Отиди на страница:
| Голяма мъка е налегнала художествено-творческата интелигенция. Мъка по онези многобройни домове на писатели, художници, композитори, театрални дейци (това словосъчетание ми напомня с абсурдността си, начина по който бяха наричани лекарите - "здравни работници"(!)), преводачи, поети и т.н. В тези домове по татово време често се правеха ремонти (от строителни войски, които вече са пробразувани в държавно предприятие) за да бъде сгодно на взелите си 1 година творчески отпуск. Значи за творческия отпуск ми е мисълта. Ти си художник или поет и на 15 юли 2003 г. примерно, решаваш, значи, че на 1 януари 2004 г. съответната муза ще те навести под въздействието на следновогодишния махмурлук. Отиваш при съответния номенклатурен шеф на творчески съюз и ако той е съгласен с това, че ще бъдеш навестен от порив свише те докладва на съответен чиновник в Комитета поц култура и ако и той реши, че искането ти е аргументирано, резюлира "ДА!!!". И съответно си взимаш творчески отпуск и почваш да рисуваш или да стихоплетстваш. Държавата ти поема всичките му там масрафи със се прането на чаршафи веднъж седмично. Така де, но както бе изтъкнато, на Бродски, Ботев, Дебелянов, Джото, Винсент Ван Гог и др. такива благини не са се полагали. Ах завалиите, не са разбрали какво е грижа на държавата за културата. И тази муза по дефиниция те напуска на 31.12.2004 г. Интересно, щом си художник какво правиш, когато не си в отпуск?! Според споделените с моя милост спомени на такива дейци, в тези творчески домове големо пиене и онодване е падало. Та не питайте що мрънкат.... |
| Не бъркам аз. Знаете ли, че лани, когато прекопавах лехата с магданоз, лично попаднах на находка. Праисторическа капачка за буркани, моята другарка твърдеше, че е от лютеница и нема нищо историческо в нея, по-скоро аз съм бил изкопаемо некакво, но аз не мога да се излъжа лесно. Толкова беше ръждасала, че сигурно неколко века беше престояла там, сигурен съм. Датирам я към 12 век. Е, питам ви ваште италийци тогава произвеждали ли са капачки за буркани. Произвеждали са дръжки. Това, че османците са го повдигали от свинщини, а не от заварените местни булки, говори за техната назадничавост. Задничавост, която некои наши съвременници са пренесли гейройски до днес. Аз това обаче не го одобрявам! |
| До тези, които смятат статията за слаба: На всяко човешко дело може да се намери кусур, но не удряйте по устата този, който иска да ти отвори очите! |
| Драги Бечо, Четох внимателно още веднъж публикувания шедьовър и едното ми око определено се отвори. Мисля, че след още едно кафе и още един внимателен прочит, дамата ще е постигнала мисията си и ако един ден стана милионер ще меценатствам в нейна полза. |
| Много обичам културата, а в България все още има много култура: - огромен за нашите мащаби брой писатели, художници, музикатни, които гастролират основно в чужбина; - оперно-филхармонични дружества във всеки окръжен град; - Средни училища по изкуствата (бивши музикални); - огромен брой фолклорни състави; - огромен брой поп-състави и изпълнители (чувал съм за поне 3 конкуриращи се български музикални награди); - Обаче - народът прост, не ще култура, а плющи чалга, шкембе, скара и гледа нощем безплатен секс канал по телевизията. Ти му наливаш култура в глъвътъ, той - Слави Трифонов му дай само. Ти го кръщаваш, то пърди. Няма управия! Сбогом Хамлет, сбогом Шекспир, сбогом Три сестри, сбогом Магаренце! (за тебе ми е най-мъчно) Добре дошла Простотийо! |
| Много съм объркана. Смятах прах да бърша, но все за това мисля. В културен факт ли се превръща, примерно един камък, да речем морена, но не вафла, ако бъде чучнат архитектурно в боянската ливада под северната страна на трикатната къща на Жизел Хаджипорев - Невестулката, бивш борец и настоящ бизнесмен? Ами, ако си избълвал 3 литра омайни лиги, слузодарил така да се каже, в поетическа някаква форма, с които засвидетелствуваш обичта си към ПАРТИЯТА? Объркана съм! |
| Мила дьо Кокон, За да се превърне споменатия от теб камик в артефакт, същият следва да е осветен публично от ВИП-поп, след което г-н Хаджисополов следва да е организирал мега-купон с изискани гости. Сред гостите следва да присъстват Батето (по възможност пиян още на самото освещаване), Боян Радев, Клюна с ослепителна охрана, Гонзо с Цеца Кр. и нейните множество дупки, агент Тенев с шалче, множество депутатки, проф. Пантев с химикалка и лула, Камен Влахов, Ирен Онтева с чорапогашник на мрежичка, Владо Въргала, Слави и балета, няколко мис България с дълбоки деколтета и видния пророк на прехода Хр. Калчев. За да придобие камика допълнителна художествена стойност, следва да бъде отразен във всички светски хроники на Евг. Минчев и съответни платени репортажи по националните медии. Едва след осъществяване на всички тези действия морената ще се превъплъти в произведение на изкуството - стил "секлецион" и г-н собственуика би имал възможността да впише пред нотариус като своя последна воля, застреляните му тленни останки да бъдат положени под осветения обект. |
| мдааа, готини думи. високопарни. като за есе в литературен фронт. красиво написано. но ква беше идеята. че без култура, няма държава. то и без хора няма държава, ама заради това ми гениално прозрение едва ли ще ми дадат място в СЕГА или Черноморски страсти. хубаво е да се дава трибуна на такива хора. но по хубаво е таз хора да дадат идея, да покажат че културата е не в книгите, а в креативността. иначе, ей тъй, зарад красивите приказки нищо не става  |
| Големите таланти по принцип са космополити. Но за да има цветя и в нашата градина трябват все пак грижа и пари.Преди години в Дубай, пред хотела ни имаше цяла морава с холандски лалета.Невероятна красота. Но разбрах, че всяко лаленце струва на ден 18 USD. Дори и духовната материя си има цена. Редактирано от - Doctora на 09/2/2004 г/ 13:41:14 |
| Имам две принципни несъгласия с авторката. 1. Управляващите и културата са били винаги множества без общо сечение. 2. Това, чрез което оцелява една нация, е духовността, а не културата. В миналото подобно разграничение е било излишно. Докато не се появи понятието "бездуховна култура" (честно си признавам, че не знам кой му е авторът, но го чух от Джереми Паксман по телевизията миналата година. И не се учудих - "Политическото животно" все пак го написа той). |
| Мунчо, Сметам, че за да бъде преодолен проблема с бездуховността следва народното събрание да отдели 77% от бюджета за 2005 г. за развитие и производство на духовност. Ако тука се окаже, че същата е кът да си внесем от прословутата руска душевност, като към ведомството на Абрашев бъде конституиран Душевен Департамент, който да води преговорите с руснаците за закупуване на съответния продукт, като се стреми за договаряне на отстъпка в цената или най-малкото внос на рускини и водка като бонус. Като аргумент при преговорите би трябвало да се изтъкне широтата на тази руска характеристика и наличието на неин излишък във великата севяерна страна. За справедливо разпределение на духовността следва БНБ да емитира ваучери, които да се раздават от личните лекари или домоуправителите в етажната собственост. Как би коментирала моята визия за преодоляване на духовната непресечност на културни дейци и политици? |
| На мен ми звучи като протестантската, сиреч европейска култура, или като богомилството, дето при катарите било с много положително въздействие върху обществения живот. Но явно няма да се разберем. |
| Гмуций, Казали са го горе хората, писали по темата, много по-добре, отколкото аз бих го казал. Духовността си е лично нещо. Държавата няма нищо общо с това. В наше време. Няма и да има. И понеже, както го виждам аз, духовността няма нищо общо с културата (пак в наше време), не виждам защо въпросът изобщо следва да бъде поставян на публично обсъждане. А културата е нещо, което се възпроизвежда на всички социални нива. Разпространява се като грип. Стига да няма цензора, разбира се. Какво има да му мислим? |
| Как държавата да нема отношение? Я прочети по-внимателно вопъла на авторката, осмисли нейната визия и мечта да пърха волна по улици, паркове и кръчми, заобиколена и одухотворена от срещи и дискусии с финансирани от грижовни политици български Платони, Питагоровци, Пиндари, Леонардовци да Винчевци, Епикуровци (оп, тука се объркАх), Паисиевци, Дантевци, Пикасовци, Булгаковци. Пусто, що не даде държавата пари и тогава, ах, тогава до всяко изкъпано българско същество ще застане , поне един поет, философ или композитор. |