Отиди на страница:
| От Медиапул (днес се навършват 60 години от освобождаването на концлагера Аушвиц от Червената армия) Аушвиц, място на смърт и на възпоменание Мари-Франсоаз Масон 27 януари 2005 Концентрационният лагер Аушвиц, на 70 км от Краков, може да бъде посещаван по всяко време на годината и работи седем дни в седмицата. От няколко дни насам над тази зловеща фабрика на смъртта е паднал сняг, наподобяващ огромен саван, покрил земите, превърнати в гробища. Там почиват над един милион мъже, жени и деца от цяла Европа. Затова и всеки звук тук изглежда приглушен. Скърцането под стъпките е изпълнено с респект, тонът на разговорите е снишен в подготовка на церемониите по отбелязването на 60-годишнината от освобождението на концлагера от Червената армия. Неколцина посетители безскрупулно се снимат пред желязната ограда, над която стърчи скандалният надпис "Arbeit macht frei" /трудът те прави свободен/. Но телевизиите, които от няколко седмици насам масово предават репортажи оттук, са много дискретни. Hачалото на обиколката на обектите много малко се е променило от 80-те години насам. Първо се виждат редиците бараки - едноетажни блокове, оградени с тополи, където първоначално били затваряни полските политически затворници. Екскурзоводката припомня, че затворник номер 31 - първият политически след трийсетте криминални - е починал миналата година. Чак след това тук са докарани чехи, руснаци и, разбира се - цигани и евреи от цяла Европа. После следват цифри, графики, снимки. Те обясняват как лека-полека лагерът се е преобразил, обособили са се помещенията за татуировките и за стерилизациите, после било измислено и как да става изтреблението в Биркенау. Вижда се как първоначално газовите камери били пробвани върху съветските войници и чак след това въведени в масова употреба за евреите. Вижда се как ръката на един офицер от СС, ако сочи към входната врата, отсъжда депортираният да оцелее; но ако е обърната към дъното, го изпраща на незабавна смърт в газовите камери. Нацистите наричали това "специална акция", "специално преместване", "специално третиране" - за да прикриват до последно извършваното тук изтребление. Показани са снимки на жени, на деца, консервени кутии с газ "Циклон-Б" (това е пестицид, прдавал се на кристали - б.м.). Но нищо не е така потресаващо като купищата човешки коси, обувки и очила, останали от депортираните. Внезапно смъртта се появява тук, напълно осезаема. От години насам тази тежка сива маса от коси е проблем за музея. "Трябва ли те да бъдат оставени да се разпаднат, както искат близките на жертвите", обяснява Пьотр Сетлиевич, директор на музейния архив. "Трябва ли да бъдат подложени на специална обработка с риск после да се появят обвинения във фалшификация от страна на онези, които отхвърлят истината за Холокоста? Или пък трябва да бъдат погребани тържествено, както предлагат от църквата?" Нищо още не е решено окончателно, тъй като тук всеки въпрос, свързан със спомена за мъртвите, е много деликатен. Едно правило обаче е въведено окончателно: всяка реставрация трябва да бъде видима, за да се усеща разликата с оригинала. Този стремеж към автентичност бе причина за затварянето на българския павилион, посветен изключително на прославата на комунизма (к.м.), а преди две години и за реставрацията на унгарския павилион, който вече отразява изтреблението на почти всички унгарски евреи. Същата възпитателна цел е залегнала и в напълно обновения френски павилион, учреден в един от блоковете на концентрационния лагер. Голите бели стени и едва процеждащата се светлина символизират лагерното небитие. Пет въжета, три от които в един момент са прекъснати, обикалят всички зали по протежението на таваните. Те са илюстрация за много тънката нишка, на която се е крепил животът на петима от депортираните /едно дете, две жени и двама мъже - четирима евреи и един от съпротивата/. Не е забравен и щастливият живот "преди", както и трудното оцеляване "после". В интерес на автентичността бе възстановена и т. нар. Юденрампе /еврейската рампа/ - платформата, където пристигали повечето евреи, за да отидат пеш до Биркенау - преди 1944 г., когато релсите били продължени чак до вътрешността на лагера. Дървената рампа сега е укрепена, релсите са поправени, на върха на един стълб е поставен прожектор, а два вагона от онова време свидетелстват за времената на депортацията на евреите. Вторият шок от обиколката в Аушвиц е гледката, която се открива от наблюдателната кула над огромните площи в лагера Биркенау. Дори под снега се очертават безкрайните редици на дървените бараки: вдясно тези за мъжете, вляво женските тухлени помещения. Тук вече няма редове с дървета, а блатисти ровове; няма трева, а кал; няма блокове, горе-долу изолирани един от друг, а обори без стени. В концлагера тоалетните са били символични. Тук са направо гнусни. Но, както отбелязва музейният гид, тези, които ги поддържали, все пак имали някакви шансове да отърват кожата. "В Биркенау нещата приемали съвсем различен обрат", разказва екскурзоводката. В дъното се виждат газовите камери, разрушени от нацистите преди бягството им оттам. Те са точно до мемориала, където ще се състоят възпоменателните церемонии. Тук-там надписът върху някой камък напомня: "Тук почиват мъртвите, мир на праха им". Отстрани неизвестна ръка е поставила цвете или свещица. Те траят по няколко дни. "Невъзможно е да излезеш от подобна обиколка, без да останеш потресен", споделя Хелмут Цисинг, директор на международния младежки дом, създаден недалеч от лагера. В него има кафене, библиотека, стени с дървено покритие, създаващо приятна обстановка. Фондацията се издържа от частни дарения, повечето германски. Целта на основателите й е тук да могат да се събират за по една седмица млади германци, поляци, но и младежи от други европейски страни - "за да разберат и да размишляват". От 15 години насам германският духовник Манфред Деселерс се опитва да установи диалог между поляци и германци, между християни и евреи, да ги накара да говорят помежду си за онова, което изглежда като "открита рана": евреите смятат, че за Аушвиц са отговорни и християните, поляците гледат на концлагера като на символ на религиозната съпротива, а за германците той си остава осезаем спомен за техните грешки. Аушвиц не трябва да остане само място на човешкото унищожение, то трябва да се превърне в център на възстановяване на човешките отношения. Това е най-важното. Според Стефан Вилканович, вицепрезидент на международния комитет на музея Аушвиц, важно е да се предаде споменът за изтреблението /шоа/ (Shoah - б.м.). "Музеят е товар за съседния град Освиенцим, казва той. Неговите жители се смятат за низвергнати и икономически онеправдани. Но според тях това е възможност човечеството да се поучи". Тук, в града, синагогата бе отворена отново през 2000 г. в присъствието на чичото на йорданския крал и епископа на Краков. През 2004 г. почина и последният останал жив евреин от Освиенцим, но с гостуващите в града евреи се организират срещи и беседи. Директорът на местния Еврейски център Томаш Кунцевич е пълен с идеи и предлага със съдействието на Колумбийския университет тук да се създаде образователен център за всички извършени в историята геноциди. Музеят Аушвиц и центърът Яд Вашем в Ерусалим биха могли да подпомогнат осъществяването на подобен проект след церемониите за 60-годишнината от освобождаването на концлагера. * * * История на концлагера: През 1940 г. германците изземват имотите на жителите в 8 села около полския град Освиенцим, като прекръщават града на Аушвиц. Те основават там концлагер, съставен от 4 обекта: - Аушвиц 1 е концентрационен лагер, създаден в средата на 1940 г. Той поема до 20 000 души едновременно. - Аушвиц 2 - Биркенау е лагер за изтребление, основан през 1942 г. В него се побират до 90 000 депортирани. - Аушвиц 3 е трудов лагер, създаден през 1942 г. на 6 км оттам, в селището Моновице /днес квартал на Освиенцим - б.р/. Той е имал капацитет до 10 000 души. - В периода 1942-44 г. около 40 малки трудови лагери са били създадени в околностите. Аушвиц днес: На 2 юли 1947 г. полският парламент гласува закон за запазването на обектите в Аушвиц.През 1979 г. всичките 191 хектара площ на Аушвиц са обявени от ЮНЕСКО за световно историческо наследство. През 2002 г. обектът се разпростира на площ от 200 хектара, след като към него са присъединени местата, където за пръв път са експериментирани газовите камери. В това огромно гробище според историците почиват останките на 1, 1 милиона евреи (срв. справката за жертвите на стр. 19 в тази тема - б.м.), 150 000 поляци неевреи, 23 000 цигани, 15 000 съветски граждани и 10 000 неевреи от други националности. |
| Чичо, не се опитвай да обсебиш темата. Във днешния брой на СЕГА си има нарочна статия. А в момента гледаме на живо как Владимир Путин поднася пламъче в синьо кандило на мемориала. Тъй че, недей размахва пръст. Сигурна съм, че не си и стъпвал в такъв лагер. Иначе непременно шеще да разказваш. А във форума има десетки участници, които са били и в Освиенцим, и в Треблинка, и в Терезин, и на мястото на изпепеленото Лидице, и къде ли не. Да те светна, че в годините на социализъм това бяха места, които непременно се посещаваха при пътуване в съответната страна. Защо ли? Тогава нямаше дивиденти от подобно поведение. Редактирано от - Simplified Solutions на 27/1/2005 г/ 17:51:22 |
| "Чичовото", това интересно писание има място и в темата за антисемитизма, не мислиш ли? Видял съм само Терезин, след 1989 - преди 1989 не съм ходил (веднъж не съм бил и пускан) в чужбина, освен СССР. Затуй пък съм видял отблизо доста евреи, чиито близки умрели в Аушвиц и други места. * Ти остана една от последните с "преекспонирано" отношение към нас, както си разбрала, без основание - затуй предлагам заради добрия тон на форума да спреш да ни споменаваш и визираш по какъвто и да е начин, което и аз ще спазвам към тебе от тази секунда. Или още по-добре, ако можеш, да оставиш афектирания тон, при което ще е възможно да разговаряме нормално, когато има за какво. |
| Не. Точно тук и точно по този повод твоя постинг е неумест и обиден. В тази тема се защитава доброто име на единствената държава, спасила своите евреи от лагерите на смъртта. |
| Е, Дания също спасила своите евреи. А моя постинг ти е обиден не заради съдържанието си (той е само един ред), а защото е от мене. Айде другия път не бързай с обидата като видиш ника, чети и постинга. * А че България спасила евреите си съм писал и казвал публично на чужденци доста повече пъти, отколкото си представяш. В темата ми с картинките даже има снимка от "България стрийт" през 1983 г. От друга страна - не ти е ли дразнещо, че точно българския павилион в Аушвиц бил затворен по неадекватност? Или ако видиш как всеки дошъл-недошъл тука политик любител от София търси еврейските организации и ги крънка да му оказват почести и да му уреждат инвестиции? За мене беше дразнещо. |
Погледнах въпросната "дискусия" по същия въпрос за Аушвиц в "Статии" - "Локомотивни свирки..."  В тон е с "дискусията" за "професията ром". Причината за непроходимостта у някои сънародници по тия въпроси е, както знаем, комунистическият им манталитет. Той е причината и за други беди. * Снощи с един руско-еврейски приятел от Чикаго доста се пооживихме по телефона задето Путин закъснял и Ющенко вместо него произнесъл импровизирана реч в Краков от името на освободителите. Имал голям успех. Кой би казал, че не е заслужил? Баща му бил пленник в Aушвиц. Украйна едва ли е дала по-малко жертви от РСФСР през ВСВ - и от Червената армия, и от мирното население, а от евреите очевидно повече. Украйна е дала не по-малко жертви от РСФСР и от сталинизма - само Холодомор-а в 30-те може да е убил до десет милиона украински селяни. * Видях и коментара за "евреите активни борци" в темата "професията ром". Проблемът с "активните" не беше народността им, а създаването на несправедливи кастови привилегии, което допринесе доста за моралното разложение на българите. Логично е сред евреите да е имало процентно повече "активни" срещу режима, зер тогава те носели жълтите звезди "Отблъскващ" и били тъпкани по конските вагони за Полша нах Биркенау, спрени в последния миг от добри депутати и владици. Както е логично сред турците да е имало процентно повече "активни" срещу татовизъма, когато ги унижаваха, изнудваха, ограбваха и понякога стреляха и пращаха в Белене. |
| Чиче, това ша го отречеш ли? ### След 9 септ. 1944 г. евреите-комунисти в съучастие с българските комунисти, подтиквани и насърчавани от руските евреи-комунисти от Москва и по указания на Синедриона (тайното еврейско правителство), юдео-масонските ложи и еврейското лоби в САЩ и Англия започнаха систематично да унищожават цвета на българската нация ? българската интелигенция, учители, адвокати, политици, военни, лекари, професори, преподаватели от ВУЗ, инженери, историци, учени, индустриалци и др. и да поставят свои хора на възлови места във властта. Избити бяха над 60 000 души, а над 200 000 - репресирани, изселени, натикани в затвори, концлагери (напомняме, че концлагерите са изобретение на чифутската извратена мисъл) и спрямо тях беше провеждана чифутско-комунистическа политика на геноцид. Евреите влязоха в репресивния апарат на БКП, ДС (КДС), разузнаването и МВР. Всичките съветници на Тодор Живков бяха евреи - Нико Яхиел, Робърт Максуел, Леон Фабрикант, Исак Паси, Валери Таджер, Валери Натан, Пепо Менахем Коен, Жак Натан Примо, Соломон Франсез, Барух Шамлиев, Нансен Бехар, Андрей Луканов. Евреи - историци фалшификатори на българската история - Рубен Леви, Леон Асланов, Берта Коларова, Давид Коен, Исак Самоилов, Ели Ешкенази, Жак Натан Примо, Берта Калаора, Ана Фаденхехт, Давид Елазар, Давид Беневенисти, Клара Пинкас, Димитрина Джонова, Ашер Ханакел, Роберт Меламед, Ребека Клейтман, Жак Ескенази, Фидел Барух, Домна Кристин. Това са част от червените агитатори и комунистически идеолози на българската историческа наука след 1944 г., червени шамани и поддръжници на тоталитарния режим на БКП, членове на БКП! (виж книгите - "Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950 г.", София 1995 г.; Петър Чолов; сборник "Български историци. Библиографично - библиографски справочник", София 1999 г.; Стефан Чурешки. "Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история", София 2000 г.). ".(под "червен шаман" се разбира - идеолог и клакьор на комунизма, палач с писалка и отровител на душите на българския народ, душегубец, говорител на Юда и Сатаната). |
| Чиче, я изкашляй нещо по въпроса за причинно-обусловените взаимовръзки между антикомунизЪма и антисемитизЪма..... и имат ли те почва у нас... и що... да ги е |
| Ти си глей твойта физиономия кат на хамстер, и не закачай Тато - за него се твърдеше, че е незаконен и по-голям брат на сегашния премиер, и неговия нос на еврейски мяза. |
VOA.com Israel Says Troops Could Pull Back From West Bank Soon By Larry James Jerusalem 30 January 2005 Israeli Defense Minister Shaul Mofaz says Israel will hand over control of several West Bank cities to Palestinian security forces within the next few days. The news comes after a meeting between Mr. Mofaz and a senior Palestinian security chief. In an interview with Israel Radio Sunday, Mr. Mofaz said Israel will hand over control of some West Bank cities to Palestinian security forces in the coming days. The Israeli official said he believes there is now, what he termed, an opportunity to put an end to terror. He said the opportunity must be seized and used to create a new relationship with the Palestinians that could lead to a peace agreement. The defense minister did not say which Palestinian cities are to be turned over, nor exactly when the transfer of security responsibility would take place. Mr. Mofaz said he would hold further talks with Palestinian security official Mohammed Dahlan to work out details. Palestinian sources, however, said their forces would assume responsibility for first Ramallah, then Tulkarem, Qalqilya and Jericho. Mr. Mofaz said the Palestinians have shown a willingness to assume security responsibility and move forward with security cooperation with Israel. The Israeli official also said that a wide range of issues was discussed during his first round of talks with Mr. Dahlan on Saturday night. Mr. Mofaz told the regular Sunday meeting of the Israeli Cabinet that Israel would continue to pursue militants who pose an immediate threat, what the government calls ticking bombs. But he said Israeli forces would otherwise exercise restraint, and make every effort not to harm Palestinian security services or civilians. There has been a decrease in Israeli military raids in Palestinian areas in recent days. Palestinian President Mahmoud Abbas has been working on getting militants to agree to a temporary cease-fire, and Foreign Minister Nabil Shaath said Sunday that a formal agreement is close. But, he said it would depend on Israel also formally declaring a cease-fire, withdrawing troops from West Bank cities and releasing Palestinian prisoners. Meanwhile, Israel Radio reported Sunday that February 8 has been set as the tentative date for a meeting between Palestinian President Abbas and Israeli Prime Minister Ariel Sharon. U.S. Secretary of State Condoleezza Rice is expected in the region a few days before the planned summit. Редактирано от - Чичо Фичо. на 30/1/2005 г/ 21:16:39 |
| "През първите 11 месеца на 2004г. България е изнесла за Израел обработени диаманти на стойност 4, 8 млн.$" Нир Барух, председател на Българо-Израелската търговска палата.  |
| February 1, 2005 Israel to Speed Immigration for Jews in Ethiopia By GREG MYRE ERUSALEM, Jan. 31 - At least 15, 000 Ethiopian Jews, many living in hovels near the Israeli Embassy in Addis Ababa, will be brought to Israel by the end of 2007 under an accelerated immigration process, the Israeli government said Monday. The decision is intended to help settle a long-running question over the status of an Ethiopian community known as the Falash Mura. "We are very happy the government has finally agreed to a timetable for bringing the people here," said Avraham Neguise, executive director of South Wing to Zion, which assists Ethiopian Jews. However, Mr. Neguise said Israel had been slow to carry out previous decisions on the immigration of Ethiopian Jews. He also described their conditions in Ethiopia as quite difficult, saying he hoped they could come sooner. Close to 100, 000 Ethiopian Jews have immigrated to Israel since the mid-1980's, but for many years, Israel was unable to decide on how to deal with one specific group, the Falash Mura. The Falash Mura say they are descendants of Ethiopian Jews who converted to Christianity many years ago, often through coercion, but have resumed practicing Judaism. Three years ago, the government sent a prominent rabbi to consider the case of the Falash Mura, and he reported solid evidence of their Jewish lineage. The government decided in February 2003 that all the Falash Mura who could document Jewish ancestry on their mother's side would be allowed into Israel. About 15, 000 to 20, 000 Falash Mura are believed to fall into that category, according to the government and supporters of the Falash Mura. But Israel has been allowing only 300 to enter each month. Under the Monday decision, the government will permit 600 Falash Mura to come each month, beginning June 1, and the immigration should be completed by the end of 2007, the prime minister's office said. The Jewish Agency for Israel, a quasi-governmental body, is to help the Falash Mura in Addis Ababa with the immigration. The North American Conference on Ethiopian Jewry has been providing aid there. Marc Lacey contributed reporting from Addis Ababa, Ethiopia, for this article. Copyright 2005 The New York Times Company |
| February 3, 2005 Sharon and Abbas Agree to Meet Tuesday in Egypt By STEVEN ERLANGER ERUSALEM, Feb. 2 - The Israeli and Palestinian leaders have agreed to meet next Tuesday in Egypt, the first high-level contacts between the sides since peace negotiations collapsed into low-intensity warfare four years ago. Prime Minister Ariel Sharon and the Palestinian president, Mahmoud Abbas, were scheduled to meet Tuesday in Jerusalem, but President Hosni Mubarak of Egypt invited them to the Egyptian resort of Sharm el Sheik instead, raising at least the possibility of significant movement in the long-stalled negotiations. Mr. Mubarak and King Abdullah II of Jordan will also attend the meeting, representing the two Arab countries that have signed peace treaties with Israel and thereby adding more weight to the Palestinian voice at the table. Mr. Mubarak in particular has a serious interest in bringing stability to the Gaza Strip, which borders his country, and has pushed the Palestinians to end the chaos there. The White House welcomed the meeting as an "encouraging step." Secretary of State Condoleezza Rice is to arrive in the Middle East on Sunday for talks with Israelis and Palestinians. Mr. Sharon could hardly refuse the invitation of Mr. Mubarak, who has publicly praised him and warned the Palestinians that he is the best Israeli peace partner they are likely to get. The Egyptians have also been putting pressure on Palestinian militant groups like Hamas and Islamic Jihad to agree to a long-term cease-fire, which the groups' Damascus-based leaders discussed with Egyptian intelligence officials in Cairo on Tuesday. But the Israelis and Palestinians have different agendas for the meeting. The Israelis want to put security first, building on the important early steps Mr. Abbas has taken to deploy Palestinian forces to stop attacks on Israelis from Gaza. Israeli officials, who have been meeting regularly with Mr. Abbas's security aide, Muhammad Dahlan, are insisting that Gaza be quiet before they hand over security responsibility in some large West Bank cities to the Palestinians. The Israelis are discussing with Mr. Dahlan an agreement not to pursue wanted Palestinians who hand in their weapons to the Palestinian Authority and remain in their hometowns. Israel also wants to coordinate with the Palestinians on the dismantling of Jewish settlements in Gaza, which is supposed to start in July, so the settlers will not be fired on during the withdrawal. More important, Mr. Sharon insists that the Palestinians complete the first stage of the peace plan known as the road map - dismantling terrorist organizations and militant groups and confiscating their weapons - before moving on to the second stage: political negotiations about a final peace settlement and an independent Palestinian state. Mr. Abbas and his prime minister, Ahmed Qurei, have made it clear that they want the summit meeting to advance the peace effort, moving it quickly toward political negotiations envisioned for the second stage. That is also Mr. Mubarak's stated view. Mr. Abbas would also like to be able to sign a formal cease-fire with Mr. Sharon and bring home an Israeli agreement to release hundreds of Palestinian prisoners. On Wednesday, Mr. Qurei welcomed the summit meeting. "We shall act seriously and energetically to achieve a mutual cease-fire, to which the Israelis will also be committed," he said. The Israeli accent was different, with a leading legislator from Mr. Sharon's Likud Party, Yuval Steinitz, warning Mr. Sharon to concentrate on security. "I assume that there will be a clear demand by Sharon at the summit for help in stamping out terrorism and for an end, finally, to the massive arms smuggling from Sinai." The Palestinian police announced Wednesday that they had destroyed an arms smuggling tunnel from the Sinai Peninsula of Egypt to Gaza by filling it with water and sand. But Israel has also lagged on keeping its promises under the first stage of the peace plan to freeze new settlement construction and to destroy illegal outposts erected by settlers. Washington has criticized Mr. Sharon on that score, but has judged that he is taking sufficient risks with his Gaza plan and may not want to start a new battle with settlers. But according to the Israeli lobbying group Peace Now, which monitors the settlements with personal visits and aerial photography, there are at least 50 illegal outposts that were built after March 2001 and should be dismantled by Israel under the peace plan. The official Israeli figure is fewer than 25. In 2004, the group said Wednesday, three new outposts were built, two were evacuated, 12 were significantly expanded and one was taken down by settlers but reconstructed as two new outposts nearby. In 15 outposts, it said, there is construction under way. All this is taking place, the organization said, on privately owned Palestinian land. Despite Israel's agreement in the peace plan to freeze new construction of settlements or to allow only "natural growth" of settlements, Peace Now said that construction was continuing outside settlement boundaries in at least 21 West Bank settlements, with more than 450 acres added to existing settlements. The building is particularly intense near Qalqilya, near the settlements of Alfei Menashe and Zufim, said Dror Etkes of Peace Now, especially west of the Israeli separation barrier that is designed to cut off Palestinian areas from Israeli ones. "All this is being done where the fence was constructed in an intrusive way," Mr. Etkes said. "Six percent of the West Bank is west of the fence. So the fence is not just a security measure, it is a significant borderline." Israel says the fence is temporary and does not represent a border. In total, more than 3, 500 Israeli residential units are under construction throughout the West Bank, the organization said, in more than 40 settlements, despite the slowdown of Israeli migration to the settlements due to the four-year-old Palestinian intifada. Under American pressure, Mr. Sharon has asked a government lawyer, Talia Sasson, to prepare a report on illegal outpost and settlement activity, including how the building was financed from government budgets without authorization. Her report is nearly complete. Mr. Etkes said Peace Now would ask for a national commission of inquiry after the report was released and for prosecution of those who had broken the law. The German president, Horst Kö hler, marking 40 years of diplomatic relations, made a moving speech on Wednesday before the Israeli Parliament promising to fight new outbreaks of anti-Semitism while keeping the memory of German responsibility for the Holocaust an integral part of his country's identity. "Xenophobia and anti-Semitism have not disappeared from Germany," Mr. Kö hler said, adding that he bowed his head "in shame and humility" before the victims of Nazism. He promised to continue to oppose extremism "through political means and we must do so aggressively." Mr. Kö hler began his speech, before a half-empty chamber, in Hebrew before switching to German. Germany is now one of Israel's greatest allies. But before he arrived here, several Israeli cabinet ministers and legislators said they could not bear to hear German spoken in Parliament and would stay away. The only Holocaust survivor in the current Parliament, Yosef Lapid, said that the German language was not blameworthy, and that Israel should acknowledge "that today's Germany is a different Germany - democratic, liberal and free." Copyright 2005 The New York Times Company |
Открито писмо на Велко Вълканов до редакцията на в.”Труд”, публикувано на 20 януари 2005г. под заглавието „Марксизъм по никое време” „Тези дни отново се зарових в съчиненията на Маркс и Енгелс. И попаднах отново на онова твърде любопитно писмо на Енгелс до Маркс, в което той споделя някои от своите сполетели го напоследък опасения. Писмото звучи твърде актуално, поради което го представям на вашето внимание. „Книгата „ПЕДЕРАСТ”, която ми изпрати, е връх на куриоза. Това са във висша степен противоестествени разкрития. Педерастите започват да броят редиците си и си смятат, че са сила в държавата. Липсвала им само организацията, но ако се съди по тези данни, тя, изглежда, вече тайно съществува. И тъй като във всички стари и дори нови партии – от Рьозлинг до Швайцер – те си имат такива видни хора, победата им е неизбежна. “Guerre aux cons, paix aux trous-de-cul”* - такава ще бъде сега паролата. Щастие е наистина, че ние лично сме твърде стари, за да се страхуваме, че при победа на тази партия ще ни заставят да плащаме с тялото си данък на победителите. Но младото поколение! Впрочем това е възможно също само в Германия – да се яви такъв обесник, да превърне свинщината в теория и да приканва: влизайте и т.н. За съжаление, той няма още куража открито да се обяви за „това” и е принуден все още coram publico (пред публика) да оперира „отпред”, макар и да не „влиза отпред”, както той погрешка веднаж се изрази. Но почакай, докато новият северогермански наказателен закон признае правата на задника – тогава работата ще тръгне съвсем друго яче. На нас, бедните хора, свикнали да действаме отпред, с нашата детинска склонност към жените, ще ни е много зле тогава”. (К.Маркс, Фр.Енгелс. Съч., т.32, с.264) Писмото е писано на 22 юни 1869 г. и се отнася за явление, наблюдавано в Германия. Но звучи така, сякаш се отнася за явление, наблюдавано в България. Лоша работа. Към всичките си страхове, сега и този! Но какво да се прави!? И този страх спада към демокрацията.” * „Война на пyтkитe, мир на гъзовете” Проф. д-р Велко Вълканов, почетен председател на Българския антифашистки съюз, председател на Комитета по правата на човека.
Редактирано от - bot на 03/2/2005 г/ 16:15:41 |
| В една много интересна статия от Дейвид Ремник в миналия Ню Йоркер Шимон Перес казва, че Шарон окончателно бил минал на позицията на партията на труда за изтегляне на Израел в границите от 1967 г., отказал се бил от идеята на своята националистическа партия Ликуд още от времето на Владимир Жаботински за велик Израел, при това Перес предпочитал стила на Шарон пред тоя на своя другар социалиста Барак през 2000 г. * Интересен документ на руското комунофашистко антисемитско мракобесие е публикуваното през януари т.г. писмо "группы депутатов КПРФ и «Родины» в Генпрокуратуру РФ с требованием запретить еврейские организации в России", публикувано в малотиражката "Русь православная". Интересен коментар в Газета.ру от 25 януари. Редактирано от - Чичо Фичо, на 08/2/2005 г/ 03:22:10 |