Отиди на страница:
| PESIMISTA-BG, Най-голямата ГРЕШКА на БСП/БКП/ беше, че в началото на Демокрацията в България, тази партия се ПРЕИМЕНУВА, вместо да се РАЗЦЕПИ на две части- тази на КОМУНИСТИТЕ и тази на ОСТАНАЛИТЕ !!! НЕразцепването се оказа ВРЕДНО, както за БКП/БСП/- за редовите членове на тази партия, най-вече!- така и за политическия живот насетне в България! Аз мисля, че в българския Парламент трябваше да има и група на комунистите- не само за "шареност" , но и за "противотежест" !!! А и за да има някакво обяснение на парадокса, че от 1.6 милиона комунисти преди 1989 г. /с членовете на семействата им сигурно този електорат би трябвало да е поне 2.5 милиона!/, едва 1 /един!/ депутат-комунист има в НС !? Или се видя колко ИСТИНСКИ "комунисти" са били тези 2.5 милиона българи, или има нещо СБЪРКАНО в политическата система след 1989 г.! Или всеки го е ударил на КЕЛЕПИР- чрез политическата система ?!? Редактирано от - paragraph39 на 16/12/2003 г/ 16:15:01 |
В крайна сметка к, во ще стане сега с антикомунистическата коалиция в Столичната община? Щото май за това идеше реч в статията на БД?  |
| А, бе, няма го чичо Фичо и аз не мога да изразходвам моя циничен заряд, а той така ме напъва отвътре, че ще ме скъса, майкооо, ще ме скъса. Аре събуждай се да разнищваме Кант и неговия як императив, който едва удържам и чакам да гръмна в твоя чест. |
| миех с белина бидето но щом другара ТАПАНАРИН блъвне нещо така умно и смислено.. както винаги де.. съм длъжна да се намесим.. извадете си другарю ТАПАТА изотзад.. изпуснете волно насъбралите се червени газове и в образувалия се розов облак издекламирайте КЪМ ПАРТИЯТА.. ПАРТИЗДАТ.. 1956.. втори куплет три пъти.. плюйте си после в пазвата против уроки и за да не срещате ИВАН КОСТОВ или друг караконджул в тъмното.. намокрете стар брой от РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО от преди 1989 увийте краката си и гледайте така два часа РУСКА ТЕЛЕВИЗИЯ.. ОРТ.. запейте после СТАВАЙ СТРАНА ОГРОМНАЯ.. друго нема да ви стане така че не се бойте.. и поканете съседа отгоре.. на по едно малко.. 200 грама.. успокоява.. Венсеремос и Ашколсун! |
| На султана му е добре. Преди, и след1989. А, на българина преди 1989 може да му е било зле, но сега, след 1989 му се ще да мре.   |
Леле, леле, леле, чак вече съм и възпят...ами не ми остава нищо друго освен да се изчервя отново  и да ви вдигна на всички единомишленици по един  Поради интереса на читателите, значи, то се видяло, ще трябва да продължа с "Разфасовките". В края на краищата…вие си ги пожелахте, дето има една дума, а аз въпреки че не съм комунист не съм и чак толкова лош човек: КОМУНИСТИ (РАЗФАСОВАНИ) 2 Религиозни комунисти Има си хорица на този свят които не могат да си представят живота си живян ей тъй…те трябва да бъдат регулирани от по-висши и благородни институции. Тъй като по онова време църквата по нашите земи нещо не предяла кой знае колко като институция, нейната функция на БЕЗСПОРЕН АВТОРИТЕТ беше заменена от ПАРТИЯТА и хорицата които имаха нужда от ВОДАЧ много бързо разпознаха в нея ВИСШАТА СИЛА. Няма, значи, там дилеми разни и двоумения. Какво да правя сега? Редно ли е туй? Редно ли е онуй? Нямаш, братче, проблеми. Напълно си освободен от отговорността да взимаш решения. Еба си кефа. Абсолютно никаква отговорност там, гризене на съвеста и разни такива обременявания присъщи на индивиди с критично отношение към ДОГМИТЕ. Четеш там какво е казала ПАРТИЯТА и готово. Там всичко е написано ТОЧНО и ЯСНО. И тези хорица си живееха животеца съвсем плавно и безболезнено. Партията казва туй-следваш го и толкоз. Никакви главоболки, никакви такива : Олеле-ами сега? Тези хорица си имаха в дома иконата на настоящият наместник на Партията, тук на Земята - Димтров ли, Коларов ли, Червенков или Тато изпълняваха ролята на комунистически ПАПИ, а Политбюро беше нещо като сбор от кардинали и там разни такива висши проводници на истинската ПРАВДА. Техните муцунки пък красяха класните стаи в училищата и бившия дворец по време на манифестации. Едни такива, като ги погледнеш - все сериозни хора бяха тия Апостоли на Правдата. Мако Даковците там разни, Пенчо Кубадиновците и Гриша Филиповците бяха необходимата връзка между НЕГО и НАС. И тези религиозните хорица си ги знаеха и ги честваха наравно с Наместника, като по време на манифестацийките им пееха химни възхваляващи мощта на НАЙ-ПРАВЕДНАТА, а онези им махаха снизходително от Мавзолея. А бе обичаха си религиозните комунисти водачите и туй то. Кой каквото ще да ми разправя. Аз бях тогава там и с очите си съм виждал хорица които успяваха да надхитрят охраната и да минат повторно и даже потретно пред Мавзолея, само и само за да изпитат отново и отново там съответната Нирвана. Религиозните комунисти по принцип се кланяха на Светата троица ( виж тук вече имаше известно разнообразие, в зависимост от историческия момент. При едни това беше барелеф Маркс, Енгелс, Ленин, при други Маркс, Ленин, Сталин, при трети - Ленин, Сталин, Димитров, а при четвърти пък - някаква там друга комбинация от светии, в зависимост от актуалния за сезона десен. ) и имаха на бюрата си "КАПИТАЛА" от който попрочитаха от време на време някой пасаж. Не че разбираха кой знае колко за какво става дума, ама вие пък да не би да си мислите, че дядо ви като е чел за разните тръби йерихонски и там другите му работи от Библията и той разбирал кой знае колко от тия ми ти мистерии…ами, ами…тия ги разправяй другиму, не на мен, моля ти се. Та религиозният комунист си живееше живота съвсем спокойно. Четеше си партийните ежедневници и вярваше на всяка дума в тях. Кажеха ли че тоя е добър - значи е добър, кажеха ли че оня е ревизионист, ами значи е такъв и толкоз. Те тия дето ги пишат вестниците - нали това им е работата, да знаят кое как е. И така, живееше си религиозният комунист съвсем чинно и достопочтенно. Кажат му:" Мрази този" и той го замразваше. Кажат му: "Обичай онзи" и той го заобикваше. Жалко, викам си, че не бяха всички комунисти като тях. До сега да сме го построили комунизма, че и от татък да сме отишли. Ама к'во да правиш. Даже и след като починеха тия хорица, вместо некролози имаха ДРУГАРСКИ ЖАЛЕЙКИ, вместо кръст на гроба - нещо като червени пирамидки със звезда на върха ( интересно ми е как Волен Сидеров до сега не е взел да експлоатира този фримасонски символ ) и даже траурчетата на другарите им бяха като на сандинисти - червено и черно. ( а бе, почти по Стендал ). Те предполагам се преселваха на КОМУНИСТИЧЕСКОТО НЕБЕ, където функцията на ГОСПОД изпълняваше самия КАРЛ МАРКС, а на Свети Петър - не кой да е друг, ами самият Владимир Илич. Там всичко беше по-равно: и райските парцели и броя на отрядниците-ангели съблюдаващи умрелите комунисти и даже порциите в райският стол бяха напълно справедливи: На всеки му - според нуждите… (следва ) |
| Ето един откъс /послесловие/ от студия Валтер Бениамин-ляв интелектуалец, убит при бягството си от Франция при настъпването на германските войски през 1940 г.- "Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост". Написана е през 1935 г./!/ Просто да е ясна разликата между италиянските и всякакви други западни леви, марксисти и комунисти от БД и неговите днешни и вчерашни съпартейци "Нарастващото пролетаризиране на днешните хора и нарастващото формиране на масите са две страни на едно и също явление. Фашизмът се опитва да организира новопоявилите се пролетаризирани маси, без да засяга имуществените отношения, към чието отстраняване те се стремят. Той вижда своето спасение в това да предостави па масите възможност да се изразят (ала не и да постигнат правата си)". Масите имат право на промяна в имуществените отношения: фашизмът се стреми да им даде изява, като ги запазва. Фашизмът се домогва последователно до естетизиране на политическия живот. На насилието над масите, които той смазва в култа към един водач, отговаря на сплчето па една апаратура, която топ подчинява на създаването на култови стойности. Всички усилия за естетизирането на политиката достигат своя връх в една точка. Това е войната. Войната е само войната дава възможност да се посочи цел на масови движения от най-голям мащаб, като се запазят заварените имуществени отношения. Така че формулира фактическото положение с оглед на политиката. С оглед на техниката то се формулира по следния начин: само войната дава възможност да се мобилизират всички технически средства на съвременността, като се запазят имуществените отношения. От само себе си се разбира, че апотеозът на войната от фашизма не си служи с тези аргументи. Въпреки това поучително е да хвърлим поглед върху него. В манифеста на Маринети по повод на колониалната война в Етиопия се казва: „От двадесет и седем години ние, футуристите въставаме срещу това. войната да се окачествява като антиестетична. . . Ето защо ние заявяваме: . . .Войната е красива, защото посредством противогазовите маски, всяващите ужас мегафони, огнепръскачките и малките танкове доказва властта на човека над покорената машина. Войната е красива, защото освещава мечтаното метализиране па човешкото тяло. Войната е красива, защото обогатява цъфналата ливада с огнените орхидеи на картечниците. Войната е красива, защото обединява пушечния огън, канонадите, затишията между престрелките, благоуханията и миризмите на разложението в една симфония. Войната е красива, защото създава нови архитектури като тези на големите танкове, на геометрично подредените самолетни ята, на димните спирали над горящите села и много още. . . Поети и художници на футуризма... припомнете си тези принципи на една естетика на войната, за да озарят те вашата борба за нова поезия и нова пластика!". Предимството на този манифест е в неговата яснота. Постановката му на въпроса заслужава да бъде възприета от диалектика. На него естетиката на днешната воина му се представя по следния начин: щом естественото използуване па производителните сили се задържа от имуществения ред, то увеличаването на техническите помощни средства, на скоростите, на енергийните източници търси изход в неестествено изразходване. И го намира във войната, която със своите разрушения доставя доказателството, че обществото не е било достатъчно зряло да превърне техниката в свой орган и че техниката не е била достатъчно усъвършенствувана да овладее обществените първични стихии. В своите зловещи черти империалистическата война се определя от противоречието между мощните производствени средства и тяхното незадоволително използуване в производствения процес (с други думи, от безработицата и недостига на пазари). Империалистическата война е бунт па техниката, която предявява към човешкия материал онези изисквания, които обществото й е попречило да предяви към своя естествен материал. Вместо да канализира реки, тя насочва човешкия поток към коритото на своите окопи; вместо да пръска семена със своите аероплани, тя сипе запалителни бомби над градовете, а в газовата война тя изнамерва средство да ликвидира аурата но нов начин. „Изкуството трябва да съществува, ако ще светът да загине” заявява фашизмът и, както изповядва Маринети, очаква от войната художественото задоволяване на промененото от техниката сетивно възприятие. Това очевидно е съвършеното „изкуство за изкуството". Човечеството, което някога при Омир е било предмет на съзерцание за олимпийските богове, днес е станало такъв само за себе си. Неговото самоотчуждение е достигнало онази степен, която го кара да изживява собственото си унищожение като висша естетическа наслада. Така стоят нещата с естетизирането на политиката, каквото върши фашизмът. Комунизмът му отвръща с политизирането на изкуството" На български студията е преведена и за пръв път публикована чак през 1986 г. Се преиздава в сборника с другите творби на Бениамин през 1989 /!/ През 50-70 години беше апокрифна и забранявана от съветските и българските цензори под знамето на марксизма-ленинизма. |
| ТУК ВЕЧЕ МАЛКО ЛИРИКА НЯМА ДА НАВРЕДИ ?! ......................................... ............................. БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят! Че всяка вечер теменужена ти виждаш бедните деца и обидата незаслужена по изнурените лица. Съдбата рано ги излъгала, живота сграбчил ги отвред и ето ги: стоят на ъгъла, с прихлупен до очи каскет. Какво им даваш от разкоша си ти - толкоз щедър към едни, а към бездомните Гаврошовци жесток от ранни младини? Пред твоите витрини блескави накуп застават често те и колко скръб в очите трескави, и колко мъка се чете! Но тръгват си те пак одрипани, с въздишки плахи на уста, а тез витрини са обсипани с безброй жадувани неща... Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят! Хр. Смирненски Редактирано от - paragraph39 на 16/12/2003 г/ 16:49:37 |
| О, Божидаре, на чий гроб тъй жално плачеш... Комунизмът е извратеният и затънал в разврат брат на Авел... Авел бил убит, но после бил съживен и т.н. В Б-ге съживяване на социалдемокрацията скоро няма да има. Каин вече се облече в дрехите на Авел и дори сициалдемократическият гениален мислетел на България д-р Москов беше припознат, та бат`Серго се изпъчи при представянето на книгата му... Каин взе на всеуружие и доктора... Не плачи Божидаре, комунизмът е жив...Дотогава, докато българинът продължи да мисли не по джоба си, не по Маркс - "битието определя съзнанието", а с манталитета на комунистически роб - те ша на упраят..., Симо шъ нъ упрай и т.н. Честен комунист Божо няма - може да е имало и да има заблудени наивници, като членове на лениновата партия на експроприяцията... Та Линин издига лозунга - "Граби награбеното", с по благозвучно учебникарско звучене "експроприация на експроприираното" Това е най-гадното човешко партийно умотворение - чрез злоупотребата с вярата в доброто, в справедливоста, владеещи сърцата на хората да откраднеш всичко - не само материалното, но Вярата... В този смисъл и ти Божо си крадец... на вяра със сигурност, за друго не знам. |
| Замислих се, Параграфе, стихотворението е чудесно, дали в основата на социалната революцията можем да търсим глада, желанието, фрустрацията или вечния стремеж към чуждото, прикрити с булото на някаква справедливост. Парадоксалното е, че част от така добре описаните гаврошовци по-късно успяха да вземат, да обсебят, да откраднат не само бленуваните в детството неща, а и целия магазин, всичките магазини. Днес повечето от тях са по закон техни, пред витрините пак се спират бедни и копнеещи деца, но те вече не ги припознават като свои, като братя. Иначе Смирненски е дълбоко човечен, и искрен... |
| Граци, баби, как мъ подсети за една песен дет я пеехме кът бех млада: " Сталин, Тито, Димитров" После стана " Сталин, дупка, Димитров" и после " Дупка, дупка, Димитров" па накрая се оказа " Дупка, дупка, дупка" Една голема дупка, дека всичките улезнахме у неа. Па и копаме по на длибоко. |
| Шантав, разкошен си! И ако сега респондентите ти се зааласнат и почнат да мрънкат, значи нямат и капчица чувство за хумор. Удивителен тест за интелигентност им зададе. Ще следя с огромен интерес реакцията им. Лакмус, фенолфталейн... |
| GREEN HAWK, Значи е дошло време за Хр. Смирненски-2 и за "Братчетата на Гаврош"-2 !!! С ДНЕШНА ДАТА !!!  |
| BABO GITSKE, Песента беше: "Кукувица кука: Тито на боклука! Славейчето пее: Сталин да живее!" Нищо, простено ти е , че вече даваш фира и позабравяш туй-онуй!- нали си стара баба?! |
Шантав,  Ти наистина си безнадеждно и нещастно шантав! Нищо не си разбрал драги, ама нищичко!Турците имат една поговорка:"Нерде чоклук, орда боклук" Айде бъди щастлив! |
| Леля глИнке, ма ти са изложи много ма. Сега цяло село те разбра каква ти е хигиената, каква ти е мърсотията в бидето. Ти знаеш ли това чудо на техниката за какво се ползва? Или правиш и някои други работи там. Пък ако си миеш и зъбките то работата е ясна, разбирам защо си толкова злобна. Но хайде от мен да мине простено ти е. Стара си, проста си , какво да ти се сърдя? |
| Някои форумци се вълнуват от въпроса как историкът БД е получил задграничен паспорт за научна командировка в Италия. Ще им задам по-интересна задача: Как дъщерята на английския агент и лидер на политическата емиграция Гемето е получила разрешение да емигрира. Мислете! |
| Значи, баба Гицка е стара, но паметлива. Аз може да съм само първото, но песента с дупките си я спомням, щото си спомням майка ми, как се кикотеше за всяка новопоявила се дупка в текста. А песента започваше май така - Три слънца в небето греят..., или това беше вторият й стих. За кукувичката кука, също си го спомням, а също си спомням едни карикатури на Тито, дето много стряскаха детското ми сърце - с бричовете и брадвичката на кръста, от която капеше кръв... |
Откъде тръгна Божидар Димитров, докъде ни доведе! Гаврошовците на Смирненски, Гаврош-на Юго, Хън Фин на Марк Твен, Бялата лястовица-на Йовков-до съвременните гаврошовци и българските момичета по европейските бардаци-"Боже, колко мъка има на този свят, Боже!" И все пак животът си върви, вижте какви лъскави витрини има във всички български градове вече!Мислете позитивно, все това ми напомня един младеж напоследък. А може и да е прав?!  |