Отиди на страница:
| лъже ! хубаво и е . и е топло ! и се кефи на реда . само ни хфърля прах в окото ! ама ние не сме прости ! и ние ше дойдем при теб моме, със славянските си имена барбар , да се сплотим в твоя апартамент ! да пестим от наем, няма да беспукоя съседате оуещавам |
 България е най-големият цирк, в който съм игралТук всяко политическо шоу е фалшиво. Върнах се от САЩ по свое желание. ЦМисля, че един ден западняците ще молят за нашенски визи Цветан Дуков 58 г., от София, шеф на легендарната акробатическа трупа "Дукови", сега безработен цирков артист "Сори, брадърс, не сте талантливи!" Така казах на американците и се върнах в България. Там играех в пътуващия цирк "Клай Би Ти енд Кол брадърс". Заминах за 1 година, но не издържах. От 18-годишен си играя на "иди ми, дойди ми" с таз пуста чужбина. Не обичам Америка, но се надявам да влезем в НАТО. За наше добро е. В САЩ истината се губи между лъскавите неща. Някои семейства не се виждат по две години. Работят като роби. Америка не е за хора, които не са слуги по душа. А аз не съм такъв. Аз съм реликва. Винаги мога да се върна обратно. Проблем с визите нямам. Пребродих петте континента още по Татово време. Поемах в себе си върховете на най-големите в акробатиката и ги потапях в средните си качества. Така се превърнах във връх. Участвал съм в US шоуто "Звездите на Америка", в австралийския "Величествен цирк на света", в легендарното "Най-величествено шоу на света", в щатските циркове "Ринглин бродърс енд барум енд Бейли циркус", "Апъл циркус" и къде ли не още. За 11 месеца изиграх 620 представления в препълнено шапито. Приятел съм с един от най-големите в световния шоубизнес - Кенет Фелд. Пил съм скоч със Стийв Маккуин. Познавам Кърк Дъглас и любовницата на Кларк Гейбъл. Наемали са ме и за филмови каскади. Ето и снимка на трупата с Роналд Рейгън пред Белия дом. Но и бос да ме пуснеш, пак се връщам в родината. Много ме е яд на пренебрежителното отношение към българите от чиновниците в посолствата. Убеден съм, че един ден те ще молят за български визи. Как не разбират, че българинът е човек, който винаги се връща у дома, при приятелите си, към корените си? И за друго ми е жал. Че вече не можем да кажем "Ела, куме, вкъщи, да пием по едно". Защото на кума устата му е пресъхнала от безпаричие и от притеснение за насъщния е заприличал на подвижна сянка. Вече не смея да честитя и по празниците. Може да ми теглят някоя сочна. Храним бездомните кучета, а на гладните никой не подава трошичка От 1993 г. и аз съм в ролята на безработен цирков артист. Ремонтирам панелката си в кв. "Люлин" и чакам пенсиониране. Жена ми Велика вече дочака 79-те лв. Тя също е акробатка - първа категория труд. Синът ми Китен и брат ми Георги също са безработни артисти. Добре, че другият ми син Антонио е циркова звезда във Франция. Не се оплакваме. Нито сме сити, нито сме гладни. Живяхме като в приключенски роман. Сами направихме избора си. Преди време исках да купя къща на Китен във Флорида. Той обаче ми каза: "Умирам, но тук не оставам." За мене е важно човекът да е здрав и усмихнат. Поръчал съм на погребението ми да играят хора и ръченици. Научих семейството си да живее за слава и радост, не за пари. Това ми остана от комунистическо време. За мене то си беше капиталистически социализъм. Тогава си давахме живота по манежите в тройни салта и летящ трапец. Но поне ни ценяха. Тодор Живков, Леонид Брежнев и Венелин Коцев се скъсаха от аплаузи на наше представление през 1976 г. Постановката беше по мотиви от турското иго и фашистката напаст. Сега такъв сценарий не може да има. По ирония на съдбата Живков го свалиха от власт след най-големия ми успех. На 9 ноември 1989 г. трупата спечели световния приз "Златния лъв" в Китай. Ние сме единствените в света с такава награда Очаквахме да ни направят народни артисти, но в суматохата покрай преврата на кой му беше до нас? Покойният вече Орфи се просълзи тогава. Той водеше българската група. Скоро след това всички български циркови артисти останаха на улицата. Няма кой да предаде изкуството на по-младите. В Лас Вегас ми предлагаха да стана професор - да уча млади циркови акробати. Срещу огромната сума от $200 000 на месец. Аз обаче слуга на чужденци не ставам. Предпочитам да уча наши таланти. Проблемът е, че вече няма къде. Циркова дирекция има, а актьори няма. Голям цирк! А базата за тренировки сме я правили с наши пари. Сега ни искат да си плащаме за репетициите в нея. За 4 години само моята трупа от 12 души донесе 6 млн. лв. на дирекцията. Къде потънаха, така и не се разбра. Цирк е и в парламента, и в цялата държава! По принцип от политика не се интересувам, но като ме лъжат непрекъснато, побеснявам. Ако ще правят шоу за народа, поне да не е фалшиво. Дори и бизнесмените ни приличат на репризирани клоуни. А истински талантливите хора продават уменията си в чужбина за жълти стотинки. Въпреки това симпатизирам на сините. Смятам, че страната има напредък. Но ако искаме американската мечта наистина да се сбъдне, трябва да създадем средна класа В САЩ средният американец носи най-могъщата страна на плещите си. Другият начин да се осъзнаем е да ни командироват в Израел. Да се научим какво означава добрина, труд, висок стандарт, сплотеност и уважение. Иначе няма да си върнем усмивките и пълните трапези. И съвсем ще забравим какво е да си ходим на гости. Аз обаче продължавам да живея постарому - заради преживяването. Записа Ваня Панкова |
| Смешен плач.... Какво да коментираме повече - нещата са ясни. И да са верни част от констатациите (а за жалост някои са - аз съм живял известно време в оплютата Германия), има няколко отговора: 1. Ми ела си вкъщи, ама не искаш... 2. В чужд манастир със собствен устав не се ходи 3. Дано не ме цензурира бота - какво казвал гларусът на "чъхкинята", дето не искала да духа - "Ривеш а, ривеш ? А га яди кифтетътъ ни рива, малка и била устата, по две на веднъж ги лапъши"... Срамно е, че авторката бидейки в Германия е пропуснала да забележи у немците прекрасни неща от характера, които ние отдавна сме загубили. Може би за самата нея те не съществуват... |
Защо е нужно да подозираме хората винаги в лицемерие... Би трябвало да сме по-сплотени като българи. Това наше подозрение и неверие е нашето проклятие. Ние искаме да се спасим всеки кам поотделно вместо да се спасим всички заедно и затова страдаме всеки поотделно и всички заедно. Жалко  |
| Хора като девойчето не могат да оценят това, което имат. Където и да живеят. Отишла е в Германия, щото `не е искала в България`. Разбираемо - Германия предлага къде-къде повече от България. Но явно са я интересували само парите. Тъжно! Личи си, че просто няма капацитет, момичето. Иначе щеше да може да се наслади на допира със световната култура и история. Защото германците не са основно `неграмотни`, нито пък са основно екстемисти, нито пък основно нещо друго негативно. Германия е родила Гьоте, Вагнер, Ницше, `Сименс`, `Мерцедес`, БМВ, Карл Май. Айде да не изброявам повече. Аз самият съм почти германофоб, но твърдя, че имам капацитета да оценя една цивилизация далеч не само по материалните блага, които може да ми предостави. Да се твърди същото за девойката би било, меко казано, пресилено. ПП: А с този стил на писане, представям си я каква журналистка е била... Използвала е прилагателни, най-вероятно  |
| ДА Я КОМЕНТИРАМ ЛИ ТАЯ КУКЛА... МИЛА МОЯ, АКО ИСКАШ ДА ТИ Е СЛЪНЧЕВО ОТИДИ В ХЕСЕН, КОЙ ТЕ Е КАРАЛ ДА СЕ НАБУТВАШ ДА ЖИВЕЕШ В БЕРЛИН!ТОВА Е ГРАД ЗА ТУРИСТИ, МНОГО КРАСИВ! АКО ИМЕТО ТИ Е СЛАВЯНСКО, НИКОЙ НЕ ТИ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ В НОРМАЛНА ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ, А ВЕЧЕ И В ИЗТОЧНА! НЯМА НЕПРИЯЗЪН КЪМ ЧУЖДЕНЦИТЕ ВЕЧЕ - МОТОРА НА ИКОНОМИКАТА И ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА! ДРУГИТЕ НЕЩА СА ВЕРНИ ЗА ТОЧНОСТТА И КОРЕКТНОСТТА НА НЕМЦИТЕ, КОИТО И МЕН МЕ ДРАЗНЯТ, НО КАКВИ СА ТВОИТЕ ПРИОРИТЕТИ! ТОЧНО ТЕЗИ КАЧЕСТВА СА ГИ НАПРАВИЛИ НАЙ-СИЛНАТА ИНДУСТРИАЛНА ДЪРЖАВА В СВЕТА, КАКТО И СЪЩИТЕ СЕ "ЧУДЯТ КАК ДА ИЗЛЯЗАТ ОТ КРИЗАТА" ЗАЩОТО СА ТОЛЕРАНТНИ КЪМ "ЦЕЛИЯ БОКЛУК ОТ АФРИКА И ЕВРОПА"! АЗ ИСКАМ ГЕРМАНИЯ ОЩЕ НЯКОЛКО ГОДИНИ, ДОКАТО ПОСТАВЕНИТЕ МИ ЦЕЛИ СТАНАТ РЕАЛНОСТ! ИМАШ ДВА ВАРИАНТА ДА СЕ ВЪРНЕШ И ДА СИ МИЗЕРСТВАШ В БГ, А МОЖЕ БИ НЕ, КАКТО И ДА СИ ОСТАНЕШ ТАМ И ДА МИЗЕРСТВАШ ДУШЕВНО!!! ПАРИТЕ НЕ СА ВСИЧКО!!! КОЙТО Е НЕКАДЪРЕН, ЩЕ СЕ НАДЯВА НА НЕМСКИ ПАСПОРТ, КОЙТО НЯМА ДА МУ ДОНЕСЕ НИКАКВО ПРЕДИМСТВО, ДОРИ И ПЪТУВАНЕ ДО УСА Е СЛОЖНО! takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂
Редактирано от - bot на 13/12/2004 г/ 02:22:01 |
| Вероятно е нейната истина, но е много слабо написаното. Ще си позволя да припомня нещо по темата, публикувано също в Разногледища. Натиснете тук |
| Умрял един човек и отишъл в рая. Доскучало му и помолил за една разходчица в ада. Отишъл там и гледа, светлини, барове, богатство, красоти. Харесало му и след време помолил да отиде пак. След няколко посещения помолил Господ да го премести за постоянно там та да не му се налага все разрешение да взема. Готово, преместили го. Но този път от вратата в казана. Какво става учудил се човека, къде изчезнаха всички тия благинки. Какво се чудиш, отговорили му, ти до сега беше с туристическа виза, а от сега си с постоянно пребиваване. Та животът бил сурав и курав разправят, ма требело да се жвака, щот алтернатива няма. И в ежедневното бачкане няма нищо вълнуващо където и да е човек по света. Та просто криза има момичето, от чуждото и тъмнината. Адаптацията изисква време. |
| Не е само тя с такива разбирания.Навремето една от бив6ите ми супруги бе6е полякиня и тя не иска6е Америка и иска6е да се вру6та при мама в Вар6ава.Но след две три години се претопи и сега е готова да ти извади о4ите ако каже6 не6то сре6ту Америка.Така 4е не и обра6таите внимание на младата маика която нема с кого да си поклукарства малко за6тото на запад времето е пари и никои не иска да си губи времето в приказки. |
| 4ета го това нещо и веднага се сещам за един мрусен виц:Та така една млада дама правила фелацио на неиня любим и лубимят свуршил в устата и , а тя стои безмулвна и любимят я пита:Схто не го плюнеш? Тя клати отрицателно глава!-Схто не го глутнеш? Тя отново клати отрицателно глава !Тогава любимят визкликва :-Ама ти какво искаш всущност? И тя накрая отговаря през зуби и с пулна уста:-Искам Схвеппес!!! Та и тая кукла мойе да иска Схвепс знае ли 4овек!!!????Ха, ха, ха !!!! Редактирано от - bot на 13/12/2004 г/ 10:02:38 |
| Чета вчера заглавие на статия и не вярвам на очите си! С големи букви написано - черно на бяло: "руско" нашествие в Германия. Каква я мислехме викам си, каква стана? Сигурно пак са нахлули с танковете както през 1956 г. в Унгария, както през 1968 г. в Чехословакия или пък както в Афганистан. Е, сега ще ги съберат онези хаймани, дето ужким бяха големи патриоти, а се пръснаха из цяла Европа! Сега ще ги доведат под строй и право в ремонтираните лагери - по избор кой в Белене, кой в Ловеч, кой в Скравена. Отново ще си заживеем щастливо, като по Татово време - ще стром развития ... Чакай, него го бяхме построили, зрелия - май и него го бяхме построили, а какво ни остана? Ха, сетих се - Презрелия социализъм, него ще строим. Но първо, какво? - Ще затворим границите, ще пуснем радиозаглушителните станции - така ще спрем вражеската пропаганда на англо-американските империалисти! Ще възстановим бригадирското движение - нов Хаимбоаз, нов околовръстен път, студентски бригади, бригади в селското стопанство ...Ура! Ще разтурим всички политически партии - ще оставим само БКП - да ни води към СВЕТЛОТО КОМУНИСТИЧЕСКО БЪДЕЩЕ, а онези ренегати от БСП и СДС - ще ги нахрачим! Така както ни завеща нашия поет Христо Радевски! Ще създадем нов орден - ОРДЕН НА ХРАЧКАТА! Щеги направим рогоносци, извинете орденоносци! Ще възстановим привилегиите и народните пенсии! Ще стегнем Резиденциите, безплатните почивни станции, вилите, безплатните магазини за Политбюро и ЦК. И потъвам в мечти и видения ... Грандиозни манифестации с нашите любими фетиши - портретите на Маркс, Енгелс, Ленин, Г.Димитров, Т.Живков и други. Подкърпили сме одрипавялите червени знамена и яростно ги размахваме! На трибината - ДРУГАРИТЕ от ПОЛИТБЮРО и ЦК стоят с глупава усмивка и ни махат, махат. И ние им махаме. - Махайте, другари, махайте! - подканя ни зачервен активист. Нали затова ви раздадохме знаменцата и цветята. Нека почустват другрите всенародната любов!.... Чета по-нататък и изтрезнявам - то не било руско нашествие, а нашествие на руски евреи в Германия - не искали да отидат в Израел! Предпочитали в Германия... - Така им се пада! - мисля си. Защото не четат - ето ще им пратя статията на нашата умница! Нека да разберат какво ги чака в тази пуста Германия - нищо не е така, както средностатистическият българин очаква и си представя, седейки в кафенето на чашка кафе и сладко лафче. За никъде по света не го очакват и не го посрещат с червна пътека и цветя, не го замерят с дебели пачки със стомаркови банкноти, нито му се възхищават и кланят че бил много велик, след като им каже, че е българин. Е, ако не го гледат с презрение, то с пренебрежение... Редактирано от - Белами на 13/12/2004 г/ 09:39:21 |
| Нека Не ДРАМАТИЗИРАМЕ Чуствата и Нещата! Простичко го е казал " Нашенеца" " Разни ХОРА, Разни Идеали ...." . Постараите се Госпожо да уредите Животя си както Желаете, и нека по същия начин уважим и желанията на останалите около нас да си го уреждат както желаят! Това че Не споделяме техните маниери и т.п. не трябва да бъде некакав, та дори и емоционален проблем за нас. Живот и Здраве и Бъдете ОК Госпожо! |
| А така искаш ли: Седя на балкона в сива, мрачна София и пуша. Пуша и мисля, мисля и пуша и се вслушвам в душата си. А тя крещи неистово: "Не искам в България". Не искам в България, където не виждам бял ден от октомври до април, че и след това, а студената простотия е пропила до мозъка на костите ми. Не искам в България, където не ме канят на гости, дори с календар в ръка, със седмици напред, в строго определен час "от-до" и често по простата причина, че вече са били на масата ми. Не искам в България, където, за да не ми свият лампичката на осветлението в колата, трябва да паля свящ всеки ден. Не искам в България, където ме гледат с подозрение, въпреки че имам славянско име и нахалството да упражнявам професия, в която се работи с езика... Не искам в България, където детето ми е втора класа човек, защото има славянско име, където то не се осмелява навън от къщи да говори за нещо друго от Биг Брадър на майчиния си език, за да не бъде гледано накриво или дори ругано... Простотията и безредиято, издигнати в самоцел ме дразнят. Не искам в България, където малките проседяват безсмислено три години в детската градина, без да научат едно стихотворение, песничка или нещо друго, проседяват в безсмислено човъркане в пясъка през лятото и тикане на колички през зимата... Докато излезе на бял ден актуалното изследване на PISA и стане ясно, че България е на последно място в Европейския съюз в областта на предучилищното образование и възпитание. Така както и в началното образование. Не искам в България, където децата в продължение на цели две години биват учени само да четат и пишат, в края на първи клас са стигнали до средата на азбуката, а някои и в зряла възраст са останали дотам. Не искам в България, по чиито улици скитат над 2 милиона напълно неграмотни хора и над 4 милиона безработни, докато правителство и опозиция се надпреварват да се обвиняват за настоящата мизерия в топлия нов парламент. Не искам в България, където цветът на моята нация, моите сънародници-студенти работят като келнери и носачи на мебели, и често остават такива, защото нямат друга перспектива. Както впрочем и голяма част от сегашните млади германци. Да, някои наши момчета и момичета се женят по сметка, за да останат в България и да продължат да носят таблите с бира... С надеждата някога да съберат малко пари, да се върнат в България и да си купят я къща, я магазин или да завъртят бизнес. Някои имат късмет да си намерят работа и да заживеят спокойно и осигурено... да заживеят разкрачени между тук и там, в очакване само на следващата отпуска в България...Да пестят до пенсия, за да могат да се върнат в родината и да умрат там. Не искам в България. Не искам в тази нова България, безсилна да се справи с проблемите си, с буксуваща икономика и паричен морал, с деснорадикални и леворадикални партии в провинциалните парламенти. Страхувам се, че ако нещата продължат по същия начин, след няколко години отново ще бъде потърсена жертвената овца. И по липсата на евреи ще го отнесем всички ние, които изглеждаме по-различно, които имаме чуждестранни имена, които говорим други езици. Дори само вкъщи. Не искам в България. Просто не искам. Ще се върна. Някога... Може би с побелели коси, но с плахите стъпки на детството по пътя към себе си. |
| Я колко демократи и свободомислещи - просто се вижда отдалече, че са сдъвкани от местата където живеят ( или просто от мизерията на душиците си) Ми всеки има право на мнение бе, тя го е казала и се е обосновала. Обосновете се и вие, защо искате да сте там или другаде. Какво се правите че не сте разбрали защо жената не се връща или сте природно тъпи (както всички злобни хора между впрочем) Ами заради хляба и децата си естествено, казано е в емоциналния фон и втория план на изказа... Буклуци с боклуци..Човек да не си отвори душата и идват мършите да ръфат и поучават. Какво невярно е казала? |
Ами в Шекера и в Столипиново в Пловдив децата играят по цял ден на улицата. Понякога дори спят там.  Пътят до там е само 2 часа - 2 и половина с чартърен полет и е под 100 евро.*
Това вярно ли е? Оракле? * BTW, достъпът на основния ми ник пак е спрян, макар да нямам изтрити постинги, а това е второто ми влизане в Сега днес (първото беше сутринта, в старата политика, в темата ни с картинки). Доколкото разбирам, до сега спираха за изтрити постинги, днес ми се струва, че спират за...неизтрити такива и слабо участие във форума. Съжалявам, имах ангажимент с репетиция за детския празник на детския хор на българските деца в нашето консулство. Разбрахме се, че в тази територия децата нямат право да говорят на английски. Не се учудвайте, ако някое от тях се оплаче на страниците на Сега, че всяка неделя, за около два часа, не им позволяват да говорят на друг език освен на български.  Редактирано от - Нели. на 13/12/2004 г/ 15:38:38 |