Отиди на страница:
| Тони Блейър не е никакъв социалист. Между кликата, узурпирала името на Лейбъристката партия и самата партия има огромна разлика. Показателен е факта, че в ПЕРИОД на ВЛАСТ, Лейбъристката партия губи от членовете си - повече от 25 000. Програмата на Блейър е по-диво консервативна от тази на Консервативната партия. Приятели в Европа са му консерватори - Берлускони и Азнар. Очевидно се върви към американския модел - 2 партии без съществена разлика. ~~ Профсъюзите скоро ще връчат на Блейър изискванията си. Или както казват те - ДА СИ ВЪЗВЪРНАТ ПАРТИЯТА - ту Риклейм дъ Парти. Това едва ли ще има успех. И излъганите ще потърсят други партии. Социалистическата Работническа Партия засега печели най-много от бившите лейбъристи. ~~ И в тази връзка. ЮК прави отдавна опити да се отвърже от тази коалиция. Не получи ОБЕЩАНОТО от ЮЕсЕй. С една смяна на Блейър, анлийския "европеизъм" може да натежи. |
| А нещо за ДИ. ~~ Колегата му Дейвид Фрост взе решение да се пенсионира. Не съвсем, но поне ще спре да ни дразни ВСЯКА НЕДЕЛЯ СУТРИН с фъфленето си. И той досажда от 1962 година на публиката. |
| Както вече писах анализът на Димитри е общо взето правилен с изключение на последните три реда. "Пропуснахме шанса си за неутралитет и това бе грешка", твърди той. Това не беше грешка. Напротив, това беше правилен ход. Няма такова нещо както неутралитет. Само мъртвите са неутрални. Ако бяхме "неутрални" в смисъла на Димитри, то щихме да сме на страната на Франция и Германия срещу САЩ. Всички източноевропейски страни са в коалицята на САЩ и това не е случайно. Причините са две: 1. Процесът на приемането на източноевропейските страни в ЕС взе да става много унизителен. Човек ще рече че ние не сме европейци и видите ли голямо благоволение проявява изкуфялата дъртата социалистка Европа на Франция и Германия като ни приема в своя изключителен клуб. Всъщност Европа има нужда от нова кръв в условията на глобализацията и ние източноевропейците сме новата кръв в склерозиралите и артерии. 2. Източноевропейските страни не могат да бъдат в един лагер с Русия, чйито див болшевизъм мачкаше прогреса в тези страни в продулжение на 45 години. |
| Тъкмо щях да вдигна палец на г–н Д.Иванов и той взе та се изака с неутралитета. Интересно дали това е провокация от негова страна – нещо като проучване на мненията. Не мога да си представя ерудит като г–н Д.Иванов може дори и да си помисли, че България може да бъде неутрална държава – ей така по собствено желание. Няма такива държави, не са такива нито прехвалената Швейцария, нито Швеция, нито Австрия, нито Финландия, нито разните градчета държави. Неутралитета ИМ Е НАЛОЖЕН !!! Двустранно или едностранно. Запомнете това. Има доста точни определения за гей и мъж, който чука дамите отзад не може да се нарече гей. Така, че тези квалификации не са уместни. Въпреки всичко вдигам палец за часта на статията на г–н Иванов до момента с неутралитета. Всяко едно тяло – физическо или юридическо има определени степени на свобода. При физическото тяло те са доста определени, докато при юридическото някои граници на свобода се размиват от реалността или от мечти, но все пак те са определени. |
| За Съветският Съюз Корея продължително време е била област от стратегически интерес обусловен от географското положение. След десетилетие на провалящи се усърдни опити да достигнат задоволително споразумение относно Корея и Манджурия, СССР и Япония се изправят на ръба на война, стартирана от японците с изненадваща атака на порт Артур през 1904г. В крайна сметка резултатът е загуба на влиянието от страна на Русия в Корея за 40 години. В края на Втората световна война предстоящият колапс на Япония още веднъж прави Корея обект на внимание в Москва. До 40-те години американският интерес към Корея се свежда до няколко протестантски мисии и дори по-малко бизнесмени. По тази причина, въпреки че Щатите са първата западна нация подписала дипломатически договор с Корея през 1882г., те също така първи изтеглят посланиците си през Ноември 1905г., след като японците принуждават Корея да подпише договора за протекторат. Тази политика на ненамеса е формализирана в Меморандума Тафтаксура от 1905г., с който Япония се съгласява в замяна да уважи американския контрол на Филипините. Това и остава основната политика на Съединените Щати спрямо Корея до Пърл Харбър, когато е заменена от същия страх от руски контрол на полуострова измъчвал Япония в началото на века.През 1945г. в Ялта и Потсдам е постигнато споразумение между Щатите и Съветския Съюз оставящо инвазията в Корея и Манджурия изцяло в съветски ръце. До 10 Август, след бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, става ясно, че войната е свършила. Основна грижа на Щатите става континентът, където съветските войски навлизат в Манджурия и Корея. Безсилни да спрат пълната руска окупация на полуострова, на среща на Държавния Военноморски Координативен Комитет Щатите вземат решение да бъде разделен полуострова на две окупационни зони с надеждата Съветите да се съгласят. На Дийн Ръск, по това време майор и полковник Чарлз Х. Боунстийл са дадени тридесет минути, за да изберат подходяща разделителна линия. Те се спират на 38 паралел, граница която дава контрол над Сеул на американците и минимално повлиява съществуващото административно деление. Направени са предложения да се изпратят войски към Пусан в случай че Съветите откажат да приемат предложението, но за изненада на всички те се съгласяват и американците не навлизат в Корея до 8 Септември. Резултатът от окупацията на Севера е пълно преобразяване на социалната структура, докато на юг американците действат по-малко прибързано. Те установяват формално Американско Военно Правителство в Корея (USAMGIK) . На 16 Септември е създадена Корейска Демократична Партия (КДП), която открито осъжда КНР заради комунистическата и дейност. След редица бунтове в южната окупационна зона са премахнати Народните комитети, като остават да съществуват само няколко на остров Чеджу. И в двете зони са проведени редица значими промени, но през 1945г. никой не очаква че ще бъдат създадени две отделни корейски държави. Фактът, че докато на най-високо ниво САЩ и Съветският Съюз работят за разрешаване на корейския въпрос чрез съвместно управление не пречи в окупационните зони ляво-дясната поляризация прогресивно да се засилва. Процесът започва още през 1945г., когато всяко от окупационните командвания приветства своя любим патриот в изгнание. На север Съветите подкрепят небезизвестния Ким Ир Сен - добре познат и на японската полиция заради партизанската му дейност с китайските комунисти. През Февруари 1946 той застава начело на Временния Народен Комитет –фактическо временно централно правителство основано в Пхенян. През есента на 1946г. започва да се сформира Северна армия. Почти едновременно с тази централизация на север USAMGIK полага основите на отделно дясно централизирано правителство на юг. На 20 Октомври 1945г. американското командване поставя И Сън Ман начело на корейската общественост и той се заема с осъждане не само на Съветите и на корейските комунисти, но и на групи като КНР, които ги подкрепят. Имайки предвид и корейския и международния политически климат в момента става невъзможно да не се стигне до поява на два отделни корейски режима. Последната стъпка в този трагичен процес е предприета през 1947г., когато САЩ обявяват намерението си да придвижат корейския въпрос пред новосъздадените Обединени Нации. Там, въпреки съветските протести, те получават одобрение за установяване на Временна Комисия на Обединените Нации по Корейския Въпрос, която да организира избори за ново независимо корейско правителство. Пхенян осъжда тези пълномощия и отказва на Комисията достъп в Северната зона. Изборите се провеждат само на юг и на 15 Август 1948г. е основана Република Корея, чийто президент става И Сън Ман. РК претендира да бъде единственото легитимно правителство на полуострова и веднага е призната от САЩ и техните съюзници. Пхенян реагира на тези събития като провежда собствени избори и на 25 Август е обявена Корейската Народно Демократична Република (Чосон Минджуджуи Инмин Конхуагук) с Ким Ир Сен за премиер. В края на 1948г. Съветите изтеглят войските си от Корея и са последвани от Щатите през Юни 1949. Всяка от двете Кореи последователно обявява другата като единствен агресор в Корейската война от 1950-1953г. Докато няма място за съмнение, че всъщност северът стартира атаките през 38 паралел на 25 юни 1950г. е важно тази атака да се постави в контекста на ожесточаващата се политическа поляризация на полуострова през изминалите 5 години и особено през двете години последвали установяването на отделните корейски режими през 1948г. В периода между края на 1948г. и юни 1950г. Южна Корея е сцена на кървава и напълно безуспешна партизанска война на местните левисти, която избухва на Чеджудо и Йосу Сънчхуон в Южна Чхола и се разпростира в голяма част от страната. По същото време военните конфликти по протежение на 38 паралел между северни и южни сили, много от които всъщност са предизвикани от Юга, стават все по-чести и интензивни и продължават чак до пролетта на 1950г. И и неговите генерали говорят открито през този период за завземане на Севера със сила. На края решаващите фактори повлияли за решението на КНДР да атакува през1950г. са вероятно неуспехът на южното партизанско движение, завръщането в Северна Корея през 1949г. на десетки хиляди закалени в битки корейски ветерани от Китайската гражданска война и страховете от голяма изпреварваща атака от страна на Юга. След мълниеносно нападение на 25 Юни, добре обучените и по-опитни войски на КНДР, снабдени с танкове от Втората световна война и бойни самолети взети от Съветите скоро получават превъзходство над армията на РК. Те превземат Сеул за три дни и продължават да се придвижват на юг. До началото на Август те вече са завзели почти целия полуостров, с изключение на парче земя с размери 80 на 80 км на изток от Нактонгганг до пристанищния град Пусан (т. нар. Периметър на Пусан). САЩ бързо се намесват под покровителството на ОН и ходът на войната се променя драстично през Септември, когато ген. Макартър, командващ силите на ОН и РК провежда успешно нападение по суша и море на пристанището Инджон до Сеул, по този начин разделяйки северната армия на две. Сеул е отвоюван на 28 Септември и до няколко седмици войските на РК и ОН достигат до Ялуганг. В края на Ноември обаче курсът на войната отново се променя, когато стотици хиляди китайски войници, които постоянно са преминавали в страната от средата на Октомври започват мащабно контранастъпление, изтласквайки частите на ОН и РК обратно на юг. На 4 Януари 1951г. Сеул пада за втори път. Въпреки че силите на ОН успяват да върнат столицата през Март, постепенно се стига до патово положение около 38 паралел. След двегодишни преговори е подписано примирие в Панмунджьом на 28 Юли 1953г. Скоро след това Китай изтегля своите сили (1958г.), но Щатите продължават и до днес да поддържат контингент от 40 000 души на полуострова. Трите години бойни действия не решават нищо и причиняват разруха и в двете части на полуострова. Загубите в човешки жертви са потресаващи. Само на Юг общият брой на жертвите- военни и цивилни- корейци, които са убити, екзекутирани, ранени, отвлечени или изчезнали е около 1300000 души. Почти половината от индустриалния капацитет и една трета от жилищата са унищожени заедно с голяма част от обществената инфраструктура. Въпреки липсата на точни данни по всичко личи, че загубите на Севера са още по-големи. С популационна база наполовина по-малка от тази на юг, Северът дава военни и цивилни жертви наброяващи 1500000 души. Интензивните въздушни бомбардировки на север през тригодишния период опустошават провинцията и превръщат градове като Пхенян в купчини пепел. Онези преживели войната не могат да предадат усещането от това което е било, онези които не са могат само да се опитат да си представят: ужасът от вражески армии и бомбардировки; разделянето на семейства, често завинаги; безумните бягства към бежански лагери нагоре-надолу по полуострова; непрекъснатата борба за оцеляване във водовъртеж от огромна маса отчаяни хора; страхът от репресии от едната и от другата страна или от това, че съседът ще се възползва от хаоса или, че политиците ще се заемат с разчистване на стари сметки. Войната убива и осакатява милиони корейци, но също така белязва цяло поколение оцелели, оставя наследство от страх и несигурност, което и днес афектира двете Кореи в тяхното вътрешно развитие и отношенията помежду им. След официалния край на войната е подписано Корейско споразумение за прекратяване на военните действия. В него се предвижда спиране на откритите враждебни действия, изтегляне на всички военни сили и оборудване на широка 4000 м буферна зона разделяща двете части и освобождаване и размяна на военнопленници и изселени. Със същото споразумение е установена Военна Мирновременна комисия, следяща спазването на условията, както и това нито една от страните да не увеличава силите и въоръжението си. Демилитаризираната зона между РК и КНДР става най-военизираното място в света с мините, капаните, преградните материали и наблюдателните си постове. ДМЗ се простира на по 2 км от двете страни на Военната Демаркационна Линия- границата между двете Кореи по лесно защитим терен, основно по 38 паралел, маркирана със знаци на корейски, китайски и английски. Същевременно ситуацията в КНДР от ден на ден става по-зле. Въпреки доброто начало, едноличната власт на Ким Ир Сен, липсата на продължение на реформите и небалансираният бюджет възпират напредъка. Последиците от необмислената Корейска война, в която КНДР понася по-големи загуби от южната си "посестрима", биват преодолени едва към края на 60-те години. Като въпреки урока, севернокорейското правителство отделя средно около 30% от брутния вътрешен продукт за военни цели. Постепенно всички държавни и партийни постове в Трудовата партия биват премахнати, а функциите им вече се изпълняват от "върховния вожд" – Ким Ир Сен. През 1973 той обявява зя свой официален наследник сина си Ким Чен Ир. |
Предлагам на вниманието Ви този сравнително безпристрастен обзор. Червените буквички използвам в специална чест на моя добър познат бастарда. Ако не беше се намесил той щях да ги боядисам екрю  |
| Доколкото си спомням, Словения е икономически най-близо до страните на ЕС от источноевропейските страни. Но нещо ми се губи нейното участие в коалицията на САЩ. Знае ли някой дали участва и с какъв контингент? |
| Cruella de Vil, днес имах щастието да посетя британския визов отдел и да прекарам едни чудни 5 часа по опашки. С номерче в ръка. И един officer да ми обяснява, че не може да кацна на летището в Дъблин без да имам ирландска виза. А такава виза трябвало да си извадя от посолството на Ирландия в Атина, в България нямало начин. Ами нямало значение, че няма да напускам транзитната зона на летището, щото само съм щяла да сменя самолетите. Пак трябвало виза. И защо всъщност съм решила да сменям полет именно в Ирландия, я виж колко лесно щяло да стане ако съм пътувала през Париж например. Та по отношение на `свободното движение на работна ръка в рамките на ЕС` Великобритания и Ирландия може би са ОК, но към нас, редовите и измъчени юзъри са истинска мащеха. |
| ДИМИТРИ, просто, отново ни казва: АЗ ВИ КАЗВАМ, КАКВОТО СЪМ РЕШИЛ ДА ВИ КАЖА! А ВИЕ СИ МИСЛЕТЕ, КАКВОТО СИ ИСКАТЕ ДА СИ МИСЛИТЕ!” Е, аз си мисля, че Димитри НЕ за всичко е прав днес! ......................................... ......................................... ........ /:/ “Ето, коалицията на "желаещите" продължава да се разпада; огъва се пред ултиматумите на шахидите.”... ........ НЕ е цялата Истина- че за разпада на Коалицията са виновни “ултиматумите на шахидите.”...!- ВИНОВНИ са НЕлегитимността и БЕЗсмислеността на АГРЕСИЯТА срещу Ирак и на ОКУПАЦИЯТА на Ирак! И двете са НЕдемократични!!! ......................................... ......................................... ......... УЧАСТИЕТО на България във Войната/АГРЕСИЯТА!/ срещу Ирак е НЕ само “непоправимо, както го определя Димитри Иванов”/, впрочем, Никой НЕ може да върне Времето и Сйъбитията назад!/, но това учактие беше ВЪЗМОЖНО единствено поради това, че България НЕ Е ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА- и до ден.днешен НЕ е! Защото, НЕ е “демократична държава” онази държава, където Волята на Народа е една, а управниците вършат ДРУГО-противоположно на Волята на Народа/ да си спомним и Войната срещу Югославия, и затварянето на блокове в АЕЦ “Козлудуй, и предстоящото разполагане на USA-моенни бази на територията на Българияи т.н..../ ВЯРНО е, че България пропусна шанса си за НЕУТРАЛИТЕТ! А НЕ е вярно, че България НЕ може да бъде неутрална! МОЖЕ !!! След края на “Студената война” никой и нищо НЕ налагаше България за си избере и да застане на нечия страна! Защото, “страните” след “Студената война” са МНОГО странни и МНОГОстранни- вече ВСИЧКИ са “демократични” и са за Демокрация /включително и Русия-кой и как ще го отрече?!/, но , ОЧЕВИДНО, всяка от тях разбира по своему СЪЩНОСТТА на Демокрацията и средствата за постигането й ?!? В което няма нищо фатално- стига да НЕ пречи на другите да си вървят по техния път! На България, като на държава в Края на Европа и в Началото на Ориента, НАЙ би и прилягало ДА Е ДОБРЕ И С ДВАТА фактора- и с Европа, и с Ориента! При това, САЩ са зад девет морета! Т.е., на България НАЙ би и ПРИЛЯГАЛО да бъде “НЕУТРАЛНА”- да НЕ е против никой от двата най-“комшийски” за България фактора и Свята! Но българските политици, вместо да изберат НЕУТРАЛИТЕТ за България, избраха НАЙ-лошия за България/не за тях!/вариант: НИТО с Европа, НИТО с Ориента- избраха “с Ю-Ес-Ей !”, против ВСИЧКИ! Включително и ПРОТИВ Волята на българския Народ!!! Но НЕПРАВИЛНИЯТ избор на българския Народ на български “политици” и “управляващи” НЕ е НЕПОПРАВИМ! И , Слава Богу!!! България МОЖЕ и трябва да е НЕУТРАЛНА! Но Изборът на българския Народ НЕ ТРЯБВА да е неутрален- Народът е длъжен, след 15 години ДемоКРЯКЦИЯ и ДемоОСРАЦИЯ, да вземе Съдбата си в собствените си ръце, а НЕ да гледа “Тъпо” и “Неутрално”, как други извършват ГЕНОЦИД над Него!!!  15 ГОДИНИ СТИГАТ !!!  |
| Г-н Графе, Добро представяне на т.нар. "Coalition of the Willing" се намира на сайта Натиснете тук. Там се вижда кой и с какво участвува, както и кой е (или е бил) против, и пр. Словения (и Хърватска) са сред подписалите Вилнюската декларация (която подкрепяше влизането в Ирак), но и двете не са сред "официалните" участнички в коалицията. Поздрави. |
Драги Падащ от Марс, благодаря! Така и предполагах. “Няма такова нещо като неутралитет” – както казва Зевзек. Но има “Ами хубаво, ние сме съгласни, влезте в Ирак”  Хитро! |
| Не е вярно, че всичко зависело от Великите Сили. Ами ако България се окаже разхлабения болт, кой ще счупи голямата машина.  Редактирано от - bodrum на 18/8/2004 г/ 18:17:50 |
| И Словения и Хърватска, като бивши републики на бившата НЕУТРАЛНА по време на "Студената война" Югославия, просто са продължили неутралитета си, който са имали и до 1989 година- до падането на "Берлинската стена" !!! Значи, очевидно, в Словения и в Хърватска СЕГА е Демокрация!!! За разлика от България- където вече 15 години е ДемоКРЯКЦИЯ и ДемоОСРАЦИЯ !!! Редактирано от - paragraph39 на 18/8/2004 г/ 18:21:05 |
| >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><>>>>>> >>>>>>>>>>>>>>>>>>>< Параграфе, Иасно е че ДИ е прав СЕГА. Някой писа, че е бил прав и преди 3 години. Аз не съм имал достъп до негови публикации отпреди 3 год. и не знам дали е верно. Ако е верно, то е верно и тва че никой не вярва на пророците. АмБастасрд, а ти на кво мнение беше преди 3 год, да речем, щото знам че си се против ДИ? слънчо >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<< |
American bastard ~~ Hi Каруцар, корейската война започна от 38 паралел и завърши отново там! Така че до ден днешен има патова ситуация с прекратяване на военните действия и няма сключен мир. ~~ Уважаеми Локи, в силно заблуждение си! Американските войски наистина преминаха 38 паралел и се насочиха към реката Ялу, границата с Китай, игнорирайки предупрежденията на Китай. В следствие на това Китай се присъедини с един милион доброволци и изтласка американците обратно зад 38 паралел, като по този начин провали обещанието на амбициозния ген. МакАртър да върне момчетата в Америка за коледа! ~~ Създадено: 18.8.2004 г. 15:28 ~~ ~~ A United Nations' resolution offered a mandate to reunify Korea from the south, and General MacArthur willingly complied. However, his troops were thin on the ground in North Korea, with the separate spearheads too separated by distance and the rugged terrain to provide mutual support. From Communist China came threats of intervention, unfortunately discounted by MacArthur's intelligence, as the Chinese intent was real and was backed by battle-hardened ground forces and a Soviet promise of covering air power. By early November, U.S. and South Korean troops had fought Chinese units, capturing prisoners and discovering that the new enemy was a tough one. Aerial reconnaissance reported much military traffic southbound from Manchuria. [red]MacArthur was concerned enough to begin bombing attacks against bridges over the Yalu, but retained his optimism that a final offensive in late November would quickly bring the War to a successful conclusion. ~~ On 25 November 1950, a day after United Nations and Republic of Korea forces began the offensive they expected would complete the unification of Korea, Communist China countered with a terrific, and very successful offensive of its own. Within a few days, the Chinese onslaught reversed the UN/ROK northward drive in central and western North Korea, devastating several South Korean divisions, badly tearing up the U.S. Second Division and forcing the rest of the UN command to rapidly withdraw southwards to escape destruction. ~~ In April(1951) President Harry Truman, his patience at an end with General MacArthur's repeated efforts to advance unacceptable war goals, replaced him with General Ridgeway. Riding out the resulting political tempest, the government adhered to a "limited war" policy, containing the Korean conflict and thereby freeing resources for a rapid defense buildup in other strategic parts of the Globe. ~~ ~~ Каруцарю, не виждам КАКВО от КАЗАНОТО от БАСТАРДА НЕ Е ВЕРНО? Предлагам ти историческата страница на Американския Флот, където всичко казано от БАСТАРДА се ПОТВЪРЖДАВА. Та екрюто го дръж за оня, дето е писал цитиранато от теб. ~~ Натиснете тук Редактирано от - Църни Шопара на 18/8/2004 г/ 18:46:19 |
