Отиди на страница:
| За човек, запознат с особеностите на религиозния, армейския, южняшкия, етническия и т.н. консерватизъм в САЩ няма чудно защо например "Да убиеш присмехулник" (класическа книга за расовите отношения в юга, която се учи в училище като "Гераците" у нас), или "Параграф 22", осмиваща военщината, или "Венецианският търговец" на Шекспир, осмиващ "алчния евреин" са били преследвани от религиозните, школски, общински, военни и др. власти. Консерватизмът в Америка е жив, дори в момента се опитва да я управлява. Американският либерализъм също е жив и е голяма сила. Медийната и издателска гилдия е единодушно против забраните, които, поради многофасетността на американския живот, особено при съвременните медии и интернета, са и очевидно неприложими на практика. Друго нещо е "политическата коректност" като недопускането на расизъм, мачизъм, етнонационализъм, детска порнография, призиви за терор, насилие, груба "възрастна" порнография и т.н., по определенията на които в гилдията се спори, но всички са единодушни относно необходимостта й, и тя се налага посредством обществен самоконтрол и висока гражданска активност на читателите/зрителите. * Духовната изолация на човека в реалсоца беше сериозна. Миналата есен спорихме за заблудите на един колега, че това сме били приобщени към света чрез класическите книги, които се издаваха у нас. Причината за негативизма на много колеги към нас и другите образовнани емигранти е, че ние говорим на понягкога неразбираем за тях език - емоционален и интелектулаен. Ние сме научли в странство езика, който у нас не бяхме научили, поне до 1989. |
| Добре де, Разбрах, че в САЩ средностатистическия гражданин бива разглеждан като дебил. Радвам се, че тук не е така и се надявам никога да не стане така. Но може би си заслужава да поговорим за лицемерието на обществото, което без да дефинира що е дебил, знае кои са такива, in act. За обществото, което допуска да има хора, които да знаят кой е дебил и хора, които безропотно да се признават за такива под егидата на равенство във всяко останало отношение. |
| "Кентърбъри тейлс" ги учехме в десети клас на английски, излезе и на български в края на 70-те, много хубав превод на Ал. Шурбанов, тя е английския "Декамерон" и много сме се смяли, особено на разказа на студента за младата булка на стария хазяин, двамата студенти и потопа. |
| Чичо Фичо дава отговора на основния въпрос - да, в американското общество има тве основни течения - либерално и консервативно, да, те са в противоречие, което дава своето отражение върху всеки аспект на ежедневния живот и накрая - моята добавка - това е същността на демокрацията. Приемем ли, че сме открили истината, единствената, значи отново сме открили Сталин и Хитлер. Свободата на словото означава, че всяко нещо, което може да се чете, трябва да се чете. Но такава е възможна само ако четящите граждани имат гражданската култура да четат свободно. Иначе тази свобода е просто една утопия. |
| Фичо, Всичко много добре си го казал. И точно затова си позволявам да те попитам - ако не беше този, който си, ако не беше дошъл оттам, откъдето си, ако не беше чел и чул всичко онова, което си прочел и научил, би ли знаел какво ти липсва от непрочетеното и разбрал това, което си видял? В онова общество? Моля те, бъди откровен. |
| Ваше Светейшество, Хайде да ви попитам в прав текст, въз основа на следния Ваш цитат: Свободата на словото означава, че всяко нещо, което може да се чете, трябва да се чете. Но такава е възможна само ако четящите граждани имат гражданската култура да четат свободно. Иначе тази свобода е просто една утопия. КОЙ определя дали и кои граждани имат гражданската култура да четат свободно? И какво значи свободно във вашия смисъл? |
КОЙ определя дали и кои граждани имат гражданската култура да четат свободно? И какво значи свободно във вашия смисъл? НИКОЙ не определя колко гражданска култура има този или онзи читател. Никой не контролира четенето на гражданите - това е всъщност гражданското общество. А Свободата, Мунчо, е голямо нещо. По Жан-Жак, ако разбираш какво искам да кажа. Защото всяко нещо трябва да се определи, в противен случай - то не съществува, тоест не съществува на практика. Защото не може да има свобода извън рамките на закона и не може да има качествен закон, който нарушава рамките на свободата. |
| ПАТРИАРХ НИКИФОР, "Свободата на словото", поне по българското законодателство, е ПРАВОТО и РАВНОПРАВИЕТО да имаш Мнение и да го разпространяваш свободно/чл.39 КРБ/, както и да търсиш, получаваш и разпространяваш свободно Информация/чл.41 КРБ/! За СЪЖАЛЕНИЕ на някои /на повечето!!!/, това право НЕ означава и възможност/реална/ да разпространяваш свободно и, най-вече, МАСОВО мнението си и информация! А НЕмасово разпространените мнение и информация ГУБЯТ от "стойността" си - за сметка на МАСОВО разпространяващите се такива!!! Следователно, налице е НЕРАВЕНСТВО- между тези, които имат възможност МАСОВО да разпространяват своето си мнение или информация , че даже и чужди /но по техен избор и ПОДБОР!/, и тези, които нямат такава възможност! В първата група са хората, които имат своя собствена медия или работят в медия/журналисти/, или имат пари да си купят медийно участие- броят на тези хора НЕ е голям!!!! От втората група са всички, които не са от първата- тази група е по-МНОГОБРОЙНАТА! От което следва, че "Свободата на словото" е ПРИВИЛЕГИЯ за някои /тези от първата група, малобройната/, макар и да е ПРАВО /по закон/ на всеки!!! Т.е., за хората от втората група това е едно "ГОЛО" право! Ако МЕДИИТЕ са наистина "Четвъртата власт"/а те наистина са!/, и ако тази власт наистина дава ВЛАСТ /което е сигурно!/, то ясно е, че бидейки в ръцете на хората от първата група, тези хора решават и какво "ДА!", и какво "Не!" да бъде в Обществото и Държавата! Останалите Човеци "духат супата" и си МЕЧТАЯТ за Демокрацията, РАВНОПРАВИЕ-то и демократичната "СВОБОДА на словото" ! КАЗАХ! Редактирано от - paragraph39 на 17/11/2003 г/ 19:03:53 |
| Мунчо: Закона . Прочети Русо, ако не си. Параграф: С Мунча не обсъждахме България, а още по-малко българските медии. Впрочем те не могат да бъдат привеждани като пример за свободата на словото. По-скоро те са пример за не-свободата на словото и неговата пазаруемост. Редактирано от - патриарх Никифор на 17/11/2003 г/ 19:12:56 |
| Нямам представа защо, но много ми хареса следното" ........ "Постановление Президиума ЦК КПРФ "О постановке партийной учебы и агитационно-пропагандистской, просветительской работы в период выборных кампаний 2003-2004 годов" -------------------------------------------------------------------------------- 06.08.2003 В помощь пропагандистам. Выборы в Госдуму Федерального собрания и президента РФ будут серьезной проверкой эффективности работы партийных отделений всех уровней. "Партия власти", правые, либеральные силы, по существу, давно развернули предвыборную агитацию, используя как грубые, так и утонченные приемы манипуляции общественным сознанием. В большинстве СМИ деятельность коммунистов замалчивается или искажается. Откровенная ложь и клевета пронизывают теле- и радиопередачи, страницы буржуазных газет (провокационные вымыслы о финансировании КПРФ олигархами и т. п.). Коммунистические, патриотические издания сейчас составляют только 2% от тиража прессы страны...." .... Край на цитата Редактирано от - Zaro на 17/11/2003 г/ 19:05:50 |
| А аз пък съм съгласна а Ганю(как беше там). Абсолютно е прав - преди 1989 г. в България се гледаха и четяха само хубавите неща от "гнилия Запад" поради гъстата мрежа от художествени съвети. За негово сведение мнозина американци не познават филма "Коса" и не проявяват особен възторг от "Ах, този джаз" (ама, че кофти превод). * С Ганю не съм съгласна само по една точка - нямам нищо общо с АОНСУ, някогашната БКП и сегашната БСП.  Но съм любознателна от малка и съм чела/гледала, както английска, така и руска литература/филми. Твърдя, че талвега на американското и руското кино в 20-те и 30-те години на 20 век е почти идентичен. "Широка моя страна родная" и "Веселые ребята" носят духа на "Сали", "Докато хилядите аплодират" или прекрасния "Sound of music" (по-късно). Не случайно руснаците знаят и тачат тукашните мюзикъли като свои.* В 20-те години най-големият "песенник" е Ървин Берлин, одесит, а Исраел Белин, с "Александър'с рагтайм банд", възпитаник на същата руско-еврейска култура като Дунаевски. Джордж Гершуин и Фред Астер са второ поколение руско-еврейски имигранти. * Ето защо не съм съгласна да деля хората на гледали "Широка моя...", от една страна и "Sound of music", от друга. Приемам, че двете родени от една духовна традиция. И в същото време не мога да си затварям очите какво направиха с Русия точно в тези години и какво беше и е Америка сега, нали? |
| Мунчо, Набоков пише в предговора "на издателя" на Лолита нещо като "все пак - и ние, и читателите не сме нито малолетни престъпници, нито възпитаници на английски пансион, които след нощнте си гей-утехи изучават диалозите на Платон в "очистен" вид". |
| Само не разбрах от кое написано по-горе драгият Мунчо извади заключение, че в САЩ средностатистическия гражданин бива разглеждан като дебил * Нямам вина, когато възрастни хора се правят, че не разбират това което четат. |
Всички мнения, драги мои, имат право да съществуват! Ето този форум е пример за плурализъм. И затова най-често ми е приятно да ви чета и с много малки изключения се чувствам добре тук  .Щом на американските българи им харесва цензурата и медийната манипулация в САЩ, явно са си намерили мястото под слънцето. Най-общо от това следва, че и българската действителност им е доста непонятна вече. |
| Ха, ха, тъпите комуняги от в "Сега" ИЗТРИХА отвратителните анти-американски гадости веднага след злобната и примитивна анти-американска статия на Кочанова. Изплашихте се а? От кого? От US EMBASSY в София? Ами тогава не публикувайте анти-американски пасквили, КОМУНИСТКА СМРАД!!! |
| PICKWICK, SORRY !!! Но пък ти давам СЕГА час и половина ПРЕДИМСТВОТО да не те изпреварвам- “отлитам” временно! ПАТРИАРХ НИКИФОРр Този Русо нали е руснак?! А руснаци не е желателно да се четат при Демокрацията! Та, аз , признавам си, не съм го чел- и по тази причина! Но мисля, че и той мен не ме е чел- значи , с него, сме “квит” и не му дължа нищо?!?    |