Отиди на страница:
| "Меден рудник" е жилищен квартал на Бургас, а не медодобивно предприятие. Заливът Вромос се намира между Атия и Черноморец и пътят за Созопол е на метри от пясъчната ивица и водата. В залива Вромос дълги години се изхвърляше баластрата от рудниците край село Росен. Заливът никога не е бил лунен пейзаж. Замърсяването представлява повишена радиоактивност. И тъй като това няма как да се почувства или забележи (плажът си е видимо чист, водата също, има и риба, има борове, ясени и дюнни треви), са поставени предупреждаващи табели със съответния знак, които отлично се виждат от пътя. Червеният цвят на водата представлява цъфтене на фитопланктон. Когато го има (последното беше преди десетина години), се наблюдава едновременно на много места по цялото черноморско крайбрежие при определени условия, но няма връзка с вида замърсяване на Вромос. Рудниците на мина "Росен" са затворени от 1993 година. Преди 2-3 години се извърши мащабно пречистване на бреговата ивица на залива като се изгребаха радиоактивните пясъци. Една част от тях се прехвърли в отдалечено хвостохранилище, друга част беше върната във флотационната фабрика на мината за допълнително извличане на цветни метали. Пречистването продължи около година време и се наблюдаваше от английска компания. Но това не означава, че работата е свършена - предполага се, че след време морето отново ще изхвърли пясъци с повишена радиоактивност, защото дъното няма как да бъде изгребано. И ще се наложи бреговата ивица да се изгребе отново. Колкото до развитието на Черноморието на юг от Созопол, там бясно се пазарят имоти, променя се статутът на земеделски земи, проектира се и развитието му тепърва предстои - по-скоро за бутиков туризъм, а не масов. Привлекателността идва от съчетанието на кристално чисто море и планина. Предлагането на терени вече е оскъдно, цените полудяха. Не само до брега, а в цялата 10 километрова зона от Кошарица и надолу чак до Резово. Да не говорим за бохемата, която се събира на местенца като Варвара и кого можем да срещнем къде Синеморец. Някой да е чувал за летните майсторски класове на Минчо Минчев?  Да не забравяме, че в същата десеткилометрова зона вече не остана селце без британски заселници. Вярно е, че инфраструктурата е все още кофти, но всичко ще си дойде на мястото. Важното е държавата да не позволи да се съсипе природата, опазена поради близостта си с границата. Колкото до Бургас, той не е и никога не е бил курорт. Бургас си е пристанище и промишлен център. Нефтопристанището му е в парк "Росенец" и е най-тихото и чисто кътче в целия Бургаски залив. Което си е близо до ума - кой е луд да изхвърля сантинни води там. Съжалавям чичо, но нефтопристанище не означава да газиш нефт. Обаче пак там е яхтклубът и яхтеното пристанище на бившия Нефтохим, сега Лукойл и чувам, че много са вдигнали наемите за престой и зимуване на яхтите. Ама то е поради търсенето и добрите условия. Самото разширение на Порт Бургас си върви. Изпълнител на проекта е Penta Ocean Mitsubishi Joint Venture и Шинго Ватанабе не дава на българските подизпълнители да си поемат дъх - бетони се изливат и посред нощ посред зима. Известно забавяне има поради един екзотичен факт - при удълбаването на дъното много често се откриват мини и снаряди от последната война. Та това е положение с Южния бряг. Ще го бъде май. --------- P.S. Санд, мога ли да получа някакво обяснение за това, че не мога да вляза с обичайното си потребителско име (прякор) Simplified solutions? Да не би шантавата ми парола да е причината? Отдавна не съм влизала във форума и няма начин да съм сгазила лука. Да не би да съм пропуснала някакви нови указания и наредби? Редактирано от - Guzel kadin на 03/12/2003 г/ 19:46:08 |
| Малко уточнения за Нефтопристанище Бургас. Местността Росенец (Отманли) (беше по едно време и резерват, с интересен пленер за скулптури) е разположена на неголям нос. Пирсовете на нефтопристанището са от северната страна на носа, която беше доста скалиста, плаж там нямаше. Плажовете са от южната страна, бяха много чисти и сравнително широки. Преди години към пирсовете имаше и няколко масивни бунгала, много луксозни за времето си, където нощуваха инспекторите по приемането на танкерите. Кумовете на родителите ми работеха в Нефтохима, и на няколко пъти ни осигуряваха прилична почивка в тези бунгалца. Интересното беше, че при последния ми престой там не забелязах нито едно нефтено петънце. По скалите имаше малки рапанчета. Ама наистина малки бебета - около сантиметър-два. Нямаше чалга, нямаше дим на скара-бира, отлично местенце за почивка. А не беше мъртъв сезон, танкерите се засичаха по два. Местността беше сенчеста, с хубава дъбова гора. Имаше чакали, които осигуряваха нощното озвучаване, заедно с помпите на танкерите. За софийско чедо, живяло в Младост, на 50 метра от автобусите, това си беше направо тишина. А горния, писал за Вромос, е прав - плажът от сума години си беше ограден, чак да го хване бяс човек като гледа оградите. Само дето знаците не бяха за радиоактивност, а спирането забранено, минаването забранено, забрана за снимки (базата Атия се вижда отлично). |
| Я, новина по темата от Албания: 3 декември 2003 / 20:07 / Dow Jones Newswires Албанското правителство одобри трасето на нов нефтопровод, който ще свързва албанското пристанище Вльора на Адриатическо море с българското черноморско пристанище в Бургас, съобщи Dow Jones Newswires . Корпорацията “Албански, македонски и български нефтопровод”, частна компания със седалище в Паунд Ридж, щата Ню Йорк, планира да построи съоръжението на стойност 1.2 милиарда долара. Нефтопроводът е с дължина 920 километра. Започването на строителството на съоръжението, което първоначално беше планирано за 2001 година, до момента беше блокирано поради нестабилната ситуация в региона. Очаква се нефтопровода да влезе в експлоатация през 2005 година и да транспортира 750 000 барела нефт на ден. Всички права запазени - Информационна агенция "ФОКУС" |