Отиди на страница:
| Грацко, да те предизвикам на музикално-историческа вълна. Донков казва, че в 70-те години "в Европа се развила политическата песен". "Политическа песен" е реалсоцов термин. "Ангажирана" песен в Европа има поне от времето на Бетовен. 20-те - 30-те години на 20 в. разцъфтяла политическата музикална агитка. Хитлеровите "Скитащи птици" пеeли с китари край лагерния (пионерски, не затворнически) огън. 60-те години бяха времето на имитaциите на американската "фолк сонг" на Боб Дилан (у нас казваха "поети с китара", макар че ние нямаме такава традиция от времето на романса, за разлика от руснаците, и не създадохме - освен Мария Нейкова? Това лято във Франкфурт слушахме разочароващи кичовини на М. Белчев). * През 70-те години в Европа дойдоха на мода чилийските полит-агитки на Апаркоа и Килапаюн, бежанци от преврата от 1973 (наследници на "нуева канcион" на Атауалпа Юпанки), и португалеца Жозе Алфонсу (наследник на Фаду), прославил се по революцията на карамфилите от 1974. Петър Чернев: "Пей, компаниеро, пей камарада"... Имаше една Крис Доерк от ГДР: "ди Розе, ди Розе фон Чиле". Имаше един Юри Ступел, който копираше Алфонсу: "Когато днес из парка вървях"... * У нас комсомолците използваха модата, за да канализират несъзнателните импулси на младите в лицемерно казионно русло. В "политическата песен" нямаше нито грам контракултура, подземие. Бутафорната "борба с еснафщината", за която толкова сме се смели. Но най-вече "Твърдо нйе на агресивните планове на САЩ и НАТО" (виж, това ще пребъде във вековете в лозунгите на "левите'). В края на 70-те: "Грийнъм Комън съм аз"... (за ракетите среден обсег). Диското и консумеризма на финалния реалсоц изтриха "политическата песен" без остатък до началото на 80-те. * Понеже са част от детството, и сега много ми харесват чилийските агитки oт 70-тe, и като ги помня наизуст, често си ги пея с децата като учат испански (записите им се продават на Сейнт Маркс плейс в Ню Йорк). "Дезде ел ондо крисол де ла патриa/ се леванта ел кламор популар, / я с'анунсиa ла нуева алборада, / тодо Чиле комиенса а кантар" (по памет)  (началото на толкова цитираната "Венсеремос" ). В тях има много наивен идеализъм, симпатичен патриотизъм, много явни за нас сега политически заблуждения. * Ако се поправят една-две думи, "Венсеремос" или "Ел пуебло унидо хамас сера венcидо" могат да се пеят и сега, да би имало агитки на "силите на промяната". Чилийските банди с пан-флейти и сега са навсякъде из западните градове, дори на Златните през лятото се срещат. Съчетанието на латински китари и жизнерадост и индиaнски флейти и тъга винаги ме хваща. |
| Това, което животът прави с хората, наистина не е хубаво. Но това, което хората правят с живота - това минава всякакви граници! |
| Копеуе, 1. Пия в умерени количества (последното ми напиване беше на новогодишната нощ на 1975 година в Кольо Жицата, когато моя скъп приятел Пепи Томов падна от 5ия етаж ) така че нема к'во да се притесняваш по тая точка. 2. Тия за "всеки строй" и "кадърните" ги разправяй на подрастващата смяна, дето не го помни оня строй. А, Евгений, хич не ми го давай за пример, тъй като за разлика от него ( не ми се прави на ударен ) бях син не на кореспондент на "Работническо дело", а на ( както му викаха тогава ) - изменник на Родината ( невъзвращенец, пък, беше другото название). Въпреки всичко, не се оплаквам от живота си през социализма. Имал съм, макар и бедно ( ами то повечето бяхме бедни, доколкото си спомням) разкошно детство и юношество, но това не благодарение, а въпреки строя. Тъй като на теб, по всяка вероятност, не ти е известно как бяха третирани такива младежи с "неблагонадежден" корен като мен, мога да ти кажа, че не беше кой знае колко приятно. Слагат ти "печата" и толкова. Сякаш, аз имах някаква вина, че баща ми решил да имигрира. Хубаво. Човекът си взел дърмите. Напуснал и би трябвало да е до тук ( както е в нормалните общества )...да де, но не...онези квартални отговорници, домоуправители и разни такива казионни лайнари се стараеха да не се чувствувам чак толкова желан. Първо ме изпратиха в "Строителни войски" ( еквивалента на концентрационен лагер, в който се сегрегираха всички такива като мен "неблагонадеждни" - младежи от малцинствата, с религиозни убеждения, с криминално минало, с антикомунистически прояви, със сексуални девиации...изобщо всичките които бяхме некачествен материал за НОВОТО СВЕТЛО БЪДЕЩЕ ). Да не говорим пък, как в последствие си имах допълнителни разправии поради това, че пък и бях женен за гражданка на омразното СФРЮ. Особено пък македонка...леле, леле...то не бяха проверки за регистрация, то не бяха молби за продължаване на срока на гостуването и, то не бяха молби за разрешение за женитба.(?) Да искаш от държавата да ти позволи да се ожениш! Как ти звучи това, а? Не пожелавам никому да има такъв род преживявания. А иначе, аз не съм кой знае колко претенциозен и поради това и съм се чувствувал нещастен. Имам сестра, зет, племенница, роднини и стотици приятели и познати, както и разкошни спомени в България, така че винаги ще ми е приятно да си идвам в София, но определено, аз не искам да живея там постоянно. Ако "палачинката се беше обърнала" преди идването ми в Канада може би нямаше да "започна всичко отначало" ( не знам, не съм много сигурен за това) на 35 годишна възраст, но първо ония гадове от МВР повече от две седмици са имали съобщението за загиването на баща ми при автомобилна злополука и ми казаха чак на следващия ден след като подслушаха разговора ми с една негова позната от Канада, която ми се обади да изкаже своите съболезнования. Нямаш представа какво значи някой да ти изказва съболезнования и ти да не знаеш какво точно има предвид като вика: Моите съболезнования! Дано не ти се случва. Тогава (чак след като аз проведох няколко разговора с канадската полиция относно случая ) те (благодарение на намесата на човек от "някъде" ) те ми позволиха да дойда в Канада да взема тленните му останки. И после: Ами защо си, вика, дезертирал? Дезертирал? 3. Брамптън е доста приятен градец и аз си го обичам ( тия дни ще пусна снимки от ма'алата) . Това че е има квартали с индийци и пакистанци, хич, ама хич не ме притеснява. Те са тихи хора и в общи линии никога не съм имал конфликт с тях. Аз мога да отида да живея където ми душа сака, ( предполагам знаеш как е из тези страни) но тъй като къщата ми е в приятен и тих корт, работата ми е на 9-10 минути от в къщи, а и на жена ми бизнеса е тук, от какъв зор да се местя? Аз се чувствувам разкошно, а ако намериш по-убедителен предтекст от това - ще ми е интересно да го чуя. 4. Не отричам, че ми е приятно да общувам със сънародници както на живо, така и виртуално ( доказателство е присъствието ми тук, разбира се), но това съвсем не значи че ме мъчат ония НОСТАЛГИИ с целуванията на бучка пръст, с насълзените очи и другите му там сапунки ( носталгията, както неведнъж съм казвал е отпорната реакция на организъм неспособен да се адаптира към новите житейски условия ). Толкоз. |
| Дааа. Единия използвал смъртта на баща си да емигрира, другия - назначението си във Външно... Да се чуди човек кое е по-достойно за човека... После - защо емигрантите били боклуци... А иначе - не ни натрапвайте личните си мизерни истории моля. Не само че има гнусливи хора, но и мисля че не е прието тук. |
Комба, здрасти !  Все пак не разбирам защо след като жена му е умряла на 22 години не се ожени за друга ??? И колко години трябва да стане за да се ожени пичка му лелина !?!?!? ПП - няма нищо общо със форумците и форума ! само питам ! Нещо не разбирам хората , сигурно малко пия еле въобще !  А ми е мъка та знае ли се  |
| Моя син обича революционна музика, особено Rage Against the Machine, и беше естествено във възторг от Уикеда, които е слушал на живо във Варна на бирен фест. * За емигрирането - до десети ноември не бях мърдал "зад стената", през 1986 милицията ми отказа паспорт за Гърция за обмен на СУ със Солунския университет - пращаха по трима отличници от всяка специалност. Затова още в първите месеци след десети заработих сериозно по въпроса - лятото на 1990 подадох за Фулбрайт, но фондация "Л. Живкова" ('Кирил и Методий') не ме допусна до изпита. Есента 1991 спечелих конкурса на ЦЕУ (Отворено общество) за едногодишен проект, в началото на 1992 станах и резерва на конкурса на American Council of Learned Societies за 18-месечна специализация, подадох и за Social Sciences Research Council. * От края на 1990 с кумеца направихме фирма за курсове по разговорен английски, Тоефл, Сат, Гре и Гмат (първите такива курсове в София), помогнахме на доста хора да заминат да учат. Курсовете трябваше да са в нашия ин-т на Попа, подписахме договор, но като видяха опашките за записване и им се зловидя, проф. В. Проданов ни изгони - намерихме стаи чак в ЦИНТИ. Емиграцията е трудно нещо, независимо отде тръгваш. Никой не те чака. Емиграцията променя човека - не може да се скрие, нито да се имитира. * Но както и да променя, не ми пречи да помня и казвам на децата наизуст Ботев, Яворов, че и Смирненски и Вапцаров, и да им пея наизуст и чилийските социалистически агитки на Unidad Popular от 1973. Сина ми между другото беше закърмен и с плочата (винил) на Апаркоа на Балкантон, по нея се учеше на ритъм с дрънкалката. В Студентския град, бл. 42 Б, стая май беше 522. |
Нали знаете, че има едни сериалчета по телевизията, дето бабите подсмърчат всяка вечер. Викаха им сапунени опери. Нал тъй. .... ... Та да си кажа. Това тука ми мяза точно кат сапунена таковата ...... не знам как му викат когато е статия. Точно кат на Димитри Иванов писанията............  Е ако толкова държите да хълцате , то си е ваша работа. Хълцайте си. То не е заразно.........   |
| Ега ти самочувствието, без всякаква идея в главата си, без никаква мисъл най-паче, да описваш собствената си нищоправила биография и ъс задна дата да се изкарваш от страхлива мишка герой, това е достойно за съжаление.Такива са си собствени врагове и избиват комплески тероризирайки другите със страхливи си премеждия след запой в Плиска с плиска. |
| Грациане, Тия дрънканици за Куба и т.н. ги зарежи. Къде аз искам да отида е очевидно - след като от 15 годни мога да замина навсякъде, а съм останал в София, всяко е ясно. Ясно е, че на мен строят не ми пречи. Строят, Грацко, пречи на теб - бил той с миналото ти, бил с МВР-то и т.н. Затова, недей ехидно да обвиняваш другите, че оправдават жизнения си неуспех с обективни фактори. Недей да ги обвиняваш, че са се провалили там, където ти дори не си опитал. Много недостойно е. Разбра ли, ***** ?! Редактирано от - bot на 10/12/2004 г/ 11:17:11 |
| Фичо, извинявай за закъснелия отговор, но явно сме се "разминали" и ти си писал, докато и аз съм писал ( тъй като имам и "домашни", писах на пресекулки ). Сега, преди да легна, реших да надникна в темата и видях постинга ти с "политическата песен". АЛЕН МАК НА КРАК Да, имаше на времето едно такова "хибридно" движение, чиято главна цел беше: "Дайте да дадем на тия младите, някаква модерна музика, но да е със социална тапицерия подобаваща за социалистическа младеж, а не разните му там дивашки джиджи-биджи, дето негрите използуват докато танцуват ония ритуални танци." ( в общи линии, като почнеш от джаза и стигнеш до прословутото му диско, всяка музика идваща по на запад от Калотина беше по някакъв начин упадъчна. Тъй като, другарите комунисти (онези най-квадратните) се имаха за, един вид, нов клон на хомо сапиенс (ако си спомняш онези костюмари, ризките от ямболен, карираните вратовръзки, белите хавлиени чорапки, онези подстригани селски тикви и онзи поглед изпълнен с преданност ), носители на нови идеи и нова естетика, то трябваше и да бъде създадено нещо което да замени тези кълчотини дето ги слушат "разложените от Запада" упадъчни елементи. Разбира се, това имбецилно дете на социализма не се различаваше от другите такива хибридни творения на строя. В общи линии мога да категоризирам произведенията на "ангажираните творци на новия строй" в следните генерални групи: а) бавна балада с някакво поетично послание, изпълнявана на акустична китара с гневен глас, опитващ се да съчетае в себе си хем малко от Висоцки ( идола на всички тогавашни поети с китара...които уж за пред апаратчиците пееха едни песни ( точно ония които Калин споменава, написаните от кохортата около Левчев ), но иначе се смятаха и за "малко бунтари" и "искащи да реформират строя от вътре" (пре-горбачовски утопични наивници, мечтаещи за комунизъм с човешко лице). Често тези бардове пееха своите песни по купони на "прогресивната младеж", най-често пияни. б) нещо като рок с послание. Групи които искаха да пробият в онова което беше тогавашния еквивалент на "шоу бизнес", си слагаха някакво име, което хем да звучи "етнично", хем да не е чак ачик-ачик "продажно"...и изникнаха там разни "Славини", "Чанове" и тем подобни, обличащи се в някакви смешни хибридни униформи с фолклорни елементи и пеещи някакъв отвратителен хард рок с протестни текстове. в)дуети от момък и девойка с китари. Да. Познахте. Прототипа беше дуетът Мишо Белчев и Мария Нейкова (втората половина на 60те), след това Марияна и Тодор Трайчеви...имаше и много други такива любовно-политически дуетчета, които пееха подбни на онези от група а) балади, но в хармония. Най-често - в елементарна бръснарска терца. г) читалищни колективи и групи към "младежки домове". В тях можеше да се срещнат тук таме талантливи копелета, които за да достигнат до употреба на скъпи инструменти, трябваше да правят "фалшив протестен репертоар" за фестивалите и "ъндерграунд" за концерти на локално ниво. Много добри музиканти направиха първите си крачки именно в такива "макиевелски" протестни групи. Музиката варираше и тук таме можеше да се чуе някакъв свестен аранжимент, но в общи линии хорицата се стремяха да не излизат от калъпа на "онова което се иска". д) естрадни звезди с "политическа ангажираност". Облечени в модерните по онова време атрибути на "отвореността" - риза с огромни яки - тип "волски език" и клош панталони с джеймсбрауновски габарити, те сърцераздирателно пееха химни за партизаните под съпровода на оркестъра на БНТР. Прожектори, леко рецитиране, разни блок флейти за "мирис" и разбира се много, много ангажирана артистичност. Пешо Мъката, лека му пръст, беше най-големия клоун в това течение. е) хептен "говорит Москва" изпълнители, които освен че пееха предимно на руски избираха репертоар в който преобладаваха ония тъжните, ако си ги спомняте възпявания на загинали солдати, в които един самотен тромпет със сурдинка пускаше едно "та-ра-та, та-ра-таааа" Най-силно това движение се разви в братската ГДР, където младите ефдейотлери се опияняваха от трите акорда сервирани им от онова отявлено музикално недоразумение - американецът Дийн Рид. Да не говорим пък, че техните локални звезди не можеха да изпълнят нещо излизащо от рамките на 2/4. Ако не сте гледали "Good bye Lenin", препоръчвам ви го, ще ви припомни онези дни в които геносетата се чувстуваха като бъбрек в лой. У нас, явно поради политическо-географски причини за столица на протестната песен беше избран Благоевград и дори фестивала "Ален Мак" се провеждаше в онази позната зала с барокококово излъчване. Срам не срам и аз бях там веднъж и свирих и пях и пих на един от тези ми ти "паради на кичозността", просто бях помолен да отида и да заменя титуляр с обещан ми хонорар, ядене и пиене на корем и много, много пички ( всичко си беше, както казваха хората, в интерес на истината, за такива "софри" тогава пари не се жалеха, а бяхме и млади и "вървяхме" пред девойките, които поради липса на реални рок звезди, къндисваха и на ерзац, спомням си безумни вахканалии, където се ядеше на корем, пиеше се до отказ и някои прелюбодеяния се извършваха, ей тъй, между другото, на крак. Декадентщина пар екселанс. )...ама дето казват руснаците в приказките си - и аз бях там...ядох, пих и се веселих... по мустаците ми тече, ама в устата ми не влезна. |
| Калки, Верно че на някои строя хич не им пречеше. Има хора които могат да извличат изгода от всяка ситуация. Фечко и Грацко и техните биографии са доказателство. Верно вече се чудя кой е по-противен - Грациел с амбулантнтното си графоманство или Фечко с агресивната си простотия и лъжи... На Грацко стоката по-върви на Женския пазар... Но си приличат по едно - по нагаждачеството и фалшивия патос които ги прави първи бардове от фестивала "Ален Мак". *** Във всяко тяхно изречение наднича по един Азис, който произнася крилатото изречение от една съседна статия :"Ние, известните даваме култура на народа". |
| Да бе тъжна е историята Ама някак не й вервам Къде беше авторът през последните 15 години - спал ли, бленувла ли, пеел ли.. Странното, с един мрачен оттенък е че прилича на една друга приказка за баба и дядо, които не можаха да поискат от рибката щастието, провалиха го сами Само че странното в случая е, че сказката я разказва самият дядо  |
| И още нещо Това строителство на строй под строй наистина е кошмар, но всички участваме с всички сили - дори не е важно в каква посока подир , напречно или обратно. То само ли се строи по този начин или как  |
 Имало едно време Двамата старци и месечината - Дядо, дядооо - рекла една вечер бабичката, - къде ще се денем отсега нататък - очите ни слабо виждат, краката ни запряха, ръцете ни отмалняха. Как ще да си изкарваме прехраната, като си нямаме помощница! Не знам отвърнал старецът и тежко въздъхнал. Де да имахме една дъщеричка, друго щеше да е! оборила глава бабичката. А в туй време месечинката подслушвала разговора им и голяма жалба изпълнила сърцето й. Сянка засенчила челото й. - Хайде, старо, да опитаме и този път. Може пък късметът ни да проработи. Иди и заложи в реката вехтия кош, с който ловиш риба. Каквото ни донесе водата - ще си го приберем в къщи и то ще ни бъде чедо. Дигнал се дядото и отишъл на реката - там, където сребреела водата на големия брод. Заложил коша, полегнал на брега и задрямал. Когато пропели трети петли, той станал, и нагазил във водата да търси коша. Набутал го, издигнал го нагоре и що да види - в коша се намърдало едно пате с шарена перушина, със златна човка и сребърни крачета. Отнесъл го тичешком у дома си и викнал: - Гледай, бабо, какво се е хванало нощес в нашия кош! - Ох, на баба патенцето! - зарадвала се старицата и захванала да милва гостенчето по мокрите крила. - То не може нищо да върши, но барем ще ни бъде дружинка. Жива душичка! Нека се навърта покрай мене, защото много ми е додеяла самотията. Кажи нещо, бабиното! Патето извило нагоре главата си, отворило човката си и рекло: - Га! - Да си ми живо и здраво! - рекла старицата. - Никой на света не може тъй хубаво да грачи. И като смъкнала от тавана едно продънено кринче, тя наместила патето вътре и му казала: - Тук ти е мястото! - Га! - повторно гракнало гостенчето. Щом станало видело, бабичката попа-рила трички, наляла вода ц, една паничка и поръчала тъй: - Ние, патенце, отиваме за гъби в гората, а пък ти ще седиш тука, да ни вардиш къщата. Навън не бива да излизаш, защото под дръвника се е загнездила една байнювичка*. Щом те зърне - ще те удуши. Варди се, патенце, нали занапред ти ще ни бъдеш дъщеричката. И двамата старци нарамили по една торбичка, заключили вратата и куцук- куцук заминали към гората. Щом притихнали стъпките им, патето излязло от кринчето, разтворило крилата си, плеснало три пъти и гракнало четири пъти. Тогава мигом от него се смъкнала всичката перушина и то се превърнало на стройно момиче със златна коса и сребърни чехли на краката. - Хайде сега на работа! - си рекло момичето и грабнало метлата. Измело цялата къща, подредило дървения пад на старците, донесло вода с кобилицата и медниците, поляло цветята в градинката пред къщата, насякло дърва, подклало огъня, окачило черното менче на камината, смъкнало от тавана една връв с нанизани сушени гъби и ги сложило да врат. Додето стане гъбената: чорбица, работното момиче извадило от бабината ракла един топ бяло платно, скроило две ризи, на бърза ръка ги ушило и извезало пазвите им с чудни шевици. До късна вечер се трудило и готвило. Щом залязло слънцето, то размахало ръцете си три пъти като криле, гракнало четири пъти и пак се превърнало на пате. Всяко перце отишло на мястото си. Влязло пак в кринчето. Върнали се старците. Като видели разтребената къща, топлата чорбица и новите ризи, те се слисали и смаяли. Захванали да питат патето: - Кой беше тук? - Кой накладе огъня? - Кой уши ризите? Но патето си лежало в кринчето и мълчало. Уморените старци се навечеряли сладко, наспали се и на другата сутрин пак отишли в гората - този път за дренки. След завръщането си вечерта заварили къщата още по-хубаво наредена, под камината къкрело гърненце с уврял боб, а на куките висели окачени два нови кожуха, тъкани от мека вълна, подплатени със заешки кожи. - Такъв сладък бобец ям за пръв път в живота си! - рекъл старецът, щом глътнал първата лъжица. През цялата нощ двамата старци не могли да мигнат. Въртели се в леглото и си шепнели: - Тук има нещо. Някой влиза в къщи, когато ни няма! - Трябва да узнаем кой шета, раз-требва и ни шие нови дрехи! - Как? - Как ли? - рекла хитрата бабичка. - Утре, наместо да идем в гората, ние ще се изкачим върху къщата и ще гледаме през комина. Както намислили - тъй направили. На сутринта, щом завъртели ключа, старците тихомълком изправили стълбата върху стряхата зад къщата, изкачили се на покрива и се надвесили да гледат през комина. По едно време патето се дигнало, плеснало три пъти с криле, гракнало четири пъти, превърнало се на момиче и рекло: - Сега на работа! Най-напред ще премета, сетне ще отсея брашно със струйката, ще замеся хляб, ще напаля пещта и ще го метна. Додето хлябът се изпече - ще ушия на дядото калцуни, а на бабичката - лапчуни, да им не мръзнат краката. Запретнало ръкави и се заловило за работа, а старците седнали на покрива и сърцата им тупкали от радост. - Ех, че късмет сме имали! На стари години ще добруваме! - си шепнели двамата. Когато девойката напалила пещта и излязла навън да търси помет, за да измете жаравата, бабичката рекла: - Не ща дъщеря ни да се превръща пак на пате. Искам да си остане момиче! - Какво можем да направим? попитал дядото. - Ако й изгорим патешките дрехи, тя ще си остане такава, каквато е сега! - Хайде! - извикал старецът и се спуснал през комина по веригата. Подире му скочила и бабата. Озърна-*а се, грабнала патешката перушина и без да му мисли много, я хвърлила в пламтящата пещ. Тъкмо в тоя миг влязла девойката. - Какво сте направили? - извикала тя, като видяла своята патешка премяна в пещта. - Вие сте ми подпалили крилата. Отсега нататък аз не ще мога да ходя по небето, защото нямам крила. - Че защо пък трябва да ходиш по небето? - попитала бабичката. - Ох - зачупила ръце девойката, - вие нищо не знаете? Аз не съм пате, ами съм оная, дето грее нощем по небето. Аз съм месечината! Една вечер, когато надничах през отвореното прозорче на вашата къща, чух какво си приказвахте и жалба напълни сърцето ми. Тогава отидох при старата знахарка, която събира билки, за да лекува всяка жива душичка, и я попитах какво да направя, за да ви помогна. Знахарката ми каза, че нощем съм длъжна да грея на небето, а денем, ако искам, мога да слизам при вас и да ви помагам, но ще ми са потребни патешки крила. И като плесна три пъти с ръце, многознайницата събра всичките горски крилати гади н и и рече: "Нашата виторога месечинка иска денем да слиза при двамина самотни старци. За да върши тая работа, тя трябва да сложи на раменете си патешки крила. Много ви се моля да отскубнете от крилата си по едно перце и по едно влакънце от гушките си, за да измайсторя от тях крила за месечинката." Всичките крилати гадини дадоха на знахарката по едно перце и по едно пухено влакънце и тя само за една нощ ми измайстори патешките крила, които сега догарят в пещта! Като ми ги подаде, знахарката ми поръча: "Виторожке, пази крилата като очите си; ако ги изгубиш, никога няма да можеш да се дигнеш на небето и нощем по цялата земя ще настъпи пълен мрак." - Сега какво ще правим? - уплашено замигала бабичката. - Ще тръгнете с дядото по гората да събирате пухени влакънца и перца от крилца. От всяка крилата гадинка ще искате по едничко. Когато съберете перушината, ще идете в Тилилейските усои и ще намерите знахарката в една сламена колиба. Ще й паднете на колене и ще я помолите да измайстори още две патешки крила. Като ги вземете, ще ми ги донесете в Старопланинската пещера. Аз ще се потуля вдън пещерата и додето не ми донесете крилата, няма да се покажа пред очите на хората. Като изрекла тези думи, девойката изскочила навън, блъснала вратата зад себе си и изчезнала. С клюмнали глави старците потеглили към гората. От птичка на птичка, от гнездо на гнездо те ходели в горските дебри и протягали ръце за перца и влакънца. От всички птици те измолили по едно перце и по едно влакънце, само стърчиопашката се опънала: - Не си давам аз перцата - рекла, - на какво ще замяза опашката ми без едно перо ?! Моята опашка е най-хубавата от всичките опашки на света. Вижте я само как стърчи! И като я вирнала нагоре, тя захванала да я клати. Три дни дядото и бабата стоели под гнездото на стърчиопашката с протегнати нагоре ръце. Най-сетне тя склонила да им отскубне едно влакънце от гушка- та си, ако бабата й даде една огърличка от бисер. Като си нямала бисерни зърна, бабичката оборила глава и заплакала. От очите й закапали една след друга горещи сълзи. И всяка сълза, щом паднела на земята, мигом се превръщала на бисерно зърно. Събрала бабичката тия зърна, нанизала огърличка и я сложила върху шията на горделивата птичка. Тогава стърчиопашката отскубнала най-малкото влакънце от гушката си и го пуснала, вятърът го грабнал и понесъл. Цял ден тичали старците през трънаците, охкали, пъшкали, най-сетне хванали влакънцето и се упътили към Тилилейски-те усои. Намерили знахарката и всичко й разказали. Многознайницата се понамръщила, но взела перцата и влакънца-та. През нощта измайсторила още две патешки крила. От Тилилейските усои старците заминали към Старопланинската каменна пещера. Късно през нощта стигнали до входа на пещерата и почнали да викат: - Излез, излез, месечинке! Девойката изскочила, размахала ръце, гракнала, превърнала се на пате и литнала нагоре. Грейнала. Всичките хора се показали навън да я гледат, защото по-хубава месечина никога не били виждали.  |
| Грациане , Много си се увлякал. , , Ако "палачинката се беше обърнала" преди идването ми в Канада може би нямаше да "започна всичко отначало" ( не знам, не съм много сигурен за това) на 35 годишна възраст, но първо ония гадове от МВР повече от две седмици са имали съобщението за загиването на баща ми при автомобилна злополука и ми казаха чак на следващия ден след като подслушаха разговора ми с една негова позната от Канада, която ми се обади да изкаже своите съболезнования. " Само това е достатъчно -за да е ясно че послъгваш и се героизираш. МВР с тези неща не се занима.Вече всички разбра че си много велик. И дайте да не правим форума място за подаване на документи за активни борци. |
| Сказка о золотой рыбке Ф тридивятом царстве тридисятом гасударстве ниибаца, на биригу Балтийскаво моря, жыли-были старик-истонец и старуха-истонка. Старик ничё так сибе был, нармальный мужык, токо медлинный сильна, аднако када ибался, праивлял нидюжынную растаропнасть. Старуха же была курва ишо та, шо ни ф сказке сказать ни хуем на асфальте написать, ибацца не любила, но зато если начинала ибацца, то слышало фсе пабирежье. Аднажды дед папрасил йейо минет сделать, дык она йему па ниопытнасти илду фсю пагрызла, ну и дед после этава забил хуй на "паибацца в голову" - член веть не казьоный, бля. Пражыли они вместе трицать три года в ибануцца какой зимлянке, как бамжы бля. Ф хазяйстфе у них было тока адно расбитае карыто и ишо какойта хуйни пару штук. Скора скаска скасываецца, да нихуя ни кем ни делаецца, патамуша фсем похуй фсьо. Кароче, в адин прикрасный день на пабирежье моря приехала туса, и распалажылись ани прям окала лачуги деда и бапки. Челы ис тусы называли сибя странным словом, каторое на истонском языке праизнасилось "паадонки", аднака нихуя ни азначало. Дед пашол сразу узнать какова хуя эта туса тут делаит, за шо и был жыстока атпизжжен. Затем пашла бапка и пропала нах на целых три дня. Дед не ришался уже падайти блиско и узнать как там йиво старуха пажывает, каму ахота два раза падрят палучать песдюлей. На пратижении трьох дней са стараны тусы неслись вопли в виде хуйюканья-улюлюканья, злавонно-сладкие запахи травы и перигара, инагда рядом с зимлянкой падали пустые бутылки ис-пад водки и пива. Адин рас када дед срал ф кустах йему на ибало прилитела пустая литровая бутылка виски, ат чиво дед патирял сазнание и чуть было ни задахнулся в свайом же дирьме. Ачнуфшысь йему пришлось идти на море аттирать ибало ат гавна и стирать адежду… Вирнулась бапка рано утром читвьортава дня, бухая и укуренная впесду и ебстессно нависиле, пнула деда са скамьи: "Фставай нах пидар! Песдуй на рыбалку! После ганжы жрать прапьорло ниибаца!". Ис астальной смеси патока славеснава кала и дикава ржанья бапки старик понял, шо она нихуйова атарвалась и нихуя не палучила песдюлей, и к таму же научилась ибацца еще в сорока трьох позах и сасать, ни нанася усчерп илде, чем самым слихка абрадавала деда. Старуха васхищалась тусой, праизнасила какиета названия жывотных: ни то удафф, ни то жырафф, ни то питон, ни то гиббон… кароче дед понял, шо туса приехала на прероду с жывотными нах… Ухадя на рыбалку, дед слышал как бапка ахуйенна бредила ва сне, выгаваривая какуюта хуйню… "интирнеет", "хоостинх", "каалакейшнсервир", "праавайдир", "ахтуунх"… "Савсем йобнулась галавой милая на старасти бля!" - вздахнул старик, скрипнуф дверью и бзднуф аднаврименна шоп не было слышно. Пришол дед на море, дастал ис-са пазухи динамит, патжог фетиль и хуйнул йиво в море… Фсрыф - и нихуя ни фсплыло… Фтарой - та же пойебень… Апосля третьива всплыла блистящяя рыпка жолтава цвета с глазами абасцрафшыйся сабаки. Старик паначалу прихуйел ат этава марскова жывотнава, но патом, праявиф снарофку, славил рыпку и йобнул йийо са фсей дури ап писок на фсяк случяй. Рыпка ачьнулась ат тавошо йийо хуйарят ап какуюта мокрую паверхнасть: "Йоптваайюмать!!! Какова хууйя!!!" - заорала рыпка на ломаном истонском языке, за шо палучила па ибалу дыряфым сапагом деда. Черис трицать минут жысткова исбийения марскова жывотнава да старика дашло, шо он на пабирежьи адин, но только шо слышал голас. "Блиаа!!! Ана жы гаварясчая!" - падумал ахуефшый дед и начял делать рыпке искуственае дыхание и нипрямой массаш анальнава атверстия. Рыпка исдаф слаткое испускание востуха ис анала молвила, каверкая истонские слова: "Ну ты и пидаар аднаако! Но за массааш анала бальшой риспеект тибе! Атпусти мииня нах абраатна в море, и я беспеесды исполню любое тваайо жылаание!" "Да ну тя фпесду! Я сцука чуть заикой ни сделался када атдуплился, шо ты гаварасчяя. Нихуя мне ат тибя ни нада, пашлатывхуй! Песдуй ф свайо синийе море, гуляй там нах на прасторе!" - и кинул рыпку ф марскую жыдкасть. Пришол старик дамой, а старуха уже праснулась - сидит клитор расглядывает ат нехуй делать. Ну дед рассказал фсю хуйню, шо с ним приключилася. Бапка нивъйибенна разаслилась: "Ты шош уйопок акаянный такое учюдил а? Какова хуя ты эту тварь атпустил? Анука песдуй абратна на пабирежье и нейебет как найди рыпку! Да скажы шоп компутир мне зделала с дисятимигабитным каналом! Щас, не песдуй пака шо! Я тибе напишу канфигурацыю кампутира, пра каторую мне Жирафф гаварил… или как йиво там…". Вазвратился дед к морю с бумашкой, стал кликать мышкой… тьфу блять!.. кликать рыпку. Море ахуенно забурлило и паявилась залатая рыпка: "Чиво тиибе надабно, стаарче, йоопт?!" "Да ну нах! Нихуя мне не надо бля! А вот бапка требуит вот эту шлойебень" - и пратягивает бумашку рыпке. "Нунихууясебляя! Пратвинуутая у тебя баабуля беспеесды! Виртайся даамой нах, уже фсьо сделаано и пранстааллино!" - молвила рыпка, ибанула хвастом па ваде, апдаф деда с галавы до хуя брысгами, и была такова нах… Падходит старик к зимлянке, хуйяк: стаит гиниратор, какаята круглая параппа, пахожая на тарелку, тока невъйибенна бальшую, и пасиридине ис тарелки штырь тарчит, правада в зимлянку тянуцца и аттудава даносицца пестня нипанятная "нугдежевыблядивыручайтедядю", кароче фсьо зайебисць… Старуха увидала мужынька и сцука ишо пусче начала выйобывацца, типа мол, песдуй абратна на пабирежье нах, мне тут новую фичу рассказали, хачю иметь сваю сопствинную сервирную плащятку и точьку абмена траффом пакруче, чем М9. Такак дед опять нихуя ни запомнил, то был атпизжжен клавиатурай в прамежность, после чиво бапка распичатала на лазирном принтере всьо, чиво она хочит, и всучила распичятку старику. Снова дед аказался на пабирежьи моря: "Эгегееееееей бля, рыпка!". А жыдкость в море ахуеть как ниспакойна. "Шо апяать это ты, стаарче-уйоопок?!" - працедила сквось жабры марское жывотное - "Каакова нах?!". "Да бля не песди, курва!" - фзмолился старик - "Бапка зайебала песдтес, даже фсдрачнуть некагда. Вот держы ишо адно паслание ат нийо". "Нунихууясебляя, ахууйеть! А у баапки тваей палаавые губы - не дууры" - прашыптала рыпка - "Пеесдуй даамой, велл даан бля". Дома в зимлянке старик снова был атпизжжен новиньким сервиром па марщинистаму иблисчу просто так ат нехуй делать. А затем старуха присланила тело старика к сервирной стойке и йобнула йиво па ушам, дабы привисти деда ф чуфстфо. Када он атдуплил, шо находицца фсьо ишо ф соцыуме, бапка сунула старику новую бумашку и пинками выправадила за парог зимлянки, ясно давая панять, шо требавания к марскому уйобисчу ни акончины. Делать нехуй - старик паполс к пабирежью ф ачиридной рас. Блядь, а там шторм ниибаца и рыпка па валнам скачет и чяйек хвастом ибошыт, расфлекаецца типа. "Рыпка бля, выручи миня! Савсем бапка ахуйела, фсьо ни хуймьоцца никак! Вот ишо чивота хочит!" - что есь м0чи крикнул дед. "Ну, вы оба и уйоопки нах! Ну лаадна, зачитывай, шо там нааписано?" - спрасила рыпка, лофко запесдячив ниско литясчую чяйку. "Дахуйпрасцышь шо тут накалякано! Кароче, хочит бапка быть владычицей каковата домена… А дальше крупными латинскеми букфами… У… Д… А… Два Ф.. точька… К… О… М… Фсьо бля!.." Нихуя ни атветила залатая рыпка… Лишь нырнула ф пучину марксую, выпустиф гас ис анальнава атверстия. Бульки разошлись па ваде са звуком: "Паашливынаахуйоопки!" Пастаял дед, падрачил с горя и пашол к старухе, а та сцука сидит ф пустой зимлянке, фся укуринная, уткнуфшысь ибалом в старое расбитае карыто… Мораль бля: Ото нехуй… |