Отиди на страница:
Кара,  Моите уважения!Аз съм свидетел на покъртителни случки от лятото на `89, но ще ги спестя. Фон Миндя не ги заслужава.  |
| Забравих да добавя, Българските ни съседи са ХОРА като ХОРА! Ех 5ре ше извиняваш за грешките, не съм много грамотен  |
Цензоре, едва ли е бил ДС-офицер. Те тези приятели си имат не бутици, ами коскоджа фирми.  Ще да е бил някой нещастен запасняк - бяха ги докарали до озверяване от продължителен запас при мизерни условия. Заеби, не ми се спомня какви срамотии бяха.  |
| От онез времена помня само първата ми среща с моя съученик МП, след като се беше върнал от запас (Вътрешни войски) в Търговищенско с бели кичури в косата. Трябваха му 2 месеца за да събере сили да поразкаже това-онова. И то наистина не беше за разправяне. Чини ми се, че и сега не е. |
| Това е тъжното, Фул, че онези мръсници и тогава се криеха в сянката на озлобените от ирационалността на ситуацията "обикновени" хора. Така, че Кара не би могъл да разпознае гадните им физиономии, ако ги срещне там, съгласен съм. Ние обаче като ги разпознаваме какво правим - награждаваме ги с ордени |
епа не е стока тоа мръчков! оти не отказа ордено? на мене да ми предложи таа држава орден, даван на доганчовци и мутрачевци и слагачевци, че я пцуем до девето колено  |
| Вътрешните войски ги възстановиха през 1985 год., след голямото възраждащо преименуване от зима 84/85. Твоят познат требе да е служил през 1989. Да не се окаже, че имаме общи познати? |
| Solon, Аз съм от край в който турци няма. Изобщо. Трябва да ти кажа, че мъглата беше такава, че изобщо не се знаеше, че нещо става. Имам предвид не 1989, времето на "екскурзията". Дори когато разбрах от един от милиционерите, които бяха охрана на предприятието в което работех, къде е бил за известно време и по каква причина е бил командирован, всичко това звучеше в ушите ми някак... като някаква дребна акция по залавяне на някой бомбаджия. Едва 1989 година се зашумя така, че на всички стана ясно. Едва тогава разбрах за номера с точицата на 13 стр. на паспорта. Една незабележима точица, която на българите я има, а на турците - не. Дъ фуле, Аз няма да забравя онези кадри от границата в последната нощ, когато в 24:00 изтичаше срока в който Турция приемаше бежанци. Няма да забравя как трескаво бързха хората с натоварен багаж на колите си - цяла върволица и онова семейство пред което хлопна мандалото в 00:00 часа. Не знам , беше ми много мъчно точно за това не успяло за няколко секунди семейство. Мъжът се суетеше, молеше с очи, но границата се бе затворила точно пред него. Представям си какво му е било и на него ин а семейството му в колата и на офицерът който спусна бариерата и трябваше да му откаже. После си виках - може пък да е било за тяхно добро дето така стана с изпускането на "последния влак". Ама че спомени. Я дайте нещо по весело. |
Solon, понеже вече се нервирах от спомени - да ти кажа, аз не знам такива случаи.  Sorry! Всъщност личните ми спомени са не от 85-та, а от месеците на Голямата ексурзия през 89-та. Имаше много случаи на човешко отношение от българите, но за съжаление и не малко случаи на живо изнудване. Срамен епизод, отвсякъде погледнато! Би било добре да си вземем поука, ама като гледам първосигналните реакции по отношение на Ахмед Доган, дълбок скепсис ме обзема. Нейсе...5ре, глИна, няма ли да разведрите обстановката бре? От ярост второ шшшуменско обърнах, има да се пОтим сега в жегата... |
| Аз ще ти отговоря, Solon. И честно, при това. Истината е – нямаше. В някаква степен имаше и разбиране: не искали да говорят на български, хляб не продавали (ако не си го поискаш на турски), за пътя питаш – правели се, че не разбират, такива работи ... И аз съм си мислел – къде се намират? България ли е това ? 1984-89 съм обикалял Родопите със семейството си. И по затънтени места. Всякакви съм ги чувал. Ама съм спал и в гората – и съм жив, нали? Когато обикаляха турците и помаците около НС и си искаха имената – ръкоплясках отстрани. Май съм подкрепял това ... Сега си мисля, че е грешка. Честно казвам – не бих взел вече на работа при мен “осман”. Златен да е, 5 дипломи да има, 7 езика да знае .... Защо така сега? Ами питай партийците на Доган! Това направиха срещу ордените си. ПП. Имах някакви технически проблеми преди малко при извинението си пред Карата. Ама това извинение е лично! |
| Абе не знам кой се прави на глИна, ама добре ги списва. Аз съм му/й фен... глИнче, я напиши нещо пак да се посмеем. |
| 5ре, (С извинение към останалите). Ние с Кайли се усетихме пак да влезнем в оназ тема, дето си ни привиквал. На разположение сме ти. |
| Винаги съм се удивлявал как някои могат да кажат Ю и Я, но за останалите букви на едните ми нечистотии забравят. Да е ясно, не става дума за защита на ченгета, но ако ми говорите за прошки и човешка добрина, по случая обърнахте нещата с главата на долу. Бягате по тъча а при това се играе вътре в игрището. Предполагам, че си мислите, че участвате в играта на светите съвести и праведни ангели. |