми бюрократични перипетии в Османска Турция преди 150 години, да се преборва със скептицизма и закостенелостта на общественото мнение в ония времена, но накрая резултата надминава всякакви очаквания. Невероятна книга за стремежа на човешкия дух и силата на мечтите. Та, персонажи като Божо е имало и преди 150 години. Научни хипотези, че Ноевия ковчег е бил около Арарат-също. И Шлиман не е бил археолог. А относно какво ще спечелим и какво ще загубим-бай Иван го е казал отлично. Ама и евтината слава и биенето по космати гърди не са описани от вчера. Също и афоризмите-"Значимостта на един човек не е в това какво е постигнал, а в това, какво се е стремил да постигне"(Джубран Халил Джубран) и "Колко малко са хората имащи свои цели. И колко много са тези, които правят чуждите цели свои мишени."(Стас Янковски) |
| Изобщо не смятам да те опровергавам в очевидното, че Троя си е там и всеки турист може да види портите на Приам и нейните останки, които се реставрират усилено, нито маловажния факт, че неговите разкопки обръщат наобратно една хипотеза и хилядолетните схващания, че "Илиада" е измислена. Най вероятно СС говори за изчезналото съкровище на Приам, намерено от Шлиман и затрито преез Втората Световна от Берлинския музей познайте от кого. Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук Редактирано от - Сабахатин Али на 04/8/2003 г/ 01:00:31 |
| Комшу, СС много добре знае какво говори. А ти, като си дал тези линкове, да си беше дал и труда да ги попрочетеш... |
| THE EXCAVATION OF TROY Although there have been multiple cities of Troy, but Heinrich Schliemann sought only one. When digging began at the site, Schliemann negotiated with two Turks (who owned the land on the other side of the hill) to acquire permission to dig. The Turks agreed, in exchange for a stone foundation (which Schliemann believed to be the Temple of Athena) which he had already uncovered (which they desired for a bridge they were constructing). Schliemann reluctantly agreed, and commenced digging in 1870. He was forced to an abrupt halt on the 21st of April, however, when the Turks, deciding they had enough stone, revoked the agreement. Following this, Schliemann attempted to gain permission from the Turkish government itself. Finally, on the 11th of October, 1871, he acquired the government's acquiescence and recommenced digging (on the condition that he surrendered half the treasure he acquired to the Turkish government). For a great deal of time he found little of great value, and certainly nothing blatantly indicative of this being Troy. Most of the artefacts were crudely engraved clay tiles and obsidian knife-blades. On June 18, 1872, Schliemann discovered a relief of the Sun God, Apollo, riding the four horses of the sun (an artefact which he smuggled out of the country to adorn his garden) - an item which was likely to be from a much later period than that of the Trojan War. By this point he had become thoroughly disheartened, losing his previous faith in his judgement of the location of Troy. On August 4, however, he discovered several gold pins and the bones of a woman who (he judged, based on the bones' colour) had died during the burning of Troy. To follow this in May 1873, his crew found two gates 20 feet apart, and the foundation of a large building behind the gates. Rallying his hopes, he dubbed the entrance the Scaean Gates, and named the building Priam's Palace. Shortly after this, Heinrich and his spouse, Sophia Engastromenos, discovered a large amount of valuable artefacts and, wishing to keep their find a secret, gave the ruse that it was Heinrich's birthday and as such, the crew were permitted the day off. Unearthed during this time were a copper shield, a copper cauldron, a silver vase, a copper vase, a gold bottle, 2 gold cups, a small electrum cup, a silver goblet, 3 silver vases, 7 double-edged copper daggers, 6 silver knife blades, 13 copper lance-heads, 2 gold diadems, a fillet, 4 gold ear-drops, 56 gold earrings, and 8, 750 gold rings and buttons. Smuggling this treasure from the site, Schliemann sent it to his friend, Frank Calvert, who subsequently hid it with other contacts all over Greece. Convinced that neither the Turkish nor Greek governments could pursue any course of action on the matter, Schliemann wrote his first account of the find. The Turkish government did discover his deception, however, and demanded that he return the stolen artefacts. Schliemann refused, and, until August of 1876, he was caught in constant battle between the Greek and Turkish governments. For a time, Schliemann abandoned Hissarlik in the hope of finding more spoils at Mycenae. On the aforementioned date, the Greek government made an agreement to allow him to excavate at Mycenae, but from the beginning this project was hampered by constant debate over the right of the Greek officials to intervene in Schliemann's work. Nevertheless he made some significant discoveries; having immediately started digging near the Lion Gate, an imposing structure with a large lintel topped by a relief of two Lionesses facing each other. There was a great circular space south of the Lion Gate, perhaps an ancient open-air meeting place, and in this space his workers found two tombstones. Excavating the graves, Schliemann discovered abundance of gold funerary goods and, in Schliemann's typical fashion, decided that the graves were those of Agamemnon, Cassandra, Eurymedon, Clytemnestra, and Aegisthus - heroes of myth, who had been the direct subject of much of his archaeological career. Also, he unearthed a 12-inch high vase with a painting of a procession of soldiers marching off to war - the appearance of the illustrated soldiers was similar to that of Mycenaean warriors around the time of the Trojan War. In September of 1878, Schliemann arrived at Hissarlik, and on October 21, 1878 he found a small cache consisting of 20 gold earrings, some gold spiral rings, 2 electrum bracelets, 11 silver earrings, 158 silver rings, and many gold beads. This time Schliemann was able to keep only one-third of his findings, the Imperial Museum at Constantinople claiming the rest. Also, as aforementioned, Schliemann made one last (unsuccessful) attempt at finding conclusive proof that Hissarlik truly was Troy before abandoning the site to the hands of future archaeologists. The methods with which he excavated were representative of the relatively primitive historical awareness of the time - essentially, he sunk broad trenches into the hill, disregarding the possibility of many artefacts being damaged and/or lost by his actions. In fact, by digging as deeply as he did, he uncovered pieces of a city as much as a thousand years older than that he was seeking - and in so doing, destroyed most of the Troy he was seeking. |