Отиди на страница:
| Ау, настъпих май нечии мазоли. Хайде поред: войната на Кастро Е пример за партизанска война, и то успешно спечелена. Кай какво е подценил, кой какво е надценил, кой от какви слабости се е възползвал - това са вариации на тема "що не беше баба мъжка". Народът във Виетнам е един (както, впрочем, беше един народът и в Германия, както е един и в Северна Корея). Думата ми беше единствено за твърденията навремето, че партизанското движение се е едва ли не "самозародило" в Южен Виетнам, и че Виетконг няма нищо, ама нищо общо с подпомагане от страна на Северен Виетнам. Е, не беше така - за това ставаше дума в написаното от мен. Колкото до причините, посочени от American Bastard - ами да, това са (защото иначе трябваше още след Диен Биен Фу през 1954 Виетнам да стане това, което стана през 1975 г.). А вместо през 1954 г. бяха необходими 21 години още. А колко милхона загинаха - това да не говорим... Колкото до Тонкинския инцидент (със забележката, че той е на 2.8.1964) и започналите по този повод бомбардировки над Северен Виетнам: ами и това е вярно, чиста фалшификация си беше от страна на американците. Нито първата, нито последната. На келнерския принцип "ако мине". Е, реално първите атаки на Виетконг са СЛЕД като започнаха бомбардировките над Северен Виетнам. От моя гледна точка - съвсем нормална и оправдана реакция. И за хода на историята нататък - също доста здравословна. Но партизанско движение? Едва ли. Имаше си и интервю на генерал Во Нгуен Зиап по въпроса, в което описва историята на "пътя Хо Ши Мин" и това, как дори разглобени танкове са пренасяли по подземни тунели. Могли са - пренасяли са, ще кажа. А че отделът им за пропаганда е разправял в това време други работи - също е нормално. Не е нормално обаче 30 години след войната и ние да повтаряме, че войната е била резултат на самозародило се партизански движение, съвсем отделно от севера... За това ми беше думата. |
Мдааа, май и тримцата воглаве с Микелинчо, че требе да подвиете опашки пред осведомеността на Дядо Виктор....   |
| Тома, Диспутът тръгнА от мунчовото заключение, че партизанските войни винаги ("ВИНАГИ" цитат по Мунчо) завършват с победа за партизаните. Аз дадох примери за успешни, неуспешни и недотам успешни (да за Чечня имаш известно право) партизански движения. Както е неубедително сравнението между Виетнам и Ирак, така е неуместно и сравнението между Афганистан през 80 тте и Ирак. При всички положения конфликтът в Ирак и присъствието там на САЩ ще продължи дълго, поради стратегическото положение на тази страна, нейните ресурси и невъзможността и погрешността на решението "изтегляне" на окупационните войски на САЩ. Дори и да се разпадне страната (което става все по-вероятно) окупатори (миротворци или там каквито са) ще има във всички държавици. За разпадането или разделянето на Ирак следва да заложим, защото в Белия дом вече са се сетили за старата имперска максима, която всички ние добре знаем. Именно поради това се активизираха част от шиитите извън тези на Систани - те искат да участват в марионетното правителство, първо в централно, после и в южноиракско шиитско. А вие тука им викате "борци за национално освобождение". Ами викайте им. Ще продължи дълго със сигурност присъствието на американците. По-важния въпрос е колко кърваво ще продължи, защото по тоя въпрос вариантите са кой от кой по- неприятни за всички. |
Каруцар, това е така защото съм smart. Вера Кочовска не желаеше да говори за Кербала и актуалните събития(изглежда не и дават "отгоре" , но се чувствата и бяха красноречиви.  |
| ***************************88 ТЕРОРИЗЪМ НЕ СЕ БИЕ С АРМИИ АРМИИ СЕ БИЯТ С АРМИИ ________________________________ . '' . ТЕРОРИЗМЪТ Е НЕПОБЕДИМ ОТ АРМИИ . '' . ТЕРОРИЗМЪТ Е ПОБЕДИМ САМО С АНТРИТЕРОРИЗЪМ. НАЙ-ДОБРОТО ОРЪЖИЕ СРЕЩУ ТЕРОРИЗМА БЕШЕ ОТКРИТО ТУК В АМЕРИКА ПРЕДИ ДВА-ТРИ ВЕКА. ПРАВИ СЕ ОТ КОНОП ИЛИ КОПРА И КОНОП. ЕВТИНО Е. НЯМА НУЖДА ОТ МНОГО ДЕМОКРАЦИЯ. ОБАЧЕ... "ВСЕ ОЩЕ В ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА СТРАНАТА МОГАТ ДА СЕ НАМЕРЯТ СТАРТИ КРЪСТОВЕ НА КОИТО ПИШЕ "ОБЕСЕН ПО ПОГРЕСКА"... ОБАЧЕ.... ТОВА Е НАПРАВИЛО ОРЪЖИЕТО ОЩЕ ПО-ДЕЙСТВЕНО. **********   |
| Демократизирането на арабите е нещо като интегрирането на циганите - много се говори, хвърлят се сума ти пари, а резултат никакъв... Що ли? |
| Абе, имаш ли нещо ориенталско в кръвта си, трябва да бъдеш мачкан и ебан! Ти за демокрация не си създаден. |
| Каруцарю, Почваме да се доближаваме в преценките си. Особено за марионетното правителство, което едва ли ще се хареса на иракчаните. В същност от окупацията ще има известна файда за Ирак. Той се делеше на шиити, сунити, кюрди и не знам още какви. Сега те почват да се обединяват като иракци в окупирана страна. Поживем, увидим. Характера на партизанската война се определя от географията. В Виетнам е джунгла. В Афганистан са голи чукари. В Ирак е пустиня. Това определя тактиката, но не същността на партизанската война. Разбира се всяко партизанско движение има нужда от помощ отвън. Е, за Ирак това са 2 милиарда мюсулмани, парите на петрола. Това не е малко. |
| Извинете за намесата, но мисля че е крайно време да се запитаме по ДЕФИНИЦИЯ що е това ПАРТИЗАНСКА СЪПРОТИВА. Принципно. И много моля за отговор. |
| Пътьом не е зле да се разбере какви са разликите между организирана съпротива, организирана съпротива и организирана съпротива, в контекста на това срещу кого, срещу какво и защо. И после да се мисли за военна стратегия и тактика по принцип. Аз се опитах да почна от отговора на последния въпрос, но виждам, че требе да се изяснят първо предишните. Така че моля да ми простите. |
| Дядо Викторе, няма никакви мазоли има обективна истина. Аз така обичам да споря - с факти, а не с голословни емоционални твърдения. Прав си за годината - 64 беше, както и за още други обективно посочени неща за Виетнам. Жалкото е, че към днешна дата САЩ нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Ще се обоснова с един пример също от Индокитай - Корея. След като се навоюваха и стигнаха до точката от където започнаха САЩ, вместо да продължат да воюват, насочиха инвестиции в южната част и естествено резултатите не закъсняха и към днешна дата никой не оспорва правилността и далновидността на подобна политика. Какво и защо се случва сега в Ирак? За щастие или нещастие Ирак има вторите по големина залежи на петрол в света. САЩ обаче зависят само на 10% от този добив. За сметка на това Европа и Япония зависят от 30 до 50%. Поради тази причина, за да може САЩ успешно да упражнява своето световно господство, те трябва да контролират този жизнено важен район. Как го правят обаче и на каква цена? До сега САЩ са разходвали (по данни на W  $143 милиарда за военната операция и се очакват още 150 - 300 милиарда!!! За инфраструктурни-възстановителни до предвоенно ниво работи (за три години) според WB и времената коалиционна администрация са необходими 55 милиарда! Консултантите McKinsey определят тази цифра на 90 милиарда, защото включват в нея и 35-40 милиарда за възстановяване на петролната индустрия. Като обобщим, след три години, за да се достигне нормалното предвоенно, но без садамово управление, ниво ще се похарчат 400-500 милиарда!!! Какво би се случило, ако този доларов потоп беше залял Ирак под формата на инвестиции, а не прахосани под формата на военна операция, съсипване и възстановяване? Станалото станало и няма връщане назад. Какво би трябвало да се случи според мен? Ами САЩ да включат в иракската далавера и страните от Европейския съюз, Япония, Русия и Китай, съответно като си посипят главата с пепел, мироопазването да мине под егидата на ООН. Защото IMF и WB вече се притесняват от очаквания рекорден дефицит от порядъка на $500 милиарда, който виси вече като дамоклев меч над финансовите пазари и заплашва глобалната икономика. Един провал на САЩ в Ирак ще повлече както икономиката им така и долара им, а от там и световната икономика. Това е парадоксалната ситуация пред ЕС, Китай, Япония и Русия. (Слагам умишлено Русия на последно място, защото нейният GDP e преди всичко на суровинна база, за разлика от Китай, в който апропо има повече долари, отколкото в САЩ!) Аз така виждам обстановката. Жалко, че България се е набутала между шамарите, като не капитализира нищо от това, ами само ще трябва да пие една студена вода за 2 милиарда дълг! Защо няма български фирми сред контрагентите за Ирак, чий го крепи батальона да охранява МИТНИЦАТА в Карбала и далаверата да я правят други, а не българските бизнесмени? Защо спят предприемчивите бизнесмени с пагони? Умното и в кенефа да го туриш - лафка ще отвори! |
| Мунчо, общоприета дефиниция едва ли има. Определящото е, че става дума за въоръжена борба, зад която стои движение ("неправителствена организация", да кажем); и това движение се опитва да постигне свои цели посредством тази въотъжена борба. И, естествено, идва въпросът - ами каква е разликата между терористи и партизани? Ето един възможен отговор (защото и с тероризма е като с партизаните - общоприета дефиниция не е налице):
Текстът дава ясно разграничение: когато се напада цивилно население, за да се постигат цели (независимо какви), това е тероризъм. Остава обаче открит (за мен) въпросът за разликата между нападения от "неправителствени организации" върху цивилно население (според текста по-горе - терористи), и акции на "правителствени организации" (от собствената или друга държава) срещу цивилно население... |
Като станА дума как Кастро се сетих, че преди да се зарови в шумата пробвал и той като Садр да превзема казармата "Монкада" и имал същия успех. Бадева отишло сума ти джепане и пролетарии. Кастро, понеже имал богат баща се отървал само със затвор. Шумата му е майката, у Ирак като няма шуми да му мислят шумкарите.  Редактирано от - Крез McDuck на 13/4/2004 г/ 18:03:45 |
| Благодаря за отговора, дедо Викторе! Аз все пак ще си позволя да споделя моето виждане по темата. Партизанската съпротива като идеология няма как да е явление, което да има еднозначно обоснование, така че когато говорим за "партизанска съпротива" не говорим по дефиниция за нещо всеизвестно и униформено поради разликите в неговата идейна основа. По същия начин, по който думата "патриотизъм" може да се тълкува по логиката на лагерите на ГУЛАГ, да мине през "логиката" на Освинецим и да заседне на логиката на бомбените атентати в Мадрид също толкова лесно, колкото и да обясни случилото се по време на въстанието на Асен и Петър. Партизанската съпротива, според мен, може да се дефинира само чрез стратегията и тактиката на военните действия. Ако я дефинираме така, то от тактическа и стратегически-военна гледна точка следва да признаем, при равни други условия, че тази тактика е превъзхождаща и печеливша при всички мислими стратегически разстановки. А равните други условия означават: Ненамеса на външни военни сили и външни политически споразумения. Аз твърдя, че при изпълнение на единственото горно условие партизанската стратегия на съпротива ВИНАГИ е печеливша. |