Отиди на страница:
| ДЪРВЕНАТА ФИЛОСОФИЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА БРАНИ МУЗИКАЛНОТО ДЪНО Статията наистина удря камбаната. (Искам по този случай да поздравя редакторския екип на "СЕГА" за осезаемото покачване на качеството на материалите в настоящата година. KEEP THE GOOD WORK!!!  )Фичо, още от вчерашната тема, гледам имаме едно малко разминаване в тълкуванията на това ми ти явление. Разбирам напълно позицията ти, но искам и ти да разбереш моята: Чалгата (за музикалната става дума, а не за историческата...където мнението ми напълно съвпада с твоето и на автора на настоящата статия) изпълнява безгрешно своята функция, а именно: доставяне на радост и "тръпка" на своите слушатели. След като съществува търсене за този род емоции, ами съвсем нормално е да се появи на пазара и съответния продукт. Ако си спомняш на времето голяма част от народонаселението вопиеше за адекватна за своите морални, етични, естетични и пичкомайнични потребности култура и поради липсата на родна такава, тя си го набавяше от комшийските култури. Отначало, в средата на 60те посредством Микис Теодоракис и борбата срещу полковниците навлезна с терлички гръцкият неофолк, а малко по-късно, в началото на 70те и онзи от Югославия. А като си спомня, че само няколко години преди сръбската музика да избухне като вулкан на небосвода и покори сърцата на нашия потребител, ние бяхме едни от "производителите на експортен масов фолк". Няма да забравя как в "годините на акордеонна култура" сума ти и "бъдещи звезди на югославския турбо фолк" закупуваха от "Балкантон" плочите на Коста Колев и Борис Маршалов. Официалната културопроизводителна машина у нас беше на светлинни години от потребностите на своите консуматори. Тя бълваше няколко деривата ( естрадна музика, ангажирана музика, "фризиран" фолклор, хорова музика, класическа музика и детска музика) които от немай къде (като няма риба...и ракът е риба) хорицата консумираха в умерени количества. За най-голямо съжаление (изключая плеядата от добре тренирани басове и сопрани) ние не произведохме величия надхвърлящи локалната сцена. ( епизодичните широкораздувани от нашата преса успехи на Емо, Лили, Данчето, Бисер и ФСБ си бяха съшити главно с бели конци...не че не е имало там известно ръкопляскане, да речем, но нищо трайно и със световна значимост мога да кажа с прескърбие не остана) Най-известния български изпълнител беше Милчо Левиев, който дори успя да заеме 1во място на джазовия топ с "Баладата за рибаря". Той от своя страна пък се опита да отвори път и рекламира първо Ибряма, а след това и Теодосий. И като погледнеш, комай освен тях, трио "Българка", Юнаков и донякъде детската ни хорова музика ние за съжаление кой знае какво не сме записали в златната книга на световната музика, дето има една дума. Разбира се, ако Филип Киркоров се брои за български изпълнител, пишем си точки на east фронт.  Естрадната музика ( дето и викаха) радваше там известен брой easy to amuse individuals и толкоз. Имаше и поклоннички там с букети цветя и писъмца с глупости, но нищо не беше със "мегазвездни пропорции". "Универсияда", "Фестивална", летните театри в по-големите градове, спортната зала във Варна и горе - долу толкова (количественно) можеше да събере в най-добрия случай един естраден изпълнител ( най-често пакет с няколко имена) и то не повече от веднъж годишно (отново става дума за най-най-добрия случай). Чалгата, у нас през тези години беше или "импорт" или съвсем аматьорска ( на ниво Попа). Истинския разцвет настъпи при разкрепостяването на табутата. Тогава всички онези които се срамуваха да си кажат, че слушат тази "упадъчна" музика ( интересното е че само в България и Македония съществува това презрително отношение на "възвишените" към "низшите" духом. Докато тук, в Канада, а и навсякъде където съм бил по света ако слушаш, да речем кънтри музика или фолк музика или уърлд музика никой няма да гледа на теб като на "второкласен гражданин", докато в България тази музика носи етикета "КИЧ", а в Македония "ШУНД" и всички почитатели на тези субкултурни произведения се смятат едва ли не за "липсващото звено" . Не отричам, че тази музика наистина гепи с приматни въдички: леснозапаметяващи се, репетитивни мелодии написани в традицията на "няколкото калъпа" владеещи пазара, директни текстове с недвусмисленни послания, сценично поведение на магистрална труженичка с гардероб и прическа с мирис на 1985 година. Безспорно, за човек който е достигнал до други нива в "естетичната йерархия" това е далеч под неговото ниво, но пък в края на краищата - това е положението. Това е все едно онези които слушат Ксанакис, Булез и Щокхаузен да гледат презрително на всички които слушат "по-ниска" от тяхното ниво музика или пък почитателите на Сън Ра, Орнет Коулмън, Ханк Бенек и Сбигнев Намисловски да смятат слушателите на "по-лесно поглъщаема музика" за същества екзистиращи на по-ниско еволюционно стъпало. Някак си, според мене, това не пали декиш. Това кой каква музика слуша е доста показателно и за неговото "общопознавателно ниво", съгласен съм напълно тук, но пък - хей...не е ли най-важното нещо МУЗИКАТА ДА ДОСТАВЯ ЕСТЕТИЧЕСКА НАСЛАДА? Ами примирете се, бе хора, най-накрая, че има други там индивиди с друг чип, дето вика бай Цар. Те да речем обичат да им се пее за неща дето им се случват на тях самите, а не на някакви си рицари от приказките. Хората си бачкат, поркат, пушат, правят тарикатлъци и не на последно място си се ебат. Ама от какъв зор сега да се възпяват само някакви си самотни лодки, ветрове, дръвчета и такива едни изсмукани от пръстите работи, дето естрадните певци например ги пеят. Хубаво, ами че те си искат да е поднесено и на езика на който те самите говорят. Ами сега като духа - значи насистина духа, като става дума за марки, защо да се говори с поетични средства за разни еквиваленти на мангизите, като чисто и просто мо'еж да си кажеж: мангизи, защо да търсиш разни забулвания и разни FMизми и дето викат възпитан речник, след като ти си говориш с редови език, пък очакваш развлечението да ти бъде поднесено с параден. То не че не може там да бъде напудрено с разни плачещи върби, адижиата, трепети и други такива поетикоречникови деривати, ама пък от к'ъв зор, а? И си карат нашите през просото...вият зурлите, бумкат тупаните...и те само щракат пръсти. Гот ли им е? Бас държа, че им е повече от гот. Ами от к'ъв зор да им разваляме тогава рахатя? Нека си се радват хората и туй то. Какво по-лицеприятно нещо от радващи се хора? Па макар и да го правят по начин по който ние не го правим и със стимули, които нас не ни стимулират. Щом това ги радва - ами да си се радват и толкоз. Нито ни бъркат в джоба, нито ни ядат на масата...е виж, ако не те оставят да спиш, да речем, имаш пълното морално право да им лиснеш един леген помийка на главите, ама ако не те закачат и си тресат там телесата за собственно удоволствие, ами смучи си джина с тоника там в ъгъла, подсмихвай се под мустак, ама толкова...не искам да чувам повече такива думи като: Да се забрани! Да бъде изкоренена! Да бъдат убити! Да им го набутат в гъза! и т.н.т...ама ха...ами представяте ли си утре някой от тях да дойде на власт и да каже: Повече никакви битълци, никакви рапъри и валсове! Само - чалга до дупка! Е, видели сме подобни картинки и на мен, барем, хич не ми се ще да се стига до такива крайности.  |
Грацко, не възразявам, толкова хубаво си описал историята на забавните жанрове. Като свършиш албума, вземи напиши една историческа студия  Въпросът е: защо нашата "популярна" чалга е по-вулгарна от сръбската, конгоанската, кънтрито, неаполската, рапа? В Ню Йорк гледат с насмешка на любителите на кънтри, но в никакъв случай не както Дайнов - на любителите на чалгата. |
Не разбирате, а!? Да видим какво ще правите като дотърчат фашизираните лумпеняци. Онези бе, комсомолците с ханските имена... родниците с кубинки, и т.н. великопатриотичен каймак. Тогава да ви питам аз кон боб яде ли, и ариец чалга слуша ли.  Има да се молите на Тангра (ТанНакРа)за милост... Тъй че, подготвяйте се.  |
| И музикалната, и историческата, и комунистическата, и нацистката, и ислямистката чалга, и тютюна, и некъпането, и пърденето, и пр., задоволяват някакви важни нужди. Моите уважения към нуждаещите се, но правото да не се консумират е не по-малко свещено от правото да се консумират. |
| Архиман , и мене озадачи за траките, но не смея да навлизам в темата. Ето какво писах на шега вчера, пак стваше въпрос за чалгата: какво пише ст.н.с. Петър Добрев по въпроса! Какви отговори дава! Проучванията сочат, че "чалага" произлиза от думата "чалангар" - възвишеност и музика oзначaва ... от палеолингвистиката са му данните, от полумрака на ранната прабългарската култура й е произода... Пренебрежителното отношение към "школата" на Добрев съвпада с моето, мисля че неговите теории нямат научна достоверност. Редактирано от - Azia на 07/1/2005 г/ 03:49:00 |
Илия Илиев Професионалният историк създава теориите си дълго и бавно - съмнява се в тях. Проверява ги. Съпоставя ги. Отхвърля ги. Авторът на пасквила, на тая ТИПИЧНО ЧАЛГАДЖИЙСКА СТАТИЯ, се гаври с усилията на забранените стари и съвременните български историци да бъдат разобличени лъжите и манипулациите в българската история, вместо да отговори на въпросите: - Колко дълго и бавно, респ. по кое време и под влиянието на кои външни антибългарски сили се сътвори грандиозната лъжа? - Съмняваха ли се, съпоставяха ли древните източници или ги преиначаваха, тълкуваха превратно, криеха информацията и я унищожаваха? - Защо авторите на лъжата унищожиха своите научни опоненти, забраниха трудовете им, направо ги изгориха? - Защо и до ден днешен се страхуват и не смеят да споменат името им, но на час по лъжичка възприемат тяхната теза, без да си признават обаче. - Защо е тая подигравка с безспорния исторически факт - Велика България (Magna Bulgaria), кой се страхува все още от сянката на някогашната империя Велика България? Затова ли криха 72 години от световната общественост факта, че императорът на Велика България е погребан насред Украйна с толкова злато и сребро, колкото нито един фараон. Колко българи знаят това и защо не им го казват? - Какъв е интереса на автора - да излезе истината наяве или да се задълбочи лъжата? За сега оставам с убеждението, че авторът е заитресуван от запазване на статуквото и затова излиза с тази ченгесарска провокация, с този долнопробен "Фичовизъм". На следващите провокатори и на тия, които им плащат, трябва да им е ясно, че никаква сила не може да спре вече процеса на възраждането на целенасочено смазваното българско самосъзнание, който ще се засилва успоредно със задълбочаването на евроатлантическата ни интеграция. Т.е. не обратното, както си мислят някои миризливи пръдльовци, сънуващи "национализми", "антисемитизми" и пр. пилешко мляко и волски телета. Убеден съм, че днешният тюрлюгювеч на Иван Илчев няма да получи никакво внимание от читателите на книжния вестник. Те въобще няма да разберат, какво иска да им каже и защо им ги бръщолеви тия. Най-много да предизвика бурна реакция във Форума и куп опровержения. Опроверженията ще дойдат от професионалните историци след "дълго и бавно съмняване, проверяване, съпоставяне и отхвърляне" на идиотизмите в българската историческа наука, като напр.: - Траките, т.е. римските легионери и техните императори на късния Рим били избити от "миролюбивите" славяни и по-точно издавени в измисленото "славянско море" на измислената "славянска раса". Траките изчезнали яко дим, въпреки че били най-многобройни на земята след индийците (Херодот), следователно те "нямат" нищо общо с днешните българи; - Българите били 10 хил. "тюркски чергаро-катунари", живеели в юрти и си квасели киселото мляко под гъзъ. Поради "малобройността" си те също се издавили в "славянското море", следователно и те "нямат" нищо общо с днешните българи. Напоследък обаче някои "чалга-историци" като проф.Георги Бакалов и др. твърдят че българите отсам Дунава били във всички случаи повече от половината население (1, 8 млн.). Но както компенсаторните записи в началото бяха 10%, а сега вече достигнаха 100%, считаме че до 1 януари 2007г. процентът на българите най-после ще стигне действителния си размер; и т.н. , простотиите са безкрайни. Тая чалга-журналистика ни на йота не помага да се изясни истината. Напротив, тя цели да се създаде суматоха и объркване, затова и обра аплодисментите на безродните Фичовисти. Изглежда след презентацията си в бТВ-циркаджилъка "Сблъсък" Илчев съвсем е загубил чувство за мярка. |
| Според мене "чалга" може пък да иде и от "Чомолунг ма", "майката на боговете". * Грацко, ето сравнявам чалгата напр. с наполетанската канцонета от "чисто българските" (според чорбаджи Мича) области на южна Италия. Още бабини ми си свирели на китари в гимназията "светлините на Соренто" (Torna a Surriento). Едва ли има човек да не ги е чувал от Павароти. Те са "народни" песни в най-добрия смисъл, във всяка кръчма поне от Рим до Палермо ги пеят всяка вечер стопаните барабар с туристите. Най-известните са написани от полупрофесионални автори с рекламна цел скоро след обединението на Италия - "Фуникули, фуникула" била писана на екс за откриването на "фуникуларе"-то (планинско зъбчато влакче) от Неапол до Везувий в 80-те години на 19 в. по текст на един Турко, млад журналист от местния вестник. Мarechiare е еснафска песен, която пеели месарски и хлебарски булки на излети, "Pure li pisce nce fanno l'amore - дору йоще рибите се любят" (колчем месечинка изгрей над село Марекиаре) - като варненската еснафска песен за "чироз се носи в морето, песен любовна той пей" ("чироз" тука значи млада скумрия, не още сушена). * Къде е обаче причината за драматичната разлика в "художествеността", в мярата на вулгарността в двата жанра "простонародна" музика? Тя е комплексна и се иска много време да се опише, и "родниците" няма да оставят здраво място по нас, докато свършим. Ще кажа засега само, че лирическият герой на чалгата, както и лирическата персона на слушателя й, за разлика от напулетанските си хомолози, са дълбоко отчуждени от езика, от душите, от телата си. Те са като някои тук, които не могат да говорят с тебе нормално, без да се кривотят и "самоиронизират" (а всъщност страдат от мъчителни комплекси за различие). Чалгата се корени в "глъбинната" ни социопсихопатология, идеща още от славянската първобитна задруга на Иван Хаджийски, от богомилството, от другите особености на православието, разбира се, и от прословутите 45 и още 15 след тях. * Така и с чалга-историците. Дори да оставим користния момент, но самата Паисиевска изходна когнитивна (познавателна) "установка" е дефектна, антиисторическа. Тя не им позволява да спорят рационално с опонентите си - те са като една херметическа секта, пили са от едно биле омайниче и са добили едно и също умопомрачение, което ги прави слепи за невероятните глъбини от невежество, на което зидат "теориите" си, параноичните конфабулации и рационализации, с които са скърпени. За тях опонентите са "неличности" (Оруел), майцепродавци Киряци Стефчовци. |
| Не се отчайвайте - положението е още по-лошо отколкото предполагате! Ето тази година стават 100 години откакто чалгата започва да завзема физиката. Историята с нищо не е по-различна.. |
| За чалгата в музиката да се изкажа. Чалгата ( чалгията), българската чалга ( не чуждестранните чалги) е израз на културното влияние на циганина върху българина. И по отношение на музиката и на текстовете. Това е едно към едно циганизация на българина. Защо се срамувате да го признаете? Вярно е, можеше да има и друг жанр, със също така ниски естетически и културни достойнства, но да си бъде чисто български. Но нашият творчески гений и този път ни изневери. Дори и нещо пошло не можем да създадем. За чалгата трябва да се отдаде заслуженото на циганския народ и да се отчете огромното културно влияние на циганите върху съвременната българска култура. Иначе не е справедливо. Просто трабва да извикаме- " Е-е-й, циганизирахме се вече братя българи! |
| Зуйо, съгласен съм, думата "чалга" е циганска, и повечето чалгаджии са цигани, и музиката е ориенталска, но циганите са музикантите и в Сърбия, Румъния, Унгария (Унгарските танци на Брамс са по цигански чалгии), закарпатска Украйна, Бесарабия, южна Русия (знаем руските романси), чак до Андалусия - фламенкото е циганска музика със силно арабско влияние, слушали сме Джипси Кингс, Мануел де Файа с балета Любовна магия (El amor brujo). А Карибските острови, дето се мешат различни африкански племена с индийци от Индия, индианци и бели, и се получава Калипсо, Менто, Реге и т.н.? Бях смаян, като за пръв път в Ню Йорк чух steel drum (на което свиреха понякога в песните на Бони М, едно време си мислех, че е детско пластинково пиано). Ами африканската популярна музика - в Конго или Гамбия има страшно изискана музика, свирят и с местни арфи, а Южна Африка - вж. албума на Пол Саймън "Graceland". Бразилската? Кубинската? Мексиканската? Доминиканската? Много интересно е да се чуе и индонезийска популярна музика, полинезийска, индийска - от самото огнище на циганите. |
| Фичо, след изброените от теб творения на международния циганския музикален гений се сещам за половин дузина нашенски песни, но нито една от тях не е за показване. Чалгата ни е продължение на традицията на песни, като следната: " На глава му синьо бомбе, на върта му въртовръзка, на газа му панталони, най-отдоле трандафори."" Припев: " Ой Рашко, циганина Рашко....." и т.н. Припевът може вече спокойно да бъде: " Ой Рангеле, българино Рангеле..." Усещаш ли как всички бягат от тази истина, че българският народ се циганизира. Аз не искам да обиждам никого за това, че обича чалгата. Но бих желал да се отдаде заслуженото на нашенския цигански етнос по отношение огромното му културно влияние върху българите. Нека да го признаем открито- ние не можахме да създадем така необходимия ни български долнопробен музикален жанр и взехме циганския такъв. Който, за съжаление, е много далече от фламенкото. И циганското влияние не е само в музиката. Редактирано от - Зую на 07/1/2005 г/ 07:22:58 |
Дами и господа, стегнете се. Опитвате се да напъхате повече смисъл в тази статия отколкото самия автор.. ...Кой ти е..ва мнението. Демокрация е. Всеки слуша и възприема света, музиката и историята така както му харесва. Ако не иска - просто не възприема.... ТОЧКА..... Аз кво съм виновен , че през 17-ти век не е имало чалга ами некакви там Моцарт, Бетовен, Верди са писали опери, оперети и разни други видове рап.....  . |
| 18 годишният Верди не бил приет в консерватория. С уроците по композиция при диригента на 'Ла Скала ' скоро на сцената и с успех поставили първата му опера. Истински талант, с елегантен и прекрасен вкус, той носи своята националност и епоха. Извежда италианската опера от култа на красивия глас и вокална виртуозност. В 'Травиата' има много мотиви от италианската народна музика. На премиерата не се харесало, че главната героиня е куртизанка. Но....прекрасната музика за Любовта победила |
| За историята и историците. Ние не знаем какви сме. Нашите историци също не знаят. Те проучват. И ще продължат да проучват, когато мен няма да ме има. Аз искам да се гордея с произхода си, но зная какъв е той. Това, че няма достатъчно данни не ми помага. Напротив. |
| От вчера още ми се щеше да напиша за разликата между чалгата и рапа, дето мнозина форумни антиамериканци се опитваха да ни пробутат. Рапът, казват учените хора, било нещо като трудова песен, засявка - в такт със сеитбата някой говори, а друг му отговаря. Вслушайте се и ще разберете колко много традиция има в това каканижене. Няма да откриете и следа от музикална простащина, може да я откриете обаче във всяка "долница" на чалгата. Рапът е разказ, повествование, съвременна омировияда и дълбоко градска музика. Има лирически герой - той говори за проблемите си по начина по който ги вижда - той се бунтува, спори, настоява, желае, обича, мрази, иска промяна. Един Eminem се слуша от всички цветове на дъгата деца , от всички социални слоеве, от деца от държавни и частни училища. Същото се отнася до Нели. Eminem се слави с това, че няма и обиконовените тежки рападжийски висулки на шията. Те не носят фенси дрехи - Гучи, Прада, Диор, а широки свлечени панталони, 3 номера по големи фанелки и грозни (за мен поне) маратонки. Децата си ги декламират докато пътуват до училище, в днешно време, когато не можеш да ги накараш едно стихотоврение да научат наизуст те знаят невероятни масиви от рап текстове. Признавам, че някой от рап групите са "културна долница", но много по-често срещано явление е да са любимци на тинейжърите и да говорят за техните проблеми (особено на онези дето не завършват гимназия). Знам дори за черен рап, който учи черните деца да ядат здравословно и да си учат уроците. * За разлика от бай Иван, ние си ходим всяка година поне по веднъж до България и нямаме никакво носталгично чувство към чалгата. Такъв примитивизъм и липса на уважение към най-съкровени човешки неща като семейство, деца, закон, образование не съм виждала в нито един фолклор. Къде по света, например, ще намерите подобно отношение към дете (лирическия герой говори за уеничка), цитирам Каруцаря :
В главата на всеки нормален човек ученичка е детето на твоя съсед, приятел, твоето собствено дете, ерго на психическия здравия човек никога не му би дошло на ум да говори подобни неща за едно младо момиче. Кое е сбъркано тук - това ли, че в православната ни религия няма култ към жената, майката и детето и тази празнина в духовната ни култура позволява горния цинизъм? Или това, че през 45-те години на Тошовизъм в учебниците по история се възхваляваха богомилите като се наблягаше на техните комунални възгледи, като се отминаваха с лека ръка факти като това, че богомилите са били против брака, секса и (о, боже) раждането на деца. Последното го чух от някогашния ни преподавател по българска философия в СУ (а след това колега в института в БАН) Анани С. До тогава представите ми за богомилството не включваха подобни озадачаващи факти. А богомилството, както знаем добре, има дълбоки корени в българския характер. * Какво да кажем за тълкуването на секса в чалгата? В мъжкия вариант секса е наказание, унижение за противоположния пол, в женския вариант не е по-добре - героинята обикновено пресъздава образа на проститутка по рождение. Ще ми се форумния бай Иван да беше с мен пред телевизора през август 2004 (не помня коя програма беше, не ги разпознавам), когато за първи път чух неизвестна за мен мома да пее - '"свали фанелката моряшка, а аз мойта синя прашка"  . Ако хвана който и да е човек от улицата и го попитам - искаш ли твоята дъщеря да пее на обществено място някому така - едва ли ще ми каже "да". Едно не разбирам, когато гледате "девойката с прашката" нямате ли някакви бащински чувства към киселата й като ломон физиономия докато пее това чудо? Не виждате ли, че тя е на годините на дъщеря ви, любимата ви племеница? Някакво съчувствие или раздразнение? * Какво искам да кажа? Ами училището ни, медиите, театрите, политиците ни, те са онези, които трябва да възпитават някакъв вид порядъчност във човешките взаимоотношения. Църквата пък е онази, която трябва да внесе сакралност в отношението към детето, семейството, майката. Бунтът към подобни норми трябва да е изключение и по възможност с елементи на художественост. Бунтът идва, когато младият човек му е дошло до гуша от нравственост, порядъчност и едномерност, и когато той иска да преобърне това статукво. Българското дете няма лукса да се бунтува. Пред него стои непреодолимо тежката задача да възстановява тази нравственост и порядъчност, а не да я руши. Рапът е бунт, чалгата е морална ни деградация. * В този смисъл съм съгласна с Граци само в музикално-историческата му част за проблема сръбска чалга. Граци, бил ли си в последните години на концерт на Лили Иванова в САЩ или Канада? А на театър на Стоянка Мутафова? Виждал ли си как ЛилЕто си запретва полата като пее новите си чалгоподбни песни пред очите на децата и те се ужасяват. А представяш ли си възпитаничката на Римската консерватория Мутафова как също си запрята дългите поли (без да притежава поне килограмите на Л. Иванова) в едно представление в църкавата на 86 улица в Манхатън? Когато за първи път написах това бях наречена "безродник". Питам се защо "родничеството" в България непременно означава преклонение към нечия простащина и липса на вкус? Ама била Мутафова. Ами като е Мутафова да се държи достойно, а не пада до равнището на уличното съзнание. * Та за това, драги ми съфорумци, искам да поздравя автора на тази отлична статия за отличните му коментари като този :
* Е те, това се опитваме даобясним повече от 4 години на хората с "нестабилно самочувствие" - че може да е патриот, без да бъде патриотар. И към всяко нещо да пристъпваш с необходимата нему мяра. Редактирано от - Нели. на 07/1/2005 г/ 15:52:00 |
| Незаконни ми Манрико , и аз не съм съгласна, че Травиата за времето си е била чалга. Лично аз съм плакала съвсем истински на тази опера. Спомням си, че така горко плаках само на "Слонът, моя приятел". Редактирано от - Нели. на 07/1/2005 г/ 15:50:01 |
| Добра статия Чалгата в душите и политиката и в живота. Преди години, в бедните командировки ми се наложи да пътувам с автобус от Хамбург до София. На седалката пред нас имаше една млада оперна певица с детето си. Познах я от концерта и в фондацията, където живях и аз. Детето уплътняваше времето със слушалки на ушите, които когато свалеше долавях много приятни клавири. Зад мене - млад ентусиаст, сваляше каруцарски и на висок глас случайна спътница на седалката през пътеката. От думи към дела, демонстрираше притвореност разхождайки слабосилната си рокерска фланелка се по и без това пратъпканата с багажи пътека. Минавайки край детето на певицата нашия се изцепи на всеослушание - Бе кво слуша това дете бе, ще го уморите! До София слушах лекции на тема семейното въпитание и правата на децата да слушат рок. |
| моля всички форумци да обърнат внимание на дискусията, която се оформя под статията: "Сделките с дълговете не може да са вечно тайни" |
| Правилно. Човек може да бъде патриот без да бъде патриотар. Но с това възможностите съвсем не се изчерпват. Има, примерно, кротки хорица, на които им е `се тая. Има и от вида "пази боже сляпо да прогледне". Има обикновени комплексари, срамуващи се от корена си. Има също кариеристи, превърнали родолюбието в поминък. Но има и такива, превърнали плювачеството по всичко родно в занаят, от който да се прехранват в странство. Е те последните без Родината са заникъде. |
| Чалга е, будещата съжаление и погнуса, снобия на застаряли железари, които са професори в чалгаджийските кръчми и rock`n roll пичове в лекционните аудитории. Неподправен турбо фолк пък, бликащ от недрата на Шумадия, е слуга на лъжата и омразата, да пее химни за истината! Чалга е, когато сутрин извеждаш кучето си на разходка, кисел интелектуал по професия, да мърмори зад гърба ти: “някои гледат куче, други гледат внуче!” Чалга е, защото най-често мърморещите не гледат нито куче, нито внуче. В този смисъл – чалга е, когато словоблудци със сърца на Петер Мунк, плющят по вестници и телевизии, за липса на нравственост и милосърдие не в Х и У, а в цял един народ. Прочее, чалга, другари и другарки, от най-долнопробен вид, е и когато възприемайки себе си за институтция и доволен от откритието, че Кловис имал пшеничен мустак, заявиш доволно гордо, че отца Паисия бил преписвал, на свещ, от френските романтици. |