Отиди на страница:
| Интересно, а каква световна несправедливост ще се случи, ако Кьосев отиде в Капитал. И те са вестник, сайт имат и форум имат, само дето не е разработен като този. Но къв е проблема не мога да проумея |
| , , само безкрайна симпатична маса от малки хора, съвършено заменими един с друг, всичките звезди!" Ако незнаете това какво означава - проблема е ВАШ. Ние не унищожаваме индивида , ние го умножаваме-като войниците в казармата. Известна много известна теза. За какво ли Ви подсказвам? |
| Не знам кога беше последната статия на Кьосева, но чакането си струваше. Виртуозно слово, брилянтни разсъждения, истинско удоволствие е да го чете човек. Сигурно има десетина статии в колекцията на вестника, които съм запомнил и са просто уникални. АК вече участва с втора. Първата я знаете. Мразя да втълпявам собственото си мнение и да налагам разбори”Какво, аджаба, е искал да каже авторът” Секи случай не е САМО да вклини суб-културното в думата демокрация. По големи са претенциите на статията. Друг е въпросът, че подобни разсъждения са правени от време оно и накрая все излизат малко пресилени. Апропо, през 19век е имало хора, които са се питали: "Нашето време пита за причините: то е епоха на сериозността. Кой би се заинтересувал сега да види в хумористична светлина разликите между действителност и претенциозна илюзия, между това, което човек е и което иска да представлява; усетът за тези контрасти въздейства много по-различно, когато се търсят причините. Колкото по-задълбочено изследва някой живота, толкова по-малко ще му се надсмива, но накрая може би ще се надсмее единствено на "задълбочеността на своите изследвания". -Ницше Според разказите на древните и Омир, и Есхил в своя заник са живели и умрели в меланхолия, която май съпровожда всеки художник. |
| Миранда, Да го кажа на глас. С теб имаме различни позиции- по редица въпроси. Но аз те уважавам искрено и сърдечно. Защото уважаваш фактите и сляпо не им се прекланяш. Убеден съм , че разбираш за какво става дума.. И ти благодаря.Даваш много добър тон. |
| Tuhla, проблемът за отиването на автора в "Капитал" е, че на тамошните читатели ( и форумци...) им е известно, дето твоят САПРОМАТ иде от СЪПРОТИВЛЕНИЕ на материалите... |
| И какво от това, че им е известно. И тук бая хора се изказват неподготвени, че и пишат неподготвени. Както и да е. Между другото винаги съм се чудил как се е изписвало туй - САПРОМАТ или СЪПРОМАТ (ако въобще се е изпитвало, но след като имаше някакви велики съкращения като ЦИНТИ сигурно се е изписвало). Мдааа.... |
| Но да се върнем на статията и да я разгледаме през разсъжденията на Ницще, които ще поперефразираме леко(Човешко, твърде човешко) Точно наличието на полу-литературните същества от XIX век, на little sisters , и homeless animals (2), родни бабички, loosers е оптимистичен белег и ясна индикация, че ни предстои напредък, колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед. Там, където корените на обществото са силни, където гражданското общество е силно, произтичащо от сходство на традиционните и безспорни възгледи и общата им вяра, укрепва добрият, активен морал, НО там индивидът научава да се подчинява, а характерът получава даром твърдостта, внушена му после и чрез възпитанието. Опасността за тези силни, изградени от еднородни, характерни индивиди общности се крие в постепенно засилващото се унаследено оглупяване, което съпътства всяка стабилност като нейна сянка. В тези общности духовният прогрес зависи от по-необвързаните индивиди, от много по-неуверените и морално по-слабите, от аутсайдерите, от чиито среди произтича новото и промяната. Това са хората, които предприемат нещо ново или се опитват в най-различните области на живота. Безброй люде от този вид загиват като жертви на своята слабост, без да оставят видима следа. Обаче, погледнато изцяло, особено ако имат потомство, те разхлабват стегнатата тъкан на общността и от време на време нанасят на здравия й елемент по някоя рана. И тъкмо в нараненото и с намаляла съпротива място на този организъм сякаш се присажда нещо ново... Навсякъде, щом предстои напредък, отклоняващите се от рода натури имат огромно значение. Всеки напредък в голям мащаб се предхожда от частична омаломощеност на общността.. Защото когато нещо не ти е в ред, то се компенсира от вглъбяване и усъвършенстване на друго познато като заместителна хипертофия Болнавият човек от средата на някой войнствен и неспокоен род ще има може би повече основание да се задълбочи в себе си и по този начин да стане по-уравновесен и по-мъдър, едноокият ще има едно по-силно зрящо око, слепият ще бъде вътрешно по-вглъбен, във всеки случай ще има по-остър слух. В този смисъл прословутата борба за съществуване не ми се струва единствената гледна точка, благодарение на която може да се обясни напредъкът или стабилизирането на един човек, на една раса-пише Ницше Пак той се е кахърил и от упадъка на изкуството и е писал за Гласът на историята-изтезавайте и мъчете човеците, подвиква тя на трите порока - завист, омраза и съперничество, подстрекавайте ги до крайност, един срещу друг, народ срещу народ, и то векове наред; може би тогава от възпламенената вече страхотна енергия изведнъж ще лумне също като изхвърчала встрани искра светлината на гения. Как сега ще реагират нашите лузъри, предвид подменената сцена и ще се изиграе ли сценарият на Ницше от миналото за бъдещето. Напредък или пълна трагедия ни чакат от това-пита се Кьосев Ами ако се вярва на класиците, демокрацията и държавата нямат никакво значение. Макиавели казва: "формата на управление е почти без значение, макар полуобразовани хора да мислят иначе. Висшата цел на държавническото изкуство би трябвало да е трайност, която уравновесява всичко останало, но е далеч по-ценна от свободата." Остава да видим кой е прав. Ама ква файда-мен вече тоя въпрос много не ме вълнува |
ОРАКЪЛ,  Всяка книга на Джералд Даръл, пък и на когото и да било друг писател ...., но защо да коментирам? Дегарадацията е пълна, щом и уважавани автори като Кьосев са провокирани от това нещо, наречено "Големият брат" и хабят таланта си да търсят под вола теле, т.е. смисъл и философски обобщения. Е, освен ако не го правят, за да си изкарат джобните за края на седмицата.  |
Мдааа, умно казано. Че и с цитати. Но проблемът е в последното изречение, че май никого не го вълнува това, което казва авторът, който се опитва да каже какво е казал авторът....  |
| А основният проблем е именно, че става въпорс за джобните....Мдааа....И аз съм писал кви ли не глупости, за да изкарам некой лев...Мдааа |
| Когато се позовавате на Ницше поне имайте в предвид , че той никога не е еднопластов. Тезата и антитезата при него са така ярко застъпени – че това изключва всякакво еднопосочно мислене. А 19 в. как го интерпретирате също е ваш проблем. |
| По вестниците бе хора, не във форумите. Тука просто ми стана интересно и затова си напъвам малкия мозък. Пък и комуникация неква става... А некои плащат много добре...Не че се забогатява, ама... |
| Нека дадем един чудесен и добре вписващ към конкретния случаи се пример от Ницше , , Мисълта , на която великият човек придава голямо значение за смях и подигравка на незначителните хора , представлява за него ключ към скритите съкровищници , докато за останалите тя не струва повече от къс желязо." Виждате ли и той е разбирал от САПРОМАТите , писал е за ЖЕЛЯЗОТО , знаеики че е по яко от ТУхЛАТА. |
| Мдаааа, хитро казано, поздравления. Да сте срещали археолог, който да ви е казал, че в желязна къща е намерил тухлени предмети. Аз се сещам за археолози, които казват, че в тухлени къщи намират железни предмети, които иначе биха изгнили с времето.... Мдааа, хубаво е човек да мисли..... Мдааа... Толкоз по строителните техники и вечността... |
| Не разбрах защо "малкият човек" трябва да е нещастен и трябва да го съжаляваме. "Горчивото и реалното" ги има също толкова и в живота на "звездите" и медийните магнати. Аз съм виждал щастливи и доволни "малки хора" и самоубиващи се и депресирани "големи хора". Освен това аз съм явно неописан вид, защото нито смъркам лепило нито гледам "реалити TV". |