Отиди на страница:
| Мъри Стоилов и Гонзо попадат на самотен остров. Мъри води дневник: - Ден 1-ви. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и от жажда. - Ден 2-ри. По-добре е. Намерихме вода. - Ден 3-ти. И палма намерихме. Добре е. - Ден 4-ти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. - Ден 5-ти. Жени няма, но интересно! Гонзо започна да ми харесва. - Ден 6-ти. Гонзо все повече ми харесва. Направо е хубав. - Ден 7-ми. Гонзо ме изпревари. |
| Мъж влиза във видеотеката и пита : Имате ли касетката "Сини Шампиони"? Разбира се, ето там на щанда за научна фантастика |
| Човек хванал златната рибка и тя му казала: "Пусни ме и ще ти изпълня едно желание." Човекът я пуснал, извадил една снимка на жена си и казал: "Можеш ли да я направиш като Памела Андерсън?". Рибката отвърнала: "Тая ли бе? Абе я питай нещо друго, това е много сложно." Човекът рекъл: "Добре, тогава, помогни на `Левски` да се представи добре в Европа." Рибката казала без колебание: "Я дай пак оная снимка - |
| Гъчо срещнал Гъчо на улицата. - Гъчо[red] вчера те видях в един ресторант. -   - Беше със страхотна гарнитура  |
| Гъчо срещнал Гъчо на улицата. - Гъчо[red] вчера те видях в един ресторант. - - Беше със страхотна гарнитура |
| Друг един човек също хванал друга една златна рибка. Рибката му казала: "Пусни ме и ще ти изпълня три желания, но при едно условие." Човекът казал: "Абе не стига че искаш да те пусна, ами поставяш и условия." "Искаш ли да имаш три желания или не?" "Добре де, кажи какво е условието." Рибката обяснила: "Каквото и да си пожелаеш, за всички левскари ще дойде двойно." "О, няма проблеми!!!", отвърнал човекът и я пуснал. "Първото ми желание е да имам едно чисто ново ферари!" "Добре, имаш го вече, а всички левскари имат по две." "Ти за това не бери грижа. Второто ми желание е да имам 1 000 000 долара!" "Добре", казала рибката, човекът вече имал милион, а всички левскари по два. "И какво ти е третото желание?", поинтересувала се рибката. "Ами знаеш ли, винаги съм искал да дам единия си бъбрек на някоя болница...." |
| Две момчета играят футбол в парка. Изведнъж някакво отвързало се куче налита на едното от тях. Другото вдига една намираща се наблизо греда, удря с нея кучето, чупи му врата и го убива. Минаващ наблизо репортер става неволен свидетел на случката, отива до момчетата, вади бележник и започва да записва: "Фен на ЦСКА спасява приятел от отвързал се звяр..." Момчето-спасител го прекъсва: "Аз не съм от ЦСКА". Репортерът започва отначало: "Славист спасява приятел...". "Но аз не съм и от `Славия`", заявява момчето. "А от кои си тогава ?". "От `Левски`, кои други ?", заявява гордо фенът. Журналистът пише: "Малък престъпник убива домашен любимец..." |
Рейджо, ти си скромен и не се самоцитираш никога  , затова позволи ми аз да го направя Prophet Luke Skywalker написа: Лесничей Публикувано от: Admin на Петък, 19 Март, 2004 - 16:18 GMT Аз съм малък. Не само, че съм малък, но някои казват, че съм и грозен. Други пък твърдят, че съм и глупав. Като погледна в огледалото, мама така го нарича, виждам една опулена физиономия и две щръкнали уши. Видението отсреща става още по-злокобно като се усмихна. Срещу ми стърчат два криви зъба - горе вляво и долу вдясно, пожълтели и наполовина пречупени. Знам, че хората им викат кучешки, но като бях по-малък, бате крадна едно видео и гледах филм на ужасите. Там имаше едни вълци, май върколаци се наричаха, та като на тях са ми зъбите- върколашки. Най- добрият ми приятел казва, че ако ме тръшне чума, удари ме кран или ме прегази танк, ще ми се отрази добре на външния вид. Такъв си е той. Шегаджия. Аз пък си мисля, че в мен се крие някакъв чар. Ех, да ме видите, когато си зализвам перчема, ей така, на път... Да не беше само тази спластена и мазна коса. Мама си изтисква от нея по малко, когато запържва лука, че олиото ни е кът. И тоя, бая ти ми нос. Тате честичко ми повтаря, че като иде следващия път на риба, ще ми отреже носа и ще го използва за кука. Ама аз не му го давам. Не за друго, ами няма къде да го помести в раницата. Обичам да стоя с часове пред огледалото. На силна светлина. Тогава кожата ми изглежда бледа. По рождение съм мургав, дори извън Подуене ми викат "циганин", но аз не се обиждам. Даже се чувствам посвоему специален. А, забравих да ви се представя. Казвам се Гошко, но в махалата ми викат Малкия Гонзо. Израснах в щастливо работническо семейство от крайните квартали. Всичко при нас е наред, освен, когато тате налага мама с чук по главата. Имал си бил житейско-философски принципи. Единият от тях гласи, че когато нещо насила не става, то става с много сила. Тате често избухва. Тогава откриваме мама в горещата фурна, превита като палачинка (не че знам какво е палачинка, но бате ми е разправял) на четири или провесена с главата надолу на антената на балкона. Не един и два пъти съм ставал свидетел, как я гони с прахосмукачката и се опитва да и я навре отзад. По принцип успява. Казва, че по този начин изпробва качеството и издръжливостта на техниката ни. Веднъж прахосмукачката се счупи. Когато се сърди на нас, освен, че ни пребива с щангите, с които още моят дядо го е наказвал, ни заплашва, че ще ни върне на истинските ни бащи. Вместо "добро утро" крещи по нас "копелета", но аз съм свикнал, а и тази дума ми харесва, една такава благозвучна. Тате не пие много. Само сутрин, обед и вечер. И не ме бие много. Само сутрин, обед и вечер. Последно се е заканил да ми избие и останалите два зъба или да ми оскубе пеленгаторите, както галено нарича ушите ми. Мама работи към пътното. И зиме, и лете тате я води на магистралата. Тя казва, че помага на изпаднали в беда шофьори. Някои толкова са доволни от нейната работа, та чак в къщи я търсят. Тате, пък, работи към енергото. Към демонтиращата бригада. Все мъкне жици в къщи, после ги кара за съхранение някъде. Като бях дете, ходехме да му помагаме с по-малкото ми братче, но се отказах, когато братчето ми светна като коледна звезда на един стълб. Да си призная честно, бързо го забравих. Аз и сега не знам имената на всичките ми братя и сестри. Обръщаме се един към друг с "манго". За мен какво да кажа. Още от малък се ровя по кофите, така да се каже, изкарвам си хляба буквално. Троха по троха, комат прави. А и с моя помощ обзаведохме скромния ни апартамент. То не е съвсем апартамент, а малка неспретната къщурка без две липи отпред (нали имаше такова стихотворение, учихме го в първи клас?). Другите в катуна страшно ми завиждат. Имам нюх, а и съм терпелив. Понякога преспивам в боклукчийските кофи в чакане на плячка. Времето минава неусетно, стига да знае човек как. Аз винаги си нося едно найлоново пликче, пълно с лепило и пей сърце. В моя район имам много приятели. Една глутница кучета. Е, от тях хванах краста, но докторът каза, че нищо ми няма, без дори да ме погледне. Най-щастлив съм тогава, когато тате ни води на баня в града. Вярно, че това се случва веднъж на високосна година, но и от това съм доволен. На училище ходех до втори клас, но хич не ми вървеше с математиката, а и след като останах няколко години поред, се отказах. По-точно ме изхвърлиха. Бил съм превърнал училището в развъдник на въшки. Ми, че те въшките по хората ходят! Нищо. Пред мен се откри бляскаво бъдеще. Станах джебчия от класа. След като тате остави мама на околовръстното, ме завежда в центъра. Спира пред ЦУМ и така започва работния ми ден. Може да съм грозен, някои казват, че съм и глупав, но затова пък съм сръчен. Бъркам навсякъде- джобове, чанти, куфари. Изборът ми е голям. Понякога имам неприятности. Някоя дебела лелка или пък изкуфял старец ме подгонят, но за какво са ми тия здрави крака. Нали знаете, как тича Коловати, когато трябва да се саморазправя със съдията? Така тичам и аз. Много често използвам лактите си, за да си пробия път из тълпата. В такъв момент ставам злобен и агресивен. Ръгам нагоре и надолу и винаги успявам да се измъкна. Заради това, колегите ми лепнаха прякора Малкия Гонзо. Като споменах Гонзо, искам да кажа, че съм голям фен на футбола и на Лески. Това е моето хоби. Не знам как точно станах от Лески, може би, защото стадионът се намира точно до махалата ни. С другите чавета редовно ходим на футболни мачове. Когато Лески играе на Герена, цялата махала е там. За нас е истински празник. Навличаме сините фланелки (е, някога са били сини, но да не издребнявам), грабваме сините парцали и беж на стадиона. Каква веселба пада само, да знаете. Пеем до пресита "Идваме от Филиповци, идваме от Столипиново, старите лескари до един сме тук". Много си я обичам тая песен. След всеки мач тичам да взема автограф от Гонзо. Той ми извиква нещо на майката, но въпреки всичко ми дава така ценния подпис. Можех да имам вече сто, но тате пали печката с тях, нали е предприемач, продава печени семки пред стадиона. Няма да казвам, как ги приготвя, защото това е фирмена тайна. Ами това е. Мога да се похваля още, че на 3ти март бяхме на мач в центъра, но всичко е описано от пророк Рейдж. Натиснете тук Той е тънък познавач на нашите бит и култура. Дано е жив и здрав и още дълги години да пише за нас. Натиснете тук Редактирано от - cattle_ripper на 28/6/2004 г/ 19:38:14 |
| ---------- На вожда на африканско племе му се ражда бяло дете. Вика той белия мисионер и му вика: - Я казвай сега, като много знаеш и като си единственият бял на стотици километри, как е станала тази работа с детето? Притеснил се мисионерът, започнал да мисли трескаво: - Ами виж, това е игра на гените, стават такива работи; ето например виждаш ли там стадото кози: цялото бяло, а по средата - една черна. Помълчал вожда, пък казал: - Добре. Обещавам да не вдигам шум за детето, но и ти си трай за козичката... ---------- Американец и българин умират и попадат в Ада. Дявола им предлага да избират едно от двете: български ад или американски ад. Естественно грешниците се интересуват каква е разликата... Дявола: - В българския ад ще ядете по две кофи лайна на ден, а в американския само една кофа. Съответно българина плюе на всичко и избра българския ад. Американеца иска по-доброто и избира американския ад. След една година се срещат. Американеца: - Ти, приятелю направи много лош избор! Аз сутринта изяждам една кофа лайна и цял ден съм свободен. Българина: - Нищо подобно. В нашия ад е българска работа - ту лайната не са докарали, ту кофите кофите не стигат за всички... ---------- Мозъкът си седял един ден пред бюрото. Изведнъж влезнал черния дроб: - Мозък, искам обезщетение! - Защо бе, какво става? Дай поне три основателни причини. - Ами хората са невъзможни! Пият, друсат се, ядат кофти храна... и всичко през мене минава! - Добре де! Ще ти дам обезщетение. След малко писва белия дроб: - Мозък, така не може! Направо ме направиха на парцал! Пушат, дишат лепило, а и тоя въздух... искам обезщетение! - И ти ли... добре, ще ти дам обезщетение. Настанало малко спокойствие. Изведнъж влиза кура: - Мозък! Искам двойно обезщетение! - Ти пък на какво основание? - Ами през последните две седмици не съм спирал да работя, все се завирам по разни тъмни и влажни места - направо ад! - Аз пък сега ще ти кажа защо няма да ти дам никакво обезщетение: 1)дървиш се на хората; 2)плюеш ги в лицето; 3)дори ми идваш небръснат на работа, а за костюм да не говориме... ============================ Електропроводчикът от КерпенНатиснете тук Heavy Metal (is the law)  Натиснете тук |
| Натиснете тук ebane.net ============================ Електропроводчикът от КерпенНатиснете тук Heavy Metal (is the law) Натиснете тук |
| мразя скапани малки клавиатурииии! четири пъти писах постинги по много реда и заради един Есц близко до Ч-то се затри сишку. Рипър, това не е мое, а на Пророк Люк. не обичам да ми се приписват чужди постижения. а и сам рядко се цитирам . лека вечер, момчета |
Я виж ти! Rage Jr!*  Дали не сме се срещали и преди?  *Имам предвид the e-clone. Редактирано от - deja vu на 28/6/2004 г/ 19:50:40 |
| Верно бе, сори, негово беше, сега ше ги опраим credits. Редактирано от - cattle_ripper на 28/6/2004 г/ 19:39:14 |
| Рейдж, голяма си диария (снимка: натиснете тук) |