Отиди на страница:
Кьосев определено е богатство за българската публицистика. По едно време си помислих, че го изтървахте и уйде в Капитал. Дръжте го тука ей!  |
| Дааа наистина, колко рядко може да се прочете в български вестник нещо което да не те подразни и още много по-рядко нещо от което да изпиташ удоболствие |
| Сашо формулата е проста - бездуховното побеждава духовното в сянката и подкрепата на техническите чудеса. Индивидуализма се редуцира до молекулярно равнище, за да се роди пластмасова тиква над всеобщата каша и да я разбърква ухилена и предоволна - дали ще е Слави или Буш няма значение. Едно време водачестото е било проверявано хилядократно и ежедневно, сега ежедневно се нарушава библейската истина , срамно е да се прочуе безчестен мъж... |
| Чудесно! Само че пак долавям неква носталгия... А не биваше ли да се борим против нея? Или вече няма бива и не бива - само че как?... Много ми хареса и случайно изкованата в коментара на Мексиканския Вожд дума - удоболствие Удоболствие ми беше големо  всичко де ден днешен от веке 15 години  |
| Рассматриваемая проблема: феномен XX века - человек-масса. Почему сейчас актуально говорить об этом типе людей, ведь они были всегда? Потому, что сейчас то время, когда они сами актуализируются, такое время, что никто и нигде не может обойти их стороной. Общественные массы везде, и даже там, где ранее было только избранное меньшинство. Массы навязывают теперь себя, а не следуют за кем-то. Мы захвачены массовидным процессом, который стремиться ассимилировать каждого. "В силу ряда причин человек-масса - это тот, кто не может оценить себя, как с плохой, так и с хорошей стороны, это тот, кто чувствует себя "таким как все" и отнюдь не переживает из-за этого". «Характерным для нынешнего момента является то, что посредственность, зная, что она посредственность, имеет нахальство повсюду утверждать и всем навязывать свое право на посредственность". "... человек, которого мы анализируем, привык не обращаться ни к какому авторитету, кроме своего собственного. Он и так доволен собой, ему нравиться быть таким, каков он есть". ([5] с.8  "Чем больше живешь и наблюдаешь чужую жизнь, тем чаще и чаще замечаешь, что большинство людей не способны ни на какое усилие воли, кроме того, которое является непосредственной реакцией на внешнюю необходимость". ([5] с.92) "Дело не в том, что чернь чувствует себя в чём-то выдающейся и неординарной, а в том, что она навязывает своё право на вульгарность и провозглашает вульгарность как право". "У среднего человека появилось свое, и весьма определенное, мнение по поводу того, что происходит в мире". ([5] с.97) "Применительно к этим людям нельзя больше говорить о личности и субъективности в прежнем смысле. Такой человек не устремляет свою волю на то, чтобы хранить самобытность и прожить свою жизнь по-своему, преобразовав окружающий мир так, чтобы он вполне соответствовал ему и по возможности ему одному. Скорее напротив: он принимает и предметы обихода и формы жизни такими, какими навязывает ему рациональное планирование и нормированная машинная продукция, и делает это, как правило, с чувством, что это правильно и разумно. Не имеет ни малейшего желания жить по собственной инициативе. Свобода внешнего и внутреннего движения не представляет для него, по-видимому, изначальной ценности. Для него естественно встраиваться в организацию - эту форму массы - и повиноваться программе, ибо таким способом "человеку без личности" задаётся направление". ([6] с.145) У человека-массы "одномерное мышление", как называет его Маркузе (см. [7]). Это мышление - линейно, операционо, обладает однозначностью понятий (или очень ограниченным количеством значений) и контекстом предложений, осуществляет примитивные ассоциативные связи. Человек-масса формирует "варварскую" среду современного общества - вандалы болельщики и слушатели стадионных концертов – чем не квинтэссенция человека-массы. Сам же он формируется в определенных условиях. Мы переходим в начале к рассмотрению внешних условий, в которых формируется человек-масса: а) массовая культура; б) индустриально-коммерческое общество |
| 'Loosers', прав. 'looseners', по-точно значи "разхлабвачи", а losers - "губещи". Според мене публицист, който днес пише за нещо друго освен на революцията в Киев (или поне за решението на МОК), трябва просто да си върне хонорара. Тука, д-р Кьосев, е раздел "Политика", а не "масова култура". За мене последната не е голям проблем, не съм й консуматор. |
| …или по-точно “пластмасова пуйка”. Кьосев наистина пише много приятно и ненатрапващо, но и много повърхностно. Сякаш цялата му информация за света идва от ТВто, вестника и енталектуални разговори. Разликите между 19 и 20 век нямат нищо общо с писарушката събираща пари за шинел и пълното с въздух под налягане шоу. Инстинските неща и информация са изстрадани, дори и да не си ги преживял а само да си ги прочел описани от истинските майстори. Т.н. “масова култура”, масмедии, PR са посредствени комерчески техники за промиване на мозъци а не източник на информация и култивиране на чувства така както се култивира лозарски масив или просто една малка градина. Края на XIX и началото на XX век е време на открития, разкошна култура и литература, на романтика, на ЛИЧНОСТИ и освобожднието на БГ. Натрупаната емпирично научна информация през XIX стават основа за бума на технологиите през XX век. Уви, XXI век започна с обезличаване на човека и света... |
| Добро слово, но доста манипулативно. Не може да се сравняват несравними неща. Ако ще сравняваме "Биг Брадър", то трябва да е с булевардните вестничета от 19 век - и въпреки големите разлики в технологията и възможностите, които тя дава, едва ли разликите в манталитета на публиката ще са толкова големи. Ако ще сравняваме Зола с нещо, трябва да изчакаме 150 години - да се разбере кои ще се окажат големите писатели на 21 век, пък да видим. Но всъщност някои от Ругон-Макаровите май бяха доста по-противни от нашите съвременници. А и все си мислех, че Елин Пелин е по-скоро писател на 20 век. |
| А на прочелите този материал препоръчвам книжката "Mоето семейство и други животни", първата на Джералд Даръл за детството му в Гърция между двете световни войни. След това има още две-три пак за същия период. Нищо общо с темата, просто развлекателно четиво. И най-важното - никаква прилика с безуманта тъпотия наречена "Биг брадър". |
| "Според мене публицист, който днес пише за нещо друго освен на революцията в Киев (или поне за решението на МОК), трябва просто да си върне хонорара" Господи що не си прибереш вересиите! Тия започнаха да диктуват кой какво да пише - демократи на квадрат. Колко релефно ми напомнят московските паленца дето замърсяваха въздуха само и само да угодят на подвърлящите им трошици ... Фичо що не напишеш като Орлин Орлинов "Ода за САЩ"....Вие със съпругата си и сега сте се вградили в съзнанието на всеки като най-дебелооки форумци но ако го подплатите с мерена реч си е по-друго. Да ви забележат отдалече и да увеличат дневните дажби и от Тел Авив и от Вашингтон... Не знам защо от известно време започвам да прихвам на петия ред на творенията ви - по-рано прихвах някъде към края... |
| Не е ли в този смисъл Big Brother перфектният телевизионен театър на демокрацията? Една лишена от съдържание, празна нейна черупка: свобода, телевизионно братство, сапунено равенство, власт на общественото мнение, справедливи номинации за изключване от телевизионното общество, пълна представителност, масово гласуващ телевизионен електорат. Как биха се радвали политиците, ако за тях гласуват толкова, колкото за малкия Найден, ако ги гледат толкова камери! А мен защо ми е толкова мъчно за Little sisters and other animals...  Поздравления за автора !  |
| Елин Пелин е роден на 18 юли 1877 в Байлово. През 1900 година става на 23 години. За селянина в блатото пише не по-рано от времето между 1901 и 1906 година и по-нататък. Така че Елин Пелин не става за сравнение между ХІХ и ХХІ век. А колкото до разликата между двете столетия, отключващ момент на горното не съвсем лишено от смисъл съчинение, тази разлика се крие в мястото на "І": в единия случай помежду "ХХ", а в другия - подир "ХХ". Другото е от Лукавия. Айде. |
| Параболата е чудесна.И щеше да е великолепна , ако за 19 в. бяха казани по точни неща. Това е пиков век в историята на човечеството. Но както и да е? Браво авторе. Направено е добре , даже майсторски. С много тънка , фина и ПЕРФЕКТНА ирония е пресъздадена действителността. , , ... истината на нашия век се е изхитрила да се слее с мечтата ” Така казваш. И даваш за пример , , безкрайна симпатична маса от малки хора, съвършено заменими един с друг, всичките звезди! “ С такова , , УВАЖЕНИЕ” за производството на масовия човек не съм срещал друг да е писал. И така хитро да се , , ВЪЗХИЩАВАЛ” от инжектирането на масова , да го кажем направо , посредственост и простотия. Зловещо и страшно.. За да наблюдаваш зад кадър още по зловещото , мимоходом , знаейки че на тъжното и драматичното при тази профанизация няма кой да обърне внимание. То е в , , в някакви невидими ъгли в подземието..... и там където има Мъката “ Задгърбено е с такъв финес , че ти идва да се обърнеш и да отидеш при него -за да го опознеш от близо. Още един път.Браво авторе. |
| Така е по Кьосев - хайде да видим как е по Маркс :-) 19 в. - Индустриалният капитал експлоатира пролетариата, т.е. води се борба на наемници срещу собственици 20 в. - Пролетариатът тук-там прави революции и установява социализми или еволюционно се стига до социални държави. 21 в. - Глобалните корпорации източват националните ресурси на технологично неразвитите държави. 22 в. - ??? Навярно световни войни за вода, въздух, земя... * Май схемата на Маркс ми изглежда по-убедителна от схемата БигБрадърс-ЛитълСистърс |
Кой съм аз да съдя автора дето ми е преподавал в университета, но странно защо не ме долюбваше. Може би защото вътрешно в себе си го сравнявах с Цветан Тодоров и някак си му се губеше ореола, който му създаваха млади и напъпили графоманки с нередовен месечен цикъл. По същество (връщам си за студентските години), когато кандидатствах журналистика, на устния изпит рекох, че човек (журналист) не бива да се рови в интимните тайни на човека, не това е целта на журналистиката. Е, точно тогава другаря Кьосев излезе от стаята и ме остави насаме с една симпатична преподавателка от Факултета, която ме успокои, че нищо страшно няма (отивал за кафе). Та от тази гледна точка писанието на Кьосев е интересно. Може би и аз трябва да напиша по подобие на Д.И. един спомени за "корифеите" на журналистиката и не само, но от по-скорошни времена  |
| …е-е-ех тая “симпатична преподавателка” що не ми се случи на мене. Много просто, щото не съм бил в тоз факултет, а в друг – при проф. Сендов. Ситуации, г-жа Петрова. * Схемата на Маркс е научна безспорно. Но ако Маркс беше жив, щеше да я UP-дейтва като актуалната “версия 2005”. А за такива дребни подробности и Параграфа не се замисля. |
| И Монтен е прав и ГАн е прав. А Сендов също той е бил симпатичен по времето, когато когато е бил асистент, а баща ми е бил първи курс в онзи факултет (това си е - както се казва - медицински факт). Даже и теорема има на негово име, което не може да се каже за Кьосев. Но - мисълта ми беше, че този човек отстояваше тезата, че може да се завреш в задника на човека, ако това ще продаде вестника. А сега застъпва точно обратната позиция. Какво, питам аз. Той ли е станал обратен или позицията му. Това е шега, просто защото със словото всеки по-талантлив човек може да си играе. Проблемът е да не си играеш с принципните неща. Ще ми се някой ден хората, които пишат тук да създадат нещо като колективна книга "Строители на съвременна България", ще се получи ако не поучително (защото малцина се учат от грешките), то поне занимателно четиво. |
| …е-е-ех Tuhla, минало бешело – имаЛО едно време "Строители на съвременна България". Сега има “ликвидатори на съвременна България”, ма са толку прости щот нема се справят с отговорната задача. * Пък тая вечер в “панорама” Райчеф се кълнеше кат обезумял, че прехУда воИстина бил свършил, а до негово колено КЪНЧО Стойчев пригласяше “даа- точно така – ние гу казахме – потвърждавам”. Даже и Бройко Василев им се изсмя. Смешници. Само Неделка липсваше, сорри... |