Отиди на страница:
| Не искам да разочаровам привържениците на усмивката и шегата в укротяването на соцреалистическата опърничева служителка, но смятам предложенията им за неуместни в обсъждания случай. А те се неуместни по простата причина, че соцреалстическите грубиянки и грубияни виреят главно на почвата на.. липса на реална дейност. Това са хора у които трудовия морал е закърнял или просто никога не е съществувал и които не са прекарали дори ден във вихъра на реална работа и задължения. Те не дават 5 пари за вас - с усмивка или не вие за тях сте нищо, не съществувате, а когато все пак им доказвате, че ви има това ги дразни най-много. Соцът по който тъгуват доста наши форумни другари имаше неповторимото качество да ражда пустота и безмислие - работни места без реална работа, работни бройки без каквато и да е нужда. Тук е мястото да ви кажа, че такова нещо далеч не е привилегия само на бившия източен блок. И тук, ако попаднете в отровния кошер на някоя държавна служба, няма как да не се нагледате на мили родни картини. Което ме доведе до логичния извод, че грубия, злия, занимаващия се с клюки и простотии чиновник се ражда от липсата на работа, на истинска и реална работа, която да заинтригува даден човек и да го накара да работи много, с любов и със страст. * 50-те обсъждани години в България родиха безкрайно много хора без достатъчно възпитание и уважение към човека като личност и ценност. Граци, от мен да знаеш, че това от което някога си избягал свободно се рее във всичките ни държавни служби. Съвсем наскоро имах случай да наблюдавам с удивление поредния подобен случай. Място на действието - българското консулство в Ню Йорк. Събитие - откриване на изложба на наш приятел-художник (по съвместителство психиатър в една манхатънска болница  ). Откриването започваше в 6 и 30 и беше обявено до 8 и 30. 8 и 25 - купонът е в разгара си, събрали сме се 5-6 човека - всичките някогашни колеги на Фичо и мои приятели. Приближава се лелек - от онези, неопределимите - нисички, средни на ръст и килограми, със старомодна прическа на кок от 50-те, силно нагримирани, на видима възраст 40-45 и казва на български (в групата имаше и чужденци) - след 5 минути ще метем, на вас може да ви е весело, ама аз имам още работа след вас. Казвам - МОЛЯ? А тя - така де, да не кажете сега, че обсъждате картините, кой знае за каво си говорите. Няколко реплики към нея и от другите българи (дипломати) в групата. Лелята се отдалечава и тогава бивам посветена, че това била... служителка на консуството. Не, не дипломат, просто служителка! В това време консулът (изключително приятен човек, BTW) любезно си посрещаше и изпращаше гостите, и хабер си нямаше какви ги върши неговата служителка. Такива ми ти работи. Предполагам, че има десетки желаещи в България да заемат работното й място и да са щастливи гостите от изложбата да стоят дори до 12 през нощта. Чудя се защо не освободят и отправят обратно в майката-родина "уморената" от любители на изкуството леля.* П.П. Преди години, на откриването на първата изложба в Ню Йорк на горният художник, чиито картини и надписи бяха разположени по стените и с моя помощ, последните гости си отидоха в 11 часа. Не съм допуснала който и да е да броди сред тях и да пуска отровни соц фитили. Редактирано от - Нели на 06/12/2003 г/ 01:07:41 |
