Отиди на страница:
| Но днес е 5-ти декември, някой има празник, не казвам кой и не ме питайте. Ето , това му пожелавам, на този хубав ден. Лоенгрин Да бъдеш светлият герой на неизменната усмивка, понесъл в своята усмивка зора и злато и покой - без меч и слава в кървав бой - тенор на щедрата усмивка - да бъде твоята усмивка единственият подвиг твой - начало, край, число и брой да няма твоята усмивка, да гасне всичко в таз усмивка: и злост и скръб и страст и зной - неудържимият порой на дните в твоята усмивка да вплита Вечната усмивка и неизменно чист и свой да следваш тихия хобой на свойто щастие с усмивка - и то само да е усмивка, без Как, Какво, Кога и Кой? и да пристъпиш - тих герой - брега на своята усмивка - бял - да отвърнеш - и с усмивка: "Благодаря ти, Лебед мой  |
| Това с чиновниците ще се реши, когато започнем да си вършим работата, чрез интернет, а не чрез тях. Има доста хора, които наричат хората, с които работят "клиенти", например като чиновниците в общината, или един служител в дадена организация, хората от същата организация, който обслужва. Та клиентите са една досадна категория хора, които обикновено ти губят времето. Досадното е, че в повечето случаи не знаят какво искат, получава се "кажи ми какво искам". Е ще благодариш кати ти кажат какво искаш. А за продавачите в магазините, е ще се усмихват и още как, те често са и на процент от оборота. Но това е друг случай. |
| Борбата с бюрократичната машина в България е като борбата с малко прасе в кална локва - хем и ти на прасе ставаш, хем на прасето кеф правиш. Проблемът е, че 90 процента от администрацията, особено извън София, е още на братовчедски и комшийски начала, и щастливо си живее в социализЪма... |
| На чугунените глави с глИнен мозък пожелавам да поживеят в състоянието в което са поне 80% от българите сега и да продължават да възхваляват т.н. "Демокрация" без значение от модела - европейски, балкански, американски или друг.Да сложат на масата си една богата трапеза от намереното в кофите, да си почистят найлоновите прозорци за да се постоплят на слънцето да пратят децата си по магистралите и т.н. |
АНТАРЕС,  А от това, което споделяш и което категорично потвърждавам, че е святата истина, следва изводът: каквото законодателството, такова и законоприлагането  |
| И тук са ни пуснали да ручаме жабетата. И пак "разделяй и владей", ама за разлика от ЯД, който вчера ни раздели на политико-мутри и всички останали, днес из тоз вестник ни делят ту на министри и всички останали, ту на депутати и всички останали, ту на премиер и целокупния БГ народ, а пък Дичев решил да се включи в повелята за обосноваване на дележа като ни разпарчатоса на администрация и всички останали. Ама кои са всички останали, бе Дичев? Да, ти си един от тях. Ама ти си същият този, който е отишъл в общината ядосан, а жена ти е тази, която нарича съседката "оная патка от втория етаж", а двамата вкупом говорите за "тази страна". Сякаш от теб изобщо не зависи да отидеш в общината усмихнат, да се държиш не като обиден, който настоява за извинение, а като човек, който е готов на всички да се усмихне, да им каже добра дума и с това да им покаже, че денят им може да бъде и по-добър. Сякаш от теб изобщо не зависи да кажеш няколко шеговити думи на продавачката на билети или на сприхавата баба в автобуса, която се възмущава от блъсканицата и с това да разведриш мъката, покълнала в сърцата на тези хора от общото бездушие, което срещат навсякъде. От тебе зависи. От всеки от нас. И всеки от нас може да го прави не за да си запази мястото, за което пред вратата се бият 20 човека, а съгласно много простото и логично правило, че е добре да правиш на другите това, което искаш да правят на теб. А докато ти си се затворил в черупката си и живееш с непоколебимото убеждение, че всеки е готов да те прецака, извинявай, какво са ти виновни всички останали? |
Борбата с бюрократичната машина в България е като борбата с малко прасе в кална локва - хем и ти на прасе ставаш, хем на прасето кеф правиш. Iezuit А по статията: не е литературен шедьовър  , но ми стана интересна. Ще си призная, че ми е приятно, когато хора, с които се запознавам в чужбина, се изненадват (е, може и от куртоазия  ), че съм българин. Искам да кажа, от известно ментално равнище нагоре човек инстинктивно е индивидуалист... И с охота се отграничава от себеподобните. Щирлиц - напълно приемлива позиция, но за съжаление много утопична. Мъчи ме един въпрос: нашите Андрешковци, като отидат на гурбет в "белите държави", как се превръщат в Гюровци? Май по-простото обяснение е "Кучето скача според тоягата"...За завършек - имам си нещо като хоби да се мъча да стигна до нормален човешки контакт с особата от другата страна на гишето/щанда. Обикновено е достатъчна проста мека шега. Опитайте, не е трудно! |
| Много ум и все на едно място - все тука! Като чете челяк гордо му е... Като види какво чете и зарад какво - жална му майка, завалията! Има една стока, съзнание й викат. Не се харчи много, рядко се среща и е мно-ого скъпа. От златото и диамантите отгоре е. Само едно нещо й наваля на драгоценност - Любовта! Нея даром са ни я дали! Да ни свързва и създава хора. (и пак днес една страница отваря се за 10-15 минути, та чао до утре...) |
| Не человек а железо.. гофрирана ламарина съм дори за нападки секакви от другари и другарки които са се подлютили с чорбаджийки.. ма сьор вие сте високо.. немем синя брада а синка с форма на сърце.. щото вчера докато миех с белина.. аче ползвам от два месеца.. ваната се подлъзнах.. сега обаче нема да се подхлъзна идеологически.. налузих си червените джапанки.. корейско производство.. северно.. вие другарю ТАПАНАРИН сте един опортюнист щом сметате производството на чугун за буржоазност некаква.. за какво построихме на времето Кремиковци мислите.. е и другара Артист да слуша.. защото имахме артистически вижданиа.. от секи комин струеше различен по цвет пушек.. весело у небето се сплитаха като на спартакиада оранжадени.. жълти.. виолет.. зелени.. кафеви.. секакви изящности.. красеха Софийското поле.. радваха хората.. запишете си.. сега какво.. скука.. буржоазна скука.. артисчето.. щех да забрава.. на околомръсното девойките не са първопроходнички мола ви.. вие сте забравил но тоз занаят е с марсиско ленинска закваска.. две години под прикритие.. като агент Савска царица 069.. съм работила с чуждите дипломати.. по точно те ме работеха.. аз ги записвах.. под леглото имаше един магнет Союз 1478 РСВ.. ритах го незабележимо с крак докато падах.. е с таа пета собственолично.. на тва ухо вместо обица висеше микрофон.. оттогава през дупката минава спокойно молец.. но дълга преди сичко.. моля.. моля.. |
| Да не забравя да допълня, че аз и у нас си работех както тука... Както и всички мои колеги, които знам да са навън. И няма нито един от нашите заводски Андрешковци тъдява! Що ли?! Не е до Гюровщина, до Челящина е! |
| Поздрави и от мен, Гюро! Въпросът наситина е бил винаги за човещината. И аз лично няма да се откажа да подчертавам това дебело всеки път, когато той се разглежда в друга плоскост. Редактирано от - Muncho Podigovski на 05/12/2003 г/ 14:33:51 |
| Я, хиперинтелектуалецът, който сигурно ходи по нужда само в Париж, бил от плът и кръв и дори стигнал до общината... Интересно... Аз пък мислех, че си вади документите в Монмартрския райсъвет. Добро утро, г-н лауреат! - Иначе съм съгласен с Pickwick, че при верни констатации изводите на Дичев са в грешната посока. Както много често се случва при него, апропо. |
Веселба, виждам.  Мисля си, че решението на проблема, който се дискутира, не е в необходимостта от обезличаване на личността, а от спазване на правилата. Доколкото ги има. Защото ние, движещите се по софийските улици, не хвърляме заедно, ръка за ръка, боклуци - някой хвърлят, други - не. Ние, живеещите в София или Варна, не крадем и не взривяваме автомобили или магазини дружно. Ние, гласуващите, не гласувахме вкупом ентусиазирано за това управление, от което сега някой се гнусят и хулят. Едва ли личното достойнство и личната отговорност трябва да се размият в мътните води на масата, безличната маса, била тя и чиновническа. |
Аз много обичам нявгашното време, защото там остана детството ми - първите детски закачки с момичета сладки. Бяха мои без да ми искат нито кинт. Не исках да порасвам. Не исках и да знам за Стивън Кинт с неговите ужаси за живота. За него, живота, не исках да знам. Не исках да порасвам. Когато се учех да карам ски, ме учеха, че за да закантвам добре, трябва да ги наточа хубаво. И аз ги лъсках здраво с том от избраните съчинения на Кант от библиотеката на баба. Тя беше голем философ - обичаше София, дори когато от нея, по време на бомбардировките, останала да стърчи само колбасарницата на Докузанов. Защото не беше вегетарианка. Днес няма колбаси като хората и хората се отвърнаха от колбасите. Колбаси висят само на рула в тоалетните, ако толкова ти се прияде - можеш да си откъснеш малко и да попреживяш, докато в дълбоките си напъни размишляваш над чинията за житейските екзистенции. Ние сме единствените, при които чинията е и тоалетна такава, и за ядене. Но, каквито колбасите, такива и чиниите. Такива и всичките работи. Човек да се чуди коя посуда да ползва. Баба умря. Никой вече не обича София. Вече не карам ски и Кант събира само прах. Сега Кинт е на мода. Това е днешното време. Кант или Кинт, това е малката разлика. Но, като погледнеш, все са книги. |
| Така е како Пепо! Дай да се вдигнем като един на бой срещу бюрокрацията, демокрацията, партокрацията, кооперацията, мелиорацията, маструбацията... Опа, тво последното беше нещо друго, ма не си спомням кво. Таа доня Маструбация и дон Либидо не беха ли любовниците от оня серял "Мързел и тъпота", у-у-упс "Мерзост и простота"? Невър майнд. Тва го научих от съседчето, онуй същото дето беше болно от скарлатина. Повтарям го сегиз-тугиз да ме мислат за ентелегентна. Прави добро пичатление. Уф, пак се отплеснах. Та кога щехме да ходим да проФестираме? Уф, не беше ли "пруституираме"? Ептен се обърках от тези купешки думи. Щот кат гледаме с тебе сме на един акъл, не е много останал, ама все пак... Уж щехме да сваляме онуй момченце Софиянски, ма него май го свалят некои по-млади. Та така е, един го сваляме, друг го качваме... Живот. |