Отиди на страница:
| Разбира се, Миндю е боклук, ама: Карата - сподели ... Тъжно ... Solon пита ... Верен въпрос ... 5ър - звучи като честно мнение ... Аз, Старшината прост, писах честно ... Керп - гледа да забрави ... Останалото - пак боклук!  |
| А всъщност спомням си още един юридически бисер, който ме срази в периода на фирмените ми експерименти. Едноличният търговец се облагаше и като фирма, и като физическо лице. На въпроса не е ли това двойно данъчно облагане, отговорът беше: "Не! Защото в единият случай се облага фирмата, а в другия - физическото лице!". Логично, а?  |
| Освен това не виждам разликата между юридическата логика и мръснишката логика. Или, както гласи известната крилата мисъл, 99% от адвокатите създават лошо име на останалите!  |
| Малко инфо от първа ръка: . Проф. Васил Мръчков, Председател на Консултативния съвет по законодателството при 39-то НС: “Наградата, която бих приел, е наградата за правене на по-добро българско право” 8 юли 2004 | 14:41 Агенция "Фокус" Фокус: Професор Мръчков, едно предложение за награждаването Ви с орден “Стара планина” предизвика много емоции. Как приемате Вие, лично, всичко това, което се случи? Проф. Васил Мръчков: Първо, аз не знаех за предложението. Предложението съзнателно е било пазено в тайна от мен. Впрочем, това е част от нормалната процедура за награждаване. Всъщност, аз узнах за него на другия ден - когато то беше факт – след като президентът беше подписал указа. Тогава ми беше съобщено за награждаването с този орден. Награждаването с орден от президента е символ на българската държавност, защото съгласно Конституцията президентът на Републиката единствен от висшите държавни органи олицетворява единството на нацията. Така че за мен събитието беше фактът на награждаването, а не предложението и подготовката за него. Фокус: Тоест, това е едно предложение, което самия Вас Ви е изненадало? Проф. Васил Мръчков: Безкрайно много ме изненада. Фокус: Нека да уточним някои факти след като се появиха определени интерпретации. Всъщност, Вие кога сте били точно главен прокурор? Проф. Васил Мръчков: За главен прокурор бях избран на 17 август 1987 година от Народното събрание, в съответствие с действащата тогава Конституция от 1971 година. Встъпих в длъжност на 1 септември 1987 година - ден понеделник беше. Останах на този пост до 14 декември 1989 година, когато бях избран за заместник-председател на Държавния съвет и председател на Законодателната комисия на Народното събрание. В този срок от две години съм упражнявал функциите на главен прокурор. Фокус: Значи става дума за 2-годишен период, когато сте били главен прокурор? Проф. Васил Мръчков: За две години и три месеца, добавям аз. Данни за това се съдържат в “Държавен вестник”. Всички приказки, които се разпространяват и повтарят, че съм бил главен прокурор от 1984 до 1990 г. просто не са верни. Фокус: С оглед на фактологическата коректност е много важно да се уточним още нещо - членството Ви в ЦК на БКП. Проф. Васил Мръчков: Бях избран за член на ЦК на БКП, може би с един-две дена да не съм точен, около10 декември 1988 година. Това беше на пленум на ЦК, а не на редовен конгрес на партията и останах член на ЦК до 10 ноември и след 10 ноември 1989 г. - до провеждането на ХІV Конгрес на партията в началото на 1990 година, когато бях избран за член на Висшия съвет на БСП. Следователно, през времето, когато е бил извършван Възродителният процес, не съм бил нито член на ЦК, нито главен прокурор на Републиката и не съм имал никакво участие нито в подготовката, нито в провеждането на този процес. По времето когато бях главен прокурор и член на ЦК този процес, свързан с преименуването, беше завършил преди 2-3 години. Фокус: По време на Вашия мандат ли е влязла в сила присъдата на Ахмед Доган? Проф. Васил Мръчков: Не, не беше по мое време. Както разбрах от средствата за масова информация, присъдата на г-н Доган е била произнесена около 10 март 1987 година, т.е. шест месеца, преди за встъпя в длъжност като главен прокурор. А и преди присъдата има един период на предварително разследване, може би най-малко два-три месеца, така че началото на събитието е поставено може би към края на 1986 година, когато изобщо не съм имал в главата си идеята, че може някога да стана главен прокурор на Републиката. По това време бях секретар на ЦС на Българските профсъюзи и отговарях за прилагането на влезлия в сила от 1 януари 1987 г. нов Кодекс на труда. Фокус: Нека се върнем още един път все пак към този период. Кои бяха тези, основните неща във времето Ви като главен прокурор - това, което си спомняте? Проф. Васил Мръчков: През това време - първата година във всеки случай - въпросът за Възродителния процес не стоеше в ежедневната работа на прокуратурата. Основните проблеми, които белязаха 1987 година и до към средата на 1988 година, беше едно нашумяло тогава дело, в което за предумишлено убийство на жена беше осъден един столичен шофьор, Ваньо Александров. Присъдата беше произнесена и той беше осъден на смърт, но за щастие, не беше изпълнена. Оказа се, че присъдата е постановена при тежка съдебна грешка и се разкри истинският извършител на убийството. От 1987 година, от месец септември, докъм пролетта на 1988 година моята задача беше да обхождам прокуратурите, да се запознавам с прокурорите и да правим изводи от слабостите и пропуските в разследването и в обвинението, които са довели до тази тежка и драматична съдебна грешка, която за малко можеше да се окаже фатална и непоправима. През 1988 г. бяха проведени съдебните процеси срещу терористичните групи за взривовете във влака на Буново, летището във Варна и гарата в Пловдив. Беше тежко и тревожно време. Вървеше и ежедневната прокурорска работа по борбата срещу стопанската и битовата криминална престъпност. Фокус: Как гледате, сега от позицията на времето, към онова време, свързано с т.нар. "екскурзии"... Проф. Васил Мръчков: Така наречената екскурзия, първо, беше въпрос на междудържавни споразумения между правителствата на България и Турция. България даде съгласието си българските граждани от турски произход по тяхно желание да се изселят в Турция, а Турция - да ги приеме. Този въпрос далеч надхвърляше моята служебна функция. Чисто човешки, гледах със съжаление на това, защото изтича българско население, български граждани напускат Родината. От тази гледна точка ми е било мъчно за това, което виждах. А пък аз обикалях граничните пунктове и тези дълги опашки на хора, които напускаха родната стряха, за да отидат в чужбина и да заживеят в една нова и чужда за тях обстановка и сега са ми пред очите. Разбира се, самото изселване се извършваше по съгласие на тези лица, но аз си давам сметка, и тогава и сега, че това е било едно принудено, наложено съгласие. Тези български граждани от турски произход даваха съгласието си да се изселят, защото се страхуваха, че ако останат тук не ще имат равни и добри шансове за препитание и напредък. Като българин ми болно - че част от българските граждани бягат от България. Фокус: Проф. Мръчков, връщаме се към настоящия момент. Остават малко повече от две години - две години и половина - когато ние най-вероятно ще станем пълноправен член на ЕС. Вие членувате в Европейската асоциация по законодателство, в Международната асоциация по трудово право и обществено осигуряване. Готови ли сме българите, законодателно, за тази голяма крачка? Проф. Васил Мръчков: За това никога не може да се каже, че сме напълно готови и веднъж завинаги готови. По-скоро трябва да се говори в едно продължително настояще време, че се приближаваме все по-близко. Ние се подготвяме и мисля, че извървяваме сигурно, макар и бавно пътя, по който вървим. В Европейската асоциация по законодателство се обсъждат интересни въпроси на европейския законодателен парламентарен процес. Например на Шестия конгрес в Берн през месец май т.г. се обсъждаше такъв актуален и общ за Европа и важен за България въпрос, като участие на гражданското общество в законодателния процес. На този конгрес имах възможност да запозная делегатите на конгреса с българския опит в използване на гражданското общество и в използването на експертите, в лицето на нашия Съвет по законодателство, за подпомагане на парламентарния законодателен процес. Докладът предизвика голям интерес с факта, че страна като нашата, която се откъсва от дъното в развитието си, използва такива модерни форми на участие на гражданското общество в законодателния процес като висококвалифицираната експертна юридическа помощ. Следващата тема на този конгрес, след две години в Швеция, ще бъде пък обучението на парламентаристите в правенето на закони - един много актуален въпрос. Фокус: Актуален въпрос, след като основната дейност на парламента е да кове закони. Като председател на Съвета по законодателство кое е най-важното в тази област? Проф. Васил Мръчков: Най-важното мисля, че е уловено, от гледна точка на държавна политика, която се провежда и в ХХХІХ НС - това е сближаването на българското законодателство с европейските стандарти и преди всичко със стандартите на ЕС, с оглед на предстоящото пълноправно членство на България в тази силна европейска организация. Това, което се прави, и с него искам да започна, особено през последните месеци и година е развитието на бърз и интензивен законодателен процес с приемането на много закони. И всички те имат като основен белег - съгласуване с европейските стандарти. Дотук - количествено и от гледна точка на темповете, нещата вървят в руслото на програмата, която е предвидена. Но нас в Съвета по законодателство ни безпокоят три проблема. Първо, качеството на законодателството. То продължава да бъде незадоволително. Малкият прогрес в това отношение съвсем не ни удовлетворява; второ, тревожи ни механичното сближаване на българското законодателство с европейските норми. То се изразява в буквалното и не винаги юридически точно превеждане на европейските директиви от английски на български език. Европейските изисквания не се вграждат в системата на българското законодателство съобразно българските правни традиции и национални условия. Това ще ни създаде проблеми в бъдеще. Като приемаме нови закони, съобразени с европейското право “днес”, трябва да мислим за “европейското утре” на България в областта на законодателството; трето, тревожат ни честите, конюнктурни и по хрумване промени в законите. Те дестабилизират законодателството и рушат доверието на държавните органи, на гражданите и юридическите лица в правовия ред в държавата. Фокус: И един последен въпрос в такъв случай. Почнахме от наградите. Коя е тази награда, която бихте дали или бихте приели спокойно? Проф. Васил Мръчков: Наградата, която бих дал или приел, е наградата за правене на по-добро българско право, като част от културата на България на ХХI век. Васил Мръчков е роден през 1934 г., в с. Бръшлян, обл. Бургаска. Завършва “Право” в Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. От 1959 до 1962 г. е редовен докторант в Института за правни науки при БАН по трудово право и Обществено осигуряване. През 1963 г. защитава дисертация на тема” “Уволнение по безвиновни основания”. В периода 1963 - 1972 г. е научен и старши научен сътрудник в Института за правни науки на БАН. От 1973 г. до 1979 г. е международен служител в Международното бюро на труда - Департамент “Международни трудови норми” в Женева. професор е по Трудово право в Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” от 1981 г. до 1989 г. и в Института за правни науки при БАН, директор е на същия институт. През 1985 г. защитава дисертация на тема: “Контрол за спазване на трудовото законодателство и отговорност за неговото нарушаване” и получава научната степен “доктор на юридическите науки”. От 1990 г. е професор по Трудово и Осигурително право в Института за правни науки, в Юридическия факултет на СУ “Кл. Охридски” и в Юридическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” . Работи в областта на Трудовото, Осигурителното и Международното трудово право и чете лекции по тези дисциплини. Автор е на учебници по Трудово право, Осигурително право и по Международно трудово право и на научни трудове в тези области. Изпълнява длъжността Главен прокурор преди 1989 г. през август 2001 г. е поканен от проф. Огнян Герджиков за председател на Консултативния съвет по законодателството към Парламента. Съветът по законодателството ревизира законите между първо и второ четене, преглежда всички текстове и изказва мнения и предложения, преди окончателното гласуване от депутатите. По предложение на председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, през юни 2004 г., президентът Георги Първанов удостоява с орден “Стара планина” - първа степен проф. Васил Желязков Мръчков за изключително големи заслуги към Република България и във връзка със 70-годишнината от рождението му. . . "Възродителният процес" си беше твърде срамна работа! Мен също ме е срам! |
| Не обичам да ме псуват в лилЯво - "Този е боклук!" С подобна словесна изящност се отличава и Америкън Бастард. |
| Терминът "Теория на конспирацията" не е ли въведен нарочно? Като започнем да се досещаме, че някой някъде отгоре започва да движи пешките, ни се казва подигравателно: "Хайде и ти пък! Теория на конспирацията!". Някой движи нещо някъде горе (по-ниско от небесата, разбира се!) и ние се опитваме да го тълкуваме. Някои го правят по-освободено, някои - ограничени от политическите си пристрастия... Но май няма да стигнем до истината. Никога! НЕ НИ Е ДОЗВОЛЕНО!!! |
| 128, В един мой любим филм имаше следната фраза: "Любопитното на конспирациите е, че когато някой се досети за тях, се оказва, че те не са конспирации, а когато са добре изпипани, никой не може да подозира за съществуването им". Съгласен съм с това твърдение. Но всяка конспирация, колкото и да е голяма, има някаква цел, която в един момент следва да се разкрие точно пред тези, от които дотогава е била пазена в тайна. Така че на всяка конспирация й идва времето. А когато на добре пазената такава й дойде времето да се разкрие, значи следва нещо много по-лошо от очакванията и на най-големите оптимисти |
| А като заговорихме за логика, защо не прочетем по-внимателно горното заглавие? Защо не се прави така? Ами защото не се прави така. Как ви се струва, а? То и като белетристика е тъп похват! Силно, силно (както казваше един герой на Ремарк)... |
| Аз имам една примерна хипотеза - и за общата цел, и за общите средства, чрез които се постига тя. Обща цел - облаги. Общи средства - дърпане на конците. |
| Понеже сега се дърпат едни конци от групата "Възродителен процес", пратих в друг форум един постинг до kara74 и, мисля, той се съгласи с мен. Накратко той се свежда до следното: - тази тема е ходене по острието на бръснача; - реализацията на процеса стана в духа на времето - оттатък Капитан Андреево радиостанции и телевизии подкокоросваха турците, живеещи тук; отсам Капитан Андреево реагираха първосигнално; - възродителен процес си върви непрекъснато и в САЩ, защото Майкъл Ченг е еквивалент например на Пешо Ердоган или Ангел Османоглу. Да се разберем, нито обвинявам, нито оправдавам. Опитвам се да стигна до някаква истина. Доколкото това е възможно! |
| А бе, това е достъпното (дозволеното) ниво на истината, където виждаме само средствата. И реализаторите им... |
| За разлика от Пешо Ердоган или Ангел Османоглу, Майкъл Ченг се казва така, защото той така иска, а не защото някой възродител го е млатил с тояга по задника за да го перименува насила. Разбра ли раликата объркано число 128 или пак да ти обяснявам. |
| Днес се замотах до Технополис-дето е до Билата в Люлин. И таман да вляза, отвътре изскачат едни яки момчета в черни костюии, черни ризи, че даже май и с черни пола. направроследих как се изнесоха по лъскавите коли и изцъках с език. После питах-Бе това борчета ли бяха, бе? Отговориха ми-Това беше Цветелин Кънчев и свитата му. Е да де....народен дупетат, демек народен представител. Само що си не отнесох боя, че му седя на пътя...баааси.... |
| Е, аз нима не казах, че реакцията тук е била първосигнална. А иначе не си прави илючзиите, че и по Майкъл Ченг не е имало млатене. То обаче е по-рафинирано и невидимо. Ако не си Майкъл в САЩ, ще си бъдеш Ченг в Китай. Избирай... Тънко! Ето, това е възродителен процес. |
| За градежния материал на партийните структори Мнозина гледам се учудват и чешат по главите: Защо тъй било, защо онъй било? Защо, аджеба, ти го гледаш тоя ми ти политик и си мислиш, че е готин, а ха се качи там на стълбичката и веднага започва да ти се губи от фокуса. Как тъй, да го еба, ужким хубав човек, наше момче, като го слушаш как мазничко ти ги реди и ти викаш само: Тъй! Тъй! Право казваш! Баш така си е. Същият този ми ти хубостник обаче като гепи кокала и гледай как почва да се усуква и врътка като педераст в басейна на Централна баня: Ама ние нямахме точно това предвид, вие грешно сте разбрали посланието господа, в действителност не компютри, а компоти и така на тататъка... И ти, значи, бръчкаш чело и си викаш: А бе, всички ли са такива маскари? Къде отидоха хубавите и свестните хора, мама му стара. Как съм му вярвал аз на тоя пезевенк...и сипеш там всички онези юнашки псувни, доказали ефективността си през вековете, размахваш гневно юмрук и отиваш да му гаврътнеш една , клатейки глава пълна със съмнения не за нещо друго, ами най-вече за своя собствен критерий за добро и лошо, за правилно и неправилно и всичките му там нюанси на политикоджунглените закономерности. Дай да видим сега, ти л’ си у грешка изпаднал, ил’ са ти грешни другите: Напълно в реда на нещата си е човек да се надява животът му да става все по-хубав, все по-оцветен там...изобщо надеждата е това което, в края на краищата е динамото на промяната, един вид. Ако ти не си поставяш там някакви си идеални или материални цели, ако не лелееш за някакъв си там морален, финансов или социален разтеж – свой, на най-близките ти, както и на обществото като цяло, ами значи ти живееш на погрешната планета. Най-естественно си е, в края на краищата да очакваш този процес наречен живот да бъде в края на краищата, ако не друго, барем КРАСИВ. Тъй де...ей го на, кога се роди, кога възмъжа там, кога се оформи и баш сега, когато имаш там що годе някаква си концепцийка, някакви си устои – той вече свършил и ти трябва да мреш. Ама пък ако погледнеш – не си само ти. С всички е така. Тук барем няма дискриминация. Кой се е родил, все е умрял. Няма там, хъката-мъката...ама аз таковата, ама не ми се мре, ама виж с’а колко съм се пригодил, или пък: а бе, нищичко не видях освен мъка или някакво си там друго извинение...когато ти е писано, ти е писано. Гушваш там букетите и толкоз. Айде, пак се отплеснах...дай да се върна на темата. Та думата ми беше за модификациите настъпващи в индивиди с генна предразположимост към политическа кариера, преди всичко. Е, сега, тия същите, дето ти се усмихват от талавизоро, дето им гледаш муцунките по вестниците и дето ти гукат по радиото, са уж като теб, ама не баш точно. Те са, както се казва с мааалко по-друга мая заквасени. Както от всяко дърво свирка не става, така и от всеки човек политик не става. Ужким и той е като тебе, ама не баш точно. За да си политик трябва да притежаваш и сума ти и други качества, които при нормалните градивни единици на обществото не са развити до такава степен или пък изобщо липсват. За да си добър политик трябва да имаш вродени или да култивираш следните качества: 1. Да не се изчервяваш когато лъжеш. Ей ме на мен. Не само че не ставам за политик, ами дори и за един обикновен конспиратор, да го еба, не ставам. Ха тръгна да кажа някаква “модифицирана” истина и като ми пламнат бузите или ушите...а бе мани, мани...ще ме изловят преди да са ме питали още, докато виж един индивид с политическо бъдеще ще те гледа в очите, ще ти обяснява как черното било бяло и окото му хич биля няма да мигне. Ами това си е то, значи, характер и политобаяние. 2. Да знаеш да слушкаш. Политическите структори са си баш като казармените. Разликата е само в делегирането на посланията. Вместо да ти се крещи там като на някой невменяем, ще ти спуснат значи заповедтта мекичко и хлъзгавичко увита там в разни целофани и вързана с панделки. Вместо да те напсува, значи, ще те пощипне по бузката...ама а не следваш начертаната линия – шутът повярвай ми, ще си е шут. Е, вярно, няма да е с обувки с цинтове отдолу, ами с някакъв си там фирмен патък...ама ритникът си е ритник, нали? 3. Да си способен да казваш "нищо" с много и изящни думи. Чета, значи, някои от изказванията на видни политици и политички и то не да кажеш там някакво си: Да или Не да чуеш. Водопад братче от думи, коя от коя по-политически коректна, коя от коя по-изискана...но от целият този, дето има една дума, достолепен материал те съграждат мисловни и концептуални конструкции изпразнени от всякакво съдържание. И ужким там се напрягаш да не ти убегне някакъв си нюанс на текста, а накрая като свърши оня – нищичко, ама буквално нищичко със субстанция не останало. Гледаш, значи, само пухкави къделки и туй то.Яба, даба, яба, даба, яба, даба ду. 4. Да можеш без угризения на съвестта да го забиеш на другарчето си в гърба. Ами гледайте сега...то като става дума за структори, йерархии и пирамиди, да знаете, дами и господа – прошка няма. Ако не се катериш нагоре със зъби и нокти – а си се плъзнал надолу и изчезнал в пастмината там и ставаш редови партиен член като разните му там гошовци, тошовци и иванчовци...трябва, значи, да си готов да се бориш за жизненото си пространство в пирамидата и да се стремиш да се катериш нагоре. Туй то. Видиш ли, че някой се опитва да те изблъска с лакти – теглиш му шута в гъза, без да се замисляш много, много, защото и той е, да го еба, такъв като теб – амбициозен и устремен нагоре. Хич, биля, да не ти се ще – ама трябва, защото както ти се хили така и ти се прави на пръв братовчед, ще ти го сложи, като стой та гледай. Няма тук симпатии, черни очи и разни такива сантименталности. Тук става въпрос за ПОЗИЦИРАНЕ. Приятелството си е приятелство, ама позицирането си е позициране. 5. Бъди готов да се коалираш с който и да е, стига това да отговаря на интересите ти. Ами ако не ми вярвате, наблюдавайте, дами и господа, движенията в родното политическо пространство. Смятането на пръсти, отцепванията, отлюспванията, изведнъж намерените сходности в мирогледа. Гледайте много внимателно и ще забележите как едни и същи ЛЕСНОКОАЛИРАЩИ СЕ ИНДИВИДИ успяват да изкалкулират точния си за дадения момент партньор. Идеи? Симпатии? Идеали? Ами, ами... Та, в общи линии партийните върхове са сътворени именно от индивиди успяли да изпилят и принагодят гореописаните качества възможно най-успешно и на всичкото отгоре са съумяли да ги имплантират възможно най-безшумно в поведението си . Така че когато става дума за баш-кокорбашиите, бъдете сигурни, че точно те са онези които са могли най-рационално да успеят да се изкачат на върха на скелето именно посредством тия си умения, а не защото ти, баджанака или баба Кина са гласували баш заради тях. Хей... не че са лоши хората. Не искам да ме разбирате погрешно. Много от тях са изрядни там майки и бащи. Примерни съпрузи и съпруги. Зетьове и снахи за чудо и приказ. Черкуват се, ходят по културни и обществополезни мероприятия баш като теб и мен. Ако ги помолиш и чаша мляко ще ти дадат ако не ти стига за кекса, ако сте случайно на една яхта и белотче даже можете да си тропнете, с всичките му там задявки и човещинки...а бе изобщо, като изключим ония гореописаните качества, те са си хорица като теб и мен...  |