Отиди на страница:
| Руският историк Ю.Вешнинский: "Сегодня представители научно-технической интеллигенции, которые в свое время, безусловно, во многом поддерживали Сахарова (хотя, может быть, гуманитариев среди них было больше), особенно те из них, которые работали в ВПК и потеряли работу, с азартом читают совсем другие тексты - протоколы Сионских мудрецов, "Mein Kampf", соответствующую отечественную литературу. Это трагедия, что самые квалифицированные люди выбиты из колеи. Они сейчас шарахнулись от Сахарова в противоположную сторону" (изказване на дискусия по доклад на историка А. Янов за историята на руския либерализъм). |
| Из "новейшата" история на руския антисемитизъм - пак А. Янов, "После Ельцина..." (1995): 18 апреля 1993 г., за неделю до референдума, фашистские погромщики разорили еврейское кладбище в Нижнем Новгороде. Удобнейший, казалось бы, повод для президента - накануне всероссийского голосования продемонстрировать стране и миру свое возмущение, заявить, что в России фашизм не пройдет. Так, во всяком случае, поступил президент Миттеран, возглавивший гигантскую антифашистскую манифестацию после аналогичного бесчинства, учиненного на еврейском кладбище в Марселе. Однако Ельцин не проронил по этому поводу ни слова. Я не знаю, почему. Может быть, его помощники сочли момент неподходящим для публичного конфликта с антисемитами? Евреи, могли они рассуждать, все равно проголосуют за президента. И либералы тоже. А вот как проголосуют антисемиты - еще неизвестно. Зачем же отталкивать какие-то слои населения перед голосованием? С точки зрения суетного политического меркантилизма они, возможно, угадали точно. Во всяком случае, лидер "Памяти" Дмитрий Васильев накануне референдума и впрямь поддержал президента. Но как выглядели их расчеты с точки зрения нравственного престижа российской демократии? Как повлияли они на ее будущее? И как должен был воспринять молчание президента имперский реванш? Сейчас нет ни малейшего сомнения, что воспринял он его как сигнал для атаки. Уже в начале мая (1993 - б.м.) "Правда" в нашумевшей статье "Сатанинское племя" впервые с царских времен разбудила черносотенный призрак еврейских ритуальных убийств. А "День" (орган на "евразийците" - б.м.), чтоб не отстать от конкурента, сообщил изумленным читателям, что "Антихрист уже родился. В Израиле, в 1962-м. Сказано, что действовать он начнет с 30 лет, т.е. с 1992 г. То, что мы переживаем сегодня - уничтожение России и православия - и есть деяния Антихриста, Князя тьмы, Сатаны". И сподвижники Александра Баркашова из Русского национального единства открыто объявили себя на телевидении фашистами. А в октябре они уже с автоматами в руках штурмовали это телевидение (Останкино - б.м.). Счет фашистских изданий в сегодняшней России далеко перевалил за сотню. Самые радикальные из них открыто прославляют Гитлера ("Адольфа Алоизиевича Гитлера" - б.м.) как величайшего государственного мужа XX века. "Окончательное решение еврейского вопроса" рекомендуется России как образец для подражания. Согласно российскому (и болгарскому - б.м.) законодательству, пропаганда расизма - преступление. Суды тем не менее, как правило, отклоняют такие иски, когда правозащитники их возбуждают. И даже в тех редких случаях, когда они принимаются к рассмотрению, судьи оправдывают ответчиков. Почему? Объяснение на поверхности. Единственный случай в октябре 1990-го, когда суд вынес обвинительный приговор по такому делу, окончился печально - для судьи. Андрей Муратов, приговоривший погромщика и откровенного поклонника Гитлера Смирнова-Осташвили к двум годам тюрьмы за налет на московский Дом литераторов, вынужден был бежать из Москвы и даже сменить профессию. Удивительно ли после этого, что при всех успехах рыночной реформы 65% евреев, опрошенных в России социологами летом 1993 г., сочли повторение Холокоста вероятным? А теперь послушаем министра иностранных дел России Андрея Козырева: "Во время визита в республики Югославии (1995 - б.м.) с нами ездили журналисты. Рисковали больше всех нас, высовывались, снимали честно в Сараево. И что бы вы думали? Показывать их материал наше телевидение не желает. А перед отъездом там говорили о своей живейшей заинтересованности. Рассчитывали, видимо, что получится какая-то пропаганда в пользу национал-патриотического режима в Белграде, а оказалось, что из фильма ясно: это югославская армия (ЮНА - б.м.) воюет в Сараево. Такой фильм оказался не нужен". Так вело себя то самое телевидение, которое "патриоты" называют не иначе как Тель-Авидение, против которого они демонстрировали, которое они штурмовали. В отличие от Козырева, я вовсе не намекаю, что на телевидении в Москве сидели плохие демократы. Просто они были запуганы реваншистами - так же, как либералы в администрации президента, как судьи и как евреи, ожидавшие Холокоста. Наскоро Путин обвини Ющенко, че хората му издигали "ционистки, антируски лозунги". От кабинета му обясниха, че искал да каже "антисемитски, антируски". Грешката е показателна - за Путин по стар народен обичай "ционистки" е синоним на "антируски"  Редактирано от - Чичо Фичо, на 17/2/2005 г/ 18:36:26 |
| Жалко, че "Сега" не превежда и такива текстове - колонка от Том Фридман в НЙТ от вчера, адресирана към американските демократи, но валидна за всички леви: February 10, 2005 OP-ED COLUMNIST Calling All Democrats By THOMAS L. FRIEDMAN In the past week, I've received several e-mail notes from Democrats about the Iraq elections, or heard comments from various Democratic lawmakers - always along the following lines: "Remember, Vietnam also had an election, and you recall how that ended." Or, "O.K., the election was nice, but none of it was worth $100 billion or 10, 000 killed and wounded." Or, "You know, we've actually created more terrorists in Iraq - election or not." I think there is much to criticize about how the war in Iraq has been conducted, and the outcome is still uncertain. But those who suggest that the Iraqi election is just beanbag, and that all we are doing is making the war on terrorism worse as a result of Iraq, are speaking nonsense. Here's the truth: There is no single action we could undertake anywhere in the world to reduce the threat of terrorism that would have a bigger impact today than a decent outcome in Iraq. It is that important. And precisely because it is so important, it should not be left to Donald Rumsfeld. Democrats need to start thinking seriously about Iraq - the way Joe Biden, Joe Lieberman and Hillary Clinton have. If France - the mother of all blue states - can do it, so, too, can the Democrats. Otherwise, they will be absenting themselves from the most important foreign policy issue of our day. Here are four things Democrats should be excited about: What Iraq is now embarking on is the first attempt - ever - by the citizens of a multiethnic, multireligious Arab state to draw up their own social contract, their own constitution, for how they should share power and resources, protect minority rights and balance mosque and state. I have no idea whether they will succeed. Much will depend on whether the Shiites want to be a wise and inclusive majority and whether the Sunnis want to be a smart and collaborative minority. There will be a lot of trial and error in the months ahead. But this is a hugely important horizontal dialogue because if Iraqis can't forge a social contract, it would suggest that no other Arab country can - since virtually all of them are similar mixtures of tribes, ethnicities and religions. That would mean that they can be ruled only by iron-fisted kings or dictators, with all the negatives that flow from that. But - but - if Iraqis succeed in forging a social contract in the hardest place of all, it means that democracy is actually possible anywhere in the Arab world. Democrats do not favor using military force against Iran's nuclear program or to compel regime change there. That is probably wise. But they don't really have a diplomatic option. I've got one: Iraq. Iraq is our Iran policy. If we can help produce a representative government in Iraq - based on free and fair elections and with a Shiite leadership that accepts minority rights and limits on clerical involvement in politics - it will exert great pressure on the ayatollah- dictators running Iran. In Iran's sham "Islamic democracy," only the mullahs decide who can run. Over time, Iranian Shiites will demand to know why they can't have the same freedoms as their Iraqi cousins right next door. That will drive change in Iran. Just be patient. The war on terrorism is a war of ideas. The greatest restraint on human behavior is not a police officer or a fence - it's a community and a culture. Palestinian suicide bombing has stopped not because of the Israeli fence or because Palestinians are no longer "desperate." It has stopped because the Palestinians had an election, and a majority voted to get behind a diplomatic approach. They told the violent minority that suicide bombing - for now - is shameful. What Arabs and Muslims say about their terrorists is the only thing that will protect us in the long run. It takes a village, and the Iraqi election was the Iraqi village telling the violent minority that what it is doing is shameful. The fascist minority in Iraq is virulent, and some jihadists will stop at nothing. But the way you begin to drain the swamps of terrorism is when you create a democratic context for those with good ideas to denounce those with bad ones. Egypt and Syrian-occupied Lebanon both have elections this year. Watch how the progressives and those demanding representative government are empowered in their struggle against the one-man rulers in Egypt and Syria - if the Iraqi experiment succeeds. We have paid a huge price in Iraq. I want to get out as soon as we can. But trying to finish the job there, as long as we have real partners, is really important - and any party that says otherwise will become unimportant. Copyright 2005 The New York Times Company Редактирано от - Чичо Фичо, на 11/2/2005 г/ 17:56:49 |
 И слепите прогледнаха вече от Кевин Алфред Щром Предаване на "Гласове на американските дисиденти" от 23 октомври, 2004 год. КОГАТО СЕ КОВЯХА ВЕРИГИТЕ: Републиканецът-евреин Том Лантос надзърта зад рамото на Буш, ляво, докато през това време държавният секретар Колин Пауел надзърта отдясно. Лантос спонсорира -- а Буш току-що подписва -- "Закона за глобално наблюдение на антисемитизма от 2004 г.", който държавният департамент на Пауел трябва да спазва, превръщайки Америка в инструмент за налагане на еврейската власт и цензура по целия свят...." ......................................... ......................................... ........................... ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ ТУК: Натиснете тук |
| February 16, 2005 In New Gesture to Palestinians, Sharon Will Discuss Withdrawal By STEVEN ERLANGER and GREG MYRE ERUSALEM, Feb. 15 - Prime Minister Ariel Sharon said Tuesday that he had instructed his government to begin coordinating with Palestinian leaders on Israel's planned withdrawal from the Gaza Strip. Mr. Sharon, who a year ago announced his intention to pull all Israeli settlers out of Gaza unilaterally, insisting he had no Palestinian partner while Yasir Arafat remained alive, expressed eagerness to work with his successor, Mahmoud Abbas, on returning Gaza to Palestinian control. Mr. Arafat died in November. Mr. Sharon and Mr. Abbas announced a truce last week but the violence has not stopped entirely. On Tuesday night, Israeli troops killed two armed Palestinians near a Jewish settlement in Nablus, in the West Bank. Earlier, a Palestinian teenager was shot dead near Ramallah, also in the West Bank. Mr. Sharon, in a rare news conference here, rejected criticism from the settlers and right-wing opponents of the withdrawal that he was getting nothing in return for the Gaza evacuation. "I think it's a mistake to say that Israel didn't get anything," Mr. Sharon said. "I think Israel got many things and many important things." He said the new Palestinian leadership "understands the dangers of terror" and was willing to coordinate with Israel on security issues as well as the disengagement. For that reason, he said, he is more confident that the withdrawal will take place peacefully and quickly. "I'd like the territory we're leaving not in the hands of Hamas and Islamic Jihad, but in the hands of the Palestinian Authority," the government that Mr. Abbas leads. But Mr. Sharon warned that if Israeli forces or settlers were fired upon or attacked, "our reaction will have to be very harsh and hard." He insisted that his agreement on Gaza with President Bush at the White House last April provided assurances that Israel would be able to keep some of its large blocks of settlements in the West Bank. He also repeated his understanding that the United States supported Israel in limiting a right of return for Palestinian refugees to a future Palestinian state. Mr. Sharon laid out a long set of conditions for Syria to meet before Israel would resume peace negotiations over the Golan Heights. The talks broke down five years ago but Syria has asked to resume them. Mr. Sharon said that before new talks could begin, Syria would have to shut down the offices of terrorist groups within its territory, end its occupation of Lebanon, allow Lebanese forces to take control of the border with Israel and stop acts of aggression against Israel. He said he did not know who was behind the assassination on Monday of the former Lebanese prime minister, Rafik Hariri. "We don't know yet who has done this," Mr. Sharon said. But, noting Syrian control of Lebanon, he added, "This only emphasizes the need to be very, very careful on our steps toward peace and to do it in stages, in order to be sure that the development really moves us to the peace." Mr. Sharon also said Israel had failed in its efforts to stop a planned Russian sale of sophisticated SA-18 shoulder-to-air missiles to Syria, a concern in Washington as well as in Israel. He said the Russian president, Vladimir V. Putin, had told Israel that the sales would go ahead but that the weapons would not be transferred from the Syrian military to groups in conflict with Israel, like Hamas and Hezbollah. "But we are concerned about that," Mr. Sharon said. He said he was deeply upset about threats to the lives of senior Israeli officials from Israeli militants who oppose pulling the 8, 500 Israeli settlers out of Gaza and a few hundred from the West Bank. "My own personal safety doesn't affect me or my plans," he said, but he continued: "I view these threats very gravely. Such threats are intolerable." Security around Mr. Sharon is extraordinarily tight, and guards have recently been placed around the grave of his wife, Lily, following threats that her gravesite might be desecrated, the Israeli news media have reported. Mr. Sharon's cabinet is expected to hold two crucial votes this Sunday on Gaza, one to authorize the withdrawal of settlements, because the law requires several months' notice, and the other to revise the route of the separation barrier Israel continues to build in the West Bank. On Tuesday, Parliament debated a second reading of a bill to compensate settlers who would leave Gaza, with a vote expected Wednesday. During the debate, Aryeh Eldad, a legislator from the far-right National Union, began to read out the names of every settler in Gaza, adding the phrase, "Jew, designated for expulsion." Copyright 2005 The New York Times Company |
| February 17, 2005 Allies Resisting as U.S. Pushes Terror Label for Hezbollah By STEVEN R. WEISMAN WASHINGTON, Feb. 16 - As rising instability in Lebanon increases tensions in the Middle East, the Bush administration is arguing with European governments over whether they should designate the Lebanon-based Shiite group Hezbollah a terrorist organization, American and European officials say. The United States is already stepping up pressure on Iran and Syria, Hezbollah's main sponsors. The American rift with Syria deepened this week, with suspicions that Syria might have been behind the assassination of Lebanon's former prime minister in Beirut on Monday. The disagreement over Hezbollah presents another challenge for President Bush, who will go to Europe on Sunday on a mission to fix ruptures with Europe over the Iraq war. In the past two weeks, the officials said, France has rebuffed appeals by Secretary of State Condoleezza Rice and the Israeli foreign minister, Silvan Shalom, to list Hezbollah as a terrorist organization, which would prevent it from raising money in Europe through charity groups. The United States has long called Hezbollah a terrorist organization, but the French, American and European officials said, have opposed doing so, and argue that making such a designation now would be unwise, given the new turbulence in Lebanon. Israeli and American officials say that the Palestinian president, Mahmoud Abbas, has told them that he, too, regards Hezbollah as a destructive force in the Middle East, one determined to undermine peace talks by supporting militant groups that attack Israelis. The officials and diplomats interviewed would not give their names, saying they did not want to be seen as worsening tensions between the United States and Europe on the eve of Mr. Bush's trip. The Europeans are not solidly opposed to listing Hezbollah as a terrorist group, the officials said. The Netherlands, Italy and Poland support the Bush administration's view, several officials said, while Germany and Britain believe the issue is moot unless the French change their minds. One European diplomat said other countries were "hiding behind" France on the issue. Hezbollah, which is based in the Bekaa region in Lebanon, gets much of its financial support from Syria and Iran, American officials say. But besides carrying out attacks on civilians and opposing Israel, Hezbollah also provides social services to thousands of Lebanese Shiites and has political representatives in Lebanon's Parliament. "This is a difficult issue because Hezbollah has military operations that we deplore, but Hezbollah is also a political party in Lebanon," said a European official. "Can a political party elected by the Lebanese people be put on a terrorist list? Would that really help deal with terrorism? Now with Lebanon in a fragile state, is this the proper moment to take such a step?" A European diplomat said the issue of calling Hezbollah a terrorist organization was discussed in Brussels on Wednesday at a meeting of the Clearing House, a unit of the European Union that meets in confidential sessions to review terrorist activities in Europe. The group could reach no consensus, the diplomat said. "Nothing is going to change on Hezbollah because we don't have an agreement among the member states," the diplomat said. "That doesn't mean we won't get a consensus. I know the Americans are impatient, but the European Union has 25 states, and these things take time." The Bush administration persuaded the Europeans to list Hamas, the Palestinian militant organization, as a terrorist group in September 2003. But enforcement of a ban on Hamas's fund-raising and financial activities has been left to each country, so the effort has been uneven, European officials say. Most countries have not made serious enforcement efforts, they said. Now, in a measure of continuing trans-Atlantic disagreement about how to handle the Middle East, some European countries are questioning whether Hamas should remain on the terrorist list, because some of its members won municipal posts in recent Palestinian elections, and Europeans want to encourage Hamas to enter the mainstream of Palestinian politics. Britain and other countries have argued that the best way to press Hamas to drop its efforts to disrupt Middle East peace talks and to recognize Israel is to offer inducements, several officials said. But the Clearing House has not raised the question of whether to remove Hamas from the terrorist list. A senior State Department official said that the United States had wanted Europe to list Hezbollah as a terrorist group for some time, but that it had become a priority now that the Israelis and the Palestinians were making progress in easing tensions. "It's incumbent on everybody to tighten up on Hezbollah, but it's become this big fat wild card that everybody's afraid to take on," an administration official said. Ms. Rice, speaking to the Senate Foreign Relations Committee during hearings on the State Department budget, singled out Hezbollah as a group that had tried to wreck the Middle East peace talks. "Here you have Hezbollah and other terrorist groups, many of them supported by Syria, trying literally to blow up the process," Ms. Rice said. In a statement before the Senate Select Committee on Intelligence, Porter J. Goss, the new director of central intelligence, said Hezbollah's "main focus remains Israel, but it could conduct lethal attacks against U.S. interests quickly upon a decision to do so." The dispute over how to handle Hezbollah underscores the number of issues that continue to divide the United States from its longtime European allies, despite Ms. Rice's recent visit. French doubts about punishing Hezbollah echo the European-American dispute over how to handle Iran, which intelligence officials say is the main source of Hezbollah's financing. The administration favors punishments and penalties on Iran, while most European governments favor negotiations and engagement. Copyright 2005 The New York Times Company |
| Малко добри вести за българските медици в Либия. За отбелязване е липсата на Български Хелзинкски Комитет сред подписалите писмото, но това не бива да ни учудва, както стана ясно в течение на прежните дискусии... Негово Превъзходителство Mu'ammar al-Gaddafi, Лидер на Революцията Офис на Лидера на Революцията Триполи Велика Социалистическа Народна Арабска Джамахирия Ваше Превъзходителство Al-Gaddafi Във Вашата реч, произнесена неотдавна пред съдии, адвокати, студенти по право и техните преподаватели, (01.11.2004) Вие повторихте, че отмяната на смъртното наказание в Либия ще бъде Ваша цел. Вие сте напълно прав, че такава стъпка представлява прогрес в обществото и е "един от плодовете на цивилизования разум". Речта Ви бе интерпретирана като сигнал за решимост от Ваша страна за спасяването на живота на шестимата медицински работници, които бяха осъдени на смърт през месец май 2004 г. в Бенгази при недоказани обвинения в умишлено заразяване и разпространение на СПИН в детската болница, където са работили. Ако това е Вашата позиция, то тя трябва да бъде приветствана. Но ние настойчиво Ви молим да не спирате дотук в стремежа си към справедлив изход на този случай, който може да бъде описан единствено като неприемлива съдебна грешка. Водещи имена в световната вирусология и медицински експерти многократно Ви писаха, убеждавайки Ви в необходимостта да се прекрати делото и да се освободят палестинския лекар и българските медицински сестри, които са задържани в затвора от почти шест години. Писаха Ви не просто от симпатия към своите колеги, а защото експертните доказателства категорично потвърждават невинността на шестимата осъдени. Както добре Ви е известно, предоставените на съда доказателства от Люк Монтание и Виторио Колици, които са измежду най-добрите научни авторитети по СПИН, показват категорично, че никой от обвинените дори не е бил в Либия, когато инфекцията е започнала и се е разпространила поради ниска хигиена и погрешни медицински процедури. Да замените смъртното наказание на медиците без реабилитация и освобождаването им няма да бъде правосъдие. Неотдавна Вие демонстрирахте своето желание да преодолеете препятствията, които стоят на пътя на по-добрите отношения между Либия и международната общност. Няма по-добро доказателство за Вашата непоколебимост да "подобрите образа на Либия в света" (както каза проф. Монтание) от това да помогнете медиците – погрешно обвинени и осъдени – да бъдат освободени и незабавно върнати при техните семейства. СПИСЪК НА ВСИЧКИ ЛИЦА И ИНСТИТУЦИИ, ПОДПИСАЛИ ОТКРИТОТО ПИСМО ДО КАДАФИ Джон льо Каре, автор на шпионски бестселъри Проф. Ноам Чомски, световноизвестен лингвист и политолог Сър Йън МакКелън, един от най-известните британски актьори, участвал във филма “Властелинът на пръстените” Джон МакКарти, британски телевизионен журналист, писател и филмов режисьор Медицинска фондация за лечение на жертвите на мъчения, създадена през 1985 г. Миша Глени, известен британски журналист и автор на книги, носител на много награди Нийл Хенън, ирландски певец и автор на песни, който под името “Божествена комедия” продуцира някои от най-ярките и остроумни поп песни от миналото десетилетие Дивендра Банхарт, американска певица и авторка на песни Желю Желев, президент на България от 1990 до 1997 г. Петър Стоянов, президент на България от 1997 до 2001 г. Българската медицинска асоциация Български адвокати за човешки права Епархийски съвет на Арменската апостолическа църква в България Координационен съвет на арменските организации – обединение на главните арменски организации в България Селим Мехмед, бивш главен мюфтия на България Иван Станчов, виден дипломат и бивш български посланик във Великобритания Валя Балканска, народна певица Йорданка Христова, поп певица Цветана Манева, актриса Проф. Стефан Данаилов, актьор, режисьор, преподавател и политик Светлин Русев, художник Вежди Рашидов, скулптор Нешка Робева, треньор по художествена гимнастика Кеворк Кеворкян, телевизионен журналист Мария Гроздева, двоен олимпийски шампион по стрелба, спортист на 2004 г. на Балканите Валери Григоров, треньор и съпруг на Мария Гроздева, треньор № 1 на България за 2004 г. Георги Христов, поп певец Огнян Бояджиев, главен редактор на РФИ-България Албена Мирошникова, журналист от БНТ Кристофър Кларк, британски певец, автор на песни, актьор и режисьор. Посветил е песента си “Братство” на медиците в либийския затвор Диана Дафова, певица и автор на поп музика Пол Хавиланд, Нишан Джингозян и Стефка Риджилъс от Лондон, активисти на организацията Проект за солидарност с българските медици |
| През 1992 г. Хизбулла (партията на Бога) извърши бомбено нападение срещу еврейския дом в Буенос Айрес (!), в което загинаха 29 души, а през 1994 г. - ново нападение, с камион самоубиец, който се вряза във фасадата на същата сграда, разруши я напълно и уби 96 души, повечето аржентинци неевреи, в най-голямото за времето си терористично безумие в Западното полукълбо. Доказано е, че зад последната атака стоял поне един ирански дипломат от посолството в Буенос Айрес. В Близкия изток Хизбула е отговорна за стотици атаки с ракети срещу мирни израелски цели в продължение на 15 години. * Тиловата база за тези и много други нападения е тройната граница между Аржентина, Бразилия и Парагвай, дето има активна мрежа на Хизбулла за производство и контрабанда на оръжие и на всичко, каквото може да се носи през границата за финансиране на терора, за набиране и обучение на кадри. * В ръцете на Хизбулла и финансирана от държавната хазна на Иран е и ТВ станцията Ал-Манар (Фар) в Бейрут, която облъчва 24-часово палестинските бежански лагери с героична арабска чалга, блаженствата на шахидите на оня свят и познатите антисемитски и антиамерикански сюжетчета. * Въпреки това Франция още отказва да обяви Хизбулла за терористична организация и да й забрани да набира средства за благотворителност на територията й. Хизбулла, Хамас и Ал-Акса, както знаем, освен "партизанските" отреди, яташките и контрабандните мрежи, поддържат и детски градини, училища, университети и социални програми - те разпределят хуманитарната помощ за бежанците. 22 от 23 члена на студентския съвет в университета в Хеброн през 2003 г. бяха членове на Хамас. В Европа те се показват с "хуманитарното" си лице, но операциите им в мюсюлманските гета там подпомагат терора. Средства от ЕС за палестинското самоуправление се пренасочват за подпомагане на терора. |
| Е, йезуите - ми то подписка на звезди - де може БХК-то да се мери с бомонда - Мария Гроздева и мъжа й, Кеворкян, Веждито, Нешка, Диана Дафова, Кичка Бодурова... Преди два дни писаха, че и американския пом.-зам.-държавен секретар поискал от Либия освобождаването на сестрите и уж дал писмо от Буш. Белки и това помогне - е, чак колкото подписката на Джон льо Каре и д-р Чомски няма да може, ама поне ей-тоничко. |
| Всичко, що може да помогне, е добре дошло - без съмнение. А дано и писмото от пом-зам-... на САЩ фане дикиш. А че има подписали популярни личности - лошо няма. Има и организации - арменски примерно... ама БХК -то - организация с "български" в името си, не можах да намеря в списъка. А ми се щеше де, нали се борят за правата на българите... Но, както казах, не бях особено изненадан. |
| Параграфски, виждам, че още болееш по фашистките сайтчета, я вземи прочети написаното от А. Янов на руски за тях - малко над тебе, вярвам, че можеш. * В последната цитирана новина от НЙТ на тази страница пък пише по ингилизки как принципът на консенсуса в "Clearing House", шушу-мушу орган на ЕС по тероризма, пречи на ЕС да заеме решителна и справедлива позиция спрямо Хизбулла - една от най-вредните ислямистки терористични организации, опетнена с кръвта на хиляди невинни жертви, пряко издържана от правителството на Ислямската република Иран - според един млад автор в този вестник - идеалът за демокрация, алтернативата на американския модел. * Логиката на ЕС (Франция): да, Хизбула имат и някаква терористична дейност, но какво да правим, когато са и партия, избрана от народа на Ливан. Как да ги обявим за терористи? Това е толкова контрапродуктивно! Хитлер обаче, спомни си, също беше законно избран от немския народ - най-образования в света, по-образован, осмелявам се да предположа, и от ливанския. * Принципа на консенсуса често означава "петима Петка да чакат" да кандиса да влезе в текезесето. Но, както знаем, в действителност "петима Петка не чакат". Затова ЕС няма да бъде лидер в международната политика - във всички случаи, когато става нещо важно и спорно, той ще е в ролята на сърдитко Петко, празна му торбичка. |
| Ама как, преди ден-два Маркс++ нарече Хизбула "национално-освободително движение". Верно са на път да освободят Ливан. След като PLO не можа навремето... |
| ООП обаче можа да разсипе Ливан - някогашната левантинска Швейцария. * Израел спира разрушаването на къщи на палестински "боевики" February 18, 2005 Israel Halts Decades-Old Practice of Demolishing Militants' Homes By GREG MYRE JERUSALEM, Feb. 17 - Israel ordered a halt on Thursday to the policy of demolishing the homes of Palestinian militants, a step welcomed by Palestinian and human rights groups. The decision by Israel's defense minister, Shaul Mofaz, suspends a practice that Israel has employed on and off for decades despite harsh international criticism of it as collective punishment. A military statement did not say why the policy was being changed, but the newspaper Haaretz reported on its Web site that Maj. Gen. Udi Shani, who headed a committee reviewing the matter, had challenged the existing military position that demolitions were an effective deterrent. It said he had concluded that the policy had caused Israel more harm than good by generating hatred among the Palestinians. A military official, speaking on condition of anonymity, offered a slightly different explanation, saying the demolitions were not regarded as necessary during a period of relative calm. "House demolitions are just one measure of deterrence, and at present, it doesn't play the same role that it did previously," the military official said. "It's not something we consider necessary at this time." Palestinians and human rights groups hailed the change. "Finally the Israelis will stop destroying homes; this is good," said Dr. Mustafa Barghouti, a physician and human rights activist who finished second in last month's election for president of the Palestinian Authority. "This policy was counterproductive, and it was innocent people who were most often harmed." Since the latest round of Israeli-Palestinian fighting began in September 2000, Israel has destroyed 675 Palestinian homes as punishment for Palestinian attacks, leaving 4, 239 people homeless, according to the Israeli human rights group B'Tselem. Typically, Israel has responded to a major Palestinian terror attack, like a suicide bombing, by sending armored bulldozers to flatten the house in which the bomber lived. The relatives of the bomber were sometimes given only a few minutes notice and would leave the home with only the items they could carry. As the house demolitions became increasingly common, some Palestinian families, upon learning that a relative had been involved in a bombing, would not wait for a warning from the Israelis or the roar of bulldozers. They would begin racing to remove furniture and other contents from their home in the expectation that the military would arrive at any moment. The Israeli move comes in the wake of the truce announced last week by Israel's prime minister, Ariel Sharon, and the Palestinian Authority president, Mahmoud Abbas. Thursday's decision is in keeping with a series of good-will gestures recently announced by the two sides. But the Israeli military said the army's chief of staff, Lt. Gen. Moshe Yaalon, had ordered a military committee to review the house demolition policy four months ago. At the committee's recommendation, Israel will "stop exercising the legal right to demolish terrorists' houses as a means of deterrence," the military said in a statement. It added that the decision could be re-examined "if an extreme change in circumstances takes place." Israeli security officials said there had been cases in which Palestinian fathers turned in their sons to the Israeli or Palestinian authorities to prevent the youths from carrying out attacks, which in turn would have resulted in Israel's demolition of the family home. By employing a range of tough tactics and by building a security barrier inside parts of the West Bank, Israel's security forces have greatly reduced the number of Palestinian suicide bombings and other attacks since they peaked in 2002. With Palestinians carrying out fewer attacks, Israel has been tearing down fewer homes in recent months. Mr. Sharon pledged last week not to carry out military operations in the Palestinian areas as long as calm prevailed, a promise that might have been interpreted to include a halt to house demolitions. Still, the Israeli announcement carries a great deal of symbolism. Israel has destroyed nearly 2, 500 Palestinian homes as punishment and deterrence since capturing the West Bank and the Gaza Strip in the 1967 Arab-Israeli war, according to B'Tselem, the human rights group. "It's a bittersweet victory, a confirmation of what we've been saying all along," said Rabbi Arik Ascherman, the head of Rabbis for Human Rights, referring to the report that the army had decided demolitions were ineffective as deterrents. "There was never any substantial evidence that house demolitions provided a deterrent effect," he said. "It also seemed that they actually created more hatred and perhaps even the next generation of suicide bombers." Israel stopped tearing down Palestinian homes as punishment for attacks after the two sides held peace talks following an interim peace agreement in 1993. But after the Palestinians launched their uprising in 2000, producing an unprecedented wave of suicide bombings, Israel resumed the practice. Thursday's decision did not touch on other types of house demolitions. In Rafah, in the southern Gaza Strip along the border with Egypt, Palestinian gunmen and Israeli troops have waged almost daily gun battles in recent years. Israel has torn down homes close to the border that the gunmen were using for cover, as well as houses that had weapons-smuggling tunnels linked to Egypt. Some 1, 500 homes have been destroyed or rendered uninhabitable in Rafah, according to a survey conducted last year by Human Rights Watch, a group based in New York. Also, Israel often levels Palestinian homes built without permits, which Palestinians say are extremely difficult, if not impossible, to obtain in places like East Jerusalem. Rabbi Ascherman estimated that at least 80 Palestinian homes were torn down in Jerusalem last year because the builders did not have permits. Copyright 2005 The New York Times Company |
| February 19, 2005 Israel's Sharon Speaks to Arab Press By THE ASSOCIATED PRESS Filed at 10:02 a.m. ET CAIRO, Egypt (AP) -- In his first interview with an Arab newspaper since taking office, Israeli Prime Minister Ariel Sharon said he understood the costs of war and was willing to make painful concessions for peace -- though not at the price of his country's security. Sharon told Egypt's daily Al-Ahram, an independent but pro-government newspaper, that if calm prevailed between the Israelis and Palestinians, the sides could soon begin political negotiations toward a final settlement. The two-hour interview was conducted in Hebrew in Sharon's office in Jerusalem and published in Arabic in the newspaper's Saturday editions. It seemed aimed at softening Sharon's image in the Arab world as the peace process picks up momentum. "Generals are always seen as people who want wars. The truth is otherwise,'' Sharon said, according to a translation of the Arabic by The Associated Press. ``I think it is important ... for our generation who lived through it all to really take over the mission of pushing the peace process.'' Sharon said his participation in all of Israel's wars gave him a deeper understanding of the importance of peace than other politicians who talk about peace but do not have his experience. Arabs scorn Sharon for his role in the 1982 massacre in Lebanon's Sabra and Chatilla refugee camps, where hundreds of Palestinian refugees were killed by Israeli-allied militiamen. Sharon resigned as defense minister after an Israeli commission of inquiry found him indirectly responsible for the massacre. Egyptians also blame him for the deaths of many Egyptian POWs during the 1967 and 1973 Arab-Israeli wars and for Israel's 1982 invasion of Lebanon. Also, it was Sharon's provocative visit in September 2000 to Muslim holy shrines in Jerusalem that sparked riots that escalated into the current Palestinian uprising, known as the second intefadeh, more bitter and deadly than the first uprising in the 1980s. The premier's new efforts for peace, however, were in evidence earlier this month at Sharm el-Sheik, Egypt, where he met Palestinian leader Mahmoud Abbas at a summit at the invitation of Egyptian President Hosni Mubarak. The summit was seen as a breakthrough in the regional crisis, injecting a new spirit of cooperation following last month's election of Abbas as Palestinian leader, replacing the late Yasser Arafat. The two sides pledged to end four years of violence and made other goodwill gestures. It marked the highest-level meeting between Israelis and Palestinians since the outbreak of violence in 2000. "I am determined to exert all efforts to reach a political settlement,'' Sharon was quoted as saying in the interview. ``I can offer painful concessions for a real peace, peace for generations to come. But I am not ready to offer any concession when it comes to the security of Israeli citizens.'' Sharon said a Palestinian state is possible only if the Palestinians realize that terrorism will not be the vehicle for creating it. Asked if the state will be realized during his term in office, Sharon responded by telling the Arab interviewers he had no intention of leaving office any time soon. Copyright 2005 The Associated Press |
| Фичле, стига рИва, а ходи да подпишеш писмото! Не се страхувай, макар либийците да са семити, ще ти дадем удостоверение, че ти не си антисемит, а напротив семитофил! |
| Фиреце, а ти мигар подписа? Като не ми звучиш на Вежди, гледам списъка - може би г. Селим Мехмед? - или па си райковче? |
| КОЛЕКТИВНОТО САМОЗАЛЪГВАНЕ Най-често срещаните заблуди на израелците са следните: 1. Не схващат, че няма съществена разлика между Тел Авив и някое еврейско поселище на Западния бряг. 2. Вярват, че Израел е създаден като следствие от Холокоста. 3. Възприемат се като невинни хора и следователно като жертви в израело-палестинския конфликт. 4. Вярват, че живеят в демокрация и следователно зверствата, които извършват са законни. 5. Убедени са, че живеят в отворено общество, което толерира идеологически и политически различия. 6. Вярват, че са се отървали от "гетото". 7. Убедени са, че "еврейската държава" е легитимна идея. 8. Мислят, че Израел е щит за всички евреи и най-добрият отговор на антисемитизма. 9. Въобразяват си, че са хуманисти. 10. Сигурни са, че Израел "е вечен". Някой може би ще възрази, че тези грешки ги правят ционистите, а не всички израелци. В отговор на това ще кажа, че израелците СА ционисти, въпреки че не знаят добре точно какво е ционизъм. Повечето израелци са родени в колониална и расистка среда. Те са възпитани по-скоро да подкрепят ционизма, отколкото да го подлагат на съмнение. Това сляпо приемане на една от най-шовинистичните теории превръща израелците в неподходящ кандидат за каквито и да било мирни преговори. Грешките в детайли: ................................. ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ ТУК: Натиснете тук http://www.atakabg.com/articles/mistakes. html Редактирано от - paragraph39 на 19/2/2005 г/ 21:32:20 |
| Параграфски, ти май не си дочул, че Израел почва да се изтегля от окупираните територии - във вестника вчера пишеше даже за един арабин, дето купил бил къщи в еврейски селища в Газа за милиони долари да ги раздава на палестинците. Шарон искаше да ги руши след изтеглянето. Да брифираш фюрера Болен, че изостанал в нАуката. |
| Как да подпиша преди тебе бре, Фичле?!? Не ми дава сърце да изпреваря първия ни борец за човешки и други права! Ма то и бива ли да те засрамвам по такъв долен начин като подпиша преди тебе?!? Бива ли от Каре и Чомски, та до Стефка Риджилъс, да са такива гьонсурати та да те преварят?!? Тебе, човекът дето толкова много подписки направи, да те преварят в една чисто българска подписка! Не ги е срам! |
