Отиди на страница:
| Продължавайки тезата на автора, с който съм напълно съгласен, ще се помъча да отговоря на някои от въпросите в статията. Защо стана така? Как стана така, че една олигархична партийна група, просто подклажда статуквото., за да осигури терен за мащабни бизнесначинания и соственото си добруване. Проблемът е в много плоскости. Абсолютно грешно е да се извади крайно заключение от само една плоскост. Има много решения, има много сбъркани постановки, от които в крайна сметка се стига до популизъм Популизмът расте и избуява върху няколко основни колони Национализъм(не мислят за Българийкатаа, ве, кариеристи и политически стопаджии и и бизнесмени срещу идеалисти, респ червени бабички, срещу червени мобифони, апатията(всички са маскари), мажоритарния принцип( край на тиквите), превръщането на партиите в лидерски-, (твърдата ръка, дето ще ни опрай) и др Например, национализмът. Поради няколко основни исторически и политически обстоятелства , у нас се стигна до особен български етнически модел. Наред с положителните му страни, той доведе и до недостатъчно осъзнаване на националните интереси, липса на яснота по националния въпрос, отричане на миналото и страстно търсене на външен покровител. Лакейщината на политическите водачи стана основна тяхна черта-за да оцелеят , мнозинството от тях бият нон-стоп колена по чужди земи..Като виц, в който има много истина, се разказва случаят, когато начеващ политик отишъл при дядо Тодор, да го пита как да оцелее. Той му отговорил ”Търси външна подкрепа, външно финансиране”. Само че, докато едни използват тези контакти за партиите си, други ги използват за себе си. Примери-колкото искате. Всичко това обаче е видно за публиката. Сега, когато няма вече фундаментални доктрини-антикомунизъм, социализъм и т.н, тези водачи се оглеждат за стария, неувяхващ популизъм. Борбата идеалисти-материалисти също води до популизъм. Особено интересна и показателна е тази борба вляво. Капиталът , в лицето на шестаците, разгроми за нула време идеалистите, и ги остави да подсмърчат от леви издания веднъж-дваж седмично, колкото да не умрат хептен от глад. За бабичките –ясно. Практиката да се купуват партиен авторитет, партийни лидери и политически индулгенции изобщо не е патент само на левите, но от тях се почна. Истинските причини обаче според мен не са само в тези равнини Политическите партии изостанаха от разслоението по интереси и сега те не представляват и легитимират статус куо на обществото. Те вече не са медиатор между политическата система и гражданите, поради липсващата репрезентация на съставни негови части, артисали от Прехода.Склонни сме да търсим причините само в тях и затова наплюваме една олигархия Но дали е само това? Модерната демокрация казват, е възможна само като партийна демокрация. Като основни посредници между "народа" и "държавата" партиите са съставна част от демокрацията, въпреки, че те в никакъв случай не са сами, а заедно със съюзи, граждански инициативи и преди всичко са тясно свързани с медиите. Съюзите инициативите у нас обаче бяха изтласкани-тяхната роля бе принизена и партиите станаха единствените модератори на това гражданскообщество Въпреки това не само у нас партиите често са нежелани и набеждавани за основни виновници за недоволството Така е и на Запад-как иначе може д се обясни успехът на популистични движения и организации във Франция, в Австрия и т.н Когато гражданите биват допитвани за тяхното доверие в политическите институции на страната, партиите традиционно намират своето място в долната част на скалата на доверието. Става дума за добре познатите на запад понятия "антипартиен афект" и за "партийна апатия”, които се смятат за основни недостатъци на демокрацията... Традиционното отричане на статуквото си има различни причини. За една част от обществеността политическите противоречия представляват "партийни боричкания", и това, че административната власт се дава на политически лица не се одобрява единодушно. И на Изток и на Запад има хора, които смятат, че един "неутрален специалист" би могъл по-добре да реши съществуващите задачи. Всъщност няма строго разделение между "компетентен", или "специализиран" от една страна и "политически" от друга . Многото, отчасти противоречащи си и отдавна не така лесно разграничими изисквания, претенции и интереси, изискват точно съответни политически решения. Половината партии у нас обаче не ги дават-правят си пас и се сещат по избори. Сред по-младите поколения от време оно са появат стари предразсъдъци в нов вид. Не малко млади хора в днешно време и на Запад правят своя първи политически опит не в партии, а в разнообразни, инициативи на местно ниво, които се занимават с теми като околната среда, мира, бедността на Третия свят или "антифашизма". "Утвърдените партии" се възприемат от някои млади хора като "сковани" и "остарели", техните членове като "кариеристи", тяхната вътрешна организация като по-малко демократична. Много от тези упреци се осланят не на личен опит, а са всъщност техен израз на това, което е определено от хората като обществено благо и се отстоява на сцената на протеста и в търсенето на алтернатива. Вътрешно-партийното подчинение, подборът на кадри в партиите и професионалното политиканство не само крият опасността от отчуждаване от интересите на обществото , но и гонят страничните участници , лишавайки ги от шанс за изява. Партийното дело става обявявано за отживелица. Освен ако младите партийци не получат бърза материална или обществена инжекция-както е случая с нашумелите тези дни бордове на СДС . Олигархичната върхушка у нас не само не търси жизнено обновление, което единствено може да я спаси, но си напира да циментира статуквото. Защо? През 1911 Р Мишелс доказва "железния закон на олигархията". Мишелс пише, че всяка организация неизбежно създава водещ слой, без да е в състояние ефективно и постоянно да го контролира. Натрупването на власт в партийните постове представлява трудно преодолим проблем за всяка голяма партия. По цял свят обаче много държави важните постове в държавата и обществото почти не се отдават без оглед на партийната принадлежност. В Германия политологът Вилхелм Хенис отбелязва: "Намирам за не твърде достоен факта, че квалифициран педагог може да улесни пътя си до поста училищен директор в случай, че притежава партийна книжка. Свободното общество почива не на последно място на разликите, различията, разнообразието. Демократичната партийна държава е в опасност, когато в съзнанието на своите граждани е приемана като съюз и система от карирери. Демократичните партии, неотменния механизъм на волята на гражданите, най-малко ще имат полза от всичко това." Партиите са тези, които "управляват" (винаги по смисъла на "to govern"  , като партийните функционери, или личностите, които заемат определени позиции в рамките на партията, стават членове на парламента, съответно на кабинети или изпълнителни служби. Партийните функции, мандатите в парламента и постовете на изпълнителната власт се кумулират, натрупват. Първенството на партийната организация, както го познаваме от историята на социалната демокрация загубва позиции. В "parties in government", във фракциите и изпълнителната власт се намира действителния център на властта на партиите. Партията става и се оформя като партия на услугите.Лечението е обаче само увеличаване на вътрешно-партийната обмяна на мнения и по-силното мобилизиране на членовете. Най важното обаче е състоянието на гражданското общество, неговата сепен на развитие, защото горните кусури са само негова фунция. Има добре развито гражданско общество-трудно виреят кусурите на демокрацията. Мога още много да напиша, но знам, че ще отегча читателя. Накратко, причините са в битуването на един от възможните три подхода към обществото и политиката, Познайте кой 1Obliti privatorum publica curate! (Латина-а-а, къде си  )2." Няма лошо, ако покрай държавното, предвижваме напред и частното"Берлускони 3 Напишете го вие-Кайли, ти си- ; ) Ако не се сещате, вижте Алеко.. [/i] Редактирано от - Наум на 25/9/2004 г/ 12:18:18 |
убаво почна, па накрай па го сджвака до гражданско общество. нема кого да отегчиш днеска, по-добре си го допиши  |
| Е аз не нося от девет кладенеца вода да разгадавам корените на популизма. За мен корените се крият в човешката психика-да обираш каймака и да не носиш последствията. От успешните досега опити да взимаш, каквото си искаш, без да плащаш цената. Да разменяш кокошка за расов кон и да наричаш това хитрост. В основата на всичко не са политически и икономически идеи, а обикновен психологически феномен. А с каква идеология ще го облечеш, за да не се види голата истина, щото било цинично, какво значение има? |
| Мая Ангелу: "Be angry. It's good to be angry, it's healthy. Бъдете разгневени. Хубаво е човек да се гневи. Здравословно е".  |
| И А.Б. и Наум са го написали хубаво, но не са го обяснили убедително. Както сполучливо спомена kaily за вода и кладенци, тези които трябва да стопанисват обществената вода я отклоняват и си поливат нивите. В резултат избирателите чакат малките часове да се вдигне налягането и да се изкъпят, ако имат късмет. Това е злоупотреба със служебно положение и престъпление, но у нас закона не важи за мутрите и политиците. При НОРМАЛНИ условия партиите зависят от парите на избирателя. Да ама не, у нас избирателя зависи от кранчето което въртят политиците. |
| 99-прав си, че го смотах накрая.. Добре, продължавм.. Мисля, че големите мастодонти на Прехода, СДС и БСП, съвсем нормално претърпяха развитие. От големи, тип народни партии, те се превърнаха в партии на услугите, във фракционни партии : те си водят изборната борба, подбират политическия елит, предоставят парламентарен и управленски персонал, управляват и водят администрацията. По този начин се оформя едно ново разбиране за партиите, което се приближава до една дефиниция от американските колежански учебници и представя политическата д действителност в САЩ: "A party is to elect", партията е за това, да избира политическия елит и да спомага заемането на постовете от него. Колкото по-силно се налага този тип партия, толкова по-малко партиите изпълняват тези функции, за които бяха създадени, а именно, да приемат противоречивите интереси сред обществото и да ги агрегират, както и да се установят като медиатори между обществото и политическата и административна система и по този начин да създадат легитимация на политическата система като цяло. Днес всъщност апатията и кризата в мастодонтите, са свързани първопричинно с тази загуба на функциите на партиите изобщо. Партиите, вместо да отразят обществени интереси, защото не могат по причини, които по-горе споменах, съвсем закономерно се ограничиха във функцията за възстановяване на елита. Олигархическите тенденции в големите партии обаче до определена степен са последици от недостатъчната готовност за участие от страна на гражданското общество. Нашето общество вече не е комплексно, а силно диференцирано Колкото по-комплексно е обществото, толкова по-хетерогенен е и програмния фонд на партиите. Едно време програмата на СДС можеше да се каже на три страници . Сега обаче, след 10 години партизанлък, отломките му не могат да се разберат по нея, защото всъщност се състоят от подгрупи, които не могат да формулират общ интерес-да защитят страната от червената опасност. Става едно дълго и протяжно мазало, а програмните им устави все по-големи и скучни. В края на всички тези продължителни програмни дискусии в крайна сметка се дават отговори на въпроси от онзиден. И тези отговори са изтощени, празни и без необходимата енергия. Не случайно Костов и Десебейците имат статегическо предимство вдясно- у тях е енергията на промяната и недоволството Политиците могат да получат успех само тогава, когато излизат на сцената бравурно, динамично, жизнено и енергично. Програмните дискурси обаче не съвпадат с поведението на медийното общество, което залага на индивидуалност, картинност и екшън. Партийните посланията са трайни във времето, когато са издържани интелектуално; но теле-обществото залага на разнообразието, на бързата и рязка смяна на ролите. И понеже всичко това е така, програмите на партиите вече не са особено определящи за стойностното и същественото, в тях политическият смисъл вече не играе роля, а те стават инструмент за шарани.. Вътрешнопартийните събирания също загубиха значението си, превърнаха се само в инструмент за налагане на персонални решения, в приятелски и традиционни кръгове. Но това не е само вдясно Медийните ни политиците държат обаче на друго: публиката не цени спорове; избира се партията, която е цялостна. Това може би е така. Но то накрая лишава партиите от тяхното политическо ядро, от тяхната субстанция. И това намалява възпроизводството на партиен елит. Защото подходящо ръководно попълнение не възниква в една лишена от конфликти структура, в една хомогенна и дисциплинирана партия. Решителни, сигурни в инстинкта си, успяващи да се наложат и по същество профилирани политици се социализират точно в страстната битка, в отворената размяна на удари, в живия диспут, а не в едноминутната удобна поява пред камерата или по приеми. Там, където няма силни крила, ръководството действа нерешително и несигурно. В остро поляризираните партии интеграционните качества на партийното ръководство са високо политическо изкуство. За това са необходими дипломатичност, но и твърдост, доверието на различните вътрешнопартийни лагери, способността да се създава баланс и съюзяване, както и усета за този стратегически пункт, по който да се ориентира партията като цяло и който да бъде израден в кампанията Всичко това го няма вдясно, че и у ляво. Всякави партийни дискусии се парират на часа, да не би някой да стане по силен от лидера и му отнеме властта над бордовете и командировките Така няма лидери, които да се наложат и да правят политика, няма вътрешна опозиция и се сече клона... И поради този дефицит на политическо ръководство партиите са тотално изтощени, затова за тях е трудно да излъчат необходимите импулси, да опишат посоките, да спечелят политически авторитет. И поради това при всеки вятър те стават нестабилни и се улавят у популизма като удавник за сламка.. Редактирано от - Наум на 25/9/2004 г/ 13:16:42 |
Оппаааа... Чудех се къде е Близалката в днешния брой  Шекспир е казал:"По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно." Къде във времето е Авторът? И - това ли заслужаваме СЕГА? |
| Партиите съзряха в посланието на Симеон от 6 април 2001 г. единствено популизма, който неизменно присъства в политическите послания на повечето партии и партиийни водачи и започнаха усилено да го атакуват. И то пак със средствата на популизма. Първата стъпка в тази насока бяха осемте страници - компромат срещу Симеон че е комарджия и още какъв ли не , които бяха разпространени сред партийните организации на СДС преди изборите. Последваха още - атаката срещу Краун Ейджънтс, испанското гражданство, и през цялото време, до втръсване и двата полюса на политическото пространство преекспонираха обещанието за 800 дни. Грешка! Очакванията на повечето от хората бяха наистина за един втори 19 май - по същите причини, поради които се е наложило осъществяването на преврата от 1934 година, а именно изгонването на прогнилите от корупция и затънали в котерийни борби партии. В някакава степен това стана и народът прати партиите в забвение за да се научат на уважение към тези, които са ги изпратили в парламента. Не бива да се подценяват обикновените граждани, че са толкова тъпи и са повярвали в наистина популистките думи за 800 дни. Кой би повярвал, че окрадената от СДС и БСП държава би се възстановила толкова бързо? А иначе, предизборната борба ще бъде жестока битка и тя няма да е заради любов към народа, а заради огромните еврофондове, бъдещият контрол върху които стимулира апетита на "елита" и гравитиращите около него представители на бизнеса, та ще има и популизъм в огромни дози. Големият въпрос е дали партиите да бъдат допуснати отново до властта, или да си останат в забвение. Старата конструкция "правителствени" и "опозиция" не е чак толкова лоша. |
| Съре, ама кой да си спомни Сенека: "Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден." |
Кой би повярвал, че окрадената от СДС и БСП държава би се възстановила толкова бързо? Sir, очевидно изключваш сегашното правителство от “краденето на държавата”. И сега властта се ползва с пълна пара за “търговска дейност”. Процъфтява “успешна приватизация” срещу “скромни” комисионни, корупция и шуробаджанащината и тия работи се виждат и навън. Както казах, нормална политичееска система може да има ако партиите се финансират от избирателите. Тука имаме икономическо-партиен монипол от страна на т.н. “елит” над търговската дейност, т.е. няма нормална пазарна икономика и демокрация. |
| Тези партии, Науме се наричат "електорални" и превръщането на политическите партии от членски в електорални е световна тенденция. Обаче този процес в развитите демокрации се съпътства от развитие на гражданското общество като система от организации, фондации и въобще структури за демокрация "отдолу". Така процесът на избора на политически елит си има своя контрапункт. При нас той липсва или ... съществува на думи - някакви организации, които схващат себе си като инструменти за източване на пари от европейските фондове. Между другото, добре се е получило днес на тази страница. До "теоретичните" и "абстрактни" постановки на Бунджулов стои интервюто с г-на психиатър - политик. Той нагледно и простичко е демонстрирал механизма на манипулация. Първо, негативна кампания по отношение на предходното управление, второ- установяваш какво иска електоратът и трето - даваш му обещанията, които чака. И всичко е разчетено на базисната постановка - народът чака да му дадат конкретни неща. ; ) |
| Да, наистина Андрей Бунджулов си заслужава днес похвалите. Всъщност аз винаги съм го харесвала и уважавала. Препоствам само част от статията му - ами така добре казано - точно и ясно !!! Неговите инструменти са не само езикът, риториката, разчитаща на амнезията на избирателя, а моделирането на политическия живот - създаването на резервни писти, фалшиви мишени (мюрета), квазиалтернативи. Дублиране, размиване на отговорността. Създаване на отдушници, гръмоотводи... Важното е да се поддържа илюзията на един достижим хоризонт. На някакво ново чудо. Правдоподобната версия на лъжата. Това поставя всички партийни актьори в положението на съучастници в една нескончаема игра на наддаване, блъфиране. Затова сега виждаме как предизборната кампания от дебат за реалната политика се изражда, както казваше един президент, във "фабрика за илюзии". По ирония на съдбата, оказал се сам участник в производствения процес. Но ще спечели онзи, който излезе извън тази игра - в полето на реалната политика. На реалната отговорност. Защото съгласие може да бъде постигнато, но върху основата на различните интереси и цели в обществото, а не в политическата класа.  |
| Когато пиша във форума, това е след като съм прочел статията, тогава обикновено пиша първия си постинг като отзвук от мнението на автора, след това чета мненията на останалите форумци и евентуално отговарям на някои от тях. Така правя винаги независимо, че времето ми е кът, но все пак успявам да си върша и работата и тук да участвам. Не мога обаче да не подмина днес коментарите на Зе Мария, Миранда и 66. Къде видяхте умнота дами и господа? Къде видЕхте интелект Бунджуловий?! Аз пиша, че според мен е неграмотен на тема политика, а вие го хвалите, значи един от нас греши нали?! Да допуснем, че аз греша. Но тогава трябва да прочетете пак статията му и да се замислите не е ли тя една популистка заигравка с читателите му?! И също да се запитате наистина ли са толкова елементарни всичките ни политици, та да правят непрекъснато разни другарски заговори срещу народа си и само да спекулират с надеждите и вярата му, единствено с целта да седят на власт. Аз мисля, че такава една позиция е не просто обидна за повечето политици, а и невярна. Много елементарно популистко изказване е това. Моето мнение е, че много политици използват популизма (да не кажа всички), но го правят защото не познават достатъчно добре ситуацията и надценяват собствените си способности. Което си е своего рода професионална некомпетентност, но определено другото обвинение в съзнателно целенасочено манипулиране на масите с единствената користна цел да сме на власт е направо кощунствено и аз мога да го отправям към много малко на брой политици, които левитират обикновено около радикални и комунистически идеи. Според мен Бунджулов или е една типична издънка на комсомолската школа и никога не е знаел за политиката повече от това, на което са го научили или просто си прави много елементарно популистка PR-кампания. Времето ще си покаже, кое, какво е. И четете малко повече и мислете малко повече, моля! |
| Ганьо, Наистина не причислявам сегашното правителство към другите, защото НДСВ на практика не е партия, тя беше създадена от немай къде и аз съм уверен, че Симеон никога не е бил поклонник нито на партиите, нито на парламентаризма, иначе нямаше да бъде цар. |
| Аз така, си минавам просто оттука, а не че... нали... нещо среща имам с некого... да не кажем - некоя. И какво виждам? Нищо не виждам бе, спокойно. Да не се па стресне некой, че съм го видел не с когото требе. Аз само че поседнем тука, да си прочетем вестнико, и нема да гледам настрани, па вие си правете що сакате. Редактирано от - Хитър 5ър на 25/9/2004 г/ 16:23:01 |
| Андрей ни учи, че дебата трябва да е за “...за реалните условия на реално възможната политика.” Демек, той (или тия около него) знаят кви са “реалните условия” и “реалната политика”. Другите или са “популисти” или ирационални, някви си “нереални”. Да, ама сега сме 2004, а не 1984 например, когато подобни заклинания вършеха работа да бутнеш някой конкурент по стълбата към светлите върхове на ДКМС. Реалният променящ се обществен живот си прави реалната политика, Андрейчо. Тук няма никакво значение какво ти, аз или някой друг ще определи нещо си за “реално”, а друго за “ирационално”. Ама не можеш да не помниш как когато студентите викнаха “Долу БКП!”, вие там от Комсомола оревахте орталъка че това било “нереално” и не трябвало така, ами онака и други ми тинтири-минтири. Глупости на търкалета! Заработвахте си заплатите и плямпахте квото ви кажат батковците от ЦК на БКП. Сетне, разбира се я закрихте. Това, на което му викаш “популизъм” е есенцията на съвременната политика. И Пешо да има да взема с неговия лаф за “фабриката за илюзии”. Хората се нуждаят от илюзии. Те им дават визия за бъдещето, а ако нямаш визия нищо ни можеш да направиш. Естествено визиите (илюзиите) на индивидите са различни и много малко са истинските играчи, които могат да напипат пулса на “реалността” и в същото време да предложат популистки идеи, които да не изглеждат съвсем глупаво. Четох и Наум, ама имам чувството че представите му за политиката са поне отпреди 200години. Време е вече да изоставите класиците и прелистите нешо по съвременно, ако нямате очи за промените |