Отиди на страница:
 Преходът у нас има много лица, едното е духовното. За съжаление със загуба на нормалност. А българската литература е с много човещина, с вечни теми. Без критерии за добро и зло си ограничен без да си глупав, машинен човек. В напредналият свят го разбраха, време е за copy-paste |
Е как за Здравко бе... Може ли този пъдпъдък да отразява естетическите и морални аспекти на българската душевност  |
| Пущих го от балкона – кат излязах и кат ревнах “Дееевойкооо...” и т.н. докато съседът милиционер не призна извършването на престъплението “длъжностно присвояване на муниции за Макаров”. Добре че дойде смолянския поркурор, пусна ни сексфилми и го ударихме на шеги и закачки...  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: urupuchi |
Ако беше пуснал есемес щеше да спечелиш плазмен телевизор "Опера'шест-девет" според хороскопа за зодия Койот за нощеска... Не мисля, че проявите Ви Форца, свързани с нарушаване на обществения ред са в унисон с демонстрираната ви гражданска позиция за припознаване на евроатлантическите ценности в бита на нашия социум  |
той затова е дошел смолянския поркурор - да възстанови обществения ред, с телевизор дарение и секс филми - за умиротворение  пп - поркурору не беше ли девински? |
| Там некъде - Калофер, Калифорния, бъркам ги малце двата щата... На нашия "соц и ум" нежели искате да кажете, драги Пий? В Унисон са, в Унисон... и в Рива, и в Лазаров Рекърдс също даже |
и от статията, и от мненията под нея, и от цялото ни минало, настояще и бъдеще | Хамър, верно е, че слънчевите изригвания водят до лошо настроение, но пък толкоз черногледство би те довело до главобол и киселини. Ама и мене ме заболя кратуната нещо... Всъщност статията не ми хареса, защото слага ореол на човек, чието занимание е било свалянето на ореоли. Некакси е некоректно и звучи като некролог. Колкото до това, че българската държавносгт е възникнала пре 28 ти век преди христа в Хиндукуш и е предала математическите си познания на строителите на пирамидата на Микерин, мога единствено да допълня, че всъщност е възникнала по-рано на планетата "Таратиус" (от там идва думата таратор, традиционно прабългарско питие) в съзвездието "Рак" (от там е думата ракия). Впоследствие откриват компютъра и акостират на нашата планета. Познанията им се предават на избранници-мъдреци, които ги използват за спасяване на планетата на няколко пъти (като например по време на чумните епидемии през средновековието), докато Джон Атанасов не спазва обета и прави компютъра достояние на целокупното човечество. "Колкото повече знание, толкова повече печал", както е рекъл българския кан Тутрак, съвременник на Гилгамеш и неговата свирепа орда... |
| Драги потомци на извънземните от Хинкодош, В Интернет се появи целият руски текст на една много интересна книга за хазарите, които са прогонили прабългарите на Аспа-рхук (перс. 'кон-бял') до Балканите: С. А. ПЛЕТНЕВА ХАЗАРЫ Издание: Москва, «Наука», 1976 г. (http://www.krotov.info/lib_sec/16_p/ple/ pletneva.html) |
| Необятна е тази тема, г-н Пий. Ето, например, преди време лично маестро Павароти, ме открехна къде се крие тайната на италианския музикален и певчески гений. От времето на Кан Цоньо, братанец на Алцек. Бил ненадминатия глас на Апенините. Местните селяци, баялдисали от вулгарните латински напеви, със сълзи на очи молели Кана да им попее нещо изконно българско: сеньор Цонети, сеньор Цонети, изпейте, молим Ва, оназ, за ...... И така: Кан Цоню или на местно произношение: Кан Цонети, е майката и бащата на италианските канцонети, оперети и башка опери. Ах, жабари, жабари .... |
| Ти пък де се вреш у "А" РФГ? Тутрак-кан Тутра - Татра Tout-ракъ (всички на ракия?, всичко на ракия?, всичко за ракия?) |
| Don, ако не ме лъже паметта задокеанските приятели имаха един мърморещ ник. На сериозно ли й се върза или лаф да става? |
| Да се е.а у главата, sassos! Хич и не се присетих. Пък и това беше най-лесния начин да изкажа досадата си от избора на редакцията. Верно, че с наближаването на изборите ще има стагнация в жанра, но все се надявам, че ще ни огрее и някое умно писание. Засега няма изгледи. |
| Не е така г-н Форца. Песента е: "Не всичко е ракия приятелю, не всичко е ракия. На този свет има йош водка и туршия" Народна песен от коляното на прабългарския кан Иванко Вирикоча, Брадатия завоевател на инките, преплавал Тихия океан от Източнобългарския град Магадан (бълг. Многодам) със скорост 380 км./ч на гребена на цунами и стоварен направо в Куско (всъщност на български Куцко, понеже първия туземец, който прабългарите видели там бил куц с левия крак). Та затуй местните решили, че боговете са слезли направо от небето и го прогласили за цар и понеже не жели да произнесат правилно името му го съкратили на галено на Инка Виракоча. |
| Цитат от Тим: - .. България .. е претъпкана от несуверенно мислещи двукраки. - Според мене България е "претъпкана" от стадно мислещи двукраки. И училището, и писатели като Й.Вълчев такива същества произвеждат. - Просто не трябва да губим здрав разум. Да мислим с главата си, а не със "суверенитета си" или с "националното си достойнство". - Да се върнем по-назад в миналото и да разгледаме следния стих: - Кат Русия няма втора тъй могъща на света; тя е нашата подпора, тя е нашта висота! - Добре, нека Русия да е нашата опора, понеже немци, френци, англичани не се интересуват от нас. Но защо Петко Славейков лъже, че тъй могъща като Русия няма? За всеки информиран човек тогава е било ясно, че Британската империя е била по-могъща от Русия. Русия може би е била по-силна от Османската империя, но по могъщество несъмнено е отстъпвала на Британската империя, а може би и на Германия, че даже и на САЩ от онова време. - Обяснение: Петко Славейков пише литература, той изразява чувствата си. И да се информираме от литературата не е разумно. Политика, основана на невярна информация за действителността, би била пагубна. - Да се върнем към писателя Й.Вълчев. Към неговите исторически произведения. Към тях следва да се отнасяме просто като към литература. Несъмнено Й.Вълчев е бил патриот. А нима Петко Славейков не е бил патриот? Но ако искате да се информирате, забравете стадното мислене и се опрете на здравия си разум. Здравия разум подсказва, че ако за нещо има просто обяснение, всяко друго обяснение е невероятно (принцип на Окам). - "Да, - ще каже някой - ама така няма как да се види какъв изключителен народ сме българите!" - Е, ще трябва да признаем, че не сме изключителен народ, а съвсем нормален народ, в съседство с други съвсем нормални балкански народи (румънци, гърци, турци, сърби). Никой от тези народи не се откроява с нещо изключително. Ако някой от тях си мисли друго, то е фалшиво и в днешния свят не се котира. - Историята трябва да се изучава, само за да извличаме от нея поуки. Тя не трябва да е източник нито на някаква гордост, нито на срам. - Това, какво сме ние, българите, сега, в началото на 21-ви век, е много по-важно от всичко, случило се в многовековната ни история. - Това, което ни се е случило на нас, българите, през 20-ти век, е много по-значимо за съвременността, отколкото всичко случило се в предшестващите векове. - Това, което ни се е случило през 19-ти век, е много по-значимо за съвременността, отколкото всичко случило се в предшестващите векове (преди 19-ти век). - и. т. н., стигаме до твърдението: - Това, което ни се е случило през 16-ти век, е много по-значимо за съвременността, отколкото всичко случило се в предшестващите векове (преди 16-ти век). - Хък-мък, а какво ни се е случило през 16-ти век? Как са живели предците ни тогава? Знае ли сега някой? Ами, няма значение, бе хора. Пак да повторим, първо да се видим какви сме сега. После да си спомним близкото минало. И почти всичко ще си дойде на мястото със своето обяснение. Да слизаме чак до 16-ти век няма нужда. - За нашата част от света може да се изкаже твърдението, че нищо по-старо от 50 години не може да има пряко значение за съвременността. Трябва да гледаме събитията от последните 50 години. Най-важното беше, че Съветската империя, от която бяхме част, загуби с безусловна капитулация Студената война. Най-важното сега е как най-добре да се възползваме от това. Както съумеем да се възползваме сега, това ще е. Скоро историята ще ни завлече, може би, в други събития. Това за Студената война ще се забрави и повече няма да има значение. Тогава ще трябва да се мисли как да се възползваме от новите събития. - И едва ли ще ни се наложи връщане към Старобългарския календар. Нито пък ще успеем да наложим Старобългарския календар чрез ООН, за каквити идеи съм чел. - Да си дойдем на думата за този старобългарски календар. Да погледнем към него не "суверенно", а "обективно". - От "Именника" и някои други източници се вижда, че прабългарите (или старите българи, щом така по Ви приляга) са ползвали една система за отчитане на изминалите години, която и сега се ползва в Китай, Япония и Корея и обикновено я наричат Китайски календар. За нищо друго няма данни в източниците. Може да се направи и някакъв извод, че самият "Именник" е изначално съставен тук, отсам Дунава, вероятно по времето на цар Тервел, а не е донесен като хроника. Но традицията да се ползва този "календар" все пак е донесена отнякъде. Това е всичко, което може да се напише по въпроса с достатъчна степен на достоверност. Японците и корейците си признават, че този "календар" са го заимствали от китайците. Някои наши "чалга-историци" се напъват да докажат, че не българите са го заимствали от китайците, а точно обратното. Но надеждни източници, да се докаже или опровергае такова твърдение, няма. И още един извод на обективен наблюдател: този "календар" (назависимо дали го наричаме български или китайски) не е нещо изключително. Системата "ex urbi fondita" в древния Рим, например, e значително по-съвършена и по-практична. Да не говорим за Юлианския календар, въведен по времето на Юлий Цезар. Просто не оставайте и с впечатлението, че Китайската цивилизация е нещо изключително. Редактирано от - Христо Тамарин на 18/1/2005 г/ 15:01:06 |