
| Има хляб в предложението за внос на душевност от дълбоката руска душа, но транспортирането може да бъде и по-опростено. |
| Има, Мунчо, за некои наши сънародници има не само хлеб, а и сирене(както синьо, така и саламурено), салам (ама не "Камчия" |
| Заслужава си да прочетете и това http://www.online.bg/kultura/my_html/2142/c-jewper.htm " Target=_Blank id=url>Натиснете тукот Красимира Зафирова, поетеса от Перник с четири издадени стихосбирки и куп литературни награди. |
| Аааа, другарю Гмуций, мисля, че по скоро приличате на дядо си Пий, отколкото на баща си Клеций, защото малко нетрезво ми звучите. Вие знаете ли какъв кипеж и бурна ферментация на култура осигурихме след победата на 9-ти? Ми, че ние още в партизанския отряд се готвехме за културния фронт. Съвсем културно, требва да знаете, подщипвахме Глина Карабината, един по един, всяка вечер от 20 до 2 часа. При пушене на качак или подбел и хвощ, смес 50 на 50, се стремяхме към маниер и изисканост - кутрето на ръката, с която държим треволяците, винаги требваше да стърчи напърчено, за шик. Гащите си ги сменяхме всеки ден, след като са ни нападали жандармеристите, тъй като се овлажняваха по непонятни причини, въпреки нашата смелост и базстрашност. Климатът в планината обаче е по-влажен, не за друго. Имахме и популярния френски маникюр, но в тъмен нюанс - черно-кафява лила под ноктите, модерна работа, трепач, както сега се казва. Обичахме и цветята, имахме лично отношение към тях - ползвахме ги при всяка голема нужда, ако нямаше орехова шума наблизо, разбира се. Рецитирахме периодически руски частушки, съветска култура от класа, като някои от тях онагледявахме с другарките, естествено след 24 часа, когато е разрешено от СЕМ. Много култура отглеждахме, култивирахме и след това посяхме в нашта Татковина! |
| Плейфул, Миризмата на природния газ му се добавя изкуствено в България. Процеса се нарича одориране. В техниката тази дейност се нарича побългаряване, а в душевността - изпростяване. П.П. Преносната мрежа не стига до домовете. До тях газът идва по разпределителната мрежа. Редактирано от - Йори на 09/2/2004 г/ 14:46:50 |
| Местния зевзек Дунди се завръща в родния си град след дълго отсъствие. На площада се строят две сгради: едната 10 етажна, а друугата 2 етажна. - Какво ще бъде тук?- обръща се той към негов съгражданин. - Общинския съвет. - А това? - Читалището. Дунди помислил, помислил, пък рекъл: - Брей копко ви е висока властта и ниска културата. ![]() |
| Трогателно написана статия в стил "Дайте да дадете другари!"подкрепен от изпълнения в стил"Най ма й яд, га ма й яд, гат ни ма й яд! "Но, пък си изпълни функцията и предизвика полемика. Винаги съм смятал културата на един народ за платформа върху която се гради всичко останало.На нас не ни е дадено да променяме тази платформа , защото не сме я създавали ние. Ние можем или да я заринем с боклуци или да стегнем и лъснем , така че винаги да виждеме върху какво стоим. Изучавайки тази платформа ние трябва да сме готови или най-малко да се стараем да се подготвим за построяване на наша , нова платформа, която нито е задължително да лежи върху старата , нито да прилича на нея. Добре е да има приемственост , но.... се ла ви! В този смисъл съм съгласин с това , което казва ЧФ2004, а именно: Образованието e. Образованието в семейството, живота и училището, което ни учи на порядъчност и достойнство, да не пием за пет лева, ако работим за два, да избягваме излишествата, да си връщаме заемите, да си спазваме договорите, да държим на думата си, да вярваме на другите и да приемаме всекиго за порядъчен до доказване на противното, да спазваме закона, дори когато никой не ни вижда, да не се страхуваме от беззаконието на силните, да търсим правата си, да помагаме на слабите, да не допускаме завистта към по-способните и по-късметлиите да затъмнява разсъдъка ни, да сме благородни в успеха и в бедата, да изпитваме доброжелателно любопитство към непознатото и новото, да уважаваме различните от нас, да вярваме в себе си. * Сигурен съм, че там трябва да копаем. Не, че няма други приоритети, но този е много , адски много важен.Ще ви дам един пример: Споделял съм, че като прекратих научната и инженерската си дейност през 1995 г отворих книжарница.Беше и сега е близо до хуманитарната гимназия. Нямате представа какви деца идваха в началото- умни , начетени.Удоволствие беше да говориш с тях.И което ми правеше силно впечатление купуваха поезия, да поезия, от съвреминни автори , от местни поети- чудеса, чудеса ви казвам. За последните три години не поезия, книжките , които са си купили децата се броят на пръсти.Ужас! Още по ужасно е че вчера попаднах на няколко докладни записки писани от учители в средния курс. Повтарям , учители в средния курс.Правопис и стил на нивото на повтарящ шестокласник . Ей в такива ръце сме поверили образованието на децата си и искаме да са културни.Ми, няма да са !Направо не ми се говори!Като става дума за образование ставам бесен, като авторката.Всичко онова от , което не стваше нищо стана учител.Да не говорим за висшето образование, особенно техническото.... ама хайде за това друг път |
Напълно съм съгласен с теб Керпендеп-1 Мъчно ми е като виждам как обществото ни се профанизира. Профанизира се не защото ни липсва култура или душевност. Профанизира се защото е бедно! Поне така мисля аз. ![]() |
| Карпеден: Асолютно съм съгласен. Ние трябва да инвестираме в образование. В модерно образование, което дава адекватни знания/умения и добри граждани. Ако има една характеристика на БГ обществото, която за цялото му съществуване не се е изменила, това е готовността да се правят трогателни жертви за просветата (нарочно употребявам тази дума). Сигурен съм, че и сега всички биха подкрепили едно смислено национално усилие за модернизирането на образованието. Много пъти се е казвало, че и днес БГ семействата правят кански жертви за образованието на децата си (знаем колко струва кандидатстването в гимназии и ВУЗ), тези жертви, както всичко в обществения ни живот, са извън и въпреки образователната система, те са неефективни, твърде скъпи, на границата на закона и в онази трагична самота и изолираност на усилията за напредък на българите (никога няма помощ, няма система, няма инфо., няма никакво коопериране, няма стандарти и контрол - има само пречки, натикващи всичко във сивата икономика и превръщащи го в борба с останалите, а не ценена от обществото дейност). Това е огромен резрев, който обаче обществото ни ще даде на официалната образователна система само ако й има доверие. А днес тя е заложник (както в училищата, така и в администрацията и ВУЗ) на някакви често изживяли времето си хора, които не могат да допринесат с нищо, а са просто корабокрушенци, намерили там подслон. Не искам да обиждам никой и да подценявам ничии усилия, но днес вече всички знаят колко струват моите светила от юр.фак. на СУ. А това е сред най престижните ВУЗ и специалности. Каквито и прекрасни хора да има (и има), системата като цяло работи на нивото на най изостаналите и некомпетентните. Трябва ни основна реформа с много силен внос на модерно ноу хау и смяна на приоритетите: от безмисленото лъжеенциклопедично зубкане, което се отдава само на 10те %, които печелят олимпиади по света, към система която готви всички за неща, които наистина ще им потрабват и ще ги напряват годни за интегриран обществен живот и най вече - ще ги учи да мислят а не просто да се тъпчат с факти и клишета) |
| Из тълковен словар на българския език: "Писател" , "Журналист" - автобусни спирки по пътя Варна - Златни пясъци. Добро е начинанието на г-н Райчев вместо неудачния пример с грубия бездуховен таксиджия, съвършено непознаващ Платон, но успяващ сам да се справя с живота да поднася периодично на лоханкиновци изискани одухотворени есета на ривящи интелегенти. Основният проблем на съвременна България, развит в сия статия е зрелостта на управника. Докато допреди 13 и кусур години избираните управници се оказваха до един зрели и народът живееше добре, то след това внезапно настъпи необяснимо и досега рязко влошаване на зрелостта, което доведе и до западането на духовността. И досега се бави (може би умишлено) разработването на уредите, които ще ни измъкнат от блатото, а именно милеметъра, реформетъра и моралометъра. Единствената забележка, която бих отправил е че връхлетялата ни беда не е феномен на последните 13 и кусур години, а има своите корени в дълбока древност. Вероятно авторката не знае това, тъй като е чела погрешните класици ( the wrong classics по глобалному) Казусът е известен още и като "Първи постулат на Балоун" . За пояснение ще подкрепя мисълта си с един цитат от правилен класик: "... Към въпроса сериозно и мъдро се присъедини подпоручик Дуб (гимназиален учител) , комуто пърцуцата възвисяваше мозъка и окриляше мисълта: - За пехотата най-важното е да я води идея. Идея, идея и пак идея. И тази именно идея е патриотизмът, любовта към императора, саможертвата в името на империята. Господа, колеги, приятели, разберете колко велико нещо е идеята: да тръгнеш на бой с идея! ... Двама войници отведоха Балоун до училището и го завързаха за една липа. От горния прозорец подпоручик Дуб крещеше: - Хубаво завържете това прасе. Вие още не ме познавате, но като ме опознаете откъм опакото.. Преялият Балоун в пристъп на чист чешки радикализъм се обърна към Швейк: - Когато изсвирят последния отбой на войната ще ида при него и ще му река: "Цуни ми гъза, да ти сера на главата! Аз имам мелница, а ти си голтак - ти си само един гол интелегент и плямпало" |
Нарушителят отказал да се подчини и на разпорежданията на униформените полицаи, повикани на помощ. Наложило се насила да бъде измъкнат от там. За щастие по същото време обитателят на клетката кротко спял и само това спасило неканения гост от саморазправа, отбелязват от МВР. |
| Другият вариант е солидно почерпени полицаи да са влетяли в дома на невинно похъркващ за нощна смяна стопанин и да са взели жена му за хималайска мечка, ако е имала по-особен вид и е нямало парно. Естествено е собствениците да откажат да напуснат клетката, което пък станало храна за скучаещите журналисти и повод за задоволство в бюлетината на МВР. |
| Шантав, добре ги редиш, ама наистина си шантав. Нарочно ли "обърка" фамилията да Винчи? Нарочно ще да е, а и на кого ли му пука... |
на авторката.Тези, които не я харесват нормално е.Унас един да каже нещо или пък напише , ще скочат 100 да го удавят.Затова не само ще си стоим в калта, но и ще потъваме безкрайно.Докато всичките ни деца избягат в чужбина.Просто търсят нормален живот и нормални човешки ценности. |
| Oblachen, spored mnogo hora i predi 15g. byahme bedni. Ne e ot bednost, a ot obyrkani cennosti. Edno vreme prestypnika beshe prestypnik, poryadychniya chovek imashe, makar i ogranichen, shans. Sega... |
| О, великолепният Шант е тук Нито един ред от написаното от него не бива да се загуби... Викайте Сибила да протоколира, сканира и филмира безценният постинг Ако не намерите Сибила викайте Геновева... *** Ей Шант, аз те чета със страхопочитание...а невероятния ти талант ме измъчва нощем...когато не яздя белите коне... |
Кракатау, то там по пътя за Златни пясъци малко пропадна бая голяма част от брега, та вече и като спирки ги няма.Сал един спомен тъжен топли душата ми. |