Отиди на страница:
| Kaily, Хуманизмът май си е чист сатанизъм. Проблемът е в това, че социалните науки кой знае защо считат, че това, което те описват не е подвластно на фундаменталните природни закони и в частност на тия на термодинамиката (закони за системи от много частици с хаотичен енергиен обмен). От Първия Закон следва, че няма безплатен обяд, от Втория закон следва че този обяд ще е все по-скъп. Няма такова нещо като свобода априори гарантирана. Свободата е точно толкова, колкото си извоюва човек. Тя си има цена. Правото е свобода да се консумира. Това право не може да е повече от задължението, защото няма как една система да върши по-голяма работа от енергията, която консумира (тук Втория закон е безмилостен). Религиите са много по-реалистични, защото при всички тях е ясно, че за да се получи нещо от Господа трябват жертви (разликата е какви да са жертвите). Задълженията са винаги повече от правата, несвободата е винаги повече от свободата. Ние може и да сме осъдени да бъдем свободни, както казва Сартр, но сме осъдени свободно да избираме какъв тип несвобода предпочитаме повече. Дали несвободата на самоналожените ограничения, които религията проповядва или несвободата на налаганите ограничения на системата на политическата коректност. Съвременната система е изначало объркана. Не може да се набива в главата на децата, че имали права, преди да сме ги научили, че имат задължения. Ами ако беше така следва да отидем в кой да е магазин, да си упражним правото да вземем що ни се полага за да си гарантираме правото на живот, щастие, свобода и т.н. без да имаме задължение да платим. Да, ама не! Първо си длъжен да платиш, па после си свободен да консумираш. Ако не платиш сега - плащаш после с лихвите. И колкото по-късно плащаш за изконсумирано в миналото право, толкоз по-скъпо излиза. Ха сега да видим съвременната система, основана на живот на кредит какво означава. Означава следното: консумирай сега и плащай после с лихвите. Затъвай в консуматорщина и бъди щастлив, че си разсрочил плащането. Крайният резултат е: днешното поколение изконсумирва в аванс това, което и цял живот не може да заработи. Т.е. то си изяжда бъдещето, едно от следствията е, че то предпочита да няма деца, щото те му излизат по-скъпо и централния герой на нашето време е перверта, който няма деца и е перфектен консуматор. За да си оправи демогрфските баланси модерната хуманистка система внася имигранти с повече деца - като мюсюлманите и латиното (католици), които имат повече деца, точно защото не са прогрсисти. Парадокс, нали? Другото следствие от заблудата, че правата са априори дадени (от кого бе джанъм?) е че затъналият в дългове модерен човек, дето си е изконсумирал бъдещето в аванс се фрустрира и става агресивен, стремейки се да избие загубите за чужда сметка. Забележи, че най-демократичните държави са генератори на най-голям хаос в световната политика - Ирак е най-пресния случай. Не случайно - я вижте какъв е дефицита на САЩ и в каква степен Западните свободни граждани са се нагушили с дългове: всичко е на кредит - къщи, коли, ваканции, обзавеждане и т.н. Но това избиване на цената за чужда сметка не е нищо ново - кво бяха репарациите след Първата и Втората Световна Войни. И демографски демокрациите вървят надолу, а в училищата им се стрелят по холивудски, фабриката за аборти дъни до прегряване, а Хоминтерна прави горди паради воден от видни политици. Прогрес и верселям! |
| Круела, то всяко нещо се случва за сефте. Нали знаеш народната поговорка-веднъж гърнето за вода, втори път гърнето за вода... Круела, не знам колко кризи е преживяло човечеството, но знам, че много цивилизации са си отишли безславно. Сигурна съм, че преди да си отидат, е имало по-проницателни, които са виждали накъде вървят и са опитвали да предупредят. Круела, кога на земята е имало такова замърсяване, озонови дупки, изпимпване на земните ядра и борба на хомосексуалистите за правата им? Неверие в бога, отричане от всякакви правила, липса на морал и ценности, освен парите. Дай ми пример за такава цивилизация, която е преуспяла. |
| Ей, ще затриете хуманизма. И няма да ви е трудно, ако софистично струпате всички беди на негов гръб. Но освен софистика има и разум. 1. Хуманизмът не е отрицание на религията и трансцендентното - вж. първите, "оригиналните" хуманисти - Ренесанса, след това Еразъм. 2. Хуманизъм и прогресизъм изобщо не съвпадат. Хуманизмът не е позитивизъм 3. Че религията няма предимства пред хуманизма се вижда от хилядолетия и особено днес 4. От никъде не следва, че хуманизмът е отрицание на право, морал...това е несериозно 5. Детските походи на кръстоносците, кладите и тъпотата на манастирския живот не са дело на хуманизма 6. Ако някой отрече факта, че в днешното право е прогрес спрямо правото на Стария Завет, на Гърция и Рим, или на Византия, той просто е неграмотен исторически. |
| [/b]Тиммалко допълнение и ще взема за него част от твоя постинг. ...затъналият в дългове модерен човек, дето си е изконсумирал бъдещето в аванс се фрустрира и става агресивен, стремейки се да избие загубите за чужда сметка. Не ограничавай изконсумираното бъдеще в аванс само до парите и материалния свят. Човек си е изконсумирал и свободата в аванс, защото свободата поражда задължения априори, само дето някои правят непрекъснато опити да вземат пръчката само с единия и край. А пръчката, колкото и да я режеш, винаги има два края. Както и монетата две лица и или трябва да вземеш и езито, и турата, или няма да имаш монета. Та нещата в света съществуват по двойки, полюси. Всяко нещо си има другия край на пръчката. Свободата-отговорността. така мисля аз. А това с полюсите перфектно е описано в херметизма. ТА - когато вземеш свободата и я изконсумираш предварително, като натегнат ластик незабавно те шляпва другия му край-отговорността. И тук всички са неподготвени, щото никой не им е казвал, че едното повлича крак само с другото и никак иначе... Както има открити физични закони, така има и божествени езотерични закони, които действат по-тънко, по-неочевидно, но и по-неизбежно! Щото от гравитацията можеш някак да избягаш уж със самолет, но от закона за попарата и сърбането-никога. Бъдещето и изобщо времето също е духовна категория. Да изконсумираш бъдещето си значи да бъдеш изсмукан.. парите, консуматорството и прочие са само физични проявления на неспазване на баланса в духовния свят. |
| Има духовни закони! Най-простият пример е -Който сее ветрове, жъне бури. И библията е предвидила тези закони и затова е дала жалони, по които да се върви, за да не паднеш от скалата. Представи си там алпинист по някаква стръмна пътека, преди него са минавали, падали са, па са си направили труда да оставят жалони, камичета, прътове, въжета-да знае как за мине, за да оцелее. Е това е направила библията. Щото духовните закони не действат незабавно и е трудно да се схване причинно-следствената връзка между тях. ако днес напсуваш жестоко комшията си и след седмица жена ти си счупи глезена и остане без работа, никога и през ум няма да ти мине причинно-следствената връзка между нещата. та заповедите в библията са жалони за оцеляване. И трябва да ти кажа, че повече от 20 години се занимавам с езотерика и все още съм силно привързана към източните учения-та не съм християнка с капаци на очите. |
| Cruella de Vil, Аз не твърдя, че нерелигиозните не са морални. Нито твърдя, че всички религиозни са морални. Говорим за системи, където параметрите се усредняват. Това за демографския бум в световен мащаб е вярно, но не се отнася за модернизирани страни, забележете. Изключения са модернизирани страни да имат нормален демографски прираст, реализиран благодарение на именно тая философия, която изповядват. Напротив те си решават демографските проблеми със семейства и деца от немодерни системи. Вижте какво става в САЩ и Канда, в Западна Европа. То е просто и ясно. Вижте у нас кои етнически групи са с максимална раждаемост. Проблемът е действително сложен и трудно ще се реши, защото постулатите на прогресизма са, че жените и мъжете ще са равноправни, ако едва ли не имат право и се насърчават да се занимават с едно и също нещо. Това е пълна глупост. По-прави са традиционните системи, които наблягат и утвърждават разликите между половете, които насърчават разделение на труда. Парадоксът е, че движението за еманципация на жените постави пред жените не това те да извоюват уважение за специфично женските им дейности (там дето са най-ефективни), а постави за идеал жените да станат максимално неразличими от мъжете, т.е. да се занимават с това, дето са най-нефективни. Резултатите са гробовни: 1) Мъжът и жената, които по традиционната система са в симбиоза (т.е. печалбите на единия са печалби и за другия), станаха в модерните времена конкуренти (печалбите на единия са загуба за другия). Кажете ми кой обича конкурента си? Оттук и войната и враждата между половете нарастна вместо да намалее. Следствието е: разводи до 70% в най-модернизираните обхванати от прогес страни. Основният дебат е кой има предимство за правене на кариера - мъжът ли или еманципираната жена. 2) Изравнявайки мъжете и жените се стига естествено до неспособност у децата да разберат що е мъжко и що е женско поведение. Т.е. феминизация на мъжете и мъжкаранство у жените. Идеалът на комунизма беше мустаката другарка да кара съветски трактор който й разбива яйчниците на омлет, ама тя презипълнява стахановски плана. Какви деца ще роди и на какво ще ги възпита - аллхакерим. За това Партията ще се грижи. Днешният идеал е жената да е агресивна мъжкарана, която пердаши безпардонно бетер Рамбо всякакви нещастни мъжлета, дето преди векове са малтретирали жените. Тая женскоподобна биячка е напълно стерилизирана от майчино чувство, изобщо няма нужда от семейство, най-вероятно е лезбийка и около нея витаят всякакви педали, расови и полови изроди. Справка погледнете лайтмотива на кой да е холивудски филм. Следствоето е: момчета с недоразвито мъжко чувство, фрустрирани от непълноценност и склонни към тъпа агресия. Нещо по-лошо - същото се наблюдава и у момичетата - жестоки убийства от ранна възраст (в Канада момичешки банди са вече по-голям проблем от момчешките). Усещате ли как новата статистика вече е в полза на жената-бияч и семеен терорист, но всеотдайно подкрепена от системата на политическа коректност, която счита мъжа за априори виновен. (нали уж беше виновен до доказване на противното?) 3) Следствие на увеличените разводи и объркано психосексуално развитие на децата - имаме това, за което е днешната статия - алогична склонност към садистични убийства както сред момчета, така и сред момичета. Преди беше лошо - само момчетата биеха - сега и момчетата и момичетата убиват. Е те това е прогрес в крупни мащаби и с качествен скок.! 4) Пак следствие на горното е пълното изродяване на обществото. Модел за подражание е социалния, половия и расовия дегенерат, т.е. мутрата, перверта и окепазени психопати от типа на Майкъл Джексън. Разбира се, че всеки им аправото на избор. Страхувам се че по новата прогресистка ситема манйскоро няма да имаме право публично да си казваме притесненията дори. Прогрес! Похвално! |
| Ами Кайли, нямам отговор на много въпроси и не знам как ще се развие човечеството. Това, от което се страхувам е, че могат да ни управляват хора, които имат отговор на ВСИЧКИ въпроси, дори и незададените. Тим, Моралните норми налагат да платиш цената на това, което си взел (тоест и ти да дадеш). Поне мене така винаги са ме учили. Не виждам как хуманизмът отрича морала. |
| Kaily, Балансите, примери за които давам в материалната сфера са същите и в духовната. Не може в едно общество един само да се отдава духовно, а друг само да консумира духовно. Т.е. примерно единият да е само обичан, а другият да обича. Та затуй християнството постулира "Обичай ближния си", а "не казва обичай, ако те обичат", щото по втората схема всеки ще се пази да не би да се мине, и накрая ще се намразят защо другия не започнал първи да обича. |
| Тим, Еманципацията е такъв пространен проблем, че едва ли ще ни стигне времето за дискусии. Трябва да подчертая, че съм против самоцелния феминизъм, както и мачизъм. Предоставянетона равни възможности не означава непременно, че жените масово ще се юрнат да стават войници и полицаи. Някои да, но сравнително малък процент. В края на краищата годността за една или друга професия ще си каже думата. Който за каквато професия става, такава ще упражнява. Също съм и против всякакъв квотен принцип за да дадем, видите ли, на жените поле за изява. Нещата ще си дойдат на място по естествен път без разните му там катаклизми. |
| Тим, леко отклонение...аз примерно нямам нищо против да бъда жена, стига да има кой да бъде мъж...та не съм убедена, че всичко тръгва от феминистките, може би първоначално мъжете са тръгнали накъмто изчезване.... А относно симбиозатаси тотално, перфектно прав.  Ин и ян , двете движещи сили в космоса и цялото.без едното няма другото. Днес всички се опитват да бъдат ЯН и поради тази причина нищо не става. |
| Херметизъм ПРИНЦИП НА ПОЛА-Полът е във всичко.Всичко има своят мъжки и женски принцип. Полът се проявява във всички плоскости. Полът-мъжки и женски-се прявява във всичко.Не само във физическата сфера, но така също и в душевната, и в духовната. Принципът винаги действа по посока създаване и творчество. Полът се проявява във всичко, всичко има мъжки и женски принципи. Полът се проявява на всички планове. Думата "пол" е произлязла от латински корен, означаващ ПОРАЖДАЩ, ПРОИЗВЕЖДАЩ. Сексът е проявление на пола на великия физически план и то в подплана на органичния живот. Функцията на пола да твори, произвежда и създава е видима на всички планове на сътворението. Атомът дължи съществуването си на концентрацията на отрицателни частици около положителните, т.е. положителните частици като че ли оказват определено влияние на отрицателните, заставяйки ги да да застават в определени комбинации около тях и по този начин "създават" атома. Това се намира в съответствие с най-древните закони на херметиците, които винаги са отъждествявали мъжкият принцип с положителния полюс, а женския-с отрицателния . Ролята на мъжкия принцип се състои в даване на направление на вродената енергия в женския принцип и по този начин в даване на тласък на творческите процеси. А женският принцип е, който извършва активната творческа работа. И така е на всички планове на битието. И нито един принцип не е възможен без други |
| Cruella de Vil, Хуманизмът директно не отрича морала. Но проблемът му е, че се базира на неща, които в дългосрочен план няма как да се случат, защото сметката не излиза на елементарно енергетично ниво. Т.е. той ни захранва с утопии, които се насаждат в продължение на десетилетия и столетия, но натрупания дълг расте ли расте, докато системата се изюдъни най-накрая, ако няма от къде да закърпи грешния си бюджет за чужда сметка. Това счетоводство дето ние го правим във финансите не съответства на счетоводствто, което Природата или Господ го прави. Първото може да се фалшифицира и да си вярваме на фалшификациите, но не и второто. Елементарен пример. Като прогресивно се отчита въвеждането на машини, защото 1 машина спестява труда да речем на 10 човека и им облегчава труда (личните неприятности, лошите усещания от черен физически труд и т.н.). Човешкото и прогресисткото счетоводства смята така: 10 човека да речем за да свършат тая работа, че изконсумират 10000 единици енергия, която ще ни струва 50 долара. Машината ще свърши тая работа за същото време и ще изконсумира 5000 единици енергия, което ще ни струва два пъти по-малко. Следователно сме на печалба 2 пъти. Сега по божите и по природните сметки нещата са доста по-сложни. Тя тая машина се оказва, че консумира някаква енергия (нафта да речем), но ние никъде не сме отчели, че тая нафта онзи ден е струвала евтино, днес е по-скъпо, а утре кой знае какво ще струва. Не е отчетено, че тя е безвъзвратно загубена като енергия, не е отчетено, че е замърсила околната среда, което е довело до повишаване на някакви си там болести, които на свой ред следва да се лекуват (нови неотчетени разходи), не е отчетено, че са изразходвани материали, които не могат пълно да се рециклират и маса други ей такива дребни скрити разходи. Ако се отчетат скритите разходи картината се обръща. Може да се окаже, че немеханизирания труд е по-ефективен от природна гледна точна в сравнение с чисто човекоцентричната хуманна гледна точка. Има пресмятания, които показват, че от наша счетоводна гледна точка един механизиран змеделец е 600 пъти по-ефективен от един немеханизиран селянин, използващ волове и просто рало. Но ако се сметнат всичките скрити разходи се оказва, че от гледна точка на природата немеханизирания фермер е 100 енергийно по-ефективен от механизирания. Ей по това счетоводство се води Господ Бог или Природата, ако предпочитате. Аме ей ви на един банален пример. Днес имаме модерни болници (на Запад са ултрамодерни и невероятно уредени), с почти луксозни родилни отделения, обурудвани с последната дума на техниката, с акушерки, гинеколози и т.н. и т.н. Въпреки всичките тия хуманни аспекти в помощ на демографското производство средно една модерна жена ражда под 2 деца (все още не е под 1 мисля), а само един век по-рано у нас пък и къде ли не днес без всички тия удобства без които ние си мислим, че неможем са раждали по 4-5 деца. Т.е. модерната система има скрити разходи, които по идеологически причини не иска да отчете, а те и много трудно се отчитат. Но именно заради тях нещата се обръщат в парадоксална насока. Моденрата идеология ни баламосва, че е открила перпетуум мобиле, но в същност това си е лъжа. Това е нвъзможно. Пропуснала е да отчете маса загуби. Ей на сега ще се окаже, че в училищата нямало психолози, после ще се окаже, че има малко полицаи на дете от населението, после малко реаниматори на глава от населението и т.н. И ние се чудим аджеба едно време как така са я карали без психолози в училище, с един полицай в село, без закони за защита правата на детето, без една камара кретенизми на модерното време. И отличници е имало, и не са се клали и стреляли в класовете и аборт от ученичка е било рядкост, та рядкост, и никой не я е броял за маруля, а сега може и ТВ звезда да стане, особено ако е се е изявила в някое шоу. Усещате ли колко са ни промили мозъците? |
Усещаме.  Да оставим пък факта, че хората си мислят, че доброто и злото са 1 цяло, демек 1, 00000. И като намаляваш количеството на злото, се увеличава доброто, за да се запази единицата, демек 1, 000000. А всъщност божията сметка е съвсем друга. Доброто и злото са в баланс, за да има равновесие. И колкото повече увеличаваш едното, се увеличава и другото. Неприятно, но факт. |
Интересен ви е диспута и доводите аргументирани, и нивото високо... Не иронизирам!  Но ми се струва, че точно затова изпускате нещо съвсем простичко, но затова пък изначално: Каква е целта на човешкия живот? Съвсем кратко – продължаване на човешкия род по възходяща! Друго просто не може – такива са законите на природата. Тук не би трябвало да ми възразят и религиозните – Бог е изгонил Адам и Ева от рая именно заради застоя им. Там те и досега щяха да си бъдат Адам и Ева нищознаещи. Изпратил ги е на Земята за да започнат развитието си като всички живи твари в природата. Без да им натовари кола с багаж (и компютри  ). Това – за вярващите. За атеистите няма и нужда от подобни разсъждения.От тук нататък фундаментална грешка в държанието на индивида-човек може да има само ако неправилно е определена неговата природна същност (т.е.как се вписва в природата) – индивидуална или стадна (родова). Е, питам ви – човекът стадно или индивидуално живо същество е? Внимавайте, всеки от отговорите повлича съвсем реални заключения и закономерности! Всичко друго, свързано с човека, се закача на тази кука! |
| И двете. Източната философия изповядва принципа И-И. А западната- ИЛИ-ИЛИ. А целта на живота е развитието. душевното и духовното. От какавидите да се излюпят пеперуди. От които може. Това, което за какавидата е краят на света, за пеперудата е само ново начало. |
| Графе, Въпросът за "смисъла на живота" може (евентуално) коректно да бъде отговорен само за тоя, който е сътворил живота и може да погледне системата отвън. Ние сме вътре в системата и няма как да я видим отвън. Тия дето са успели да я прозрат макар и частично сякаш са я видели отвън са сигурно пророците. Ние можем еднозначно да си отговорим на по-прости, но никак немаловажни въпроси. Например: Благодарение на какво съществувам аз? И отговорите са общо взето ясно: благодарение на това, че родителите ми са ме искали поне малко и майка ми не ме е абортирала. Просто, но ясно. Благодарение на това, че не са ме захвърлили не знам си къде, ами са се грижили и т.н. прости и елементарни истини. Друг елементарен въпрос е: Докога ще го има живота? И като изключим очевидните условия за въздух, слунце и вода ще отговорим по въщия начин, както и на въпрос 1: Докато има кой да ражда, вместо да абортира, докато има кой да се грижи за децата, докато има кой да ги възпитава и т.н. Дотогава. Пак дотогава ще се задава и въпроса за смисъла, но това не е съществен въпрос. Защото основното на живота е не какъв е смисъла му, а в това как става така, че се самовъзпроизвежда и адаптира в променящите се условия. Ще излезе, че целият социум е за да се обезпечи на определени групи гени по-голяма вероятност да просъществуват в бъдеще. С каква идеология няма значение, защото тая идеология, която обезпечи предаването на гените ви дава Вечността, т.е Царството Господне, а останалите са се отекли нейде. А самите гени са материален носител, на по-важното е друго - генетичния код записан на материалния носител. Той пък не е материален. Това са правила за подреждане, за структуриране. Т.е. чисти идеи. При положение, че енергията в света е ограничена, а материализирането на всяка идея струва нещо, то в крайна сметка остават тия идеи, които печелят съревнованието в ниска цена на гена, ниска себестойност на самовъзпроизвеждаща и адаптираща се идея. Излиза, че живота е система от идеи за пренасяне на други идеи с минимум усилия и енергиен разход. Какъв е смисъла - не знам. Най-вероятно смисъла на живота е в поддържането на самия живот! Защото проблемът на живота е много прост. Той изчезва, ако не се се предаде в следващото поколение. Разбирате, че в случая човека е И индивид И част от стадо. Деленето ИЛИ-ИЛИ е опит да се рационализира света, да се сведе до статична схема. Но характера на самия генетичен код е, че той не е ИЛИ-ИЛИ, а е И-И. Вашите гени не са гените ИЛИ на майката ви, ИЛИ на баща ви, а са И на майка ви, И на баща ви. Бъдете здрав. |
| Съжалявам, кaily, но това е невъзможно. И примерът Ви с какавидата и пеперудата не е верен – гъсеницата, какавидата и пеперудата са степени на ЕДИН живот, който свършва със смъртта на последната, след като е снесла яйцата си. Този пример е типичен за индивидуално живо същество – само трябва да осигури живота и поколението си. Без ничия помощ под никаква форма! И щом за пример взехме насекоми, ето другия вид – мравките. Тяхната стадна организация на живот, вън от която индивида не може да съществува, е усъвършенствана до такава степен, че те прибират и наранените или болни и се грижат за тях до излекуването или смъртта им. До там, че на умрялата мравка се носи храна още 4 дена (!) докато напълно стане сигурно, че е мъртва! Колкото за “А целта на живота е развитието. душевното и духовното.” – в аспекта, който очевидно влагате това е съвсем друга тема, тук става въпрос за реалното ни развитие, в което духовното е способ за намиране верния път на физическото. BTW, големите религии точно така подхождат – в тях има дори указания за правилния начин на хранене и т.н. |
| Графе, ти изхождаш от физическото, аз изхождам от духовното. Вярвам в прераждането. И ако душата може да смени милиони тела по пътя си, веднъж да бъде мъж, веднъж жена, веднъж принц, веднъж просяк, веднъж индиец, веднъж хамериканец...кое кое обслужва? |
| Пак херметизъм, тая вечер ми е тръгнало явно. Това е, в което вярвам, т.е. това е моята гледна точка: Вселената е духовна и се намира в разума на Цялото. Но също толкова вярно е и, че Цялото се намира във всичко останало. Цялото живее във всяка една частица на вселената. В степента в която човек осъзнава вечния дух в съществото си, в тази степен той ще се придвижва по духовната стълба. Съществуват много планове на битието и много подпланове на живота-много нива на съществуване на вселената и всичко зависи от придвижването на съществата по скалата на осъзнаване. И всичко се движи и всичко се стреми към края на пътя-който е връщане в цялото. Учението гласи, че в началото на творческия цикъл процесът се състои до снижаване на вибрациите до много ниска честота и при достигане на тази точка се проявяват най-ниските форми на материята. Този процес е получил название стадий на инволюцията, в който Цялото се въвлича или потъва в творчество. Нарича се още и изливане на божествената енергия, а еволюционният стадий-всмукване на божествената енергия. Екстремалният полюс на творчество е максимално отдалечен от цялото, в стадия на изливането вибрациите стават все по-ниски и по-ниски, докато достигнат точката, в която махалото започва да се връща обратно и започва стадият на всмукване. Но съществува тази разлика, че при изливането на божествената енергия творческите сили са компактни, сляти в едно цяло, а в началото на еволюционния стадий или всмукването се проявява Закона на индивидуализацията, т.е. тенденция към разделяне на отделни силиТака че това, което е оставено от Цялото като неиндивидуализирана енергия да се върне към своя източник във вид на неизброими високо развити единици живот, катерейки се все по-високо по скалата на духовната, физическа и душевна еволюция. Всичко това отнема вечност човешко време и в края на необозримия цикъл Цялото прибира своето внимание, своя замисъл и съдържанието на вселената, тъй като великото дело е завършено. Но ТАЙНАТА НА ВСИЧКИ ТАЙНИ е, че духът на всяка душа не се унищожава, а продължава да се развива безкрайно и творението и творецът се сливат в едно. Така говорят просветлените. |