Отиди на страница:
Значи аз съм си яла пресно киселото зеле..  щото не можем да го чекам 500-600 години..  не за друго а ракията ше ми изветрее..  отказвам се от писателство тука щом американското правителство нема да ме включи в оня списък.. Хау |
Пики, ами ти си гледала и чела всичко, което по някакъв начин е било против мръсните американци и западняци.  И филми си гледала - Коса, Ах този джаз, Месо. * А задавал ли си си въпроса защо когато си чела горните американски книжки и си гледала горните филми в същото време си консумирала само и единствено героични филми и книги за съветската армия? Никакъв Праграф 22, ама моля ви се - само руски филми за прекрасните съветски командири, а за десерт - "17 мига от пролетта". И никакви "Архипелази Гулак" , никакви "Живаго" - само Чапаев и "Широка моя страна родная" Най-много да си прочела "Един ден от живота на Иван Денисович", но само при положение, че майка ти и баща ти са улучили няколкото дни в които са я продавали поради благосклонен руски вятър. После като и нея са я омели (след Хрущов) от книжарниците никой дори не споменаваше този автор. Ех, Пипи, Пики. Та това е елементарно - книжният пазар у нас флуктуираше според настроенията на товарища Сталина, Хрущева, Брежнева, е, и понякога на самия пръв държавен и партиен ръководител - др. Т. Живков. Ето, това беше най-жалкото в тези 50 години. А вие сте ми седнали да оплаквате горките американци, които не можели да си заемат от библиотекта Параграф 22 във форт-еди-кой -си. Да, ама те могат да си я купят веднага в центъра на което и да е градче. |
| Нели, те могат да си купят на практика всичко, включително и автоматична карабина за домашна употреба. Такава е същността на демокрацията в САЩ - държавно контролиран либерализъм. Проблемът на средния американец не е в какво може или не може да си купи, а в това, че не чете. |
| Нели , въздържай се да говориш за времена, които ти лично не помниш. "Един ден на Иван Денисович" излезе през 1963 г. и никога не е била изземвана. А "Архипелаг Гулаг" и "Доктор Живаго" не са излизали въобще. Има разлика. Но пък филмите "Параграф 22" и "Доктор Живаго" си ги гледахме - първият чрез официалното киноразпространение, а вторият - на закрити прожекции с покани. Сега стойностните филми се гледат на "самозакрити" прожекции, поради намалелият брой ценители и тъй като не носят печалби на разпространителите, считай, че никой не ги гледа. Всичко останало е масова култура, от която само се печели, но с нищо не обогатява консуматорите й. Купуваш евтино, продаваш малко по-скъпо и това е. Същото е и с книгите - виж кои книги се продават масово и си обясни защо няма стойностни книги, а ако има - защо няма опашки за тях. Но ако си дойдем на думата, цензура е имало навсякъде и винаги ще има. |
| Нели, Почвам да се чудя на един език ли си говорим. Ето какво пише в уеб-страницата, посочена от Фичо: An all too common pastime in the United States is banning books. Sad, frightening -- and far too frequent. Who bans books? Libraries, schools, entire towns, and sometimes, in the past, the United States government. Banning books isn't something that was done centuries or decades ago. It happens nearly every week somewhere in the United States. Often people take notice of banned books, protest, and the proscription is lifted. Sometimes nobody notices and the banned book stays lost to a school or country. Naturally, everyone expects that a literary agency would be opposed to censorship and banning books. And that's absolutely true -- as a profession. literary agents are appalled by censorship. (Although there's nothing quite like banning or threatening to ban a book to increase that book's sales.) Censorship in all forms must be opposed. ... James Joyce's Ulysses was prohibited from the United States, and the U.S. Postal Service actually seized copies between 1918 and 1930. The U.S. Postal and Customs Departments have been actively involved in seizing and banning numerous books including Voltaire's Candide, Aristophanes's Lysistrata, Jean-Jacque Rousseau's Confessions, and Chaucer's Canterbury's Tales. Locally, schools and school districts have banned Shakespeare's Twelfth Night and The Merchant of Venice, and Little Red Riding Hood. States have been vigorous censorship advocates, as well: Anyone familiar with the history of banning books knows about Tennessee's efforts to bar the teaching of Darwin's Origin of the Species. Аз, кой знае защо, правя РАЗЛИКА между свобода на словото и слободия в делегирането на права на който и да е да се ПРОТИВОПОСТАВЯ на тази всеобщо декларирана свобода, като с това ограничава правата на други да се информират, НЕЗАВИСИМО колцина са тези други. На теб може да ти се струва огромно достижение на демокрацията фактът, че някой може да забрани в училище, щат или отделна библиотека заемането или четенето или наличието на определена книга или филм, а на мен това ми звучи като гавра с принципите на демокрацията като такава. Защото демокрацията по дефиниция предполага, че хората са равни пред закона и НЕ ПРЕДПОЛАГА, че някои от тях са по-ограничени, тъпи или по-лесно манипулируеми от другите, така че на тях да трябва да им се спестява ЗНАНИЕ, и то по усмотрение на "граждански организации". Не мога да не изразя учудването си от подобен възглед за демокрацията. |
| Мунчо, тези книги, "забранените", можеш да си ги купиш във всяка книжарница в САЩ. Или ако не във всяка, във всяка втора. Така че забрана на практика няма... Същото се отнася и за истински вредните книги, като започнеш от Жорж Батай и свършиш с "Моята борба". |
| Ваше Светейшество, Може би сте усетили, че моят възглед за книгите е, че няма и не може да има "полезни" или "вредни" книги. Защото ползата или вредата от тях зависи единствено от възгледите на човека, следователно - от възпитанието му. А всяка цензура предполага, че мишенната група хора, за които се подозира, че биха прочели тази книга, са достатъчно малоумни, за да бъдат повлияни от нея "отрицателно", каквото и да значи това, защото то може да бъде само субективното мнение на онази група хора, която се счита компетентна да решава какво да позволи на "малоумниците" да четат. Either way, тези, които имат властта да не продават (заемат, съставят учебни програми, решават какво да купи библиотеката и пр) очевидно се смятат за достатъчно вещи в оценката на степента на податливост на мнозинството към внушения. |
| Хамър, "Доктор Живаго" излезе през март 1989 г., издателство "Народна куртура", превод от руски на София Бранц, превод на стиховете на Кирил Кадийски. Точно сега я разгледах пак, оттогава я имам, чудя се как си я пропуснал. Редактирано от - Сибила на 17/11/2003 г/ 17:39:36 |
| А това означава, че в обществото добрува една класа от съдници, която си дава сама правото да определя каква душевна храна да предлага на своите подопечни, които счита за интелектуално по-долнокачествена сбирщина от индивиди, които макар и хуманоиди, не са снабдени с разумовия капацитет да преценяват кое е добро или лошо за тях и се нуждаят от санкцията на съдниците (с очевидното предположение, че последните могат ОБЕКТИВНО да правят разликата между доброто и злото, следователно - и да носят отговорност за другите). Оруел добре го е описал това общество. |
| Нели, ма какъв ти е проблема бе драга? Ти изглежда не четеш какво съм написала или пък не го разбираш? Значи аз казвам, че тези книги, за които се твърди, че са били забранени доста хора се оказва, че сме ги чели. Това няма общо с руската литература и кино! Всеки сам си прави изводите (ако може обаче), когато чете. Смея да твърдя, че съм от онези хора, на които не е необходимо да се казва дали черното е черно или обратното. В състояние съм сама да различавам цветовете. Също така няма никакво значение по каква причина ние сме успявали да се докопаме до въпросната литература. Много по-важното е, че сме я чели. Ако просто нямаш други аргументи и ти липсват сили да го признаеш, добър вариант е да замълчиш. Ако пък имаш аргументи - стовари ги. Това, което си написала обаче категорично не се вписва в семантиката на думата "аргумент". |
| Наскоро една потресающа случка за смърт на дете ме накара да се замисля за вредата и ползата от книгите и филмите. Децата от едно училище били запалени до едно от вълшебните приключения на малкия магьосник Хари Потър. Дотолкова повярвали в невъзможните неща, че едно от тях опитало да лети, сигурно било, че може и нищо лошо няма да го сполети. И "полетяло" от покрива на жилищната кооперация, където живеело. Било едно изключително будно, интелигентно дете, но много обичало да мечтае, както всички деца, между впрочем. |
| Мунчо - първо не ми казваш как точно са забранили тези книги в САЩ, пък се продават навсякъде? Иначе и аз съм против цензурата. Но когато става дума за определени книги - е, те трябва да се дават за четене след навършване на 18 години. Иначе един ден ще се събудим и ще установим, че някой ни е набутал в 1984г. Просто защото нещо не е разбрал у Маркс и Енгелс или ги е чел в почивките между другата работа - като Владимир Улянов - Ленин. Иначе не може да се "горят" книги, независимо, какви са те. НО: В едно свободно общество всеки има право да решава какво да чете! В образованието обаче родители и педагози имат свободата да решават кои четива се изучават и кои - не. Защото наложиш ли стандарт - това четете, а това -не, ограничаваш свободата на образователния процес. Накря ще ти кажа какво мисля за бъдещето на книгата - не се вижда, за жалост. След 100 години книгите до една ще са електронни. За добро или за зло нашата, книжната книга , ще изчезне. И може би тъкмо там е шанса на свободното слово. |
| Моля, администраторът да ми обясни, ЗАЩО ми бяха изтрити 2 мнения по темата със съдаржание- С връзка в SkyForum. X-TEEN |
| В покрепа на Пики ще добавя, че преди 89-та, поради ситото от запада влизаше най-доброто като литература и филми, по кой начин без значение. Цяла вечер сме гледали видеокасети. А сега телевизиите са задръстени с рядко тъпи американски кина. Рядко някой като Ръсел Кроу да разнообрази пейзажа. Тая Нели ме шашва с познания за съветска литература и командири. Докат ний-кротко сме си чели американските книжки тя е наблягала на на класово-партийните издания и сега акъл раздава без да се стиска. Затвърждавам си мнението, че в ю-ес-ето е бъкано с кадри на АОНСУ. |
| А забранени книги наистина имаше. По-точно такива, чиито тиражи се изземваха от книжарниците. Кой успял, успял. И такива бяха не само лютите чушки на бай Радой и лицето на Блага Димитрова, а и още/говоря за български автори/ "Принцовете" на Дончо Цонцев, описващ тайния живот на патрийната върхушка и нейните отрочета и "Чайките" на Евгени Кузманов. Това беше сигурна гаранция, че интересът към тях неимоверно ще се повиши и всеки, който разполагаше с някакъв "оцелял" екземпляр го раздаваше на още най-малко стотина жадни да вкусят от забранения лод читатели. Та, както винаги, истината е някъде по средата. |
| Както каза по-горе патриарх Никифор всяка от обсъжданите т.нар. забранени книги може да се купи в книжарниците на САЩ. Може дори да се прочете безплатно в тези книжарници. Такъв е случая с "Барнс енд нобъл" където много хора прекарват с часове седнали по меки кресла или просто на пода. П. Никифор е прав и в още нещо - проблемът е в желанието за четене, а не в забрана. Проблемът е абсолютно същия и в България в момента - децата не четата, не желаят да четата и в мнозиството си са фактически неграмотни - т.н. не разбират прочетеното. По този въпрос се работи много и всичките усилия на тестови системи са насочени към това. * В България все още се върви по пътя на митологичното самоуспокоение колко сме умни и уникални. Хубаво е да разберем едно - не сме по-умни, нито по-уникално, нито по-красиви от която и да е друга нация. Ако приемем това правило в живота си ще ни бъде много по-лесно в бъдеще. Ще бъдем реалисти и ще говорим далеч по-искрено за проблемите си. И друго - живели сме 50 години в изключително изолирано ("затворено" по Попър) общество. Ако ви се струва, че да се гледа обикновен филм "при затворени врати", от само "избрани хора" (съвсем като да се раздават продукти в спецразпределители, а народа да стои на опашки) е нормално, то тогава ние просто няма за какво да разговаряме. Пътищата ни никога няма да се пресечат. |
| На този мой постинг се позоваваше Мунчо: * Ето списък на книгите, забранени за различни срокове в САЩ в последно време (.т.е. забранени от библиотечните, училищни, религиозни и др. местни власти). Забранени са за насилие, ужаси и неморалност (има няколко забранени книги на Стивън Кинг). Хубавият юношески роман на Антони Бърджес от 1962 г. "Clockwork Orange" бил забранен за насилие, впрочем и едноименният филм на Станли Кубрик от 1971 г., един от хитовете на кино "Дружба" от 8 часа вечерта в началото на 80-те, заедно с "Приятели мои" и "Бразилия", бил забранен във Великобритания в продължение на 30 години за насилие. * В Америка (Bible Belt) има места, дето и Дарвин е забранен да се учи в основното училище, защото противоречи на Библията (книга 'Битие', дето пише, че Бог създал всички животни и им заръчал да се плодят и множат, а първочовекът о. Адам им нарекъл имена). Америка е страна на гражданското общество, има и религиозни съобщества, които приемат религията съвършено сериозно, с всички последици. Има цели менонитски (холандски калвинистки) села в Пенсилвания без ток, да не говорим за кино и телевизия! Има в Британска Колумбия (Канада) цели села руски духобори (толстоистка секта, симпатични хора). Протестанстката трудова етика, и т.н... - но съм писал също, че вярващите в Америка не бива да се зачисляват с лека ръка в редовете на реакцията - те подкрепиха Севера за робството, подкрепиха Рузвелт за Ню Дийла - не са прости нещата. * Политическа цензура в Америка няма - казвал съм, че не само книги, но и фанелки с ликовете на Ленин и Че, да не говорим за Боб Марли с джойнт в уста, се продават, купуват и носят от младежите в Ню Йорк, вкл. и от сина ми (Марли и Че). Американските университети са, както знаем, истински крепости на палестинския национализъм, исляма (стига да не е терористичен) и всички други култове на Втория и Третия свят срещу игото на "империализма" и "белия човек". Когато образован бял американец иска да каже, че нещо е тъпо, кофти, не е cool, казва "this is so WASPY" (от white, anglo-saxon, protestant). Децата, изразявайки отвращение от еснафството и снобизма на родителите си, казват "this fascist SUV" (джип), this fascist country club" (дето играят голф през уикенда, да се фукат и да се слагат на шефовете) * Знаем, че най-покъртителният американски и изобщо роман за любовта, "Лолита", бил забранен отначалото в САЩ за "педофилия" (в него всъщност няма нищо такова) и излязъл първо в Париж в 1957, в едно издателство за евтини paperbacks за самолета за американски туристи, после в Англия, след което най-сетне изместил "Доктор Живаго" като бестселър номер едно на НЙ Таймс. Едва ли има по-интересно и мъдро написано четиво за цензурата, приличието, свободата и литературния труд от предговора и послеслова на Набоков към руското авторизирано издание, което се продаваше у нас в руските книжарници поне от лятото на 1989 г. |
