Отиди на страница:
| Гледам че се кефите. Ето ви за сравнение още едно рошаво дете на демокрацията, разсъждаващо на същата тема: Натиснете тук Популизъм и справедливост Лекция на министъра на външните работи д-р Соломон Паси пред Атлантическия клуб 2 април 2003  |
| Бунджулов /:/ “Обещанията не се дават с намерението да бъдат изпълнени.”... /:/ "Важното е да се поддържа илюзията на един достижим хоризонт. На някакво ново чудо."... ...................... ТАКА Е ! Но само до един момент- до момента, в който предиборните ОБЕЩАНИЯ на партията получат О.К., чрез Вота на Избирателя! Нещо като поставянето от Участника на КРЪСТЧЕТО върху избраните от него цифри във фиша на Тотото – те станат ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ за институцията “Спортен тотализатор”!!! От този момент нататък вече НЕ става въпрос за предкзборни обещания на една Партия, а за ВОЛЯ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ/Мнозинството/, за Воля на Мнозинството от Народа!!! И от този момент ОТГОВОРНОСТТА за изпълнението на Обещанията пада изцяло върху Обещалия !!! Сиреч, НЕ е вината И/споделена!/ на Клиента, който е прочел рекламата и й се е доверил, а е получил от Производителя НЕкачествена стока – НЕ може да му се вменява на Купувача , в този случай, ВИНА – освен ако НЕ става въпрос за ПОВТОРНА покупка на същия Купувач от същия Производител ?!?   .................... Бунджулов /:/ “Важното е да се поддържа илюзията на един достижим хоризонт. На някакво ново чудо.” .................... ТАКА Е- за съжаление!!! След 1989 г. у нас партиите възникнаха ПРЕДИ да е възникнала РЕАЛНАТА нужда, породена от РЕАЛНО социално-икономическо Статукво на РАЗЛИЧНИ групи хора!!! Българските партии /и “леви” и “десни” и останалите/ НЕ възникнаха като отражение и функция на РЕАЛНОТО социално-икономическо СТАТУКВО на членовете и симпатизантите им! У нас партиите възникнаха като [b]отражение на ЖЕЛАНО и МЕЧТАНО от ПЪРВОучредителите им БЪДЕЩО тяхно и на бъдешите партийни членове-“МЕЧТАТЕЛИ” социално-икономическо тяхно СТАТУКВО !!! [/b]Все едно, в държава със 100% вегатарианци да възникне “СПОНТАННО” /и МЕЧТАТЕЛНО!/ “Партия на Месоядните” ! Вместо, както е нормалният и естественият ход на нещата: в държавата ИЗПЪРВО да има и вегетарианци и месоядни, а в един ПО-КЪСЕН момент и едните и другите да решат, и да си учредят Партия- за да защитават и реализират РЕАЛНОТО “гастрономическо СТАТУКВО” на учредителите, членовете и симпатизантите на съответната месоядна, вегетарианска или “смесена”/центристка!/ Партия! Не трябва, впрочем, да се ЗАБРАВЯ, че, към 1989 г., в България българските граждани са били – Мнозинството!- с ЕДНАКВО социално-икономическо СТАТУКВО !!! Ерго, след като българските политически партии са възникнали , като “Партии на Мечтите”, а НЕ като “Партии на Реалността”- НАЙ-НОРМАЛНОТО е тези партии да се занимават с МЕЧТИ и ИЛЮЗИИ, а НЕ с РЕАЛНОСТИ !!! ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, КОГАТО ВСИЧКИ /и всички!?/ ЩЕ СИ ОТИДЕ НА МЯСТОТО МУ ! НО НЯКОГА- НЕ СЕГА!!! Редактирано от - paragraph39 на 25/9/2004 г/ 16:53:21 |
| Старши, Отделих сегашното правителство от другите по това, че "партията", излъчила го е псевдопартия и Симеон ни намеква, че партиите не са най-полезното нещо на този свят. Дали ще говорим за НДСВ - ДРУГИТЕ ПАРТИИ /2001г/ или ПРАВИТЕЛСТВЕНИ - ОПОЗИЦИЯ / след 1934г/ - каква е разликата? По-добре ще е СДС, ДСБ и БСП да направят коалиция, наречена опозиция, тъй-като по фразеология силно си приличат, а и не са реални представители на никого, тоест нищо не ги разделя. Пък ако речеш, на НДСВ можем да им викаме правителствени. Когато се създадат необходимите предпоставки и станат реални представители на определени слоеве, могат да се разделят и да се хвърлят самостоятелно в политическата борба. |
| МНОГО ми е странно и НЕОБЯСНИМО : Защо Соломон Паси свърза Демокрацията в една държава с НЕПРЕМЕНОТО й членство в НАТО ?! /вземам повод от лекцията на С.Паси, която DOC е постнал с препратка тук!/ В Европа и по Света има толкоз много и ВИСОКОдемократични държави, които НЕ членуват в НАТО !!! Същото се отнася и за НЕчленуването на държави в ЕС, за НЕналичието на US-военни бази на територията им и т.н. - което НЕ е пречка за тези държави да бъдат ВИСОКОдемократични !!!  |
Съре, кога кобург е бил представител на нещо друго, освен на собствения си Задник? 'Де ми е кобура ...  |
| Не се заигравайте , де... Просто сравнете визиите на подстриганото с тези на рошавото дете. И двете не са между обидените и при соца и при демокрацията... Човек преценява сравнявайки.. |
| Старши, На опозицията ще им се вземат пищовите и ще им се оставят само кобурите, та да не нападат кобургите. |
| … хубавото на този Андрей е, че не жестикулира и ръкомаха като другия Андрей. От друга страна действа приспивно – й го на и 5ър задрема докат си четеше вестнико, ма Докторо че го разсъни |
| Съре, (снимка: натиснете тук) |
| След 45 години "реален социализъм" и неговия крах и след 15 години реален популизъм /забележете, че второто е без кавички/ дали трябва да чакаме още 30 години, за видим и неговия крах |
| HAMER, СЛЕД "онези" 45 години и след "тези" 15, едва ли ще останат много хора, които да дочакат КРАХА ?!?   Редактирано от - paragraph39 на 25/9/2004 г/ 17:44:29 |
| Старши, Поради аристократичния си произход отминавам твоя снимков материал с презрително мълчание. Все пак съм рицар от кръглата маса, нали? |
| Не бойте се, сладки. Той краха е почнал и си течеее. Даже в библията му викат апокалипсис. От 20-ина години пластовете размърдват, отскоро става наяве все по-страшно, а занапред ще се развихри цунами. Всеки астролог същото може да ви го каже, ето ви извадка от такъв текст. Звездната констелация, която търсиш, е рецепцията на уран и нептун - по този въпрос има вече изписани безброй трудове. Основната тема на Световния Астрологически Конгрес тази година беше именно тази рецепция и нейното значение през следващите години. Ако отвориш търсачката съм сигурна, че ще намериш достатъчно информация ... търси например Ray Merriman, Claude Weiss, Monika Kissling - за промени на обществено ниво, Alexandra Klinghammer за промените в отношенията между половете. По повод плутон в козирог мисля, че това, което говориш, че е започнало, е това, което преживяхме при опозицията на сатурн и плутон, но това беше само като рекламата на филм, който ще усетим до мозъка на костите си чак след 2008 година, то е последствие на световното, политическо, обществено и индивидуално развитие, което промени физиономията на света през края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век /когато уран и нептун бяха на гости на козирога/. Малък пример: спомни си кои държави бяха засегнати от тогавашните събития и горе долу ще имаш представа за какъв fusion на държавно ниво и на ниво власт /плутон+сатурн/ може да става въпрос този път. |
| Според астролози основните изменения, които протичат сега, се дължат на взаимната рецепция на Уран и Нептун от 2003 до 2010г. Взаимна рецепция значело било, когато едната планета е в знака на другата и обратно. Уран е влязъл в знака риби, а Нептун- в знака водолей. Като Уран е господар на водолей, а Нептун-на риби. Тази година има доста конгреси на астролози по двета, разглеждащи това положение. На този етап по търсачка в гугъла намерих някои неща-ключови думи-mutual reception between Uranus in Pisces and Neptune in Aquarius 2003-2010 |
| А това е свито от известия.ру "Через 50 лет, - писал он, - я предполагаю создание всемирной информационной системы (ВИС), которая сделает доступным для каждого в любую минуту содержание любой книги, любой статьи, получение любой справки (...) Исчезнут все барьеры обмена информацией между странами и людьми". Акад. Сахаров-1974 А невозможно просчитать будущее наперед. 90 процентов факторов, которые определяют развитие истории, - стихийны, неуправляемы. Можно просчитать отдельную тенденцию на завтрашний день - а послезавтра все будет совсем иначе. Немцы так стремились к объединению Германии - кто мог тогда сказать, что оно обернется безработицей, жесткими социальными проблемами? Американцы просчитывали три варианта войны в Ираке - хороший, плохой и очень плохой. На наших глазах развивается четвертый, который не рассматривался, он может оказаться хуже худшего. Рой Медведев |
| GBN Presents Peter Schwartz Inevitable Surprises: Thinking Ahead in a Time of Turbulence July 2003 (Read the pre-event materials) "If there is anyone who does not need an introduction," said GBN cofounder Jay Ogilvy to the crowd of more than 100 people who turned out for this GBN Presents, "it is Peter Schwartz." That's hardly hyperbole. As a cofounder of GBN, its current chair, and one of its most visible practitioners, Peter is a well-known luminary in the scenario-planning world. He is also a prolific author, whose growing list of provocative writings—which include The Art of the Long View, The Long Boom, and a host of articles and columns in major magazines—grace the bookshelves of businesspeople and lay readers alike. So it was no surprise (and surely inevitable) that Peter would pen yet another stimulating read. His latest book, Inevitable Surprises: Thinking Ahead in a Time of Turbulence (Gotham Books) has garnered considerable media attention since its publication in July 2003, with stories about its deductions—and about Peter—appearing in, among others, Forbes Magazine, the Financial Times, and The Economist. At this GBN Presents, Peter explained the origins of his new book, and outlined a few of the trends, events, and forces that we will surely meet in the future—whether we're prepared for them or not. Why "Inevitable Surprises"? Inevitable Surprises started as a speech, Peter explained. In 1999, he was asked to make a presentation to a group of industry and government leaders about what "big surprises" they ought to be thinking about. The speech went well, but he was puzzled that nobody found his surprises particularly…surprising. "They seemed to know what was coming," Peter said. "And yet they weren't taking the notion of big discontinuities and big surprises seriously." The reaction stirred his thinking, and set him pondering. "Most organizations and most people assume that the world in front of us is basically continuous—that tomorrow is basically going to be pretty much like today," he said. In fact, the opposite is true: We live in a time of perpetual discontinuity, a time in which bombshells and shockers are part of everyday life. "The surprise," explained Peter, "would be no surprise." Yet most of these surprises can be anticipated; they leave trails and have antecedents. "The OPEC oil crisis, the collapse of the Soviet Union, the dot-com bust—all of these were both foreseen and inevitable in their outcomes. The high-level point of his new book, Peter explained, is to show that "it is only an illusion of continuity, not the substance of continuity, that guides our strategy." Some Inevitable Surprises The following are a few of the "surprises" that Peter highlighted during his presentation: * We're nearing the end of retirement. Most of the assumptions we're making about Medicare, social security, and the future of the labor force are predicated on the assumption that the U.S. will soon be awash with unproductive old people who will eat up healthcare and contribute little to the vitality of the nation's economy. "That's a wrong image of the future," Peter said. The inevitable surprise is that Americans aren't retiring like they used to. They're staying on at their jobs or moving on to second or third careers, either because they're healthy and vigorous or because they can't afford to stop working. "The truth is, no one I know who reaches 65 says, 'Time for golf.' It doesn't work that way." Instead, we'll have a lot of older people holding onto the jobs that young people want. "Two years ago, for the first time in America, the retirement age went up; it went up again last year," Peter said. "This is a surprise that has already happened, and we just aren't noticing it." * A continuing high-growth economy is inevitable. "I still believe in the long boom scenario, and I don't believe it has really changed," Peter said. The long boom was predicated not on the stock market boom but on the underlying pattern of fundamental economic growth, which has persisted through the stock market bust. "The two fundamental forces driving the long boom—productivity driven by new technology and globalization—are still fundamentally sound," he said. "I think therefore that the long boom as a vision not of two or three years but of a half century is in fact still a reasonable vision." * We're moving toward a new world order. A simple model of the emerging world is developing, Peter said, and it's not the order we would have anticipated even a few years ago. The world has organized itself into three groups of countries: * "Disorderly" countries where chaos and rebellion are rampant and information and financial flows are broken; this includes most of Africa, parts of Latin America, and big parts of Central Asia. * "Orderly" countries that follow a system of rules designed for them not to fight with each other; this group comprises traditional industrialized regions like Europe, Japan, big parts of Latin America, most of China, and most of India. * The United States, aka the rogue superpower. "We're the guys who make the rules but don't play by the rules," Peter explained. "We find ourselves in this unique position with a super-dominant economy and a super-dominant military, and no one can even come close to catching us. And nothing on the horizon suggests that's going to change." Sources of conflict will rise out of that disorderly world, and the tensions are likely to be played out as the rest of the world tries to contain the United States. It's a position that the U.S. would be in, Peter argues, even without George Bush in office. "Even if Al Gore were president today, I don't think the political situation I've just described would change in any fundamental way," he said. "This is structural, and inevitable." * We are in the first stages of another scientific revolution. Among the clearest indicators of this impending revolution, Peter said, is the recent discovery that the universe is expanding at an accelerating rate, which fundamentally challenges a lot of the basic models of how we thought the universe worked. "Twenty years from now, the universe will be almost unrecognizable, in a literal physical sense," Peter said. "We will have reinvented our understanding of the large scale, the small scale, the chemical, the biological." The development of new tools—telescopes, satellites, the next generation of quantum computing—to comprehend new pieces of the world is "the kind of thing that portended scientific revolution a century ago, and now portend a similar, very broad, very deep revolution." * Polluting technologies get clean. Every generation of technology—energy, industry, transportation—is getting cleaner. It used to be that the faster we grew, the dirtier we got, Peter explained. Now it's quite the opposite. "The historic logic of economic change and development has changed," he said. "With the pace of technological change, high growth equals clean, low growth equals dirty." This is certainly the case in China, where coal-burning has been replaced by natural gas and electricity. Look for such radical transformations elsewhere in the world as well. * Abrupt climate change is coming. "We have the wrong model of what's going on in the world of climate," Peter said. It's not global warming we should be concerned about, but the likelihood that the long period of relative climatic stability—a 10, 000-year period in which all of human civilization happened to develop—may be ending. Its replacement will be a period of profound cooling. The leading indicator of such an event—the freshening of the waters of the North Atlantic—is already happening. Perhaps as soon as 10 years from now, Europe might look a lot like Canada, and the climate of California could begin to resemble North Africa. Натиснете тук |
| Николай Скаличански, може и да съм пристрастна към Бунджулов, но съм чела добри негови анализи (съжалявам, не мога да кажа нищо конкретно, не пазя статиите) , но това име съм го запомнила. Не мисля, че статията е популистка. Знам, че има политици, които няма да се плъзнат по тази плоскост. Но колцина са ? А имаме примера на последните избори. Следващите ще са още по-безмилостни, царицата ще е лъжата. При идващите пари от еврофондовете, всякакви задръжки ще паднат. Избори по Алеко Константинов-това очаквам. Затова мисля, че статията на Бунджулов е точна и навременна. |
| Miranda Шулева, Дикмето и др. другари “знаят” как се “усвояват” евврофондове, ма това не е популизъм... |
| Никога не е излишно да се вглеждаме в Историята. Ето, ако се обърнем и погледнем - ще видим, че горе-долу по времето, когато у нас се е подготвяло Априлското въстание, в САЩ е била създадена Популистка партия (известна още като Народна партия, членовете на която са се наричали популисти; логично, нали?). Исканията на тези популисти са били направо нахални за времето си (иначе казано: популистки). Сред тези искания са: осемчасов работен ден, директно избиране на сенаторите, степенувано данъчно облагане, въвеждане на националната валута като универсално разплащателно средство на национално ниво за всички видове разплащателни операции, регулиране на паричната маса в обръщение и други подобни. Трябва ли да споменавам, че редица от тези искания са не само изпълнени, но отдавна се смятат едва ли не за подразбиращи се? Тук се сблъскваме поне с два факта: първо - някой се е погрижил да формулира проблемите (които пък са отговаряли на реални проблеми и интереси на реални обществени групи), да обоснове възможни решения и да ги свърже като цели в партийна програма. Второ - и след 130 години тази програма (и коментарите по нея) могат да се намерят, включително в Интернет. Може да се види не само какво е изпълнено, а и какво не е - включително с разсъждения и обосновки защо не е. Според мен, базата на популизма не е в амнезията на избирателите (както пише Бунджулов), или когато исканията (или обещанията) биват набързо характеризирани като "популистки". Началото на популизма е тогава, когато искащите нямат ясно формулирани интереси (и не могат да ги формулират като проблеми/решения/цели) , а обещаващите политици нямат ясно формулирани програми (и не желаят да ги имат, защото тогава трябва да определят точно интересите на кои групи от населението представляват, да формулират проблемите пред тези групи и да предложат решения, фрмулирани като цели в партийна програма). В подобен случай (а българският, струва ми се, е такъв), логично, преобладава емоцията: в началото - въодушевление, накрая - разочарование. И остава много място за демагогия. А според хубавото определение на H.L. Mencken "демагогът проповядва доктрини, за които знае, че са неверни, пред хора, за които знае, че са идиоти". [/b] |