Отиди на страница:
| А за партизанската съпротива у форумот на Сега шо си траете бе. Я глейте нелегалните ква битка водят. То ятаци, то шума /листя-подписки/, то чудо |
| Във връзка със споменатите от г-н дядо Виктор французи във Виетнам се сетих за Apocalypse now redux дето го даваха миналата седмица по телевизора. Та там преди да стигне до полковник Кърц моторницата попадна при една колония французи- плантатори. Тоя момент не го помня, май са го добавили сега. Французите му обясняваха на капитана и за инцидента в залива и как самите те не могли да оправят положението преди години. Накрая се скараха кои от техните са осрали работата - социалистите или комунистите. Главата на клана твърдеше че се комунистите, понеже били долни копелета, а един май от синовете му- че са социалистите, които били реформирани комунисти. Много люто си крещяха по френски и удряха с юмруци по масата. Дискусия един вид. В сий филм имаше и едно възможно решение на тежненията на г-н Димитров как се бие тероризъм - напалм требе, повече напалм. И Вагнер! Поради научно-техническия прогрес вече няма нужда от ролков SONY, а стига и един MP3 player. |
| Предварително се извинявам за дългото четиво. Все още сме т.н демокрация, слава Богу. Всеки има право да си изкаже мнението, нали. Дори и такива, които не са много наясно за какво иде реч, или съзнателно се опитват да ни манипулират. Ако е първото, нейсе, то у нас всеки отбира от всичко. Виж, ако е опит за манипулация, става друго. Г-н Б. Димитров е отлично наясно какви са правилата на партизанската война и как се води борбата с нея. Той обаче ни ги съобщава по много манипулативен начин, свързвайки крайния резултат с методиката, от която назовава само изгодните нему изводи . Първият мащабен стратег и практик срещу партизанската война е Хитлер. Срещу вражеските действия в тила, той разработва поредица от мерки. Наред с всички изброени от Божо такива, включващи създаване на структури за борба, внедряване, полицейски и административни репресии, включая жестока разправа с помощниците на съпротивата, Хитлер е автор на тактиката на мащабното прочистване на даден район, използвайки цялата репресивна и военна машина. Страхът и репресиите изобщо нито са патент на Хитлер, нито са основното, на което е разчитал-разчитал е на тоталната война за даден участък, който постепенно се разширява.На тоталното прочистване на територия сред територия с всички средства на военното превъзходство. Кой знае какво би станало, ако армиите на съюзниците не бяха надделели. През 1992 година излезе един забележителен роман, наречен Faterland. Негов автор е младия журналист от "Сънди таймс" Роберт Харис.Романът потресе целия свят, който си зададе въпроса "Какво би станало, ако". Ето накратко условията, в които се развива сюжетът на този роман. Хитлер е жив. Третият райх се простира от Атлантика, до Урал, историята е поела по друга посока. Лятното настъпление на нацистите, през 43 та, операция "Синьо", е довела до прекъсване на връзката между Москва и Кавказ. Военната машина на Сталин просто засича от липса на гориво. Мир с Англия през 44та, извоюван с торпилирането на търговските кораби на Албиона, вследствие на преоборудване на подводниците на Вермахта с нова шифрова система, заменила разгаданата от съюзниците. Чърчил бяга в Канада, Англия капитулира пред глада. Америка се примирява след година, след изстрелването на V3, в отговор на бомбите над Япония. Серия затихващи партизански конфликти и дълъг период на Студена война. Най големият проблем пред Империята остава Тероризмът Войните между армии и партизани са се водили с променлив успех, но определено изходът не е в полза на партизаните-терористи. За друго обаче иде реч. Няма друга военна машина, която толкова внимателно да се е ползвала от миналото, като американската. Войната във Виетнам е само част от американския опит. Божо обаче знае, че тероризмът не се бори, както стратезите на Пентагона глупаво твърдят. Той е по опитен и знае историята, човека.. А дали е така? Да си припомним нещо. На 25 септември 2001, две седмици след атентата Збигнев Бжежински написа в The Wall Street Journal Политически план на САЩ за борбата срещу тероризма Там той каза: Борбата срещу тероризма трябва да се води на политически и на военния фронт.Необходимо е да се съобразяваме с двете реалии. Тероризмът- това е политическа борба. Съзнателно и безразборно убивайки невинни хора, той цели да подрине волята на противника. Контратероризмът също е политическа борба. Тя е длъжна да се отправи към политическата изолация на терористите. Не религията , а политическите възмущения, нерядко инициирани от фанатичните религиозни вярвания, са хранителната среда на терористите. Следователно, при намаляването на терористичната активност и унищожението на терористичните организации е необходимо да отчитаме някои, ако не всички, политически възмущения, които активизират поддръжката на тероризма В най широк контекст, САЩ е необходимо да разработят дългосрочна, средна и незабавна реакция на нападението Дългосрочната е необходимо да бъде отправена на създаване на широка международна коалиция със цел вътрешно укрепване на безопасността, но също и за подриване на политическата поддръжка на тероризма.Средносрочната реакция трябва да е нацелена срещу правителства, които търпят в тях или тайно поддържат терроризъм, и в това време да се унищожи мрежата на терористите, действащи в Близкия, Среден Изток, в Източна Европа и Северна Америка. Незабавната-преки военни действия срещу известни тетористични обекти ви техните лидери в Авганистан, Близкия и Среден Изток и режима на талибаните. Дългосрочната програма трябва да доведе до световна коалиция от заинтересовани от снижаване на опасността от тероризъм държави. Те трябва да работят за тесен обмен на разузнавателна информация, против прането на пари, за прозрачни финансови сделки и координация на полицейските усилия сред страните от коалицията. Те не бива да очакват от САЩ никаква отплата, защото всеобщата безопасност е необходима на всички. Русия също е заинтересована, защото СССР обучаваше, въоръжаваше и организираше терористи, които са днешна заплаха на Изток. Колкото е по демократична страната, толкова е по уязвима на тероризъм. Най трудният аспект на дългосрочната стратегия ще е лишаването от политическа поддръжка. Терористите процъфтяват при народни вълнения, които пораждат фанатична ненавист. Тъй , както ефективната въоръжена борба против партизаните изисква изолацията им от поддържащото селско население, така и политическата борба срещу тероризма изисква мобилизацията на умерените за борба срещу екстремистите. Тук проблемът не е толкова в опита за манипулация..Нито, в опасността от набиване на популизъм, пред интереси, обратни на нашите дългосрочни. Нито само във връзката левичарство, антиамериканизъм, анти... изъм(попълнете сами ) Божо просто води своята политическа борба, но от страната на лошите. Когато външната ни политика е по острието на бръснача между популизма и истинските ни интереси, такива писания вече стават опасни, те им дават криле . Срещу кого, Божо, срещу нас ли? Редактирано от - Наум на 13/4/2004 г/ 22:44:03 |
| Напалмът сигур щеше да се приложи, ако имаше какво да се изпепелява. Но в пустинята, йок. А петролните кладенци са стратегическа ценност. И Вагнер не може да помогне за ожертвевяването им. |
| Науме, Извинявай, че аз толква накратко, ама ти лоботомия ли си преживял или просто имаш много роднини на юг от 32 паралел в нашия часови пояс? |
| Напълно споделям опасенията на форумеца Сънчо и предложението му българските войници да си пуснат мустаци, за да ги уважава местното население и останалите мустакати терористи, та да си запазят живота. Опасявам се обаче, че им липсва време да си отгледат мустаци, които да ги пазят невредими от опасностите, и поради това е необходимо да се обърнем за помощ към американското правителство, вместо да им пуска позиви със самолет, да им пусне по чифт искуствени мустаци, които юнаците незабавно да прикачат на подносията си. Би било добре да се помисли и за изкуствени бради за офицерите, за да се различават от обикновените войници и да се спази принципа на единоначалието в българската армия. Освен това, поради широко разпространения манафлък на местното население, не би било лошо, освен с изкуствени бради и мустаци, българските войници да бъдат снабдени и с девствени пояси, за да им е по-лесно да пазят честта и достойнството на българското оръжие. Няма да е лошо също да се изпрати и група депутати от тия, които гласуваха за изпращането на българско подразделение в ирак, със спомагателни функции - да мъкнат вода от тигър и ефрат, за да се разхлаждат гърла разпалените от неравния бой юнаци. Трябва също да се предопредят депутатите да внимават някой манаф да не им напие менците, докато ги пълнят, защото последствията за българския политически живот ще са непредсказуеми. |
| ПОСТИНГ НА ФИЧО Да си припомним и други конкретни ползи за борбата с тероризма от успеха на коалицията в Ирак. * Палестински тероризъм (Хамас, Ал-Акса) – Саддам беше основен спонсор; опитите на ПЛО да договори нови спонсори в С. Арабия не са се увенчали с голям успех; касичката на шахидите е празна, плащанията на семейство на шахид са намалели от м.г. от 30 хил. на 10 хил. и ще намаляват още. Нарасна относителната тежест на акциите на млади жени и деца (стигна се и до 10-годишни). Но общият брой на акциите намаля драматично. * Хизбулла – ливанска организация, финансирана от Иран, действаща чак в Аржентина. Една успешна светска, макар “ислямистка” (в смисъла на “християдемократическа” в Германия или Италия) автономия на шиитите в Ирак (с Ал-Систани, без Садр) ще нанесе тежък удар на теократическия режим на моллите и ще пресече финансирането на терористите. Преориентирането на Сирия след спирането на Саддамовите финансови потоци вече отслаби значително на Хизбулла – Сирия контролира съседен Ливан, дето е разположена тя. Ще отслабне в частност терористичната пропаганда на ТВ Ал-Манар. * Израело-палестински конфликт – отслабването на палестинския тероризъм даде възможност на Израел да пристъпи към едностранно изтегляне от Газа, което при успех ще доведе и до изтегляне от голямата част от Западния бряг заедно със селищата там. Терористичните актове в защитените от построените досега участъци от заграждението са изчезнали. Физическото разделяне на Израел от Палестина ще лиши ПЛО от възможността да увековечава властта си, потенцирайки конфликта. Над 50% от палестинците си изкарват хляба в Израел. С разделението те ще бъдат лишени от тази възможност или ще бъдат подлагани на тежки паспортни процедури. Израел ще се прибере в границите си и ще получи сигурност (мир срещу земя), а освободената от “ционисткия гнет” Палестина ще се разкапе скоропостижно на корена си под мъдрото ръководство на Арафат. По-дейната част от населението й вероятно ще тръгне към по-богатите арабски страни или към палестинолюбивата Европа. Накрая вероятно Газа ще бъде анексирана от Египет, а Западния бряг – от Йордания, както беше от 1948 до 1967 г. * Кюрдският тероризъм – демократичното кюрдско самоуправление в Ирак ще повлияе положително на Турция, Иран и Сирия да уредят кюрдския си въпрос (Турция вече има напредък заради ЕС) и ще сложи край на четническото насилие в района. Допълнително ще подействат демократичните промени в Ирак на съседни Иран и Сирия, дето иракският пример ще засили местните демократични тенденции. * Ал-Кайда и други групи, спонсорирани от “благотвотрителни” фондации в С. Арабия – с промяната в Ирак и с влиянието й в Иран, Йордания, Кувейт, с напредъка на Катар по пътя на представителното управление, с американските военни бази в Ирак и Кувейт, които ще намалят значението на саудитските бази (които може и ще е добре да бъдат изтеглени), и с намаляване тежестта на С. Арабия на световния енергиен пазар, за което ще работи САЩ в сътрудничество с Британия и Русия (и Средна Азия), кризата – икономическа, обществена, морална – в тази все още средновековна страна ще се изостри и ще доведе до демократични реформи, които ще отслабят консервативните теократи, подкрепящи терора. С изтеглянето на американските военни от С. Арабия ще отпадне основният “религиозен” мотив на Ал-Кайда – “освобождението на св. места от кръстоносците”. Пропукването на леда в С. Арабия ще “стопи” останалите заливни княжества и ще разкъса уахабитската “благотвотиртелна” мрежа в останалия ислямски свят, вкл. на Балканите и в Средна Азия. * Ирак беше сърцето на арабския тоталитарен национализъм, най-мощната и амбициозната във военно отношение арабска страна, най-богатата (не само на нефт, дето отстъпва на С. Арабия, но и на вода и население). Промените в него ще имат историческо значение за региона. |
Науме - както винаги на ниво !  Не е по темата както винаги но и със такива хора се побеждава тероризма , та дори и финансов да е !?!?!?  Министър Милен Велчев е номиниран за управляващ директор на Международния валутен фонд 13 април 2004 | 16:58 | Дарик радио - новини в 16.30 Министърът на финансите Милен Велчев е номиниран от премиера Симеон Сакскобурггостки за управляващ директор на Международния валутен фонд. Номинацията е станала със специално писмо, изпратено от премиера до финансовите министри на Великобритания и Ирландия. Конкуренти на Велчев са бившият министър на финансите на Испания Стенли Фишер и Жан Люмиер. Всички права запазени - Информационна агенция "ФОКУС" |
Партизанската съпротива като идеология няма как да е явление, което да има еднозначно обоснование, така че когато говорим за "партизанска съпротива" не говорим по дефиниция за нещо всеизвестно и униформено поради разликите в неговата идейна основа. *** Исторически погледнато днешните "партизани"/терминът за съжаление е идеологически обременен у нас поради специфичната им роля в българската история/ имат древни корени. По същество това е форма на въоръжена съпротива срещу армии/армия, асоциирани с централната власт - било своя или чужда. Ще приведа няколко примера. Най-показателен е примерът с еврейските зилоти през І век, които водели типична партизанска война срещу правителството - тоест римския наместник на Юдея, който впрочем управлявал в сътрудничество с юдейския елит или поне една част от него. "Партизански" войни се водели усилено и през цялото Средновековие. Много типичен пример е т.н. "Сицилианска вечерня", когато през 13 век Византия си възвърнала по едно време контрола над Сицилия посредством една типично партизанска операция. Често се срещали и религиозни партизани. Например в иконоборския период с централната власт в Константинопол воювали банди въоръжени египетски монаси, които са си чиста проба партизани. Религиозните войни във Византия по времето на Кирил Александрийски също се съпътсвали от действията на въоръжени милиции, които подкрепяли едната или другата кауза - в онзи случай монофизити спещу несторианци. В късното Средновековие и Ренесанса типичен пример са хугенотските войни. Хугенотите във Франция водели тежки войни срещу централната власт, която обаче след около век брожения им видяла сметката , водена от бащата на френския империализъм кардинал Ришельо. В Новото време партизаните станали актуални в условията на окупация. Превратът в Русия през 1917г. поставил началото на всевъзможни милиции, които подкрепяни в една или друга степен отвън воювали с властта, точно както болшевишката милиция/партизани преди това извършили самия преврат по метода на партизанската война, но в градски условия. Особено фертилна била Втората Световна. Тогава настава своеобразен апогей на партизанските отряди, армии и прочие. В Русия партизаните играят важна роля , като постоянно оказват натиск върху германския тил и снабдяване. Трябва да отбележа обаче, че ролята им е силно преувеличена и германците успешно противодействат с разнообразни методи, вкл. и отглеждането на контра-партизани /първообраз на днешните командоси - отряди мобилизирани ловци и рибари от Скандинавия, оБучени да издирват и ликвидират партизани/. *** Считам, че днешните ислямски милиции в Ирак не могат да се оприличат на партизани или да бъдат наричани така, нито да се говори за "партизанска" война. Некоректно е и определянето на "съпротива" като организиран, единен организъм. Такъв не съществува по редица причини , като основната е старото противопоставяне на сунити и шеити, които според мен няма да се обединят срещу американците в следващите години. Освен това твърде жизнен е моделът на зрелия феодализъм, където страната е разпределена на зони на влияние на светски и религиозни водачи. |
| Вчера по CNN говориха с един от ръководителите на Ал-Джазира. През цялото време американската журналистка използваше думата въстаници, а арабинът използваше resistance fighters. Мисля, че това е по-правилният израз. А сега да го дефинираме! |
| И още по въпроса: Май каруцаря е прав САЩ признаха, че се изправят пред партизанска война в Ирак Милен Минчев, Вашингтон 17 юли 2003 Американските войници в Ирак са изправени пред класически тип партизанска война. Това заяви новият шеф на централното командване в Ирак генерал Джон Абизаид, който наскоро зае поста на ген. Тони Франкс. Абизаид каза още, че американската армия трябва да е готова да остане на територията на Ирак най-малко една година. Признанието на ген. Абизаид контрастира на досегашните изявления на Белия дом и Пентагона, които старателно избягваха подобен род внушения. Най-малкото заради алюзиите с войната във Виетнам, където американците дадоха хиляди жертви тъкмо в подобен род партизански бойни действия. На брифинг в Пентагона генерал Абизаид каза, че ситуацията в Ирак продължава да е твърде нестабилна, което може да удължи с поне една година американското военно присъствие в страната. Генералът заяви, че в момента се разработват планове за бързото връщане на част от състава, най-вече заради признаците на деморализация в някои бойни части, но уточни, че този процес ще отнеме време. Шефът на централното командване се съгласи с безпокойството от забавеното завръщане на войниците, но допълни: "Ние разбираме всички тези неща. Но ние сме професионални войници и най-важното нещо, което трябва да направим, е да довършим държавната мисия. А държавата мисия се състои в това да бъде осигурена стабилност в Ирак. Това означава да се справим със заплахата на БААС и със заплахата на терористите." От началото на войната, която започна на 20 март, досега на територията на Ирак са загинали 147 американски войници. Точно толкова бяха американските жертви по време на войната в Персийския залив през 1991 година. Сега обаче, както по всичко личи, загубите ще бъдат по-големи. Преди няколко дни военният министър Доналд Ръмсфелд за първи път призна, че съпротивата срещу съюзническите сили вероятно е организирана, ако не на национално, то поне на регионално ниво. В сряда ген.Абизаид за първи път каза, че става дума за партизанска война от класически тип. Той каза още: "Що се отнася до степента на съпротива, аз не съм сигурен дали да я характеризирам като "ескалираща" от гледна точка на броя на инцидентите. Тази съпротива обаче става по-организирана, по-адаптивна. Тази съпротива се адаптира и от гледна точка на тактиката, техниката и на процедурите. И ние също трябва да адаптираме нашата тактика, техника и процедури." Изявленията на генерала дойдоха на фона на новините от Брюксел, където стана ясно, че поне засега НАТО няма намерение да се включва активно в следвоенните операции в Ирак. Миналата седмица Сенатът почти единодушно гласува решение, задължаващо президента Буш да потърси официален контакт със страните-членки на Алианса за евентуално разполагане на техни части. Сега обаче става все по-ясно, че съюзниците от коалицията срещу Саддам ще трябва да се справят сами, което означава, че голямата тежест, в това число и финансова, ще падне на плещите на САЩ. На съвемстна пресконференция във Вашингтон с германския външен министър , американският държавен секретар Колин Пауъл заяви, че Съединените щати разговарят с други страни и с генералния секретар на ООН Кофи Анан по въпроса дали е необходима нова резолюция на ООН, за да бъдат привлечени и други държави да участват в операциите по поддържане на мира в Ирак. Пауъл подчерта, че засега се водят само предварителни разговори по въпроса и Вашингтон не се е обръщал към Берлин с каквото и да било конкретно искане за участие в процеса на следвоенната стабилизация на Ирак. От своя страна Фишер напомни, че в приетата от Съвета за сигурност на ООН резолюция 1483 достатъчно ясно е казано, че отговорността за поддържането на сигурността в Ирак пада върху страните, влизащи в коалицията на участниците във военните операции, в резултат на които беше свален режимът на Саддам Хюсеин. Ние не сме част от тази коалиция, изтъкна германският външен министър. На този фон американската администрация продължава да твърди, че въпреки трудностите, ситуацията в Ирак като цяло се развива в добра посока. На брифинг в Белия дом говорителят Скот Макклелън каза: "Ние осъществяваме важен напредък в Ирак. Очевидно е, че все още има известни трудности, има лоялни на Саддам Хюсеин и на бившия режим хора, членове на БААС, както и други, които се опитват да подкопаят успехите. Но в началото на тази седмица бяха обявени няколко много важни стъпки. Свидетели сме на това как се прави историята в Ирак. За първи път от десетилетия насам иракският народ има надеждата, че ще планира своето по-добро бъдеще и че ще контролира това бъдеще." Опонентите на администрацията не споделят този оптимизъм. Сенаторът демократ Джон Кери, който е кандидат за президентската номинация на партията си каза, че Джордж Буш има "опасна липса на доверие" в областта на националната сигурност. Сенатор Едуард Кенеди пък каза, че следвоенната политика на Буш е донесла "хаос на иракския народ". Милен Минчев, РСЕ Вашингтон |
| Ей големи мечтатели са се извъдили в този форум. Ей го на Никофор (дето хан Крум казал във Върбишкия проход "Да пием дружина с Никифоровата кратуна"  . Та и той се е размечтал какво щяло да стане с партизаните ако не дошла Червената армия. Пък Наум и той се е размечтал, какво щяло да стане с партизаните ако коалицията срещу Хитлер закъсняла. А аз питам какво щеше да стане ако бабите и на двамата бяха мъжки. А сега де. Най-голям мечтател обаче си е Фичлето, който качествено се е изпуснал във Форума благодарение на Белла Донна (ела ме хвани за файтона). Та Фичо какви мечти му е ударил. Май той съвсем не вижда какво става в Ирак и мозъкът съвсем се е блокирал от собствените му тезиси. ------------------------------------- Ясно трябва да се каже, че няма абсолютна дефиниция за това, кое е тероризъм и кое е освободително движение. В края на 70-те BBC обяви, че първият терорист, който е отвлякъл транспортно средство е българина Христо Ботев. Ботев, Левски и другите наши революционери са били терористи за Османската империя и за поддържащата я Великобритания. Революционерите на Вашингтон са били терористи за Великобритания. Партизаните на Русия са тероризирали войските на Наполеон. Партизаните на Съветския съюз, Франция, Италия, на Тито, както и в известна степен и нашите - войските на Хитлер. Партизанското движение не може да победи само.Пример-Че Гевара. То играе винаги спомагателна роля, да тормози армията на противника, основната роля играе армията. В случая в Ирак имаме революция срещу окупаторите, между които сме пак и ние. |
дето хан Крум казал във Върбишкия проход "Да пием дружина с Никифоровата кратуна" *** Неграмотно, както и разсъжденията на "лицето"... Невежа като този дори не знае откъде знаем за главата на моя стар приятел Никифор Геник, при когото бях патрЯрх...  Редактирано от - патриарх Никифор на 13/4/2004 г/ 20:26:09 |