Освен това не само визуалното (себе)представяне на жената предизвиква Яворовия дискомфорт. Тя греши и в думите, постоянно разваля себе си чрез "разобличаващи" я авторазкази. Горката млада и наивна Дора Г. обърква правилата на сближаващото споделяне. Поетовият дискурс на оплакването вписва морбидност в аз-изображението и тя, разбира се, е естетизирана, специална: Яворов се жали от очите си, от жарта в тях, от ослепяващата болка. За да му партнира, жената също заговорва за болка, но някак я развенчава до болежка, придава й твърде много телесност и битовост. Дора си казва, че ходи на сливенските бани, за да лекува ревматизъм в краката. (В писмо до П.Ю.Тодоров, като мъж пред мъж, като поет пред поета въпросните бани Яворов коментира чрез двусмислен намек и в ключа на пародийното: ... Не ми смишлявай/ пустите бани, -/ не ми разчопляй/ лютите рани!..., V, 186.) Дора е моментално санкционирана, негодуващото разочарование се кара и поучава:
Като поменувате ревматизма си, Вие казвате, че го имате в "краката". Тряба да правите разлика между краката (Господи, каква ужасно дебела дума!) и нозете (Как не е влязло в нашия език руското умаление на това понятие!). Може и тряба да се каже напр.: Петко Тодоров паднал от кон и си изпотрошил краката. Но една жена тряба да пише: имам малко ревматизъм в нозете си, V, 227.
Не "ревматизъм", а "малко ревматизъм", не "крака", а "нозе". Може би погнусеното потърсване е от "чуването" на фонетики, напомнящи собственото намразено, дебелашко, етимологически някак злепоставящо име ("крака" е толкова противна за Яворов дума, че за да обясни неприязънта си към нея, той е модифицира, измисля я като още по-грозна: [На] Петко Тодоров... кракаляците му били само контузени, V, 227, к.м.). И все пак едва ли става реч само за психо-фоно-поетически проблем. Обмислянето на онова тяло разстройва. Жената, изглеждайки така, както изглежда, казвайки това, което казва, някак пречи, някак дразни. В нея все има нещо несполучливо; както и да представи себе си, какъвто и свой образ да предложи, той бива отхвърлян с нервно безпокойство, с нехаресване:
Напразно се мъча да си представя как изглеждате "много по-оправена", откакто бяхте в София. На всеки случай, пазете се да не затлъстеете. Защото това няма да бъде хубаво. И не би приличало на една поетеса, V, 239; ... как сте със здравето си, - боже, както сте слаба, при тамошния остър климат..., V, 245.
Зад загрижеността за здравето се провижда нещяващото потръпване пред това толкова слабо тяло, но пък ако то обещае "да се оправи", да понатрупа плът, следва доста злостна забележка за невъзможността да съществува тлъста поетеса. Нито тънка, нито дебела, нито болна, нито здрава, без крака, ама да не е саката, - коя би могла да изпълни приказните изисквания.
Първо да припомня, че той изпитва погнуса към женствени в представимата си физиологичност визии на раждането.

Съчинението, вместо да насилва навични контексти и интертекстуални трасета, сговаряйки Милтън и Яворов, би могло да каже каквото има да казва (ако има такова) и, примерно, през "по-естествената" линия "бодлериански сатанизъм - Яворов". Е, само че именно у Милтън ми се стори, че виждам онази обсебеност от раждането, която (според този прочит) управлява същностна част от автоописателните фантазми на българския поет именно като поет.
И освен това точно покрай онзи език и онзи век можех да споделя една догадка. Сигурно толкова време след Милтън Яворов говори за същото, защото английският е по-бърз от българския. Средната дължина на кирилската дума е по-голяма от тази на английската ("Изгубеният рай" тук е повече количество текст, отколкото там). У нас, на матерния, еднаквото с мисълта на онези редове, се изговаря по-дълго и по-бавно, затова и закъснява.