Отиди на страница:
| Асол, Просто подкрепяш статистиките на психиатрите, че човек, който е израстнал сред насилие, ще прилага насилие над себеподобните си. |
| Аз лично не вярвам в българското гражданско съзнание. А иначе гражданското съзнание изобщо може да има и по-ефективни форми. Аз на българското обаче не вярвам. И си имам причини... Например нито капитализмът ни е бил капитализъм, нито социализмът - социализъм (доказателство: чехословашките ТКЗС-та даваха свръхпроизводство, а нашите - болни, полуумрели лунатици, които наричаха с прозвището крави...), нито сегашният ни капитализъм е капитализъм, нито демокрацията ни е демокрация (тук доказателства пък изобщо не са необходими). Нямам и не съм имал вяра в тая държава, ако това изобщо е държава... Живея от ден за ден... Така де, пак нещата от живота... |
| Наказанието и затворите имат за цел да предпазят обществото от евентуалните разрушителни действия на даден индивид. Следователно при налагането на всяко наказание се взема под внимание съответната съвместимост на престъпника с обществото. Ако безпристрастният съдник реши, че престъпника ще има отрицателно действие върху обществото, тогава се налага наказание с цел предпазване и на двете страни. Наказанието в етиката на правото е базирано не на мъст, а на нуждата от предотвратяване на социални сблъсъци. |
| А на въпроса на гущера - откровен отговор: "Много тежък въпрос! И нямам отговор!" Тук вече няма логика... Като го гледам моя обаче, имам много сериозни надежди, че няма да ми се налага в действителност да отговарям на този въпрос. Дано... Дай, Боже! Е, хайде чао засега... |
| Не бива да се отказваме от човешките си реакции, от съчувствието и въжмостноста да прощаваш. Не знам дали това се нарича гражданско съзнание или не, но не бива да се отказваме от тези наши реакции. Асол, никое дете може утре да удря твоето няма ли да ти се иска някой да ги разтърве!? |
| Pesimista-bg, Нещо , май не съм се изразил както трябва , защото исках да кажа това, което и ти. Muncho Podigovski, нямам какво да кяжа! Така е!  |
| Gushter, Не че ме питаш, но ще дръзна да ти отговоря. Този въпрос напоследък много често се задава: как ще се чувстваш ако детето ти е убиец, крадец, наркоман, хомосексуалист и пр.? Ами ще се чувствам виновен. За малко. Докато не намеря някой друг, когото да обвиня. Ако детето ми е крало - мога да обвиня държавата, че не му е стздала условия да живее без да краде. Ако е убивало - телевизията го залива с насилие. Ако е наркоман - другарчетата му в училище са го прилъгали. Ако е хомо - ами може и да му е наследствено, знам ли дядо ми що за стока е бил. И така нататък. И все някой друг ще е виновен. И все аз ще съм чист и прозрачен като изворна вода. И докато аз съм чист и прозрачен, а бия жена си, попържам съседите си, напивам се през ден и влача в къщи де що набарам безстопанствено, детето ми ме гледа и решава какво да прави. Докато съучиениците му бият дребните за да им вземат стотинките за закуска, или ако е женско, гледа как му се гримират суъченичките в тоалетната преди големото междучасие, а след часовете смучат джойнт за ербаплък - аз няма да съм крив, я. Докато даскалката пише бележки право пропорционално на имотното състояние на родителите, мен какво ме касае. Накрая всички са невинни, както каза един по-горе. Невинни ли? Ако всеки от гореизброените се считаше за ВИНОВЕН, нещата нямаше да са така. |
| Елица, ще ми се иска, разбира се. Но да не дава Господ! Просто споделих, че човещината и състраданието са твърде дефицитни в днешно време. Аз съм оптимист по нагласа, но все по-често се улавям, че някак ме обзема това страшно чувство, което според мен е обзело повечето от хората. За мен това е Безнадежността. Дано не се превърнем в държава от десперадовци.  |
| Докато цялото общество, аз, ти, той, ние, вие, те, толерираме безразличието на човека към човека, нямаме право да очакваме, че човешкият живот ще бъде ценЕн и от децата ни. Включително и нашият. А че обществото следва да се защищава от крайните форми на безразличие към ценността на човешкия живот - си е негово право. |
| Logic, съжалявам за майка ти... Между другото, продължавам да се чудя защо прекалено много хора се забавляват с Ирак, със САЩ, с политика ... и някак си забравят, че всяка година по пътищата на България загиват хора, колкото годишно в един "локален конфликт", както напоследък е модно да се наричат войните.... Забеляза ли колко много хора имаха "ясна" позиция за нещастните дечица, загинали пред "Индиго" (всички са виновни, само не и родителите, които не са намерили време или възможност да възпитат децата си, че не е редно да се бутат като хуни, за да влязат някъде).... и колко малко хора се сетиха, че тези дечица (Бог да ги прости) са нищожен процент от дечицата, загинали по пътищата и улиците? В заключение (нищо лично), докато има хора, които "Не съм светец, но не превишавам скоростта там, където мога да убия някого, където мога да убия себе си и... където могат да ме хванат", ще има и други хора, които оплакват близки и роднини, прегазени на пешеходна пътека... Не се сърди, но може би и човекът, прегазил майка ти, да не е превишавал скоростта там, където (той си е мислел така) може да убие някого. Законът е закон, за да се спазва, а не за да си го тълкуваш! Редактирано от - TheBigEdge на 16/3/2004 г/ 18:51:28 |
| По повод пътно-транспортните произшествия бих дал за контраст един пример: Един наш сънародник в USA уби 4-ма (баба и дядо с внуците си) на магистралата в Wyoming. Управляваният от него камион размазва микробуса на жертвите. Нашият се е опитал да избегне катастрофа, като за целта е действал съгласно закона за пътищата: отбил е камиона към банкета, където за нещастие е бил паркиран (незаконно!) микробуса. В случая е явно, че местната пътна полиция е допуснала груби грешки в поставянето на маркировката, тъй като в същото време се извършва ремонт по шосето. Следователно, за да се прикрие всичко, нашият сънародник бива обвинен в убийството на 4 души, за което щата иска да му наложи наказание от 22 години на човек, тоест общо 88 години! Делото все още се точи, ние събираме подписки, които едва ли ще хванат дикиш, докато онази кокона във Вашингтон Поптодорова си трае. В същото време наркодилъри се ражождат свободно по улицата, въпреки че всеки знае какви са, което ме навежда на мисълта, че ние хората сме неспособни да приведем в действие и най-перфектната система. |
| Abe tova da ne vi e "laf4eto" be, kakvo samo si razkazvate slu4ki nqma6ti ni6to po temata, vie ste durveni filosofi i drun4ite na kuho, pdobre mlukvaite i zaemete s ne6to polezno murzelivtsi.Ni6to ne razbirate.S obi4 |