Отиди на страница:
| Най-после един добър текст в тая рубрика ( извън Хърсев и Димитри имам предвид). Време беше. |
| Да текста е добър Дори минах повторно Ама какво да каже човек Някои много четат а все тая Някои изобщо не четат и пак тая Този и чете и не все тая - разбира! |
| КОГАТО ПАРИТЕ ГОВОРЯТ- ИДЕАЛИТЕ МЪЛЧАТ !!! КОТАТО ПАРИТЕ СА ВСИЧКО- ИДЕАЛИТЕ СА НИЩО! Въпросът днес е : ИЗКУСТВО за/печелене!/ пари! Или ПАРИ за/правене!/ Изкуство! Аз предпочитам второто!!! Прекрасно четиво- за РАЗМИСЪЛ ! |
| Да, много хубав текст. Но голямото изкуство никога не е бягало от парите, дори когато ги е осмивало и е зовяло на бунт срещу властта им. Когато нямало културна индустрия и масов пазар, имало княжески и папски дворове, търговски и занаятчийски гилдии. По времето на Фидий Атина била най-богатия търговски град в света. По времето на Виргилий - Рим бил същото, по времето на Микеланджело, Тициан, Рембранд и Рубенс - Флоренция, Венеция, Амстердам и Антверпен били същото. Търговията винаги идела преди вкуса, стила и високите идеи. И в Русия Достоевски, Чехов и Блок станали възможни благодарение на купците Строганови, а не обратното. |
 Вярно, steppenwolf, добър е текстът, ама какво от това. Нещата си остават същите: И скучно, и грустно... и некому морду побить в минуту душевной невзгоры... |
| Не мога да повярвам... Смешен плач... Игов се жалва в иначе последователно подредения си, но не казващ нищо ново текст, че кохортата от интелектуално списващите в полето на обществените идеи си погива... С берлинската стена рухна безотрадно интригата има ли алтернативна писта за този род идеи. И всички култури неминуемо приемат с шеметна бързина либералното... Общественият сблъсък мимикрира единствено в санитарни акции, наречени Милошевич... Косово... Афганистан... Ирак... Коя значима глобална мисъл още би упорствала, защищавайки националното, пръскащо разяждаща отрова? Кой би взел на въоръжение агресивната религиозност, раждаща мисионерска непоколебимост? Идеология... who cares? Може ли да стане глобална война? Не... Историческото мачка етнографското (по Ренан); маслиненото дърво е все по-загубена кауза пред Лексуса (по Томас Фридман)... ПАЗАРЪТ налага стил на междукултурно общуване чрез РАЗМЯНА на ценности, а не НАЛАГАНЕ на ИДЕОЛОГИЯ... Интернет сваля табутата дори за сатрапските режими... Гнездата на диаболичното (Северна Корея, Куба, Иран...) изглеждат все по нелепи... Даже Китай влиза в СТО... Русия, отстъпвайки, пробва да търгува пастите за зъби заради отречените другаде субсидии за енергетика... докога ли Путин ще се пути на човечеството? Социалното се определя вече от ПАЗАРА, не от ИДЕОЛОГИЯТА. Една национална общност вече опазва ценностите си, не като се зъби на другостта, а ако съумее да ги продаде чрез туризъм... Краят на историята (по Фукуяма) май е край на дискусията коя е философията, която хем прави обществото предвидимо, хем разхлабва обществения хомот на индивида, така че хомотът да стане незабележим... Либералното... Къде били интелектуалците... Драмата на Игов много напомня интелектуалния ужас, съпътстващ всяко състояние на обществена установеност: "по-лоши от нашите деди" наричаше поколението си Хорацио, "край на века" нарекоха блажената нега на лъжовната завършеност на бел епок французите... Това че интелектуалците не могат да предугадят всичко, не е причина за интелектуален вопъл... Метежът на обществените идеи свърши. Добре тогава, от какво може да се предизвика човечеството? Погледът към индивида... Психологията... Неизбродния потенциал на човешката психика... Третият път? dobrinus@yahoo.com |
| Културната индустрия създава сериозни естетически проблеми - с развитието на медиите (не само СМИ, а материалната страна на изкуството изобщо) се променят и целите на изкуството. С развитието на фотографията и дизайна цел на изобразителното изкуство става борбата с уподобяването и конфекцията. Цел на литературата става борбата с езика на маркетинга. Цел на музиката става борбата с "популярната" комерсиална музика. Цел на guerilla-публицистиката във форума става борбата с празнословието, фалша, провинциализма на официозната "свободна" публицистика. Но така е било и по-рано в историята. |
| Да ме прощавате, ама изкуство, подчинено на Идеологията или Пазара, се нарича "лайно". Не съм съвсем съгласен, че "освободеността" е довела до изчерпване на творческите идеи. Напротив, според мене в последно време относителната сила на отделния субект все повече намалява, това просто важи и за "гордия интелектуалец" и така описаните му мъки. Или ако ми позволите: "Бог е мъртъв, да живее машината", простете наглостта ми на лаик... Всеки прави своя човешки и творчески избор. Истинският творец няма да се продаде, просто трябва да има добър мениджър. Доколко този бранш е развит у нас, мога само да гадая. Поздрави! |
| О, всеки век си има своя "mal du siecle"*. Поради изчерпване на творческите идеи, безнадежност и липса на опори в съвременната действителност, мнозина от великите, признати от нас-съвременните за такива, са обръщали поглед към миналото-оттам са черпили вдъхновение. Никой не е е доволен от времето, в което живее. Все му се струва, че миналото е предлагало великите сюжети. Това е дълга тема. Но хората не сме се променили много. За толкова много векове човешко развитие само човек си остава един и същ. Променят се само условията му на живот благодарение на техническия прогрес. Но душата човешка е същата. За душата човешка се борят Бог и дявола. Затова сме си същите. А пропо, някой да ми помогне. Кои са всъщност великите живи световни писатели? Признати на този етап за такива. Тези, които ще оставим на бъдещето. Тези, към които на бъдещите ще им се прииска да се върнат, когато ги ги налегне " le mal du siecle"? ---------- Le mal du siecle-Болестта на века. |
И всички култури неминуемо приемат с шеметна бързина либералното По-голяма тъпотевина отдавна не бях чел. Ма и няма как - никой досега никъде не си е позволил да твърди подобна глупост с такава категоричност. Хеле пък следващия бисер: Социалното се определя вече от ПАЗАРА, не от ИДЕОЛОГИЯТА. Върви обяснявай сега как и защо възникна конфликта за необходимата здравна реформа между двете партии - посестрими CDU и CSU. Давам пример от моята област. Еееех, малки недонахранени соросчета..... |
| Човекът, рисувал бизони в пещерата, не бил професионален художник, а се прехранвал с друга дейност. Същото правят милиони самодейци по света и днес, услаждащи животеца си след работния ден. Професионалният художник обаче се прехранва от художествената си дейност и има една от следните две възможности - да продава достатъчно, за да живее, или да получава издръжка от държавата или частна организация/лице. Високото изкуство в по-ново време се създава предимно от художници професионалисти, въпреки че има много изключения - застрахователният агент Кафка, митничаря Русо ми идват на ум. Обикновено художникът отначало се издържа с разни други дейности докато (ако изобщо) стане възможно да се издържа само с творческа дейност. * Колкото по-богато и динамично икономически е обществото, толкова по-голямо търсене на изкуство възниква от страна на по-платежоспособното, по-либерално във вкусовете си, по-снобско и често и по-образовано население, толкова повече енергия, дързост, самоувереност, космополитност се набират у художниците. * Колкото до жестоката "диктатура", до която водел в края на краищата капитализмът - това е като "абсолютното обедняване" на пролетариата и "спъването на научно-техническия прогрес" от монополистите - може да върви в някой пенсионерски клуб между два епизода на "Дързост и красота", но не и тук. Все пак доста от нас са ходили и на запад. * От какво точно страдат плачущите корифеи на априлската култура, тоя противоречив продукт на т.нар. от ГДР-ейските академици "Realsozialismus" (по аналогия с Бисмарковата 'Realpolitik')? Цанев го каза есента - "никой не ще да ни плаща". Как никой - я прочети мемоарите на Тошо Тошев да видиш ти как абсолютната същата клика придворни менестрели - Левчев, Цанев, Йорданов, Рашидов и пр., която шутовстваше на Тато, сега шутовства на новите българи? Харесвам Игов, но не бива от него да правим крайно левичaрски изводи. |
| Колкото то тоя, който смята, че "либерални соросчета" е смислен израз и то обиден, той не е чувал, че Сорос се смята за декадент и критик на капитализма отляво - и поддържа, че сегашният капитализъм застрашава културните основи, направили го възможен преди триста години. Моето скромно мнение е, че опасенията от едномерността на консумеризма и "позитивизма", опасенията за "последния човек" са неоснователни. Това не отменя необходимoстта от критика на капитализма - той е показал забележителна способност да се развива - но критиката му съвсем не води към Realsozialismus - това поне е доказано. |
| Хубав материал за размисъл. Моето мнение е, че Ако Моцарт живееше днес щеше да има къща в Санта Моника и да кара Ламборгини. Волфганг винаги е писал за пари. Също така Й.С.Бах написва знаменитите "Голдберг Вариации" като средство против безсъние на местен аристократ, който като съня не идвал подмятал отегчено на придворния си музикант "Драги ми Голдберг, посвирете ми малко за да заспя..." Монетата има обаче и обратна страна. Болшинството от безбройните и ужсно скъпи за реализация Опера Сериа през 18 век "Ил Тамерлано на Хендел" отмряха като динозаврите, а лесната за асимилиране и евтини Опера буффа ( Ла Серва Падрона, Перголези) и до днес продължава да бъдат любими за широките слушателски кръгове. Изкуството ще бъде вечно защото творческата дарба в човека е част от безсмъртната божественна искра на нашия небесен отец с която уви, дори Професор Поповски е надарен. Редактирано от - KNIGHT TEMPLAR на 13/10/2003 г/ 04:15:21 |
| Интересно защо Ван Гог (правилно на холандски - Фан Хох) се появява тъкмо в Амстердам и търси слава тъкмо в Париж, а не се появява в с. Добромирка, Севлиевско и не търси слава в Букурещ например? Защото е наследник на традиция, развила се в Амстердам, градът на Рембранд, градът на търговията с Островите на подправките, на индийското орехче, пурите и чая, на банките, шлифовачите на диаманти - столицата на капиталистическа Европа през 17 в. И защото търси мястото си сред модерните рушители на традицията и звездите на Париж - тогавашната космополитна столица на света. Търси парижките салони, публика, хора с либерален вкус, възможности, снобизъм и дори образование, които смята, че могат само да оценят изкуството му. Обществената му оценка закъснява, както се случва често в историята - но идва. Възможно е и днес творец с интензитета и новаторството на Ван Гог да остане неоценен приживе - или късно в живота си оценен - но изкуството мери с аршина на вечността. |
Ей странно нещо е това изкуството. Когато нещо ми харесва, обикновенно по-късно научавам че не било изкуство, а когато кажа че това е глупост, се оказва че било велико произведение. Е поради тая причина ще кажа я по добре свършете некоя полезна работа........  |
А може Моцарт да си харесаше диригентството на Метрополитън опера и живота в "лофт" в Трайбека или Сохо  |
| Съгласен съм за Моцарт Вал. Обаче със сигурност Симеон Пиронков, Венко Марковски и Евтим Евтимов биха продавали часовници ментета и фланелки на "Time Square." |
| Съгласна, Рицарю - и още колко назначени от бай Тошо 'гении' щяха да правят същото на Таймс Скуъер. * Правенето на изкуство е наистина пряко зависимо от икономическото развитие на обществото. Да вземем операта. Какво е тя в България, Рицарю? Знаеш по-добре от мен - на изкуствено дишане и с по едно представление на седмица-две. Какво е тя в Америка? - нещо много живо, което пълни залите. |
| Опитвам се да ви обясня с намеци и примери нещо, ама явно че не се получава. А то е, че икономиката има свой собствен живот, изкуството - свой. И слава богу, че е така! Вместо да се замислиш, ти ми казваш как се произнася Ван Гог на китайски... А трябваше да се взреш във факта, защо ли онова свръхразвито за времето си и достатъчно богато парижко общество не е признало и купило приживе нищо от гения.Само върху това да беше спрял мисълта си - по-друго щеше да е, предполагам. Дуетът ви не разбира, че допирните точки на изкуство и икономика са по-малко от колкото между пещерния човек и вас. Че съвременната мощна капиталистическа държава гледа с насмешка на всякакъв вид изкуство и иска да го носи като брошка на скъпия си костюм, което само по-себе си е невъзможно. Истинският творец не става за украшение на мощния финансово, защото в дълбоката си същност това е материя и антиматерия и допрат ли се става анихилация. Виж клакьори може да носи на ревера си, ама те нямат нищо общо с изкуството. Гледам те и ти се чудя с каква лекота сложи оня наш предшественик от пещерите при самодейците, и с каква лекота говориш за вечното(за което ти намекнах и ти инстинктивно си го схванал, но подминал със страх). Точно този , който първи е посегнал да направи рисунка на стената е по-малко пещерен човек от вас живеещите в бетонния мегаполис , славославейки величието на точно този тип отношение на икономиката към изкуството. Виждам ви как му се смеете и отивате да метете покоите на вожда на племето.Такива като вас няма да посегнат към каменното длето да направят рисунка, а ще пеят дитирамби на силния. А оня рисуващия ще го изкарате луд. Последно. Връзка между изкуство и икономика има, но не е там където я търсите, а е в по-задни планове и не винаги на нас е дадено да ги виждаме и осмисляме, за което предполагам, че няма да се карате на Всевишния. |