Отиди на страница:
| Най - точното определение на това, което г-н Тормозчиян се опитва да опише с думи сложни е "дуднене". Именно дудненето е онзи процес, помагащ на нямащи работа предимно хуманитарни персони да си убиват времето, даващ им същевременно илюзия че са генератор на някакви особено ценни мисли от полза за цялото общество. Що касае споменатия руски език, то той дава възможност за значително по - богати и одухотворени езикови форми като например "лихонедоотхуяренная подхуяра" или "злопересучедвупиздое сучемудачище" , да не говорим за "бляхолохорогий еблиебарь" |
| А тук стихотворно е обяснена скритата цел на обговарянията: ОБГОВАРЯНЕ НА ДИСКУРС една игра която им е най-любима: взема се нещо и се обяснява че е друго нещо после се взема следващото после обратно така развъдени нещата се поставят в книга а тя се дава на приятели става им повод да се виждат събират се говорят си по двама после говорят по-отблизо после съвсем отблизо после говорят си уста в уста една игра която им е най-любима Написано от: Елена Алексиева: E родена на 12 април 1975. Още е млада и запазена. Първата Й книга излиза през 1994. Втората - след това. Притежава кучето Нуто и е материално осигурена, но не задълго. Отличничка в учението и в боя, поради което животът Й виси на косъм. Дълбоко ненавижда тъпите л. купони и всякакви други форми на околхозяване. Предпочита мултимедийните енциклопедии и разните други Големи Неща. Бел.гл.ред.: Досега е публикувала в “Ах, Мария & приятели” само преводи (защо?), автор е на книгата “Бримка на сърцето”, Пламък, С., 1994 и още “Лице на ангел екзекутор”, Балбок, С., 1996. |
"Дуднене" означава "натякващо мърморене", докато в случая имаме работа с "удоволствено обдърдорване", сближава ги само досадата у слушателя  |
Тормозчиан  Днес съм длъжна да те поздравя. Откъде изкопа/ /тези словоблудства? Ти си вероятно колега. Та, мислиш ли, че словосъчетания като: "аз мисля света /като/" и, "аз случвам нещата" биха могли да бъдат санкционирани от българските езиковеди като граматически правилни конструкции и по този повод - да им бъде даден "карт бланш" за редовна употреба? Оня ден статията на Димитри повдигна този въпрос, колко съжалявам, че не бях състояние да взема участие именно по този повод - замърсяването на българския език с какви ли не несвойствени нему езикови кълчотения и хрумки в търсене на едната само оригиналност? И аз мога да се поровя като теб за разни помпозни словеса, навързани главно от скучаещи филолози. |
| па са залови у десното Андрей, сакън да не фърли некой поглед у лево. Требе десното да се нищи ден и нощ, да му се дират кусури, сал и сал да не остане место у мозъко человешки да тури едно око на левото. Андрюх, тоа път нема да мине номера с пушеците. |
| Е, ми какво, цяла вечер обговаряме обговарянето. Да не би да е лошо? И как иначе бихме го нарекли? Да, може да се нарече, но все с някакви негативни конотации, които да натякват, че вместо залудо да работим залудо словесеем. Както каза един бабугер в Родопитие (копаеше си картофената нивица, а ние я питаме дали знае да ни разкаже приказка за дракуси и джиневе) "абе вие в тая софия няма ли да се хванете на работа?!" е, ок не произвеждаме конкретна принадена стойност. И кво? да не би да не се получава приятно понякога?! |
| какво остава накрая - принадената стойност или думите? Думите разбира се, стойноста я хваща ръжда и молец я яде, а обговарянето остава. това е |
| Ми, рейвъне, като сборуваме казаното дотук: ставаше дума за обговарянето на дясното, което у Райчев преминава в дуднене. |
Ето и един претенциоз от мен за "лека нощ" Национализмът е модерен проект par excellence, защото е свързан с подмяната на универсалната сакралност с партикуларна сакралност. Той е свързан с опита за разделяне на сакрално от универсално в структурите на авторитета. Разбира се, още окончателният крах на проекта за Свещена Римска империя през 1648 г. свидетелства за това разцепление; но в същото време като алтернатива на този модел се налага един изключително ефикасен, но кратковременен (поради изчерпването на идеолого-политическия, а и свързания с него икономически ресурс) модел - модела на абсолютната монархия. Именно в негов противовес се формира проектът на нацията, проект, за който често се твърди, че се базира на митологически модели, на национални митове. Тук това твърдение ще бъде прието в неговата буквалност. Смятам, че в структурно отношение националният проект възпроизвежда в една радикално нова констелация митологическия модел - а именно иманентизирането на трансцендентността, чието следствие е сакрализирането на общността. Докато универсалната сакралност предполага и радикална (равно-)отдалеченост от сакралното (парадокса на присъствието-отсъствие на сакралната универсалност, инкарнирана в теологополитическата власт на суверена), то партикуларизацията на сакралното позволява неговото реапроприиране, неговото иманентизиране. Именно в този смисъл национализмът представлява процес на ре-сакрализация на общността (народът-суверен).2 Може би той е проект с изначално двойна легитимация, прогресивно-регресивна. |
Тормозчиян -  Що не пращаш на редакцията на Сега таквиз бисери. Там едва ли имат време и възможност да ОБглеждат всичката новословесност. Това дотук ако не се окаже Михаил Неделчев, а епигонство, прати пък нещичко и от него, дя! Поздрави  |
| става дума за едно и също нещо, в различни версии: дали ще обговаряш дискурса привилегированото означаемо или просто ще лафиш за това как си ГО (същия обект) местиш от крачол в крачол, слагаш, вдигаш и т.н.; дали целта е да го заковеш колкото може по кратко-изразително или засучеш твърде дълго- все е тая. лека |
| "Натякващото мърморене" е по - скоро гъгнене. Дудненето има общ корен с "раздуване" ( Я раздуй дядо кавала ) и с дуализма като такъв. Дитер Болен навъртял днес 50- така. Да е жив и здрав. |
| Аз пък да предупредя - хубаво се смеем на "филолозите", но да не изпадаме и в антиинтелектуализъм и да се смеем на хората с очила и "бели гащи". В текста за национализма по-горе напр. няма нищо осъдително, научна терминология. Не е подходящa за форум и вестник, но за където е написано, си е тъкмо. |
| Абе то май беше "я надуй дядо кавала" (как може кавала да се " раздуе" е истинска загадка за мен)... А Тормозчиян е много точен - "дуднене" е наистина досадно мърморене, без почивка и без шанс за спиране. * Вуцидей, четох те с удоволствие. |