Отиди на страница:
| И се впускаме в спиралата: колкото повече внасяме, толкова по-малък е шансът на местния производител да оцелее. Колкото затъват производителите у нас, толкова повече внасяме. .......... Г-н Хърсев, с тази статия Вие за пъви път обяснявате, от името на инономистите, че отрицателното търговско салдо не е хубава работа за народа! |
| Г-н Хърсев , търговският дефицит затова е толкова голя , защото България най-сетне се изправя на крака и може да си позволи да внася . Тези пари , с които става вносът , първо са спечелени някъде - това е разликата с времената , когато пак се внасяше , но чрез натрупване на външен и вътрешен дълг . За да продължи този положителен процес , държавата трябва да се чупира яко дим от икономиката и всеко призив за "национални програми" за който и да било сектор е опит за грабеж на останалите данъкоплатци , срещу което логично би било да се протестира . Но за съжаление те не са узрели за това и вместо да протестират , те се присъединяват към просията като се добавят и себе си в списъка . Например , ако зърнопоризводителите поискат субсидия , на другия ден четем във вестника "строителната камара иска същата субсидия за своите членове , както за зърнопроизводителие". Не виждам нищо престижно в копането и брането , че да правим от това някакъв приоритетен отрасъл . Няма такова нещо като национален хранителен баланс при наличие на глобален пазар . Причините за слабите резултати в аграрния сектор са , че неефективни стопански структури като кооперациите се държат на изкуствено дишане , вместо да се оставят да фалират и на твхно място да дойдат 2 до 3 хиляди западни фермери , които заедно с още малко наемна работна ръка (макс . 2% от работната сила  са напълно достатъчни да хранят България и още 3 колкото нея . |
| Много хубаво, само дето не е ясно какви ще са тези спешни мерки... едва ли българските производители могат да конкурират на стопанства от по 20-30 дка, обработвани с коне и магарета. Сега се берат плодовете на тъпото връщане на земята от 90-те и спасение няма да има докато това не се оправи. |
| BELCHEV, Заплащането на вноса може да става или във валута, или на бартер! Ако е на бартер- значи срещу вноса вповече стои някакво задължение тук за износ! И ако това задължение не бъде изпълнено своевремонно- дължат се неустойки! А ако е изпълнено своевременно- няма как да има дисбаланс в полза на вноса?!? Ако вносът се заплаща във валута/което е по-вероятното/- то откъде идва тази валута, щом като износът е по-малък от вноса!?! Очевидно е, че става въпрос или за нереален курс долар-лев, или за ЗАЕМИ /с лихвите им по тях!/. Няма причини за ВЪЗТОРГ от превес на вноса пред износа!!! При всички случаи България и българската икономика губят от такъв дисбаланс! Е, има и изключение- внос на дълготрайни материални активи и технологии! Но така беше и в последните години на СоциализЪма- и се натрупаха 8-9 милиарда долара задължения! Дано сега да не се получи същото!!! |
| Съгласен съм тоя път с д-р Хърсев, особено в края. Съгласен съм със Заро и ерофест. И в последното изречение на Белчев има основание, но той забравя социaлното значение на отрасъла за заетостта у нас и приближаването на ЕС. |
| Хърсeв ти си kлaсичeсkи примeр зa Toдoр Живkoвa млaдeж. С Toдoр Живkoвa млaдeж нe мoжe дa сe рaзвивa съврeмeннa тeхнoлoгичнa държaвa. Нямa хъс. Дeцaтa нa Toдoр Живkoвaтa млaдeж мaй сa пo злe и oт рoдитeлитe си aмa нaдeждaтa ми e в тeхнитe внуци. И Хърсeв oт мeн дa знaeш oсвeн инвeстиции щe трябвa дa внeсeш и сeляни oт чужбинa с нaшитe нe стaвa ВEРВAЙ ми. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Стимулирай родната продукция изнасяйки я ( или поне -консумирайки я)! Ако ме питате мен, аз си падам по родна продукция. Вярно, че тук при мен тя достига в "консервиран вид" и то в качество " ЕЙ ТОВА Е ЗА ИЗНОС!" по второ направление ( мисля че то беше направлението с долари...ако съм в грешка поправете ме ). Има разбира се и около двадесетина и кусур вида вина в държавния монополен магазин*, някои от които с нечувани до сега от мен мистериозни имена като "ТУК - ТАМ ( от Търговишкия край ), други изчезващи от време на време, а трети вече утвърдени на местния пазар и имащи статут на постоянно присъствие. Моите лични наблюдения са, че много от продуктите на родното селско стопанство намират добър прием на тукашния пазар и почти няма "етничен магазин за хранителни стоки" без присъствието на нещо "MADE IN BULGARIA". * Моето мнение, ще кажете е субективно и годините на закърмяне с традиционни храни са оставили своя отпечатък върху вкусовите ми предпочитания. Да, има го и това, но пък от друга страна много мои приятели с "небългарски корени" също харесват и търсят такива традиционни български нещица като сирене, люти чушлета, айвер, лютеница, печени червени чушки, имамбайлдъ, гъби, кьопоолу, пинджур, аджика, зелени и червени доматчета и дори и български шоколадови изделия. * Основната сила на нашия продукт ( особено вината ) е това че са най-ефтините! Повярвайте ми, тук има хора които ще обиколят всички щандове докато намерият "НАЙ-ЕФТИНКОТО" и гарантирано това ще е някое нашенско мерло. Да не забравяме, най-важното: Въпреки ниската цена, качеството ( ако имаш късмет  ) е на нивото на световните сили в индустрията( Италия, Франция, Южна Африка, Чили, Австралия, Германия, Португалия, Испания и Гърция ).* Като става дума за вина, та се сетих и за това така модерно днес творение носещо драматичното название "Уайн кулър" ( wine cooler ). Когато и да ми поднесат такова едно "хибридче" винаги си спомням за баба ми Мика, която "произвеждаше" специално за мен "прародителя" на "уайн кулера" като смесваше винце ( в гарафа от бай Моско ) и лимонадка ( от оная за 5 ст'инки ) * Като отворих дума за пиене, пък и се сетих че когато си бях в България баровете предлагаха всичките му там модерни за деня коктейли ( разните му "Секс на плажа", "Манхатън", "Блъди Мери", "Дайкири" и даже "Куба Либре", а ако решиш, ей така от любопитство ( за чужденците ) и от родолюбие ( за нашенци) максимум да ти предложат "облак", "циганка" или "отвертка". Срамота бе, хора, може ли в страна с такива традиции в пиенето родния асортимен на "софистикейтид дринкс за интелектуалци" да е в такава болезнена криза? Тъй като, все пак, си падам малко и привърженик на родното алкохолоунищожение, ще споделя с вас един мой секретен за широката публика ( до сега ) койтейл носещ мистичното име "Мензисът на Къна" ( Кънения мензис ) Продукти: 50 грама сливова ракия ( за препоръчване "Ловеч", но ако нямате и троянската ще ви свърши същата работа ) 100 грама доматен сос сокът на 2 малки ( или една средно голяма ) лютиви чушки ( трушия) щипка шарена сол щипка изсушена и ситно стрита чубрица стрък пресен чесън или лук. Може и главичка арпаджик ( според сезона ) Приготовление: В чаша от глазирана керамика ( от ония за вино ) излейте силно изтудената ракия, добавете доматения сок, сокът от двете малки ( или едната средноголяма ) лютиви чушки, посипете с чубрицата и шарената сол и разбъркайте добре така приготвената смес със стръкчето чесън или пресен лук( което си похапвате по време на консумацията на коктейла ) . Ако сезонът не позволява ( демек няма пресен чесън или лук на пазара ) поставете главичката арпаджик в чашата и разбъркайте с обикновенна бъркалка. Side dish: върви с лютеничка със ситно нарязан лук (ако си спомняте неизменна част от гарнитурите в по-стари времена ) Ха сега - наздраве. _________________________________________ ___________________________ * за незнаещите: тук в Канада държавата държи монопола над алкохола като прави ценообразуването толкова несправедливо, че направо ти се ще да креснеш. Ромът ми струва някъде около 22-23 долара за 750 милилитрова бутилка (за "голяма" от 1.140 кихам по 31-33 долара ). Интересното е че всички видове алкохол имат почти идентично ценообразуване ( за същите пари можеш да си купиш в същия размер питието което ти се нрави - водка, джин, уиски, ракия, коняк, бренди...а бе каквото и да (от делничните питиета, разбира се ) ще е в същия ценови диапазон. Дали ще внос от Русия, Шотландия, Франция или е местен дестилат - все тая. За тоя размер - толкова и туй то. Ако искаш, бе! Те това ти е силата на МОНОПОЛА. Те имат и ножа, те имат и хляба. Айде после ми разправяте че ДЪРЖАВАТА СЕ ГРИЖИ ЗА НАРОДА. Грижи се - трънки! Грижи се само за своите администратори да са нахранени, защото в края на краищата:държавата - това са те! Бордоваците от МОНОПОЛА си дават щедри заплатки и бонуси, да не говорим за парите които отиват пък към бюджета от тия напомпани цени. Ама докато е държавно - все така ще е. Ето и цените на някои родни винца: Producer Name Country LCBO Item # Size Price 1 %MELNIK DAMIANITZA 1998 (DAMIANITZA) Vinpron Damianitza Bulgaria VINTAGES 748160 750 mL $ 6.90 2 %MERLOT 99 BLUERIDGE SLIVEN(DOM. BOYAR LTD.) Domaine Boyar Ltd. Bulgaria VINTAGES 955161 750 mL $ 7.95 3 00 CH BELITZA HARSOVO (DAMIANITZA) Damianitza Winery Bulgaria VINTAGES 953745 750 mL $ 13.95 4 97 PRIVATE RES MERLOT & GAMZA IAMBOL (BOYAR) Domaine Boyar Ltd. Bulgaria VINTAGES 955278 750 mL $ 6.95 5 99 GAMZA (LYASKOVETS) Vintex International Bulgaria VINTAGES 963082 750 mL $ 6.95 6 99 PRIVATE SELECTION CHARD (LVK TARGOVISTE Teoma-M Ltd. Bulgaria VINTAGES 967695 750 mL N/A 7 99 TUK TAM OAKED CHARD BLGRIA (TARGOVICHTE) Grape-2-Wine Bulgaria VINTAGES 905760 750 mL $ 8.55 8 BARRIQUE CHARDONNAY 2001 Domaine Boyar Bulgaria VINTAGES 746305 750 mL $ 9.55 9 CABERNET SAUVIGNON 1996 Domaine Boyar Bulgaria VINTAGES 745174 750 mL $ 13.30 10 CABERNET SAUVIGNON 1997 Vini Sliven Bulgaria VINTAGES 988865 750 mL $ 7.95 11 CHARDONNAY 1999 Vinex Preslav Winery Bulgaria VINTAGES 746172 750 mL $ 9.50 12 CHATEAU AIDA MERLOT RESERVE VINPROM HASKOVO CO. LTD. Bulgaria 504142 750 mL $ 7.45 13 DIMIAT 2000 Boyar Estates Bulgaria VINTAGES 746495 750 mL $ 6.95 14 DOMAINE BOYAR CABERNET SAUVIGNON DOMAINE BOYAR LTD. Bulgaria 340851 750 mL $ 6.95 15 DOMAINE BOYAR CABERNET SAUVIGNON DOMAINE BOYAR LTD. Bulgaria 458109 1500 mL $ 13.45 16 DOMAINE BOYAR CHARDONNAY DOMAINE BOYAR LTD. Bulgaria 428540 750 mL $ 6.95 17 DOMAINE BOYAR GEWURZTRAMINER DOMAINE BOYAR LTD. Bulgaria 619825 750 mL $ 7.45 18 DOMAINE BOYAR PREMIUM RESERVE MERLOT DOMAINE BOYAR LTD. Bulgaria 565853 750 mL $ 7.95 19 GAMZA 2000 Domaine Boyar Bulgaria VINTAGES 711044 750 mL $ 6.95 20 MERLOT 1992 Vinprom Haskovo, Ltd. Bulgaria VINTAGES 375741 750 mL $ 7.95 21 MERLOT 2000 Vinprom Haskovo Bulgaria VINTAGES 746578 750 mL $ 8.95 22 MERLOT RESERVE 1997 SLIVEN Vintex International Bulgaria VINTAGES 953901 750 mL $ 6.95 23 ROUSSE NORTH REGION MERLOT VINES & WINES GROUP CO. LTD. Bulgaria 368928 750 mL $ 6.25 24 ROUSSE PINOT NOIR & MERLOT VINES & WINES GROUP CO. LTD. Bulgaria 504134 1500 mL $ 12.55 25 SUHINDOL MAVRUD 1998 BARRIQUE AGED Lovico Suhindol C/O Vines & Wines Bulgaria VINTAGES 975342 750 mL $ 7.85  |
| Така се позагледох на прейскуранта Не е дурно, никак не е. Относително вашите там заплати разбира се В България все още може да се купи ннякакво отдалеч приличащо на уиски питие за 10-15$ Стандартното - за по 2 /малко над 3 лева по сегашния курс/ Средно за 3-4 лева парфюмираните спиртни напитки а ла ракия и разнообразните "водки" с мирис на табуретка натюр Тук това са проценти от месечната заплата на повечето хора. За вината е друго - 10-15лева чини /почти/ това, което ти го показваш, има и за по 30 лева обаче Поне в това отношение разтоянието между тук и там не е от значение. Но мотивите за консумация сигурно са различни Как мислиш? |
| Отрицателния търговски баланс се дължи на няколко фактора: - близо милион работещи наши съграждани в чужбина: 1 000 000 * $100/месец = 100 млн. $ /мес. = 1.2 млрд. $ /година - предприсъединителни фондове на ЕС: има-няма 300 млн. евро - чуждестранни инвестиции: 1 млрд. $ тази година - кредити: ?????? Както сами можете да сметнете, 1.2 +0.3+1 = 2.5 млрд. $ от първите 3 фактора. Българинът е достатъчно умен, за да се занимава и с дейности, различни от земеделие. Това, което може да се направи, е да се затегне максимално контрола по митниците. Въвеждането на протекционистични мита само би усилило контрабандата. |
| Няма производства в България-Костофффата приватизация уби производствата въобще.Няма и държавна политика за възстановяването им .България всичко внася , дори и иглата. А знае ли г-н Хърсев , че в ЕС има вътрешна протекция на собствените производства и пазар.Например Финландия , не внася всичко и жестоко протежира собственото си производство, по много начини ? Един държавен фонд за подпомагане старта на производствата и малкия бизнес с НАЧАЛЕН КАПИТАЛ по модел на финландския фонд FINNVERA http://www.finnvera.fi в начален старт от 300 милиона евро , отчислени от държавния резерв, ще бъде огромен стимул за възстановяване на производствата в България и ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ. И още един интересен фонд http://www.finpro.fi , който субсидира до 50% фирмите си , които изнасят технологии за Източна Европа. Иска се обаче ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА , но няма в България кой да я прави! Финландия е страната с най-динамично развиващата се икономика в света и от нея България може да почерпи много опит , повече от мегалиите Германия и Франция. За това пък ДПС завзе посланическото место във Финландия и изпрати таз свой представител, с цел да разучи финландския модел на два официални езика , за да го приложи и в България.Дългосрочните интереси на България с управлението на ДПС-достигат до тук! а Грациан Социалната система на Канада и Финландия са почти еднакви , също има и държавен монопол на алкохола ив двете страни-цените са същите. Разликата е в това, че Финландия премахва от началото на 2004 г държавния си монопол на алкохола. |
| Това , което са писали Белчев и Engels са пълни глупости. Много добра статия на Хърсев, но аз бих искал да измеся малко въпроса не толкова към производството на земеделска продукция и храни, колкото към търговския дефицит, който по моему сериозно ще застраши паричната стабилност и ще окаже натиск върху лева /на първо време чрез намаляване на фискалния резерв/. Очевидно че в краткосрочен план няма да има решение за редуциране на търговския дефицит, а къде ще отиде дефицита по платежния баланс когато започне износ на печалби от инвестираните тук чужди капитали ? По отношение на земеделието, Хърсев казва че всеки вложен лев ще се възвърне стократно. Защо тогава няма значителен поток от инвесъции в земеделието/преработв.промишленост/ при такава рентабилност. Или поне такова инвестиране не се забялзва, както е с инвестирането в туризма. Г-н Хърсев, да не би възвращаемостта да не е толкова голяма ? Моля коментирайте и този въпрос ! |
| добавка Лихвата във финландския държавен фонд Finnvera е маргинална-достига 1-3% и се отпуска при много изгодни условия-първите 1-3 години не се плаща главницата. Отпускат се и много безвъзмездни субсидии, при определени условия.Има предварителен подготвителен период , преди същинското финансиране и последващ контролен период-как се изразходват парите. Всичко това се отпуска за НАЧАЛЕН КАПИТАЛ от нулата. |
| Ако нашите стоки не напускат страната ни, ще я напускат децата ни. В горенаписаното съм твърдо убеден и ще добавя още един нюанс на темата. Децата ни имат паспорти, с които да излизат навън, а стоките ни - не. За да изнесем нещо, то трябва да отговаря на съответните европейски стандарти. И ние трябва да удостоверим това за всяка стока с "паспорт", представляващ декларация и придружаващи я сертификати от лаборатории и метрология, че съответният продукт отговаря на съответните Наредби за съотвестствие със съществените изисквания и т.н. Всяко едно техническо изделие например, в пакета документи трябва да има протокол и декларация за съответствие и т.н. за електромагнитна съвместимост. В България има само една такава лаборатория, която няма апаратурата за всичките осем методологии и изследвания по темата. Което означава, че ние нямаме българско изделие, което да може да се продава, без да трябва да платим на лаборатории и сертифициращи фирми в страната вносител, като при това няма да сме сигурни, че изделието ни ще премине теста и няма да бъде върнато обратно. Една илюстрация на горното е Сърбия. Там приеха наредба за касовите апарати, нямат собствено производство и изведнъж пред нашите производители се отвори страхотен пазар. Отвори се, произведохме, изнесохме и там на място една разсекретена военна сръбска лаборатория установи, че изделията ни не отговарят по един от параметрите. За последващите мятания и опити за спасение не ми се пише. А в момента българската лаборатория (забравих да кажа, че е към БАН) не работи, тъй като апарат за 20 хил. евро е на поправка в Швейцария от два месеца и нямаме втори такъв. За доокомплектоването на тази наша лаборатория трябват не големи пари, които дори са защитени в проект пред ФАР. Който обаче е резюлиран с особено мнение от български участници в комисията и се влачи втора година без резултат. И отново стигаме до ролята на държавата. В условията за бизнес, а не в самия бизнес. За да развива туризма трябва не да строи хотели, а да оправи ГКПП-тата. Пътищата, летищата и хотелите има кой да оправи. За да развива индустрията не трябва да избира и преференцира приоритетни по мнението на чиновниците и отрасли. Достатъчно е да спре нелегалния внос и да направи "ГКПП-тата" за сертифицирания конкурентноспособен износ. |
| През 2003 българският износ ще нарастне с над 1.5 милиарда долара или с над 30% и ще надхвърли не 6, а ще достигне 7-7.5 милиарда. Вносът ще нарастне с малко повече проценти и ще бъде около 10 милиарда долара. Че България не е "нетен вносител", а нетен износител на земеделска продукция е видно от справката на НСИ Износ и внос по раздели на SITC за периода януари - септември 2002 и 2003* година Единствените групи стоки, в които България все още е категорично нетен вносител са "Нефт и газ, машини, оборудване и транспортни средства" и от там идва външнотърговския дефицит. Този дефицит се финансира с чуждестранни инвестиции (тази година се очакват над 1 млрд.дол) и бурно (взривообразно) развитие на международния туризъм. Напр. 2.35 милиона туристи през 2000г. и 3.5 милиона през 2003г. През 2005г ще бъдат 4.4 милиона. Добре е да се стъпва на достоверна информация и тогава да се теглят изводи. Това се отнася и до г-н Хърсев. Другият вариант е да си наумиш някаква теза и да се мъчиш да я докажеш с безогледно манипулиране на неинформирани поради мързел и умствена ленност читатели като Finn. Заключение: Икономиката ни се развива добре и бързо. За "отличен" трябва да се развива 2-3 пъти по-бързо. Това е проблемът, който не се решава с хленчене по мизерното "светло минало"  |
| Уважаеми Г-не Хърсев, аз се занимавам със земеделие от 1995 г. Започнах да обработвам 1000 дка. На следващата година след простотиите на Виденовото правителство загубих, но не се отказах. Те всъщност не са виновни, че позволиха да се изнася зърно. Това е хубаво. Виновни са, че наложиха ниска държавна, а не пазарна цена на пшеницата. Тогава спечелиха техните фирми износители веднъж, а после втори път – като внесоха зърно. През 1997 г. правителството на Костов направи следващата простотия - наложиха нереално висока държавна, а не пазарна цена на пшеницата. Е, не мога да отрека, тогава спечелих и увеличих земята, която обработвах. Само че заради тази нереална цена на следващата година – 1998 – всички производители загубихме. Е, пито-платено. През 1999, 2000, 2001 г. цената беше пазарна и кой каквото направи, направи. Но дойде правителството на Величеството и нямаше как да не се отчете. През 2002 г., в навечерието на жътвата, се изтъпани Дикме и рече, че зърно има страшно много и цената му трябва да е ниска. Ясно беше, че работи за търговците на зърно, ама чак толкова нагло! Търговците на зърно в цяла България са 13-15, а големите са 3. Колко му е да му дадат на човека каквото му се полага – на него и на партията му. Заради тази простотия (и заради лошата реколта) през 2003 цената скочи. А той сега се напъва с дребни количества от резерва да я сваля. За пшеницата от Казахстан никой не каза, че няма хлебопекарни качества и може да се ползва само като се смеси с наша. Апропо, Уважаеми Г-не Хърсев, у нас има един фонд “Земеделие”, който “инвестира” в земеделието. Само че, за да получиш нещо от него, трябва да си партиен член – преди на БЗНС-ДП, сега на ДПС. Всяка година се увеличават субсидиите, рапортува правителството, а когато отида и поискам, ми отговарят, че ресурсът е изчерпан. Е, има напредък, при предното правителство ми обясняваха колко много документи трябвало да се попълнят. Аз им казах, че съм с висше образование, ще се оправя някак, а те: “Абе опитай, ама…” Но като няма хляб, ще ядем пасти. (А правителството-бой, да се надяваме.) |
| По данни на НСИ консумацията на хляб през септември 2003г. е била 10.4 кг при 10, 8 кг през септември 2002г. Намалението е 3.7% и се обяснява с тежкото положение на българския народ при царското управление. Минчо Минчев и Яне Янев са поискали оставката Му. По данни на американската статистика през последната година консумацията на хляб в САЩ е намаляла с 40%, което се обяснява с тежкото положение на американския народ при управлението на Буш. Minch Mincheff & Jan Janeff са поискали оставката му. |
| Отрицателното търговско салдо е просто върха на айсберга. Гошко и Енгелсчо са написали върховна глупост - чупка на държавата от икономиката! Момчета, проумейте най-после, че "държавата" това е инструмента на всеки народ, чрез който реди съдбата си... По отношение на "държавата" народът ни, чрез своите политици, грешно се подреди и е разбираем нихилизма, но спрете се де! Унищожаването на селското стопанство бе заложено през 50-те години, когато кооперацията като икономическа форма бе изкривена и от "икономически посредник на производители" бе превърната в производител - т.е. един от възможните типове кооперация бе идеологически наложен като основна форма за работа... Последващ удар бе "политиката на индустриализация" със следващата от това миграция... В наши дни се стигна до нов нокдаун с връщането на земята в реални граници, за да се удовлетворят рестититутските мераци... Кашата е толкова голяма, че без държавна намеса в смисъл дългосрочна политика за привеждане на отрасъла в посока конкурентно способност неминуемо ще се стигне до нокаут... Да се остави положението такова, каквото е към момента означава селото напълно да се цигано-турцизира, да се задълбавата все повече социалния конфликт - село-град и т.н. Не искам да задълбавам в тази посока - който иска ще ме разбере... Въпросът повдигнат в статията е, че отрицателното търговско салдо означа, че ние сме държава, тръгнала в посока фалит и е въпрос на време, при непромяна на посоката, той да бъде обявен... Въпрос на държавна политика е оцеляването на държавата на българите... |
| Ако Белчев е прав, че по-високият износ е показател за това, че страната ни се изправя на крака, то питам аз в дългосрочен план как ще изглеждат нещата с доста по-висока безработица и по-ниско потребление? Какво, всички ще работим в търговията ли? Логичното е местното производство да е по-евтино от вносното. Хърсев добре го е обяснил като цяло, без да засяга точно това в детайли. Навремето Югославия, която смятахме за западна страна се издържаше почти изцяло от внос, поради което хиперинфлацията беше просто ежедневие години наред. Същевременно, когато се разпадна Югославия и се показа в кои републики реално е имало производство и в кои не. Резултатът е налице до ден-днешен. Има и нещо друго, държавата в съюз с Европейския съюз задушава местното производство като го принуждава да изпълнява свръх високи критерии, без да е създала преди това основата производителите да могат да правят това постепенно. Полша е страната, която ревностно защитава земеделието си и смятам, че ще успее да принуди ЕС да я приеме с условието в някакъв период полските производители да достигнат европейските стандарти. Полските производители обаче ще влязат в съюза почти със същия брой, който са сега. Ние ще влезем, евентуално, в съюза без никакво производство, което за някои лаици може да е признак на конкуретоспособност, но по-интелигентните веднага ще разберат за какво става въпрос. Просто ЕС вместо да има нужда да ни плаща субсидии, ще ни кара да купуваме нейната продукция. И няма точно да ни кара, а ние просто няма да имаме избор. |
"Ние ще влезем, евентуално, в съюза без никакво производство, което за някои лаици може да е признак на конкуретоспособност, но по-интелигентните веднага ще разберат за какво става въпрос", казва госпожата. Ние ще влезем не евентуално, а сигурно през 2007г. в ЕС с износ поне над 10 милиарда долара за 2006г., което за по-интелигентните е признак за конкурентноспособност, но някои лаици не веднага, а никога няма да разберат за какво става въпрос. |
