Отиди на страница:
| Оле-ле, може би най-добрият пример за обща кауза на силите на промяната с различен цвят е каузата на правата на човека. Те се смятат за универсални, единнии неделими (поне така са ги измислили от времето на Лок и Русо и така са ги "съгласували" и приели в ООН след Втората св. война. * "Първото поколение" права (предмет на Международния пакт за граждански и политически права - ICCPR) - свободата на мнение и изразяване, на изповедание, на събранията, сдруженията, на habeas corpus и т.н. - като че ли попадат по-"вдясно", макар и не съвсем - тук са и правото на народите на самоопределение, и отмяната на смъртното назаказание. * "Второто поколение" права - икономическите, социални и културни - по пакта ICESCR - като забраната на расизма и дискриминацията срещу жените, правата на детето, на малцинствата, трудовите права - на справедливо възнаграждение, на безопасност на труда, на здравеопазване, на почивка и на адекватно жилище, като че ли натежават по-"вляво", но пак не съвсем - тук е и правото на частна собственост. * "Третото поколение" - правата, свързани с околната среда, направо не знаеш накъде клонят - там са и най-отвинтените антиглобалисти, антикапиталистически екстремисти, които понякога звучат като на 24 конгрес на КПСС, и най-консервативните лордове земевладелци от World Wildlife Fund. * Така че българските правозащитници, които, щом се умножат, ще бъдат силен резерв на промяната, не могат да се определят като леви или десни. Те са за НАТО и ЕС, за конституционна поправка и за ремонт на съдебната система, за лустрация, за интеграция на циганите и турците, за равноправие на религиите, за борба с корупцията и престъпността, за гражданска активност, за борба с полицейското насилие, за почистване на кварталните градинки, за свобода на предприемачите (ниски данъци, малка бюрокрация), и за прозрачност и законност на бизнеса, и за правото на работниците на добро заплащане и социални осигуровки, против домашното насилие, против суровите присъди за носене на марихуана, за осигуряване поминък на селските жени и за правата на нелегалните имигранти - и т.н. Това са все задачи на промяната, но не само десни или само леви задачи. |
| Оле-ле, вж. http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=9 29 http://oshte.info/democracy/01authors/dec hev/dechev005.htm http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=9 92 Има и други няколко в ЛВ, но не всички са на сайта; в Седем не се отварят, има и една в Още, окепазена и дописана в про-Костовистки дух  оригиналите са в архива на форума, всички са постинги. |
| Чичо Фичо, благодаря за коментара. Това което го обяснявате е безспорно полезно за форума. На мен ми е известно. Все пак да не забравяме, че в системата на Аристотел и в тая на християнството или новото време в крайна сметка става дума за модели. Кое как е в действителност е друг въпрос. Що се отнася до платоновата република, то автори като Арнолд Тойнби се аргументират, че Отоманската Система е пример за Платонова Република. Изобщо казано на нас не ни върви с републиките. И при Отоманската платонова република, и при Съветската Народна република беше радикално изтребен националния елит и най-вече интелектуален, стопански и военен. Но Вие може и да сте на различно мнение. Все пак, благодаря за коментара  |
| За Карл Попер Платон (и Хегел) е духовен баща на СССР и Третия райх, но е истина също, че средното общо образование в западния свят е оформено главно чрез наследството на Платон, а някои съвременни философи казват, че цялата история на западната философия била само "бележки под линия" към Платон. През италианския ренесанс хуманистите, републиканците и естествоизпитателите били платонисти, а схоластиците, монархистите и мракобесите - аристотелианци. |
| Чичо Фичо, ти искаш да обединиш под обща кауза целия политически спектър. Сам много точно казваш, че съответните "поколения права" по пактовете се отнасят към различни ценностни части на политическото пространството. Отчитай все пак, че "единството" по пактовете е плод на преговорни компромиси и съдържа дори еклектика (най-вече в прилагането им). Не напразно САЩ и Китай акцентират на различни части от тази съвкупност от права. Политическото разполагане на "Третото поколение" , може би няма да е трудно, ако си представяме политическия спектър разположен не върху "салам", а върху "геврек" или пръстен, а защо не и сфера (ако предпочиташ). Във втората ти част "...Това са все задачи на промяната, но не само десни или само леви задачи." - да това са елементи (и дори искания по конкретни поводи) покриващи почти целия политически спектър. Във вижданията за приоритетите и акцентите, в това, кое от кое следва, докъде и как да се направи, да се направи ли въобще, се изявяват и политическите различия.Тук не можеш да постигнеш единство за промяна, без да постигнеш единство и по предното. А това няма как да стане. Какво би се получило, ако смесиш боите от цветовия спектър - един мръсен неопределен цвят. Какво ще нарисуваш с него? Същото ще се получи и ако се опиташ да смесиш политическите цветове... |
| Имам чувството, че статията на Дайнов е мнение по спора ни с параграфа. Има неща обаче, с които не съм съгласна, а именно с тезата на Дайнов, че Надежда Михайлова е заела позицията на жертвения агнец, борещ се за чиста държава и морал в политиката. Аз лично силно се съмнявам във възможностите на Михайлова да предприеме подобна политика, а също така и не виждам смисъл човек да се жертва, ако не е твърдо убеден, че има кой да продължи делото му. Да не говорим, че от Надежда не лъха особена убедителност в нейните собствени морални ценности, за което едва ли е нужно да прилагам примери. За мен СДС е обречен да погине окончателно под неуравновесеното, емоционално псевдоуправление на Надежда Михайлова. |
| Така е! Чак като видят видят колата насред блатото българите се събуждат. Дайнов преборва мързела и започва да пише смислено и т.н. Това с нищо не променя положението на колата насред блатото! Каруцарите трябва да бъдат хокани през цялото време, а чак не накрая да кажем: "Виж сега какво си направил!" |
Тъй като е безспорно, че колкото философи, толкова и идеи за същността на заобикалящата ни действителност и възможността да бъде позната, то по-смислено е струва ми се да се отмине напъна на субективното, цвъцнат ни днес под формата на вестникарска статия. Разбираемо е желанието на повечето да се присламчат под знамената на победителите, подтичвайки до тях и тупайки се в гърдите. По-претенциозните могат, подрънквайки с бутафорни постхипи атрибути, да се опитата дори да ги анализират. Когато обаче си се потил точно ти да махаш белита чорапки на същите, защто това е бил според теб основният им проблем, анализът едва ли би бил много по-задълбочен и обективен. Философоподобна джурканица с киселец...  |
| Приятно съм изненадана от статията на проф.Дайнов.Досегашните му инфантилни съчинения не ми допадаха особено, но тук откривам поне голямо доза ерудиция и сериозно отношение към темата политика.Ще се съглася с разсъжденията му, отнасящи се към възгледите на Аристотел, Платон, Кант, Хегел и другите големи философи, само ще добавя, че под слънцето по принцип няма нищо ново-променят се формите, но не и съдържанието.Много е трудно да се намерят ценности, които да обединяват цялото общество- нали то е създадено от толкова различни дори само формални белези индивиди-пол, интелект, образование, социален статус, какво ли още не.Ще спечелят онези политици, които успеят да убедят по-голямата част от това общество, че имат знания, воля , сила и възможности да работят за общочовешките ценности като свобода, право на избор , равни възможности, справедливост при разпределението на обществените блага и други подобни.Всичко останало е суета и празни приказки. |
| Професоре защо сравнявяте едно благородно и богато на белтъчини растение, с политиката, която е богата само на лайна и на нищо друго?!! |
| Дайнов най-накрая се върна към основите - нравствените, т.е. идеологическите. Но неговата политика не е тук. Може и изъбщо е никъде - в Утопия Тук политиката е мръсно нещо, се прави от можещи да стоят в калта без да изглеждат окалени. Такъв е Софиянски. Александров се опита да мине през калта с морални аргументи и се окали. Не стои добре Софиянците са избрали добре стоящ в мръсната политика кмет. Интересно е че не са малко хора гласували за Александров- за морал в политиката. Но понеже той не стоя добре в калта не са мо повервали много Тук някой каза за Доган - емоционално точно, но за съжаление не е верно. Той е политика на момента и той каза, че морала в политика е възможен, но няма да печели никога. Ще печели интереса и умението той да стои "чист" в калта. Александров все пак успя да намали разрива - т.е. успя да активизира идейното противопоставяне, включи се в играта на синьо и червено. Но загуби. Защото няма други ресурси Софиянски ги има - не само клиентела, която не е малка, но и обикновени граждани, които се ориентират по това, как стои кандидата, а не по това какво говори и прави до и после изборите. Ето това е перспективата за другите И още един интересен извод, който споделих вчера по една кабеларка Дори и през 2001 година се говореше за демократичното пространство, в което не бива да бъде допусната нереформираната БСП/БКп Днес вече се говори за дясното пространство, на което се противопоставя лявото. Но е двете пространства вече са редоположени. БСП показа че може да играе днешната политика Иначе дясното на всекидневно ниво не е това за което така с плам говори Евгени - това е власт, място за успешните и успелите. БСП все още не е на власт - не показва себе си като успешна /виж Александров и другите провалили се кандидат-кметове/. Лявото все по-ясно се асоциира не с опозицията /тя навсякъде в белите страни е част от управлението/, а с неуспелото, и поради тази причина нравствено. Защото пътя към успех тук/може и навсякъде/ не е свързан с морал, а с боравене с лакти, тайкуондо и други техники. И най-вече основното - политиците доказаха на говорещите за политиката че вече не се нуждаят от тях. И Оги Минчев и Евгени Дайнов не бяха видимо въодушевени. Умни са и вече предусещат отиването си в "науката" - на рафтове на библиотеките с много хубави но не четими книжки. политиката все още използва ресурса на биографическите общности, но изборите показаха че има нови по-актуални. Тези, които избират другите. Те вече събират нужните над 4% |
| Защото войводо, краен резултат от консумацията и на двете е нещото от което боя не става. Редактирано от - помнещ на 03/11/2003 г/ 12:56:43 |
| Не е зле, че Дайнов чете форума. Но бавно го чете. Или бавно мисли. Сега е решил да посмегчи Надините вълнения за "чистата държава", след като стана видно, че те трогват малцина. Странно ги смегчава обаче. Вместо "чиста държава" говори за "проект за общ ред, основан върху ясно описуеми ценности." Само дето тези ценности в представите на Дайнов пак са морални. Което не му пречи да твърди, че положителните политически послания зад граница не се базират върху морал, а върху обществен консенсус. Общественият консенсус обаче не се базира върху морала, а върху обществено споделната полза в смисъла: "което е стимулиращо за бизнеса, е от полза за страната и за нейните граждани". И то защото тези, от които зависи развитието на бизнеса, са наясно с това и действат в съгласие с него. И миналата седмица попитах: коя политическа сила у нас споделя ТАКИВА възгледи за същността на обществения договор? Дори само на думи. Питам и сега. Редактирано от - muncho podigovski на 03/11/2003 г/ 13:22:17 |
Добре де, и какво от това? А досега Дайнов в кой аспект пишеше и защо? Как изведнъж моралът в политиката му стана жизнено необходим и важен и защо?И ако е прав, какво - Надка, Софиянски, Костов, Станишев, Дилов, Мозер и пр.политици, стоящи добре в калта ще си посипят главата с пепел и ще идат да си вземат душ ли? Потрес и омерзение изпитвам  |
| Hamer, Тя Надежда го каза. Отсега нататък (кво'т било - било) Софийска община ще се управлява прозрачно. Къпането ще е с гел явно. |
Да бе, Мунчо! При тая прозрачна политика, дето я обещават, едно воайорство ще падне, стой та гледай!  Хеле пък като вземат и гъбата с гела  |
| По повод прозрачността се сетих и за оня виц: "Манго имал много деца продължавал да прави още, та не може да ги изхрани, пък и много тясно станало в стаичката. Отишъл на доктор и го пита що да прави, докторът му препоръчал презервативи, хапчета, мембрана и пр., ама Манго вика, че той пари за хляб няма, та за такива глезотии. Тогава докторът му казал вечер като си ляга с Айшето да не гаси лампата, та да се въздържат. След време Айшето пак бременна. Докторът попитал Манго дали е последвал съвета му, а Манго казал: "Последвах го, докторе, вече не гасим лампата". "И к, во?" - попитал докторът. "Ми к, во, пак същото, само дето голям джумбуш на циганетата праим" - отговорил Манго. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. |
