Отиди на страница:
| Хайри, брато, мо'е се обидиш, ама да ти кажа честно всеки втори жител на планетата пази точно такъв род поезия като твоята някъде там дълбоко в шкафа с вратовръзките, новите необувани чорапи и носните кърпички, (които, както и този вид поезия така или иначе се превърнаха вече в анахронизъм). Не че има нещо лошо в това човек да римува мислите си и да излага в писмен вид проблемите които го вълнуват. Сигурен съм, че действува терапевтично за самия пишещ, ама да ти кажа честно, мен барем, твоята поезийка хич не ме трогна. Нищо уникално, нищо да те шляпне така по главата, нищо да загъделичка онези рецептори за красота. Шаблон да шаблона, мила моя майно льо, позната алегорийка до позната алегорийка. Не се съмнявам, че си ги изживял тия ми ти трепети, вълнения, терзания и колебания, ама толкова други преди теб са ги описали по същия начин, че вече са се изхабили до крайност. Все едно да седна да пиша: Сутрин слънцето изгрява, стои цял ден на небето, а после вечер - залязва. Не че няма да е искренно, честно и достоверно, ама па - кого ще "размърдам" да го еба, с такъв род констатации. Ами всеки ги знае тия неща. Ще ме погледнат, значи, ще поклатят глава и ще си кажат наум: Тоа па, ептен е изкукуригал. Та така и с тоя род "сериална поезия". То че няма нищо ново под слънцето е ясно, ама барем го направи да звучи интригуващо.  Ами виж с'а: Аз съм си аз и това че на мен не ми харесват не значи, че няма там някъде някой който да се разплаче даже от умиление при прочитането им. Така, че моето субективно  хич и да не те отчайва. За всеки влак си има пътници. Просто, аз съм за друг и толкоз. Салем алейкум.  |
| Плоско и тъпо. Или може би тъпо и плоско. Още си спомням едни други стихове, които четох пак тук, че след това си ги и записах, че след това трескаво издирих всичко от същата авторка: (Хайре да не ги приема лично  )* * * Точно така, както стара лисица си мрази лисичето в края на лятото, когато започва сама да изяжда всичката хваната плячка и от добитата сила гората й става малка и избродима, а козината й би могла да е превъзходна яка - точно сега, защото се храни добре, защото изяжда до кокал всичкия улов, но хапките някак все й присядат от гладния бебешки плач, от зловещия писък на малкото - точно така те мразя. * * * Нощта е такава безлюдна чакалня, със печка на твърдо гориво. До пейката белег от стъпчица кална съхне нетърпеливо. Отчупен прозорец, над него - часовник, нехаещ, че времето бърза: едната стрелка се примъква виновно, другата дреме от мързел. Нощта е чакалня за простосмъртни, там рядко влизат героите. И въпреки всичко - ето ме вътре. Чакалня е. Някой ще дойде. * * * Това цитирам, за да има поне една лъжичка мед в катрана на днешната Антология и искрено благодаря на авторката Анелия Гешева ... |
П о п л а к а х т е с и и к а к в о ? Р е ш и х т е д а о л и г а в и т е и А н т о л о г и я т а ... А б е т о в а с в о б о д н и я т с т и х п о д л ъ г а с у м а т и н а р о д , ч е д а с е п и ш е п о е з и я е в с е е д н о д а с е р а з ф а с о в а а г н е ш к о , к а к ъ в т о в е р о я т н о е б и з н е с ъ т н а г а с т р о л и р а щ и я в д н е ш н и я б р о й . К ъ д е с и д ъ р ж и ш п е р о т о , п о е т е - д о с а т ъ р а ? |
| С п о р е д у г о в о р к а т а - е д н о о т з а б р а в е н и т е с т и х о т в о р е н и я . П и с а н о е , к о г а т о Г е о М и л е в в с е о щ е е п о д в л и я н и е т о н а с и м в о л и з м а и т о в а о б я с н я в а "о т в л е ч е н о с т т а" н а о б р а з и т е . И з б р а х г о з а р а д и с т р а н н а т а а т м о с ф е р а , к о я т о с ъ з д а в а . * * * Г е о М и л е в Д о к а т о н е о т в ъ р н е ш т и п о г л е д в с а м о т н о с ъ м н е н и е , н е р а з т р ъ г н е ш т ъ г а т а н а п о я с а д е в с т в е н о б я л , з а д а в и д и ш ж е н а т а , к о я т о с г ъ р д и у м о р е н и е , в о г л е д а л о т о - г о л и т е в о п л и н а п л ъ т с к а п е ч а л ... В н е г о д е н щ е з а м и н а с п у с т и н н а п е ч а л к ъ м у м о р и т е - п о р е к и т е с т ъ м е н и , т а м д о л у , к ъ м н о в и с т р а н и . В р ъ х п л а т н о т о м и - г е р б ъ т т р а г и ч е н н а к о н к в и с т а д о р и т е : Ч е р е н Л е б е д с г ъ р д и р а з т о п е н и в г о р я щ и в ъ л н и . И щ е м и н а г о р и - в т я х р а з с е я н и д и в и с е л е н и я , с п ъ р в о б и т н а у т е х а и с к р ъ б . А п о т ъ м н и я б р я г г о л о б е д р и д и в а ч к и , с о ч и у м о р е н и в к о п н е н и е , щ е с л е д я т н а б е з у м н а т а я х т а в ъ з т о р ж н и я б я г . А в и с о к о н а д с и н и л а в и н и и т я г о с т н и г л е т ч е р и т ъ м н и й с т р а х н а п р е к л о н н и в у л к а н и щ е г р е й б е з п р и в е т и т р е в а т а п о в я х н а л а н а б е з п р и ю т н и т е в е ч е р и в м о й т е п о г л е д и г о р к о щ е г а с н е - б е з з о в , б е з з а в е т . П л а м в а т р о з и п р е д н а с и з в е з д и в т о з и ч а с с р е д т а л а з и т е в с е к и с ъ н щ е с ъ з р е о б е щ а н и я б я л Х а н а а н ! В с я к а з л о б н а л ю б о в , л ю б о в т а , с ъ ч е т а н а с о м р а з а т а , щ е р а з л ю ш к а н а с в о й т е ц и м б а л и в ъ з т о р г а з а с м я н . А з п р о з и р а м - у т е х а в д у ш а т а с и б у й н о р а з л и с т е н а и с т р а н а б е з с т р а д а н и е - т а м ! - п о д с п о к о й н а з о р а , Д Е Т О Н Я М А Н И З Л О , Н И Д О Б Р О , Н И Л Ъ Ж А , Н И Т О И С Т И Н А - С А М О П Р О С Т А О Б И Ч , П Р О С Т А Р А Д О С Т И П Р О С Т А П Е Ч А Л . И с л е д м н о г о у с м и в к и , р а з г а т н а л с к р ъ б т а н а м и р а ж и т е , а з в и к а з в а м : П о д а й т е ! П о д а й т е м и я с н и й п о т и р ! О , к а р т и н и б е з п л ъ т н а ж е н а , д а л и в и й щ е м и к а ж е т е д у м и т а й н и н а т и х а у т е х а и р а д о с т е н м и р ? [/left] |
С п о р е д у г о в о р к а т а - е д н о з а б р а в е н о с т и х о т в о р е н и е . Г е о М и л е в г о е п и с а л , к о г а т о е б и л п о д в л и я н и е т о н а с и м в о л и з м а . Т о в а о б я с н я в а и о т в л е ч е н о с т т а н а о б р а з и т е . И з б р а х г о з а р а д и с т р а н н а т а а т м о с ф е р а , к о я т о с ъ з д а в а . о о о о о о Г е о М и л е в Д о к а т о н е о т в ъ р н е ш т и п о г л е д в с а м о т н о с ъ м н е н и е , н е р а з т р ъ г н е ш т ъ г а т а н а п о я с а д е в с т в е н о б я л , з а д а в и д и ш ж е н а т а , к о я т о с г ъ р д и у м о р е н и е , в о г л е д а л о т о - г о л и т е в о п л и н а п л ъ т с к а п е ч а л ... Н е г о д е н щ е з а м и н а с п у с т и н н а п е ч а л к ъ м у м о р и т е - п о р е к и т е с т ъ м е н и т а м д о л у , к ъ м н о в и с т р а н и . В р ъ х п л а т н о т о м и - г е р б ъ т т р а г и ч е н н а к о н к в и с т а д о р и т е : Ч е р е н Л е б е д с г ъ р д и р а з т о п е н и в г о р я щ и в ъ л н и . И щ е м и н а г о р и - в т я х р а з с е я н и д и в и с е л е н и я с п ъ р в о б и т н а у т е х а и с к р ъ б - а п о т ъ м н и я б р я г г о л о б е д р и д и в а ч к и , с о ч и у м о р е н и в к о п н е н и е , щ е с л е д я т н а б е з у м н а т а я х т а в ъ з т о р ж н и я б я г . А в и с о к о н а д с и н и л а в и н и и т я г о с т н и г л е т ч е р и т ъ м н и й с т р а х н а п р е к л о н н и в у л к а н и щ е г р е й б е з п р и в е т и т р е в а т а п о в я х н а л а н а б е з п р и ю т н и т е в е ч е р и в м о й т е п о г л е д и г о р к о щ е г а с н е - б е з з о в , б е з з а в е т . П л а м в а т р о з и п р е д н а с и з в е з д и в т о з и ч а с с р е д т а л а з и т е : в с е к и с ъ н щ е с ъ з р е о б е щ а н и я б я л Х а н а а н ! в с я к а з л о б н а л ю б о в , л ю б о в т а , с ъ ч е т а н а с о м р а з а т а , щ е р а з л ю ш к а н а с в о й т е ц и м б а л и в ъ з т о р г а з а с м я н . А з п р о з и р а м у т е х а в д у ш а т а с и б у й н о р а з л и с т е н а и с т р а н а б е з с т р а д а н и е т а м - п о д с п о к о й н а з о р а , д е т о н я м а н и з л о , н и д о б р о , н и л ъ ж а , н и т о и с т и н а - с а м о п р о с т а о б и ч , п р о с т а р а д о с т и п р о с т а и г р а . И с л е д м н о г о у с м и в к и - р а з г а т н а л с к р ъ б т а н а м и р а ж и т е - а з в и к а з в а м : П о д а й т е , п о д а й т е м и я с н и й п о т и р ! О , к а р т и н и б е з п л ъ т н а ж е н а , д а л и в и й щ е м и к а ж е т е д у м и т а й н и н а т и х а у т е х а и р а д о с т е н м и р ? |
Като компенсация - една ранна сатира от Константин Павлов: КРИЛАТИ ХОРА Константин Павлов Цял живот превити над земята, те изгаряха в един копнеж - да открият някой необятен златен или сребърен залеж. И от страх, че гледат ли нагоре, ще изгубят златните следи, те не знаеха, че във простора нощем греят приказни звезди. Затова когато към небето първият от тях отправи взор, той помисли, че блестят монети, и извика отмалял: "Сребро!" И тогава стана чудо: Всички вдигнаха като един чела и на плещите им рахитични изведнъж пораснаха крила. |
С п о р е д у г о в о р к а т а - е д н о з а б р а в е н о с т и х о т в о р е н и е . Г е о М и л е в г о е п и с а л , к о г а т о е б и л п о д в л и я н и е т о н а с и м в о л и з м а . Т о в а с и л и ч и в ъ в в с е к и с т и х . И з б р а х г о з а р а д и с т р а н н а т а а т м о с ф е р а , к о я т о н о с и , и з а р а д и и н т е р е с н и т е , м а к а р и н е в и н а г и с м и с л е н и о б р а з и . * * * Г е о М и л е в Д о к а т о н е о т в ъ р н е ш т и п о г л е д в с а м о т н о с ъ м н е н и е , н е р а з т р ъ г н е ш т ъ г а т а н а п о я с а д е в с т в е н о б я л , з а д а в и д и ш ж е н а т а , к о я т о с г ъ р д и у м о р е н и е , в о г л е д а л о т о - г о л и т е в о п л и н а п л ъ т с к а п е ч а л . Н е г о д е н щ е з а м и н а с п у с т и н н а п е ч а л к ъ м у м о р и т е , п о р е к и т е с т ъ м н е н и - т а м д о л у , к ъ м н о в и с т р а н и . В р ъ х п л а т н о т о м и : г е р б ъ т т р а г и ч е н н а к о н к в и с т а д о р и т е - ч е р е н л е б е д с г ъ р д и р а з т о п е н и в г о р я щ и в ъ л н и . И щ е м и н а г о р и - в т я х р а з с е я н и д и в и с е л е н и я с п ъ р в о б и т н а у т е х а и с к ъ р б . А п о т ъ м н и я б р я г г о л о б е д р и д и в а ч к и с о ч и у м о р е н и в к о п н е н и е щ е с л е д я т н а б е з у м н а т а я х т а в ъ з т о р ж н и я б я г . И в и с о к о н а д с и н и л а в и н и и т я г о с т н и г л е т ч е р и т ъ м н и й с т р а х н а п р е к л о н н и в у л к а н и щ е г р е й б е з п р и в е т и т р е в а т а п о в я х н а л а н а б е з п р и ю т н и т е в е ч е р и в м о и т е п о г л е д и г о р к о щ е г а с н е - б е з з о в , б е з з а в е т . П л а м в а т р о з и п р е д н а с и з в е з д и в т о з и ч а с н а т а л а з и т е : в с е к и с ъ н щ е с ъ з р е о б е щ а н и я б я л Х а н а а н . В с я к а з л о б н а л ю б о в - л ю б о в т а , с ъ ч е т а н а с о м р а з а т а , щ е р а з л ю ш к а н а с в о й т е ц и м б а л и в ъ з т о р ж н и я с м я х . А З П Р Е Д Ч У В С Т В А М У Т Е Х А В Д У Ш А Т А С И Б У Й Н О Р А З Л И С Т Е Н А И С Т Р А Н А Б Е З С Т Р А Д А Н И Е - Т А М , П О Д С П О К О Й Н А З О Р А , Д Е Т О Н Я М А Н И З Л О , Н И Д О Б Р О , Н И Л Ъ Ж А , Н И Т О И С Т И Н А - С А М О П Р О С Т А О Б И Ч , П Р О С Т А Р А Д О С Т И П Р О С Т А И Г Р А . И с л е д м н о г о у с м и в к и р а з г а т н а л с к р ъ б т а н а м и р а ж и т е , а з в и к а з в а м : П о д а й т е , п о д а й т е м и я с н и й п о т и р ! О , к а р т и н и п р е з п л ъ т н а ж е н а , д а л и в и й щ е м и к а ж е т е д у м и т а й н и н а т и х а у т е х а и р а д о с т е н м и р ? |
| Опа, как са тази сутрин империалистите в света на поезията? Ъндърграунд, оставил си празни места между буквите си. Недей така, някой може да ги използва, за да напише нещо. Не знам дали забелязахте, но този автор пише на език, който не му е майчин, това само по себе си е явление, което заслужава внимание, особено щом става дума не за голям език като английски например, който си има Рушди и Набоков и още хиляди други да пишат на него, а за български. Първото стихотворение ми хареса много, още преди да съм разбрала тази подробност за езика обаче. |
| Интересна поезия. Това, че авторът е палестинец и търгува с наркотици, още не е повод за отхвърлянето му. Стихове за пустинята може да разбере само човек, който е прекарал денонощие в пустиня. Збелязвате ли влияния от Дебелянов и Димов? |
| Вече ще знам как се пишат стихове. Значи, "Отидох в кръчмата да се напия като прасе с приятели" не е стихотворение, но за сметка на това Отидох В Кръчмата Да се Напия Като Прасе С Приятели е ... |
| Грациане, ти като че ли си изчерпал днес коментарите. Затова и аз като Ъндърграунд пускам едно стихотворение на Константин Павлов от стихосбирката му "Елегичен оптимизъм" ВТОРО КАПРИЧИО ЗА ГОЯ Омръзна ми да бъда нощна мяна. От тъмнината станах суеверен. Приятел ли е, враг ли е, еднакво го отбягвам. С точността на прилепи са разминаваме. Станал съм несигурен и подозрителен. Вече по инстинкт налучквам само кой ми се усмихва в тъмното и кой се мръщи. ...Иска ми се бодър да посрещам слънцето. Може в първия момент да зажумя. Ще свикна. Някаква си птица сутрин пеела- славей ли, какво са го наричали... Казват, че било приятно. 64 г. А как само звучи и днес ... Редактирано от - Miranda на 23/10/2004 г/ 13:32:58 |
| ЗА ГРАЦИАН (с разбиране) Навярно сте гледали комедията "История на света". Аз лично много добре си спомням една сцена, в която един първобитно-общинник нарисува първата скална рисунка. И тъкмо да започне да й се радва, дойде първият в света критик, който пренебрежително вдигна крак и се изпика дълго и разбиращо отгоре й... Няма да говорим за интелектуални напъни, осветляващи ни какво точно е искал да ни внуши поетът с повтарящите се грозни шумове в стиха "Гарванът грачи грозно, зловещо"... Въобще, знаем, че критик става онзи, който определено не може ДРУГОТО. Ще направя удоволствие на недоразумението, наречено Грациан, забелязвайки го... Признавам си, че от доста време ми се натрапва дейността му, специално в този раздел. Сякаш сън не го лови, за да клекне първи във форума в събота и - чел, недочел - да се изсере едно хубаво.... Не знам дали е лично мое впечатление, но сере яко само върху неизвестни имена. При "утвърдените" глазира с почит... Грациане, ти си със сигурност два пъти по-стар (и опитен?) от мен, но почти винаги ме е срам, когато ти чета простотиите... Всеки има право да пише, също както всеки има право да сере... Но стиховете (дори лошо миришещите) оставят малко по-добро чувство и от най-красивото лайно. А днешните стихове въобще не са лоши. |
| пишле, много хубаво си си избрало ник-а Само че, това изобщо не са стихове. Претенциозно нахвърляни мисли в безпорядък - да. Но не и стихове. Няма го финалното, което те хваща за гърлото. Няма го това, което те оставя в размисъл, след като го прочетеш. Не е необходимо да си поет (вярно, че не пречи, но и не помага особено), за да разбереш това. |
| pi6le, (страшен ник си избрал, не посмях да го изпиша на кирилица ), съгласна съм напълно с теб, че стиховете , дори и не дотам добрите, са много по-ценни дарове за душата от обикновеното... Затова чета книги и сайтове с поезия и на съвсем млади , неизвестни автори. И си откривам понякога истински дарове сред тях. Днешните стихове са добри, наистина, но като че ли нещо им липсва , за да усетиш тръпката, неповторимостта ... |
| Пишленце, ами то чичовото има много голяма разлика и между такива семпли физически измерими нещица като пишле и кур, та какво остава пък за такива заплетени неща като различните естетични вкусове. |
| Заплетени естетически вкусове. Тя твойта "естетика", Грацо, жива чалга. Азис наш литературен*. ___________ * Литературен е казано съвсем условно.  |
Едно стихотворение на Гео Милев, писано под влиянието на символизма. Това си личи от всеки ред. Образите са странни, отвлечени, някои просто будят недоумение. Но като цяло стихотворението носи едно "дихание", което те завладява. Поне за мен е така. ДОКАТО НЕ ОТВЪРНЕШ.... Докато не отвърнеш ти поглед в самотно съмнение, не разтръгнеш тъгата на пояса девствено бял, за да видиш жената, която с гърди уморени е, в огледалото - голите вопли на плътска печал. Него ден ще замина с пустинна печал към уморите - по реките стъмнени, там долу - към нови страни. Връх платното ми гербът трагичен на конквистадорите - черен лебед с гърди разтопени в горящи вълни. И ще мина гори - в тях разсеяни диви селения с първобитна утеха и скръб. А по тъмния бряг голобедри дивачки с очи уморени в копнение ще следят на безумната яхта възторжния бяг. /следва/ |
/продължение/ И високо над сини лавини и тягостни глетчери тъмний страх на преклонни вулкани ще грей без привет и тревата повяхнала на безприютните вечери в моите погледи горко ще гасне - без зов, без завет. Пламват рози пред нас и звезди в този час на талазите: всеки сън ще съзре обещания бял Ханаан, всяка злобна любов - любовта, съчетана с омразата, ще разлюшка на свойте цимбали възторжния смях. АЗ ПРЕДЧУВСТВАМ УТЕХА В ДУШАТА СИ БУЙНО РАЗЛИСТЕНА И СТРАНА БЕЗ СТРАДАНИЕ - ТАМ, ПОД СПОКОЙНА ЗОРА, ДЕТО НЯМА НИ ЗЛО, НИ ДОБРО, НИ ЛЪЖА, НИТО ИСТИНА, САМО ПРОСТА ОБИЧ, ПРОСТА РАДОСТ И ПРОСТА ИГРА. И след много усмивки - разгатнал скръбта на миражите, аз ви моля: подайте, подайте ми ясний потир! О, картини през плът на жена, дали вий ще ми кажете думи тайни на тиха утеха и радостен мир? |