Отиди на страница:
| Стига с тази обща вина. Във всеки такъв случай семейството на престъпника се оправдава с държавата, обществото и училището. А вината е много конкретна и тя е у родителите. Държавата, обществото и училището само предоставят възможностите. Но в семейството се предопределят ценностната система, интересите, и избора на детето. Поради което, за престъпление, извършено от дете, родителите трябва да носят наказателна отговорност солидарно. Редактирано от - Simplified Solutions на 01/11/2004 г/ 12:42:35 |
Оххххх  Пак вината е обща... Пак всички сме грешни... Пак "Ако няма Бог, всичко е позволено...", Пак ние - такива неимоверни усилия, а резултатите - психиката на децата е увредена... И нищо от един литератор по въпроса, защо часовете по литература са скучни и невъзпитателни... |
| absoliutno sam saglasna s Tim... navremeto gledahme smarfovete, smehoranite i takiva razni film4eta za puhkavi sladki jivotni, a sega kakvo stana...az ne se se6tam za detsko film4e v koeto da ne se izbivat..... ----------------------- Препоръчвам Ви да използвате бутона "Kirilica -> Кирилица" С уважение: bot Редактирано от - bot на 01/11/2004 г/ 14:02:39 |
| Споделям виждането на авторката за религиозно обучение, тъй като то се приема доста по-добре от някаква друга, също толкова авторитарна, идеология. Но, не мога да приема аргументите за бригадите. Това, че се обвързват с някакъв друг исторически период съвсем не е основание да се отхвърлят като грешни. Хубавото на бригадите е това, че 1. откъсва от учебния процес (тва е хубаво за учениците); 2. приучва към труд и дисциплина (последното е разковничето, според мен, на агресията); 3. сплотява децата и ги учи да решават проблеми в кризисни ситуации, от което пък се развива въображението и търсенето на изход. Военните учения или подобни сбирки, също смятам за изключително полезни от същата гледна точка. Разбира се, самият факт, че са измислени еди-кога си (което пък изобщо не е вярно), ще накара адски много хора да реагират все едно са седнали на магарешки бодил. Е, тогава всеки да решава проблемите си поединично. |
| Изкушавам се да цитирам едно есе на ученичка, публикувано във в. Борба - В.Търново, тъй като по темата кой ли вече на писа. "Човек е осъден да бъде свободен" - казва Сартр. Много философи са посочили измеренията на човешката свобода. Човек е свободен да прави избор, да се насочи към идея или цел, които осмислят живота му и го правят продуктивен. Оттук започва да се изгражда достойнството му. Но какво е необходимо, за да се циментират основите му? Моята лична позиция е, че това е убедеността за стойността на Аз-а. Устойчивата духовна увереност не се подронва от изменчивия външен свят. Тя пести силите на душата. Огромните количества енергия, които хората хвърлят, за да покажат на другите на всяка цена, че са стойностни, могат да бъдат употребени за личното им усъвършенстване. Мисълта, че си уникален и заемаш своето място в света, като знаеш, че никой не може да те замени, издава вътрешно достойнство. Завистливият човек живее в непрекъсната тревожност, че ако нещо стойностно е близо до него, ще сеоткрои собствената му посредственост. ... Оказва се, че адът или раят са тук на земята, в самите нас.... Това е есе на ученичка по въпроса за убийството в Пловдив. Цитирах малка част от него, защото училището има специфична отговорност във възпитателния процес и при трагедиите, за които говорим от седмици, е редно всеки да говори точно, конкретно и отговорно - персонално, а не алабализми и сърцераздирателни примерчета. |
| Чудесно с констатираните наблюдения писмо, но наблюденията и обясненията няма да решат проблема. Трябва да се действува и тук всеки има свое решение и то в двете крайности свобода за децата или пълна забрана. Всички случаи досега са паталогични, но ние ги свързваме веднага със средата, учителите, родителите, обществото. Най опасното политизираме ги.Просто това е новата обстановка, голямото разнообразие от информация, дискредетиране на понятийни морални норми и прочие духовни ценности. Един прост пример, първите човешки загуби във военните ни мисии, то бяха писания, сълзи, сополи, траури, после ежедневие. Това е разнообразието. Вече няма държавата, която декретира кое е добро и кое лошо. Настъпва ерата на индивидуализма и правото на избор на всеки сам да решава, кое е добро и кое лошо.Аз мисля, че тук емоциите и търсенето на вина не вършат работа. Света е прагматичен и действията ни следва да са такива.Искаме по-малко държава в икономиката, а веднага искаме тя да се намеси в нашите съкровени мисли и да ги канализира. Проблема няма да се реши с дискусии, а с действия, от всеки един от нас.. |
| Защото децата живеят в новото време, гледат видео и имат друга ценностна система. По литература материалът не е променян години наред и те се присмиват, ако учителката се вживява когато рецитира или твърдят, че няма душа и отричат всичко духовно. Не им е скучно само по литература на тях всичко им е скучно. Бягат от часовете на младият колега по английски, който е бил в Англия, Австралия и Нова Зеландия и може да ги научи дори на бизнес-английски. От компютри също се интересуват само от Интернет, игри и да си прашат SMS. Е, има и чувствителни отговорни и деца, които искат да учат, но са подложени на такъв тормоз, че учителят се чуди как да спасява поне тях. |
| Статията се докосва съвсем повърхностно върху част от причините - всъщност авторката сама споменава това. Проблемът изисква много задълбочен анализ и на страниците на вестника може да послужи просто само като повод за размяна на мисли. Та и мен ме мъчи една мисъл - нормално ли е сега, когато в цял свят религиите губят влиянието си, т.е. все повече хора са атеисти, тази учителка да счита, че е възможно децата в България да се възпитават в морални ценности чрез религията? И то - в училище или в църквата, при положение, че растат в преобладаващо атеистични семейства? Прилича ми на нещо като "Удавник и за сламка се лови"  |
| По принцип много верни неща има в статията. Жената работи с деца, има преки впечатления, но защо, като една от основните причини счита липсата на религиозна култура? Считам, че поколението на 30-50г. сме религиозно "некултурни" по понятни причини, а такива неща не се случваха тогава. Значи нещо друго е довело до тази агресия. Причините според мен са комплексни: промяната в начина на живот /много родители се оказаха неподготвени за нея, а от там и децата им/, външни влияния, кино, телевизия и ако щете компютърни игри. |
| Ако можем да спрем за малко и да се погледнем отстрани, да се видим как живеем, как живеят хората около нас... Животът ден за ден е масовият модел - а този модел не може да създава нищо, камо ли духовни ценнности. Ето, и аз само добавям някаква констатация към Вашите. А бих искала да открия идеи за това какво да правим и как да го правим не всеки сам за себе си. Защото вероятно всички, които сега сме в тази дискусия, полагаме усилия да възпитаме добре децата си, но сме твърде малко и не влияем на света около нас и поради това си оставаме само едни наблюдатели-умници. Нека да почнем с това да подкрепим добрите учители, доколкото все още ги има. Подкрепям изцяло написаното от г-жа Радева в следната част от нейната статия: "... може да се помисли за повече колективни занимания (от които тийнейджърите имат нужда), организирани и ръководени от специалисти, неангажирани пряко с преподаване в училище, но с подходящо образование. Не като връщане на някогашните дружинни, пионерски и комсомолски отряди, на задължителни бригади. Но безспорен е фактът, че освен претоварените много са и скучаещите деца, които от липсата на смислено занимание посягат към дрогата, биват въвлечени в престъпления, запълват си времето с всякакви компютърни игри или просто безконтролно гледат неподходящи филми". Така, че моля ви да спрем да си хабим времето в разсъждения кой е виновен, а дайте да предложим такива практични идеи. |
| Смаян съм от примитивното мислене на мнозина във форума. Не атеизмът и не царуващото у нас масонство дават нравствени ценности и модели за подражание на децата, а именно религията и то традиционното за България православно християнство. Основата на всеки морал, дори и нерелигиозния, са 10-те Божии заповеди. Не е вярно, че "по наши време (комунистическата епоха) нямаше такива неща". Имаше, но се премълчаваха и укриваха по пропагандни причини. Вашата носталгия по това робско време е разбираема, но не оправдана. Някои тук злорадстват, че "влиянието на религията намалява". На коя религия - исляма ли? Точно обратното! На коя църква? Римокатолическата, протестанските секти? Да, но влиянието на православието в света нараства. Неслучайно сър Стивън Рънсиман писа, че ХХІ век ще бъде векът на православието. А за последните времена Христос е предсказал преди 2000 години: "А когато Син Човешки дойде отново, ще намери ли вяра на земята?" |
| Kratruncho, Ъндърграунд, благодаря за подкрепата. Проблемът е, че новото модернистично либерално мнение е по-догматично и нетолерантно и от най-консервативното старо. Някаква нова илюзия за непогрешимост. Това дето Ъндъргарунг го споменава за човешките права е пак следствие на едно на пръв поглед парадоксално нещо. Проблемът е в самия характер на т.н. хуманизъм. Според Хуманизма, не Бога е реалността, т.е. не съществуващия порядък възприеман като Божий е реалността, а Човекът е мярка за всичко и той е този, който определя кое е реално и кое нереално. Реално е материалното, другото е нереално, щото не може да се изконсумира, дасе изпие да се прави секс с него. Според Хуманизма критерий за правилност, за добро са човешките идеи, човешкият закон, човешките нужди, не Божествените закони, съгласно които, човек може и да е най-висше творение, но той е изначало несъвършен, грешен, и следва с търпение и лишение да се самоусъвършенства. Според Божите закони абортът е престъпление. Според Хуманизма, това е човешко право на родителя и най-вече на майката да няма деца за да не й пречат да се самоусъвършенства (интересно с каква цел, след като няма да си предаде усъвършенстваните си гени на никого?). Така се стига до пълния криминален абсурд щото Модерният Хуманизъм в името на Човека да поддържа и пропагандира изтребването на човешки зародиш, който съгласно политически коректните олигофрени не бил още човешки (интересно какъв ще да е? - шилешки може би). Според същите умници, ако тези същите углавни практики се приложат спрямо животните, обаче, се говори за екологична катастрофа, за престъпление спрямо природата и човечеството. Така в крайна сметка за т.н. Хуманизъм последната ценност е Човека, а първата ценност е деградацията на Човека. И причината за това е, че Хуманизмът поставя като център на Вселената не Човека, а човешките страсти и лакомия! Така той естествено толерира, насърчава и укрепва дегенератщината у човека. В религиозни термини това си е жив и здрав сатанизъм. Проблемът на модернизираните съзнания е, че те нямат капка интелектуална способност да видят зловещите парадокси на прогресистките си учения и как те се самоотричат ежечасно. И причината е в нетолерантната същност на прогресистите, които заклеймяват всяка нелиберална мисъл и н емогат да минат без системата на политическата коректност. Така вие ще видите, че защитници на правата на децата (интересно защо не се говори за задължения първо, а после за права) са тия дето имат най-малко деца, а напоследък са все активисти на Хоминтерна и стерилни феминистки. Точно тия защитници на детски права са най-големи защитници на аборта и на Хоминтерна. В такава изначално перверзна среда няма как да се очаква, че децата ще попият нещо по-малко уродливо от това, за което са ги учили. Нещата само ще се израждат все повече и повече, докато не се срути и тая система на политическа коректност. За съжаление у нас Православието се е задънило в някаква самоубийствена глуха линия. Няма мисионери, няма устрем за организиран отпор на масовата олигофрения. Безусловно следва да се изучава Закон Божи в училищата. Следва да се създадат православни начални училища и гимназии. За съжаление Православието не е отреагирало подобно на католицизма по време на контрареформацията със създаването на системата на католически училища. Примерът на Игнацио Лойола няма аналози у нашата система. Колкото и да е спорен Лойола и йезуитския му орден, все пак те са в основата на системата на католическите училища в които основното е вяра, труд, самодисциплина и учение. У нас пък под влияние на революционната поезия на Ботев Лойола е синоним на регрес, мракобесие и всичко най-лошо. В днешните училища основното са детски права, наркомания, кражби, убийства, ранен секс на екс, аборти - легални или криминални и т.н. хуманистични практики и политики. Добрите традиции на Българското Възраждане, което изначало беше Православно Национално Възраждане (вж. Паисий и Софроний) са погубени и унищожени от подмяната му с едно "Възраждане", чиято основна цел е масиран внос на революционна масонщина (вж. Левски, комитетите и Тайната му полиция, която май е убила повече българи, отколкото турци) и хуманизъм. В крайна сметка вместо в училищата да се преподава Закон Божий и любов към ближния, днес на децата се преподават култовщината в клетвата пред камата, пищова и черепа и това, кето виждаме, е че децата вече се самоизбиват почти професионално. Разбира се това е на фона на цялата система, която по хуманни съображения не може да осъди углавните престъпници. В крайна сметка на хуманистите, поради много хуманност ще се окаже, че им пречат читавите граждани, а са им мили престъпници, психопати, перверти, олигофрени и т.н. Доколко вярно е това се вижда, че престъпниците шарят на свобода в обществото, а гражданите са си самооградили терасите като затвори. Пълен хуманистичен парадокс! |
| Cruella de Vil, Благодаря за коментарите. Никак не съм съгласен с Вас, но няма да седна да споря, защото темата е дълга. В такива случаи обикновено прилагам метода на допускане на противното. Приемам, че Вие сте правата. Сега вижте какво излиза. Докато в обществото са властвали принципите, които Вие отричате, проблеми като горните са били пренебрежимо малки, децата са били гледани основно от майките и родителите си и, което е по важно, демографски системата е вървала нагоре. Откакто е наложена системата, за която Вие пледирате и твърдите, че е правилна, дебатът е за страхотиите от детското насилие, аморалността и, най-важното - системата не може да се възпроизвежда демографски. т.е. тя е в биологичен упадък. Т.е. независимостта, усъвършнстването и т.н. са дотолкова подобрили системата, че тя загова поради собствената си глупост. Ами а з бих рекъл , че едно стадо овци, оставени на собствения си акъл имат повече ум в главите, доколкото популацията им не намалява. Можете ли да ни обясните каква е файдата от всичкия този моденризъм, след като благодарение на него изчезваме билогически? Колко акъл следва да ни липсва? Аз ще река - баят! Излиза, че откакто жените се еманципираха и изравниха с мъжете, то системата почна да запада билогически и дегенерира нравствено. Преди може да е била несъвършена и несправедлива докрай, но поне не е западала билогически и не е дегенерирала нравствено. |
| Arhiman, благодаря за вниманието и напълно подкрепям мнението Ви, изказано малко преди моето. Аз също съм изумен от очепрободния дебилизъм, проповядван като "прогрес и напредък" и нещо повече - насилствено налаган чрез системата на хуманистичното право. За книга - не не съм издал, но при първа възможност бих написал и издал нещо. То тя че ще потъне в общото блато на печатани глупости, ще потъне, но все някой ще я прочете и може и да не е на халост. Бъдете здрав! |
| За хуманизма. Отдавна съм почнала да подозирам, че хуманизмът е изобретение именно на дегенератите. Човек може и да има права, обаче пък има задължения да носи последиците от действията, свързани с правата си. Когато се говори за права, никога не се говори за бумеранга. Защото всяко действие води до противодействие и всяка причина поражда следствие. Мнозина ще са искрено изумени да разберат, че имат правото да правят, каквото си наумят, обаче имат ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да си изконсумират последствията от правата. И там няма хън мън. Преди време, когато казах на един познат, че да, има права, обаче има задължения да си изсърба попарата на правата, той рефлекторно отвърна-Не е така! Имам право и да си нося последиците....мисля си, че беше искрено удивен от тази гледна точка за пораждане на каквито и да е задължения! Та хубаво, като се говори за хуманизъм, демокрация и права, знаят ли се последиците в близка и далечна перспектива? Ние сме просто магарета, пред носа на които е поставен морков, наречен хуманизъм и свобода, и търчим ли, търчим подир него, втренчени в него...и не виждаме изобщо накъде търчим, какво има в краката ни. Виждали ли сте магаре, търчащо след морков, закачен на прът за главата му и висящ точно пред носа му. Де е гаранцията, че гонейки нестигаемия морков, няма да налетим на пропаст? Де е гаранцията, че някой има изключителна изгода от това да търчим по моркова и са не видим пропастта? Същото касае и свободата. Тя е най-употребяваното понятие и понятието, с което най-много се спекулира. Да сте се замисляли, че противоположното на свобода е ангажираност и грижа? Кому е изгодно да търчим подир свободата и все по-далеч от ангажираността? Ако ти не вярваш, че има бог, това пречи ли му да съществува? Ако ти не вярваш, че има божи закони, това пречи ли им те да съществуват? Гравитацията съществувала ли е, преди да е била открита? Не знам как може да има толкова слепи да не виждат, че апокалипсисът вече е започнал и спиралата се развива с все по-главоломни темпове... Редактирано от - kaily на 01/11/2004 г/ 19:23:54 |
| Kaily, Учудването, че трябва да се носят и отговорности, се дължи именно на нравствената анархия, натрапена на нашето общество през последните 15 години. Моля, пишете Бог с голяма буква като всяко име. |
| М н о г о и н т е р е с н а к н и г а в И н т е р н е т - п ъ л е н т е к с т : Л ю с ь е н М о р р е н Б О Г С В О Б О Д Е Н И С В Я З А Н В з г л я д у ч е н о г о н а в е р у http://www.krotov.info/libr_min/m/mazeyna /moren0.html |
| Тим, Никъде нищо не съм отричала. Това, което исках да кажа е, че животът е много по-разнообразен, че да може да бъде вписан в един-единствен модел. Нямам нищо против патриархален модел семейство, при положение, че и двамата го желаят, а не да бъде наложен отвън като норма. Моите почитания към жените, родили, отгледали и възпитали 3-4 деца, това също е достойно за уважение. Целият въпрос е в избора. Религията е избор, уважавам такъв избор, но това, че един човек не е религиозен не означава, че той не е морален. Също съм за това всяка жена да има избор - дали да съчетае семейните задължения с работата си или да се посвети само на семейството. Аз приемам и двата избора, ВИЕ осъждате единия. Казвате, еманципацията водела към демографски упадък. Причината според мене е, че дори в развитите страни трябва време на обществото да свикне с нея. От колко време жените имат (в развитите страни и поне на книга) равни права? 40-50 години? Или дори по-малко. Какво е това в сравнение с хилядите години човешка цивилизация? Ако говорим за демографски срив, в световен мащаб това съвсем не е вярно. Напротив - проблемът е демографският бум. За мене нещата ще станат нормални когато средно на жена се падат някъде между 2.3 - 2.5 деца. На човечеството като цяло му трябва просто възпроизводство. Между другото, колко демографски катастрофи е преживяло човечеството? Глад, болести, войни... След Черната чума в Средновековна Европа е останала половината популация. Е, и? Системата, наречена общество е много по-динамична и едва ли някой е в състояние да направи точни прогнози за след 10, а какво ли остава след 50-100 години. |