Отиди на страница:
| За организираната религия и нейните плюсове и минуси Когато говорим за религиозност ние инстинктивно свързваме онази боязън и преклонение пред безпределното неизвестно с някоя от онези институции които са възникнали и паразитират на гърба на обществата подхранващи се от онзи атавистичен страх на индивида пред бездната в която той ще скочи след мимолетното си пребиваване на тази Земя. Едва ли има по-голям и по-изкушаващ "морков" от СПАСЕНИЕТО. Едва ли някой може да измисли по-привлекателна съблазън от ИЗЧИСТВАНЕТО и НАГРАДАТА, която е направо неотказваема - забележете - ВЕЧНО ЩАСТИЕ! Да де, но за да я получим от нас се изисква чисто и просто да ВЯРВАМЕ, тъй като в края на краищата друг начин просто няма. Както Блез Паскал ни казва: Ако има бог той е безкрайно непознаваем, тъй като, неделим и безграничен, той няма нищо общо с нас. Следователно ние сме неспособни да узнаем нито какво представлява, нито дали съществува. Кой тогава ще дръзне да отговори отрицателно или утвърдително на този въпрос? Във всеки случай не ние, които нямаме нищо общо с него. Да де, но тук се появява посредникът, онзи който се представя като твой пастир и е винаги готов да експлоатира твоят страх и да преживява на твоя гръб. Аз разбирам и адмирирам всички онези проповедници на религия, които очакват за деянията си и съответните БОЖИИ НАГРАДИ, но когато видя някои от тях да започнат да говорят за ПАРИ и си викам: о-о, ето това ми намирисва на Лукавия. Нерде вяра, нерде пари. Една от онези зародили се отначало като доброволни и вдъхващи вяра и упование на търсещите и постепенно превърнали се в мрачни и тромави прогресоспъващи институции чиято главна цел е монопол не само над душата ти, но и на част от твоите финанси. И тука вече онази мисъл почва да те човърка: За какви неземности ми говория па тоя, след като иска от мен земна отплата и то - пари!!! Нещо свързвано с името на Нечестивия, в края на краищата Разбира се, тук се почват клатения на кандилници, мънкат се разни банални текстове от полуграмотни служители и разбира се се изпраща подносче за "ръсачка". Дайте да дадеме за господа! Чакай бе, алаанколу, господ няма нужда от пари, той единственно иска да го обичаш (както викат ) и туй то. Всичкото другото е от Лукавия. Разбира се, в едно по-далечно време организираната религия е била хоросана в изграждането на обществата. Без богобоязливост и страх от наказание свише много от инстинктоследващите индивиди биха тръгнали да сеят правда с меч или там съответното за периода човекоубийно оръжие. Какъв гениален ход, а? Или както казваше мъдреца: Ако няма бог, то той трябва да се измисли. Вярата в безпристрастен съдник наистина е най-гениалният ход който може да регулира междуиндивидните отношения в обществото. Без БОЯЗЪН от НЕВИДИМАТА РЪКА човечеството може би не би било там ( тоест - тук ) където е сега. За най-голямо съжаление, обаче, този атавистичен страх от НЕИЗВЕСТНОТО е и изключително удачен инструмент за държане в подчинение същото това ВЯРВАЩО население от хора с претенции за посредничество между тях и БОГА. И тогава се появява на хоризонта "the middle man" - онзи отворения, който има връзки там горе и може да открехне на иширетите...Веднага след като са се появили проститутките на хоризонта изплували и тия ми тарикатчета в ролята на шамани, гледачи, жреци, свещенници и разни такива професии намирисващи на необщественополезен труд. И като се е почнала една ...та и до днес. Религиите разбира се се раждали и развивали според нуждите на потребителя. Въвеждали се пости в съответния сезон, строги наказания за проявилите неверност, съответните там ритуали с песенноподобно мънкане, клатене на обекти опушващи съответната сграда за молебени, йерархически постове ( като в казармата ) за служителите на бога. Трагедията настъпва когато изповедниците на една от тях започне на има радикално различни разбирания относно БОГ от тази на комшиите, и като се почне - мани, мани... За домашно: Пребройте конфликтите с верски характер (айде само в най-цивилизования - миналия век и сравнете техният брой с тези водени поради други причини? Напривихте ли го? Ужасяващо, нали?  |
| Я какъв мисловен порой понаизпопада тук И какви едри мисли  Редактирано от - Johney Walker на 22/10/2003 г/ 11:19:11 |
| В момента сме свидетели на мащабното разгръщане на поредното внимателно оркестрирано съвместно активно мероприятие на ЦРУ и МИ-6. Трън в техните очи са всички офицери от НРС от времето, когато тя беше могъщото ПГУ. Явно още им държи влага. Паралелно с това се цели подкопаването на всякакви опити да двустранно или многостранно военно сътрудничество в рамките на ЕС, без участието на САЩ, тъй като това е явна заплаха за съществуването на НАТО. От страниците на Berliner Zeitung световно известният със своята зависимост от ЦРУ немски “независим” разследващ журналист Andreas Foerster се опитва да внуши на читателите, как бивши офицери от българската комунистическа разузнавателна служба, понастоящем маскирани като офицери за свръзка между BND и съответните български служби работят срещу сигурността на Германия! Как? Ами като обменяли информация за трафика на наркотици и тероризма на Балканите без знанието на главния режисьор ЦРУ. Къде дреме Пардю? Я бързо да спретне един демарш до Паси! Прицел на мероприятието не е само М.Д. от Мюнхен, но и берлинският офицер за свръзка Георги Н., както и други двама такива от Париж и Мадрид. Естествено надлежните “доказателства” за това са намерени в “дясното консервативно” (за сведение на читателите независимо, но финансирано от САЩ) издание “Седем”. Няма да се учудя ако въпросното издание от своя страна се позове на “авторитетен” немски журналист. Изобщо верижна реакция на активното мероприятие с използуване на различни клонинги на един и същ майчин организъм. Познайте от веднъж как Седем официално се финансира и дали в него заприходяват приходите от “неизвестни” дарители. Ето вече и в Берлин на някои се привижда лустрацията под натиска на “силите на промяната”, събиращи подписки: Wie zur Wendezeit bilden sich bereits wieder parteiü bergreifend Komitees und Initiativen, die Unterschriften sammeln gegen die Rü ckkehr der alten Stasi-Krä fte in Amt und Wü rden.(Както по времето на смяната на системата (89) вече се образуват надпартийни комитети и инициативи, които събират подписи срещу възвръщането бившите кадри на ДС в службите и възстановяване на достойнството им.) ТОВА ДА ВИ ЗВУЧИ ДО БОЛКА ПОЗНАТО? |
| Прелитайки изтребително с Чарли Фокс около Чарли Фокстрот, Дмитри ни е светнал за виждането си по еволюцията в религиозен план към посока педерастлъка. И с тоя верски примитивизъм никога няма да разбере разликата между друсано и бъркано мартини. За любители на тройной то винаги ще си остане "и едно мартини с лед". Ма казано на висок глас. |
| Съгласен съм с горния. А ако Буш искаше да има Нобелова награда за мир щеше да я има. Можете да бъдете сигурни. Тва за жените в арабския свят съгласете се звучи безумно, а пък застъпването на новия Папа е извън всякъкъв контекст. Що не земе да обясни и как застъпва нов ходжа в българско помашко село? |
| След разрушаването на Белградската телевизия ционистките САЩ могат само да убиват. и рушат. Същото, което единствено може и прави техният копелдак Израел. Обяснението за такава "политика" може да бъде само едно - нужен е джихад, за да се поддържа ред вътре и страх вън. Така постъпват хора, групи и страни, които виждат края си и отчаяно воюват скъпо да струва той на оцеляващите. Остава малка крачка до момента, когато критична маса хора по света ще разберат антибожията и античовешка същност на ционизма. САЩ вече са ясни на хората. |
| Грациане, чудесно есе, като погледне човек трезво - ми точно така си е, както си го написал. Но все пак - удряй от време на време по едно кръстене, че знае ли човек... |
| Интересно – а къде е мястото на Дальний восток в цялата Дмитриева конструкция? Изобщо възприемането на света като религиозна периферия на Близкия изток е все още актуално (може би) ама докога? Т’ва Индия, т’ва Китай – какво са те в сравнение с омразния християнски консерватизъм? Буда май е нек’ъв DJ, който свири в нек’ъв бар, дето му викат Буда Бар и т.н. Явно китайският държавен комунизъм с показните разстрели на стадионите е най-добрата религия?! Важното е да громим империализма, прикрил се зад религиозния примитивизъм! Само че ДИ като вярва толкова в скорошната победа на просветения и свързан с интернет ислям, що не отиде да направи клиника за аборти в Тикрит... Есенни листа летят насам – натам, явно дърветата около Баучър St. са пожълтели бая... |
Много елегантен шамар с верския примитивизъм  Нещо като да кажем: -Днес Чичо Фичо дойде трезвен на работа.  |
| Един по-задълбочен поглед върху битието на Чарли Фокс в светлината на разкритията за влиянието на кардиналите от Ватикана върху cluster fuck неминуемо ни довежда до размишления върху житейските подвизи на Отец Паисий , описани с голяма любов и майсторство от великия руски поет Некрасов: В престольный град, в синод священный От паствы из села смиренной Старухи жалобу прислали И в ней о том они писали: Наш поп Паисий, мы не рады, Все время святость нарушает: Когда к нему приходят бабы Он их елдою утешает. К примеру, девка или блядь Или солдатка, иль вдовица Придет к нему исповедать, То с ней такое приключится. Он крест святой кладет пониже И заставляет целовать. А сам подходит сзади ближе И начинает их ебать. Тем самым святость нарушая, Он нас от веры отлучает. И нам де нет святой услады - Уж мы ходить туда не рады. Заволновался весь синод, Сам патриарх, воздевши длани, Вскричал: “Судить, созвать народ. Средь нас не место этой дряни”. Суд скорый тут же состоялся, Народ честной туда собрался... И не одной вдове, девице С утра давали тут водицы. Решили дружно всем синодом И огласили пред народом: Отцу за неуемный блуд Усечь ебливый длинный уд. Но милосердие блюдя, Оставить в целости мудя. Для испускания мочи Оставить хуя полсвечи. Казнь ту завтра совершить И молитву сотворить. А чтоб Паисий не сбежал, За ним сам ктитор наблюдал. Старух ругают: “Вот паскуды. У вас засохли все посуды. Давно пора вам умирать, А вы беднягу убивать”. Всю ночь не спали на селе Паисий, ктитор - на челе Морщинок ряд его алел - Он друга своего жалел. Однако плаху изготовил, Секиру остро наточил, И честно семь вершков отмеря, Позвал для казни ката-зверя. И вот Паисий перед плахой С поднятой до лица рубахой. А уд не ведая беды Восстал, увидев баб ряды. Сверкнув, секира опустилась... С елдой же вот что приключилось: Она от страха вся осела - Секира мимо пролетела. Но поп Паисий испугался И от удара топора Он с места лобного сорвался Бежать пустился со двора. Три дня его искали всюду. Через три дня нашли в лесу Где он на пне сидел в муду Святые псалмы пел в бреду. Год целый поп в смущеньи был. Каких молебнов не служил, Но в исповеди час не мог Засунуть корешок меж ног. Его все грешницы жалели, И помогали как умели, Заправить снова так и сяк Его ослабнувший елдак. Жизнь сократила эта плаха Отцу паисию. Зачах, Хотя и прежнего размаха Достиг он в этаких делах. Теперь как прежде он блудил, И не одну уж насадил... Но все ж и для него чтецы, Пришла пора отдать концы. На печку слег к концу от мира. В углу повесил образок, И так прием вел пастве милой, Пока черт в ад не уволок. Он умер смертию смешною: Упершись хуем в потолок, И костенеющей рукою Держа пизду за хохолок. Табак проклятый не курите, Не пейте, братие вина. А только девушек ебите - Святыми будете, как я. |
| Коментариите под материала са доста по-забележителни от самия материал. Разсъжденията на Дмитри върху религията, доколкото такива има изобщо в туй есе, касаят изключително предполагаемата й роля върху обществата в съвременния свят, и главно там, където теокрацията се е наложила като форма на управление. Форумът обаче мисли друго. И това другото е толкова различно от насоката на Дмитриевите мисли, че ми се наложи да прочета 3 пъти Дмитри, за да си повярвам, че съм чел коментари под НЕГОВОТО писание, а не под някое друго. Установявам, прочее, че не само Грацко е зациклил на темата "вяра в Бог". Всички сме зациклили по един или друг начин. Но ви моля с цялото уважение, което изпитвам към вас, да не превръщаме коментирането на точно този материал в празнословие на тема религия. Редактирано от - muncho podigovski на 22/10/2003 г/ 12:38:37 |
| Простич, Ако се зафанем да нищим всите форумни френии, нема да остане време за коментари под статиите. |
| Дааа, прав е Мунчо. Що става въпрос за Блез Паскал, Грациани, веднъж помолих и Наум. Моля, не го представяйте превратно, извън цялостната му концепция за съществуванието на Бога. Това не е справедливо. |
| Ваше Прорицателство, Нищо ново под слънцето. На времето партийната пропаганда на Йосиф Висарионович твърдеше, че в Библията пише: "няма Бог". Да, пише. Ама целият цитат гласи: "Рече безумец в сърцето си: няма Бог". А някои твърдят, че Йосиф Висарионович бил умрял. |
| Abe Dmitrii se opitva da ni podskaje koi ste e sledvastia papa! No Vatikanut ne e izbral Iaon Pavel ot komunisticheska Polsha zaradi intelekta i izluchvaneto mu. Taka che sledvastia papa ste e kubinec. S edin udar dva zaeka. Kuba ste stane skoro demokratichna, a iujnite stati na Amerika niama da s e nujdaiat ot nov Kenedi ili Elvis ako stete. Sledvastia papa obache ste e ot arabski proizhod-livanec ili siriec. Tam ima katolicheski obstnosti. Taka politikata na nasilstveno demokratizirane ste ima svoia elegantna alternativa. Drug moment dali Eu ste zastane zad neia direktno ili indirektno. Ili Germania i Francia pak ste s e praviat na interesni i ste glupoveiat kakto do sega v diplomaciata. Vatikanut e shkola po diplomacia i politika ot 1 velechina! Frenskata diplomacia puk e vruh na nacionalnia egoisum, koito vinagi e v osturb na vsichki ostanali. Taka che az Liberalnata dusha ne se sturpiah i kazah:Machkai Francia kakto mojesh! Eto tova e kauza! Mejdu drugoto Zola moje samo da zeluva ruze na Jovkov, kogato stava na vupros za pulno vnikvane v bitieto i duha na selianina! Vij da pishe za Nana i frenskite bordei iz Parij si go biva! |
| Мисленето и писането на Димитри Иванов ми напомня термометъра на Галилей. Сигурно сте ги виждали в магазините за подаръци - стъкленици с малки чаркове, с надписи на градуси върху тях, които се издигат нагоре или спадат надолу с промяната на температурата. Евала, Димитри, ти си сложил пръста си на дебелата вена на обществото, направо ме усещаш. Тенкю! |