Отиди на страница:
| Неуправляем е българският народ... Като тобоган... Улей му трябва... |
| Кому е нужно да се идентифицирам с бюрократите? Аз им плащам заплатата, всички ние го правим. Те трябва да гледат на нас като на работодател, а не с досада. Социо-психичните ни метаморфози, обаче, наистина са впечатляващи. Повечето хора прескачат колоната на Дичев. Само форумци-графомани, си чешем езиците. Нулева производителност. |
| Това май е първото наистина добро нещо, което съм чел от проф. Дичев. За съжаление останах с чувството че накрая нещо липсва. Така човек чете, съгласява се и накрая си казва: Добре де, така е, но аз какво мога да направя? |
| Като се замислих, така е. Бях се опитвала да си го обясня, защо като застанеш пред НВ чиновника, все трябва да си си в тежко бойно снаряжение, подготвен за всякакви видове бой, с базуки, с картечници, с бомби, с димки, с пистолети, с хладно оръжие; като се изчерпат наличностите - с юмруци, с лакти, с колена.... С пачки, с бонбони, с букети, с усмивки, с речник, с наредби.. Ако и тия наличности се изчерпат, остава ти единствено търпението. И примирението. Но отговорът е точно такъв, какъвто го е изнамерил проф. Дичев. Но не е отговор само за чиновника. А за българина. По точно, за манталитета му. В случаите, създаващи отношения на зависимост, а оттам- на подчинение. Тогава няма "ние", а има "аз". Ти -гражданинът ще се съобразяваш с мен, зад бюрото, от когото зависиш, за да ти реша някакъв проблем. Няма значение, че това е мое задължение, ще трябва да не пренебрегваш личността ми, характера ми, настроението ми, кафето ми, вестника ми. Обслужване на едно гише ли? Ами къде ще се дене цялата тая армия чиновници-индивидуалисти? Те какво друго биха могли да вършат. Затова оня ден говорих за 40-те години на Мойсей в пустинята. |
| Дичев, Опитал си се да кажеш нещо, но или не си знаел точно какво, или поръчката е била в обратна посока, или пък си решил да запълниш на всяка цена отреденото ти весникарско пространство и малко след средата на статията започваш да прескачаш като развалена грамофонна плоча и да звучиш фалшиво... |
| У лауреата се забелязва известен процес на дайновизация. Дайнов, обаче, е интелигентен и не би си направил капан за себе си. Лауреатът на наградата "ВалерияВелева" е направил точно това... |
Г-н Дичев, за по-кратко  Мен същата администрация ме извика след раждането на първия ми син - за да си го припозная. Как да псуваш сложно? Редактирано от - Vodolei на 05/12/2003 г/ 01:44:26 |
Хубаво наблюдение – особено в частта за неасоциирането и липсата на администрация. Големите мисли в БГ се раждат в кухнята, а големите социални наблюдения – по опашките  . Винаги когато съм ставал свидетел на това как практически се взимат решенията и се управлява тази държава, ме е обхващал чист и неподправен ужас. Колкото пъти съм посещавал парламентарни комисии, единственото ми желание после е било да се напия до безпаметство: Приематт се закони, които никой не е чел – дори хората, които ги пишат може да са чели само своите части, в норми се превръщат зле преведени текстове, които след преводача не проверява никой. Вземат се решения без никакво проучване и по най-странни причини. Пак повтарям – ако тази държава има някакви пари за харчене (резерв или преизпълнени данъчни сборове) те тярбава да отидат за изграждане на административен капацитет. |
Като констатации - добре. Но само до тук. Какъв е изхода Дичев. Може ли, в бедна БГ да си чиновник и да не искаш да намажеш. И най вече се намазва от незнанието на хората. Издебват те, че не си допрочел някое дребно параграфче, хващат те на къси вълни и плащай ли плащай за глупости.....  |
| ..."Няма да чуете "ние българският бизнес", "ние българската академична общност", или просто "ние софиянци": някак по-достойно е частното (телесно) съществуване, да носиш някаква социална маска, да бъдеш персона в етимологическия смисъл (=маска) по определение е лошо."... .............................. Да, ТАКА е ! Но , за сметка на това, ката ден чуваме: "бесепари"/"комуняги"/, "седесари"/"вседесрали"/, "царисти", "турцисти", "ЛЕВИ", "ДЕСНИ" и прочие!...ВМЕСТО : лош/добър/, честен/нечестен/, спазващ закона/неспазващ закона/ и прочие! Нас 14 години "Демокрация" и "демократи" ни РАЗДЕЛИХА така, както турчин не е делил дете от майка, баща от син, Род от Род !!! А Дичев ЗАБЕЛЯЗАЛ, че "администраторите" и Администрацията ни били ОТЧУЖДЕНИ от НЕадминистративния българин?!? След дъжд- качулка !!! Тинтири-минтири! Ами то всяко Следствие си има Причина , бе, Дичев !!!   |
| http://www.nybooks.com/articles/16596 " Target=_Blank id=url>Натиснете тук има една дзело интересна статия за Италия и Берлускони, която нагледно доказва, че итираните от Дичев неща изобщо не са характерни само за БГ и не се обясняват с вечното Иго. Много са паралелите с БГ, но тук превеждам най релевантното. Статията цитира US антрополог, който през 50те години изследвал малко обедняващо градче в южна Италия и описва "невъзможността на селяните да действат заедно в името на своето общо благо или, всъщност, в името на каквото и да било благо, надхвърлящо материалния интерес на ядрото на семейството им". Това антропологът нарича (how anglo-saxon!) "аморален фамилизъм". Според съвременен Английски наблюдател, това е централен феномен в италинаското общество, за което той пише: "Извънредно голям процент италианци живеят със родителите си до брака и в същата сграда или по съседство с майките си след сключването му...83% от италианските фирми са семейна собственост и имат по малко от 50 служители, в болшинството от тях фамилната лоялност, патриархалния контрол и недоверието в държавата са централни. ... Фамилните фирми - дори и в едър план - представляват най важният компонент на италианската икономика и са едновременно благословия и проклятие за нея. ... Италианските кланови фирми също (подобно на Берлускони) намират начини за излъжат законите на страната. Тъй като в Италия е практически невъзможно някой да бъде уволнен, собствениците на малки фирми обичайно наемат служителите си без договори. Италия води в Европа (и вероятно в света) по броя на действащите си закони - към 90 000 (в сравнение с 7 325 във Франция и 5 587 в Германия), както и по неспазването на закона и укриването на данъци. Укритите данъци позволяват на предприемачите да оцелеят и просперират но създават в италианското общество един среден слой, съставен от самонаемащи се професионалисти и дребни предприемачи, които мамят държавата постоянно и в големи размери. Редактирано от - Щирлиц на 05/12/2003 г/ 03:26:20 |
| Става дума просто за обективни феномени на всяко изостанало общество, което мъчително се (недо) модернизира. Общество, в което вечно критично-големи маси напускат (не непременно физически) традиционния патриархален живот на селата с неговите норми и гаранции. Те престават да са селски хора, но може би едва децата им могат да почнат да стават граждани - ако има къде да се претопят. Вече 120 г. обаче тези мигранти у нас са много повече от хората с градски манталитет. Просто у нас не е имало време да се създаде достатъчно устойчива градска култура, при която хората разбират обективната нужда да спазват правила и да си играят на институционалност, заради алстрактни интереси, дори и когато са освободени от принудата на всевиждащото обществено мнение в затворените общности. Селската пък култура постоянно бива рушена и това не случайно е темата, с която почти се изчерпва литературата ни през последния век. Просто ние всички малко или много сме си едни чергари (в социален смисъл) или, за да е по ясен паралелът с любимите на всички роми, - катунари. Катунарят никъде не принадлежи и знае само своя личнен интерес. Катунарят няма интереси по- дългосторчни от хоризонта на днешната вечеря. Катунарят не вярва никому и всеки е потенциална жертва на дребните му трикове за еднократно облагодетелстване. Така че, наблюденията от опашката са ОК. Обаче да се говори за тези неща като за нещо изключително българско и, както винаги, резултат от Игото, си е признак на същите явления, които нашият антрополог храбър уш наблюдава под лупа. Лупата била огледало и БГ гидът, описан, от Дичев освен да се разграничава винаги обяснява всичко с Игото. |
| Когато човек няма какво да каже, но затова пък няма време, се получава продукт от рода на Димитриевите писания, думите са навървени правилно, даже понякога ти става интересно, но файда от прочитането няма. Ако имаш интелектуални комплекси, обявяваш автора за магесник на словото, и готово, магията няма нужда от логика. Да обясняваш обществено явление е национална самобитност е форма на магическо мислене. Най-логично чиновническият синдром сее обяснява с отдалечеността от Запада, манталитетно и географски. Авторът да прескичи до Турция, за да се убеди. (Спомнете си СССР също). В азиатската традиция даването на държавна служба е въвеждане във владение с цел извличане на полза. Най-елементарната власт е да забавиш или откажеш услуга. Най-елементарната полза е да вземаш заплата, без да вършиш почти нищо. В държавното администриране началникът и служителите са от една и съща страна на класовата барикада, механизмът им да печелят е един и същ. Само манталитетът, идеалистическите подбуди, някакъв по-висш тип мотивираност могат да накарат началника да рита служителите си да работят. Така че обяснението на този проблем съвпада с обяснението на българо-румънското закъснение за Европа. |
| И понеже витае вечният въпрос что делать – ето някои идеи. Въпросът е как да се превърнем от държава на Андрешковци в държава на Гюро Михаиловци, които спазват правилата и без да виждат непосредствена изгода и дори въпреки жертвите, които им коства. Ако приемем, че проблемът опира просто до липсата у критична маса хора на съзнанието за дългосрочната полза от спазването на правилата и наличието на работещи институции, има два варианта: 1. или да мине достатъчно време и всеки от нас на свой гръб да разбере, че липсата на правила не е привидната добра възможност за ловене на риба в мътна вода, а анархия, от която боли или 2. да вземем мерки и да си спестим това време. Следващ въпрос: ама как Андрешко става на Гюро? 1. За който разбира с добро – с възпитание (Пренаписваме Аз съм българче, така че втория куплет да е посветен на законността [говоря образно], вместо зубкането на синус, косинус и всички геологически периоди до премала– отново законност [не говоря образно]), а за който не отбере–2 с инвестирането в работещи правила. Просто ще трябва да настояваме за 1. по- добри закони и 2. да искаме да се дават пари не за пътищата на Доган и нова АЕЦ, а за установяването на работещи механизми за прилагането на добрите правила. Пример: движението в СФ е ужасно, следват 1 правила+глоби за нарушения –и 2. да организираме прилагането им. Като не става с катаджии, с които всеки предпочита да се договори – ще си платим за камери на всяко кръстовище и актове по пощата и ще наддадем срещу подкупите, качвайки заплатите на катаджиите. Работещият закон има това особено свойство, че съкращава пътя до поуката. Нарушенията са лошо нещо, от което накрая всички страдат, вкл. нарушителя. Дори и при липсата на законови санкции, теоретично, ако мине достатъчно време и престъпниците ще разберат, че им е по-изгодно да спазват правилата, защото бумерангът на тяхното нарушение като част от анархията на кумулираното беззаконие ще се върне срещу тях. Проблемът е, че на практика никой не живее достатъчно дълго, за да се случи този процес. Тук идва законът, който удря нарушителя не с хаоса на кумулираните нарушения, а със санкция– но възпитателният ефект е същия. Законът е онова, което ни помага да не правим много пъти една и съща грешка. Следващ въпрос: Ама как да настояваме?, веднага пример: Съседната статия е посветена на закона за референдумите. До момента там няма нито едно мнение. Иначе форумът е богат на любители да поговорят за референдум. Ако там има добра дискусия веднага следват два ефекта – 1. СЕГА с удоволствие публикува основните становища, за да се фука с форума си и 2. Като види че има интерес – по често пуска таквиз статии. От опит ви гарантирам, че онези в НС друго не правят но вестници четат. Това е най елементарната форма – просто вместо да блестим като теоретици под Дичевите скуки да вземем да обсъдим конкретен проблем. |
| Дали ще дoживеем да видим работещи закони в България? Зашото целта им в крайна сметка е установяването на някакъв РЕД. Както и преди съм цитирал: Редът крепи света.Страхът крепи реда.Но сега страх от какво, ако законът не действа ? Гражданско обшество? Смях в залата. Натупване на критична маса положителни законопослушковци ? Наблюдаваме точно обратните тенденции. По-скоро е нужн някаква външна закононалагаща сила.Сети се коя. |
| Съгласен съм с Чукундур и с първите два (и половина) постинга на Щирлиц. Докато властта не се свърже със съзнанието за мисия, а с мисълта за користно облагодетелстване (т.е. не стане работа на "офицерски", "аристократически" тип хора, а не Санчовски), така ще бъде. Наказанието е хубаво нещо, но само примерът влече. Иначе "хуманизирането" на институциите не е само българско, има го и на запад, и се засилва. Имаш работа с универсалията "град Ню Йорк", но всъщност - само с конкретните хора. Ако ти се падне невменяем, няма града да те оправи, ами друг човек. Звъниш и чакаш - докато попаднеш на човек. |
| Напълно съм съгласна с констатациите на Дичев и дори с това, че темата заслужава внимание и то повече от отрежданото й. Не съм съгласна обаче с изводите, които той прави. Мисля, че най-добре ще се обоснова с един друг пример. Вчера, както си пазарувах установих, че съм си пропуснала часа за следобедно кафе (при хипотониците това е доста важно) и влезнах в една кафетерия, където ме посрещна изключително усмихната млада госпожица. Първоначалната ми мисъл беше, че тя се усмихва единствено и само на мен. Заглеах се в едни изкусителни сладкиши, но не бях убедена, че ми се яде каквото и да е. Поръчвайки си кафето, служителката ме заля с елегантно поднесени въпроси за това как точно обичам кафето, дали искам капаче да не ми се разлее в колата, искам ли сламка, захар, сметана. Че ах, колко хубава пяна се получи на точно вашето кафе. Бързайки да си изпия дозата й благодарих и се чудех къде точно да си завра минералната вода, кафето, захарта, която исках да си изсипя навън, че да не задържам опашката. В този момент приятната служителка ме попита все пак не желая ли и нещо сладко (явно уловила погледа ми върху онези сладкишчета). Така ме попита, че аз просто си реших дилемата и ги поисках. Накрая си тръгнах с добре опакован пакет сладкиши, минерална вода и кафе и се чувствах страхотно. Замислих се по-късно какво кара едно такова момиче да се държи по този начин с клиентите си (сигурна съм, че го прави с всички) и какво кара други да те обслужат така все едно искат никога повече да не купиш от техния магазин. Единственото, което ми идва на ум е, че тази жена е мотивирана да работи така. И тук не става дума просто за финансовата мотивация. Става дума за това, че тя може би няма друг избор освен да работи точно това. Това работно място е нейното спасение след дълго лутане и страхът, че може да се намери някой по-добър от нея и да я измести я кара да влага всичко от себе си в елементарната на пръв поглед продажба на кафе. Суровият собственик на кафенето вероятно изобщо не отчита нейните лични проблеми, скъпото образование, скъпата квартира, скъпата храна и така нататък. Него го интересува той да продава своята продукция така, че да продава повече и повече. Значи стигаме до извода, че от едната страна са ти работниците, от другата собственика. Ако тези две страни успеят да се мотивират (всеки в целите, които гони, тогава резултатът ще бъде наистина удивителен. Що се отнася до институциите, очевидно няма заинтересованост на "собственика" да привлича "клиентите", тъй като те са привлечени по принуда. А на държавните служители им е утеха, че не плащат данъци, заплатите им са ниски, но за сметка на това сигурни. Няма кой да те изгони за това, че клиентите ти чакат часове наред да се наприказваш по телефона с приятелки, да си допиеш кафето, да довършиш нещо, което "шефа е спуснал спешно". Държавата просто не е добър собственик, тя не е добър стопанин и не знае, че би могла да печели още. Каква е причината много хора да не подават данъчни декларации, каква е причината да укриват доходи, каква е причината да не си плащат навреме сметките (които може разбира се) и т.н. Причините са много, но една от съществените е загубата на време, нерви и пари, които не си сигурен, че даваш, защото е необходимо и трябва, а защото някой иска да ти ги вземе. Държавата трябва да ни накара отново да се върнем към началото на социалното групиране - да искаме да дадем за общото ни благо, а не да ни създава впечатлението, че иска да ни вземе за нечие чуждо благо. |