Отиди на страница:
| Това е хубаво писание и дава повод за много размисъл, но еднозначен отговор няма. И добре че няма. Моето скромно мнение е, че нещата стоят малко по-иначе и не са чак толкоз прости. Всички големи дела са плод на големи идеи, но и на съревнование между алтернативни идеи. Реализацията на всяка идея обаче минава през една често пъти неосъзнавана сметка и счетоводство, която природата или Господ правят по своите си тефтери. Това шцетоводство е несамо ресурсно, но и морално. Последното слава Богу не се подава на математизиране. Оттук и организиращата идеяза Бога като морален счетоводител, профанизирано изречено. В края на краищата системи, които объркват цифрите в счетводството и тия в морала пропадат. Тия, които си държат сметка имат по-големи шансове да проживеят във времето. Интересното е, и тук съм съгласен с авторката, че в крайна сметка това, което остава е културата, не сметките правени в момента. Но не съм сигурен, че културата движи нещата еднозначно. Проблемът е ние като народ, нация и държава в каква схема сме вкарани, за чия култура блъскаме и работим. За запазването, разпространяването и бъдещето на специфично наша българска култура, или сме само трансмисия, материал за градеж на атрибутите на култура, нямаща нищо общо нито с миналото ни, нито с настоящето ни. Щото ако съдя по политическия елит, неговият идеал е България да е максимално безличен сателит на поредния Голям Брат, да преживя поредната прогресивна мас-култура, да усвоява и пропагандя поредните щампи на мислене, живеене и да се обезличи по принципа печално известен ни от близкото минало. За тоя пишман елит КУЛТУРА е КУЛТ+УРА. КУЛТ към Големия Брат и пълна подчиненост на неговите цели и УРА за всяко наше успешно усвояване на всеки елемент от културата на Големия Брат без оглед на това има ли смисъл това или не. В крайна сметка след столетия ще остане Културата на Големия Брат, а бъдещите поколения и изледователи ще оценят евентуално колко успешно сме развили идеите на другите и ще се чудят ние все същите българи ли сме или за други става дума. Това, което движи света е инстинкта за самосъхранение, жизнения интерес да доживеем до утре. Тази сила обаче има нужда от организационни принципи. Тези общества, които имат адаптирани към ситуацията организационни принципи и силен жизнен мотив просъществуват. Комплекса от идеи, които са ги характеризирали като общество заедно с материализираните му изражения е това, което остава след време и това е културата. Но парадоксално самото общество може отдавна да го няма. Къде е древното Шумерско общество, това на Мохенджо Даро, Египетското, Римската Империя и стотици други? Другото парадоскално нещо е, че маса произведения, ще останат световната култура именно защото властващите в момента не са ги спонсорирали и дори са били противници. Кой спонсорира Моцарт, кой спонсорира Солженицин, Пастернак, Ван Гог или Св. Йоан Рилски? И кой спонсорира приживе Исус Христос и последователите му? И ако Пилат или Фарисеите го бяха спонсорирали приживе и Юда го бе носил на ръце щеше какво да стане с учението Христово? |
| Ne se bespokoite, taka misliat samo niakolko hiladi "prevzeti" shundi i pedali naseliavashti nai veche tzentara na sofia. Goliama tshats ot bulgarite znayat i mogat, te odavna ne gledat i ne slushat politizi. Gospojata e prodto za ludnitzata.  |
| Призовавам всички отворковци в този форум, които смятат, че написаното и слабо, да напишат нещо по-силно. За неразбралите пък да кажа, че целта на авторката не е била да напише нещо впечатляващо, това е символ на пробуждането на обществото, на неговия бунт, на неговото желание да бъде участник в продължаването на нещо, започнало преди 2000 години, че и повече. Тук не става въпрос за фактологически точности. Преди 2000 години сигурна съм, ние сме били някъде в зародиш, на път да дойдем на тази територия. Но, не това е важното. По-важното е, че целият ни настоящ живот се крепи на миналото, защото няма настояще без минало. Смисълът е, че не може да рушим и да пренебрегваме причината да сме различни от приматите - културата. Предполагах, че няма да се налага да обяснявам, нито пък авторката, защо изброява точно Ведите, Упанишадите, Омир, Платон и пр. Но, пък сега си давам сметка, че дори и да се е налагало това да се обясни, то на практика няма смисъл. |
| На едно от комсомолските ни събрания в час на класния някакъв активист ни подканваше да вземем отношение по всичките проблеми на света, от Платон до Ботев и след него особенно, и успя да пробуди съзнанието на един чин който стана и крясна ..така не може повече да продължава. Някои му ръкопляскаха. Усещането за малка страна, която иска да е до Платон и другите все още терзае послушните преди слушатели. Слава Богу, че България не е нещо голямо! Слава Богу, че ние не можем да се мерим с немците нито в тяхното величие, нито в пък падението им! Много по-лицеприятно е човек да се помаже с мисли за национално величие (а за някои хора очевидно е и много по-приятно да се омажат с речи за национално падение), отколкото да се признае простата и не особенно себеласкателна мисъл, че онова, с което България и българите могат да се годеят, е че почти никога не са вършили неща, за които наистина би трябвало да носят отговорност и от време на време, като ни сгащи съклетът на сериозно, грабваме като поп Минчо Кънчев видрицата и започваме да хвърляме помислювания като краставо магаре - къчове. Пространството си иска своето време беше казал Томас Ман. Преди няколко века Германия е имала много по-юначни разбойници, отколкото ги има днес България. Поколенията изчезват като боклук в торище, за да могат следващите ги да пораснат малко по-нависоко на историческото бунище. |
| Много хубава статия. Малко високопарна, емоционална, може би леко преувеличена, но за културата трябва да се говори с апломб. В същност, не казва нищо ново, но казва старото, добре известното, по един приятен, интелигентен и културен начин. И няма хленчене за държавни субсидии, няма оплюване на вечната мишена - Абрашев....  С една дума, авторката се е изявила на ниво, което, за съжаление, е по-високо от нивото на мнозина форумни автори.Изненандан съм донякъде от писанията на мнозина, които обикновено държат по-вискоко ниво. Няма да изброявам и няма да се заяждам, ще предложа на всички, които са реагирали отрицателно на материала, да препрочетат самия материал и полсе собствените си реакции. И да се замислят дали реакциите им не са плод единствено на желание за самоизтъкване - да покажат колко са умни авторите им, как те са "над всичко". Жалко. |
| Написах: се е изявила на ниво, което, за съжаление, е по-високо от нивото на мнозина форумни автори. Да поясня - ние, пишещите тук, сме си присвоили позицията на окончателен и абсолютен цензор, на висш авторитет. Ние не се съобразяваме с никакви правила, ограничения и норми. Дори с администраторите И затова трябва да бъдем на много високо ниво. |
| Верно е, и аз съм бесен, че културата у управляващите се измерва в компенсаторки от по 12 ст. килото. Но друго е, което ми прави впечатление в тази добра статия. Защо заоблените форми на Джокондата се намират зад нея - дали вследствие на особените сферични координати, в които е рисувал Леонардо ди Каприо? Леонардо се е наслаждавал на своята картина, като я е гледал отзад. Това е била една от загадките на великия майстор, на каквито само той е бил способен. Джокондата и до днес виси по музеите с лице към посетителите, а критиците се надпреварват да сипят оценки. А се оказва, че нейната истинска стойност се крие всъщност откъм нейната обратна страна. Леонардо се усмихва през процепа на времето. Така е и с нашата политическа класа. Не бива да се наслаждаваме на лицата, които се тиражират до втръсване. Трябва да наточим продуктивната си критика и да ги обърнем с гръб към нас, за да се насладим истински на техните образи. Леонардо ще отвори широко прозореца на времето, доволен ще вдигне палец и ще намигне съпричастно. |
| Много смешно, другарю Шантав, но не ни се правете на класика Шантобриан, който работи на трудов договор и е напълно социално и здравно осигурен във в. СЕГА. Него ние дружно харесваме и възторжено уважаваме, но вашите смешки са обидни за социалните теории, които споделяме убедено и во вейки буков. Какво имам предвид? Не бива да се подминават безкритично и несериозно феодалните занимания на представителите на експлоататорската класа в Италия и други страни по времето на така наречения Ренесанс, знаете че ние сме стигнали това стъпало на развитие много по-рано - още по времето на Токту. Във феодална Италия, когато трудовите класи едва са свързали двата края и са били основно на картофи, нахут и праз лук, такива като Леонардо са разхищавали масло и други хранителни продукти, рисувайки с тях, мацотейки така да се каже. Нима не е имало водни бои, байцове, тебешир и керемиди, та е трябвало демонстративно да се маже с масло. И вижте кого е изобразил! Бедно и скромно момиче, с басмена рокличка и със съпътвстуващи трудещите се от онова време стоматологични проблеми. Те са били породени, не от злоупотреба с локум, тахан-халва и реване, а от липсвата на възможност за безплатна стоматологична помощ, каквато ние след 9-ти бяхме осигурили на всеки наш гражданин, но Костов, разбира се, я отмени, безсърдечно я отмени. Девойката не може да се усмихне свободно, широко и волно като весела бригадирка от плакат за предстоящ ленински съботник. Едва-едва се е засмяла, тъжно некак си, без оптимизъм и вяра в светлото бъдеще. Зад нея скали и камънаци, а не овощни градини, ябълкови, мушмулени, дюлени или полета с набола рапица, ечемик и девисил. Вгледайте се в този символ на социална безнадеждност, вместо да се подигравате! |
| Шантавия твърди, че щом е с хлътнали очи значи е изпъкнала отзад, което е важно за културата през всички векове. Да и бяха публикували снимката отзад! Немат вкус теа. |
| Макар и педагожка в планинско село, Х да го наречем, моят франкофонски интерес ме е тикал към културата, дори без до го желая, тика ме и това си е. Изчетох разни мнения за това що е култура, разногледища и разноречища най-различни. Е, не ми стана ясно! Някои твърдят, неоснователно, според мен, че като културни факти, артефакти един вид, могат да се разглеждат също така баничката и дамската превръзка дори. Вие така ли смятате? То тогава нашият министър на културата нима може да се нарече Министър на баничката и дамската превръзка? Какъв абсурд! |
| Добре казано но никакава практическа стойост. Сериозни думи, които няма да бъдат възприети сериозно от "целевата" аудитория. Все пак става за форумците- да може човек да си почеше езика на тема "вечно и непреходно". Аферим, лелке, машаллах за хубавите думи... но... едни ще прочетат и ще кажат "така е", други ще прочетат и ще кажат "не е така" а в крайна сметка-всичко ще си е пак така... |
| Милата душичка! Какви сълзи, каква ерудиция и колко мъка едновременно. Дори си е направила труда да отвори някоя "енциклопедия по култура" и да препише няколко имена. Апропо, кой Платон си чела, скъпа? Ранен, среден, късен? По Шлайермахер или по Богданов? И на кой език четеш Омир? халтуркиииии, халтуркииииии Да те назначи Абрашев за съветничка. Поне от букети сигурно разбираш. |
| Другарщ Перемянов, бъркате, това на италийците си е било Ренесанс. Поради прекъснатия у нас Предренесанс, нещата са се изпуснали и така сме достигнали своя Нересанс, което си било пълна свинщина. На поробителите им се повдигало от нея, защото били мохамедани, но това бил нашият единствен път за спасение и съхранение на идентичността. Това по-късно ни изиграва лоша шега - нелепата идентичност така се циментирала, че след освобождението се напълнило с културнереси. Но полека-лека с времето нещата се поочовечили и взели да се появяват и културтрегери. Което ще рече - пълни бичмета. Аз не мисля, че културата у нас запада, напротив, вижте каква дъскорезница е навсякъде. Бичиме здраво култура и политиците си посипват главите с талаш, когато сбъркат някъде. Културтрегерите у нас са им жалон, водят ги и не им оставят време да кривнат в пепелта. Един голям, спукан жалон. |
| Изключителна статия. Тъжното е, че всичко, което авторката предлага на управляващите хипотетично да махнат от света, изобщо не съществува в техния свят. Просто тя и управляващите живеят в различни светове - в единия са ведите , Омир и Еклесиаста, а в другия - апартаменти от 160 квадрата на цената на гарсониера. Тези светове никога няма да се срещнат. |