Отиди на страница:
| Чок觧, Съвременното селскостопанско производство е на практика промишлен бизнес и може да функционира успешно само ако има достатъчна “критична маса” т.е. само ако е крупно - големи блокови масиви, големи животновъдни ферми, за да може да се въведе ефективно механизация, както и първоначална промишлена преработка на място. Създаването на АПК и ПАК в България беше правилно, друг е въпросът начинът им на управление и възнаграждение на кооператорите. Разтурването им и връщането на земята в реални граници по време на прехода беше пагубно и последвалият срив на производството на селскостопанска продукция доказва това. Що се отнася до Чехословакия ето я западната оценка: - In agriculture Novotny was cautious about a new plan for cooperatives to be amalgamated into huge agricultural enterprises, and as a consequence production continued to stagnate. В селското стопанство Новотни беше предпазлив относно новия план за окрупняване на селскостопанските предприятия и като последица от това производството продължи да стагнира. |
| Чоки, приказките за “изопачаването” на комунизма у нас не ловят дикиш, защото не си запознат добре с теорията на комунизма в конструктивната й част. Сталин всъшност, в основното, като махнем византийско-ординските екзотики, си е правоверен ленинист и марксист, и построеният у нас соцялизъм си беше правдиво пресъздаване на теоретичния си архетип. Това доказа убедително А. Ципко в известната си серия от четири статии в “Наука и жизн’ ” през 1988 г. За съжаление после нищо не се чу от него. (Нищо не се чу ии от оттепелските философски звезди, Мамардашвили май затъна в чревовещателство). Тогава бяхме добре подковани, току-що след изпита по история на марксистката философия при бай Петър-Емил Митев. Интересното е, че критическата част на марксизма остана при това почти непокътната, валидна и сега. Критическата част на марксизма беше, ако не най-доброто идейно оръжие за развенчаване на “конструктивната” страна на марксизма и на комунистическите режими, то поне достатъчно добро като за тогава. * У нас след девети имаше следвоенно възстановяване, известна модернизация, но то не беше плод на комунизма, а на модерността, и щеше без съмнение да стане по по-добър и траен начин в условията на многопартийна демокрация. Социалната справедливост и самото социалистическо движение щяха да процъфтят в такива условия. Не разбирам нищо от селско стопанство, но у нас, както и на запад, комасацията и кооперативното движение са започнали доста преди девети и независимо от социалистическото движение, по технически и стопански съображения. Това лято бях смаян от размерите на холандското селско стопанство (цялата страна буквално мирише на оборски тор), миналото – от швейцарското селско стопанство. Б Швейцария (консервативната, либертарианска и габровска Швейцария) и досега селяните са най-защитените производители в света – до 70% от доходите им са държавна субсудия (това е абсолютно неудържимо вече), всеки швейцарски селянин членува средно в 13 производствени и търговски кооператива. * Извънбрачното препаства неартикулирани словесни масиви, без дори да ги поредактира малко – ненавиждам това. |
| Не хитрата система задуши лявото в обятията си, а пазарната икономика доказа, че няма съперници в създаването на матерялно благосъстояние, плуралистичната демокрация доказа, че няма съперници в изграждането на стабилни, възпроизводими и способни да се развиват обществени структури. Позитивните ценности на марксизма и соцялизма станаха общо място в съвременните развити общества, а хегелианските есхатологични фантазии отидоха в музея. ГСДП, партията на Бебел и Либкнехт, на Роза Люксембург, се отказа от марксизма и класовата борба, когато икономическата поитика на Ерхард създаде немското чудо. Още в края на 19 в. Едуард Бернщайн, макар и неизтънчен философски, тури кантианския нормативизъм во главу угла на социалистическото движение – справедливостта и равенството са вечен идеал, постепенен коректив на реалността, а не утопия, която трябва де се “претвори” веднъж завинаги в живо дело, да се овеществи. |
Имам един познат, събира вицове с научна цел - прави разни сравнения на вицовете в различни страни, епохи и т.н. Интересна работа, особено ако с нея успяваш и да си изкарваш хляба  . Та този познат твърди, че горният виц е бил разпространен в началото на 60-те години в няколко страни от "социалистическия" лагер - ГДР, Чехословакия, Полша и Унгария**. По негови думи, вицът не само не е бил разпространен в другите страни, а дори - когато е бивал разказван там по това време - просто не е срещал разбиране: хората не са го възприемали като смешен.Преди известно време този познат разказвал на един познат латвиец тези си наблюдения. За негова изненада, латвиецът казал - не е вярно, при нас, както в Литва и Естония, този виц беше известен. Оказало се - във вариант: при посещение на Хрушчов в Китай, в делегацията бил включен и Арвид Пелше***. Хрушчов задал въпроса за враговете на социализма и Мао отговорил - имаме около 3 милиона. "И при нас са толкова" - казал Хрушчов. "А, не, Никита" - намесил се Пелше, "3 милиона сме в Латвия и Естония, с Литва ставаме 6.5". Та тезата на този познат - която аз, общо взето, споделям, - е: страните, които са имали този виц, са същите, които са успели в "прехода" си****. Останалите страни (в различна степен) - "тънат" на различни фази на "прехода" си или дори не са го започнали още. В тази теза ми харесва индиректно измереното (чрез вица) всеобщо недоволство на населението , което - както се оказва в крайна сметка, - няма нищо общо нито с леви, нито с десни убеждения, нито с по-добър или по-лош модел на развитие. Както се вижда, в латвийския вариант сам Пелше казва за "враговете на социализма" - "НИЕ сме 3.5 милиона" ----------------- * за тези, които не знаят: толкова е цялото население на ГДР по времето на Улбрихт ** (в съответния "национален" вариант - Новотни и 15 милиона за ЧССР, Гомулка и 33 милиона за Полша, Кадар и 9 милиона за Унгария) *** Арвид Пелше - първи секретар на Латвийската компартия по времето на Хрушчов, доста тъмна партийна фигура. На този фон използуването му като фигура във вица с думите "3 милиона сме" прави работата брилянтна... **** прочее, докато в "нашите" страни се строеше ентусиазирано социализъмът, точно в тези страни имаше от време на време "събития", обсъждани у нас на открити или закрити партийни събрания ... Редактирано от - Падащ от Марс на 22/8/2003 г/ 19:49:53 |
| Eх Марксизъм! Странно но най-живе е в САЩ И А.Б и Валентин все така и се водят - икономиката определя Няма икономика без идеология. Пазарната икономика не е възможно без ценностна система, която РАЗРЕШАВА размяна между различни светове, не въвежда ценностната еквивалентност. Войната, а не икономиката е първична размянна форма, защото физически телесно установява границите между различия и по този начин ги прави съпоставими. Не войната е продължение на икономиката с други средства, а икономиката е легитимация на войната и нейното средство Брехт бил много по близък до истината от В.И.Ленин и другите Съветската икономика за съжаление или за щастие от самото начало беше планирана като външна на идеологията - само та са били допускани "специалисти". И това се оказа фатално за сталинистката система.Те превърна икономиката от средството за легитимиране на реалните размени в средството за тяхното спиране и репресиране. такива репресивни икономики са изкуствени и като правило свършнват с катаклизми - така и стана. Западната икономика е пропитана от идеология, от нормативната система на индивидуалния успех и аскеза. То и в Русия най-добрите "икономисти" преди Ленин са били старообрядци и сектанти. Като прочетох АВ веднага се сетих - Новотный по словам тогдашней официальной советской прессы был снят с занимаемых постов потому, что "не справился". Цялата тази система беше свъзрана ето с този термин " справянето" - притискане, налагане, изкореняване, освояване и разораване на ...ЦЕЛИНАТА. Целият природен и културен свят е била тази ЦЕЛИНА. А Партията го разоравала, преиначавала, налагала своята воля Т.Е. действала въпреки ценностната система на природоползване - на руските или булгарските селяни, на полските търговци или чехските инженери. Сходството, дори и тъждеството на това "източно" налагане със западното "господство" е повърхностно. Хегел дава точен образ на западното като "хитрост", а Сталин на източното като "Победа". Западният образ на успеха е хитрец, изобретател - Едисон, Маркони /тук кстати някой каза че е бил италиянец, да но реализира своето радио в САЩ/. Източният е Мичурин - чудесник и колдун, който директно променя природата, пречупва я. Е засега печели хитростта. Общо взето пак 68 даде на съветските лидери и аргументи, и възможност да изпрати модела на надвиването на прирадата в история. Те като не успяха да надвият врага, просто решиха да му се предадат Да станат хитреци Ето това е разликата между Пражката пролет и Перестройка Зад Пражката пролет наистина имаше нещо ново и за Запада и За Изтока. Затова тя и не се състоя Редактирано от - минавам от тук на 22/8/2003 г/ 20:02:22 |
| Муха Симпатичен си Прав си Гоня си ги безнадежно - 60-те ...на миналия век Ти си гони своите ..да имаш за къде и за какво Успех |
Стига бръмча па ти бе, я най си обичам да ми обяснявая икономиката дипломирани марксист-ленинци. Нема значение дали са философи, политолози или некакви други лежяци  |
| какъв "елит"?? Един в америка заточен, друг ги в уста бързо целуне. Що неси вземете зелените карти момчетяа |
| Пешеходец, смайваща е човешката логика с възможността си за обърне всичко на долу с главата. Както и да е, всеки с разбиранията си. Но да сравниш Мичурин с Едисон и Маркони, наистина трябва да ги гениален, че и крачка в повече. |
| Революционерството на запад не е умряло, само е добило други форми. Например цялата естетика на “интернетната икономика”, с младите директори, “творческите” консултатнски фирми, по които трих известно време кокали, полупрозрачните пластикови джаджи в лилаво, мандаринено и резедаво - беше какво – опит за естетизиране, революционизиране на ужаса на всекидневната рутинна производствена и търговска дейност. Култът на западната младеж към Боб Марли, марихуаната, ръчно свитите цигари, домашно плетените бабешки пуловери е какво? За моето поколение най-силният антитоталитарен стимул беше Попер с Нищетата на историцизма. Енгелс пишеше, че по негово време човек се чудел как е възможно зад безкрайните периоди на немските професори по философия да се крие революцията – е, и по наше време се чудехме как е възможно зад приспивните науковедски писания на Попер и Куайн да се крие разобличението на татовизма? Възможно беше. * В отъждествяването на капитализма и комунизма с “тоталитаризма”, т.е. пак хегелянската традиция на Маркузе (и Адорно и Хоркхаймер), и в цялата философия на тоталитаризма от Аренд насам се крият много опасности. У нас идеите, че САЩ бил тоталитарна страна, че всеки богат е подлец, са страшно популярни и ужасно погрешни. Но как да се преодолеят без жив положителен опит? Не знам. Европейският антиамериканизъм е още по-опасен. Зад него е сянката на сталинизма и нацизма. |
| Абе Вальо Наистина си пръдльо Да ми извиняваш Ама не ми е ясно за какво се бориш Ясно ми е едно, че не е много сполучлив. Дори и да си в Ню Йорк. Дай нещо от себе си Все цитираш как трябва да бъде Кажи какво би искал да бъде, а другото както ще стане Малко фантазия бе Ами Адорно. Аз в Прага през 71 точно за него говорих. И получих честни и ясни отговори. Системата наистина е нещо друго. Хората искаха тя да работи ЗА ТЯХ Е сега пряк въпрос - за кого работи Системата Редактирано от - минавам от тук на 22/8/2003 г/ 20:41:44 |
| а сега по темата. Имах удоволствието тези години да живея в холандия. Цялата им армия беше изнесена покрай пътищата/не до магистралите а далече от "атаката"./ НАЙ-ГОЛЯМО удоволствие ми правеше да им говоря на български. Шашваха се - russian!?? no- bulgarian!Винаги казваха - вие превзехте летището, но като мъже, вие сте ИСТИНСКИ ВОЙНИЦИ!! |
| Мърморане Извинявай, се разприказвах с Валентин Ами прав си Само че ми е странно как ги разбираш тук - кои и върху какво стоят, къде са им главите, къде са им краката. Та нали всичко е виртуално А за здравия разум-извинявай. Поне в един трамвай трябва да се возим за да сме сигурни, че стоим еднакво -върху краката или върху главата си. Иначе-  |
Тоя откаде и да я подфане, се до трамваите че я докара. Ногу са го бутали завалията по тия пусти трамваи  |
| Да, а мнението ми за Адорно е, че е кисел мърморко и тоталитарист мракобес при това. И по Аренд не си умирам. Според мене пък съм един от малкото форумци, които имат и собствени мисли – мислите са преди всичко плод на характера. Свидетелство за това е и импакт фактора, нали? За какво се боря и особено срещу какво – вж. архива, имам там май към 3, 700 постинга. |