Отиди на страница:
  |
Не обичам да чета два пъти едно и също, което дори не е толкова концентрирано изящно като първия път. А заглавието е цитат от гЛина.  |
"Лельоооо Катериноооо, бооолнаааа съъъъъм, От баняяяя идаааа топла съъъъъъм..... Иваааанееееее, Иванчооооооо....." Валери, нема фък , нема карагьоз.... днеска ша хоботим, я виж Шанта от сабахлям го е размятал, радва му се ... сигур щото го е взел назаем от Бай Цар или от матрапазина на Шабленския талян, дето вчера му правиха изкуствено дишане....Голяма работа!!! Сичко си има , украсена както трябва... и стъкълца от шпионки отгоре , таман да замяза на войнишка КУРабия посипана със захар... Не мога да си кривя душата , не ми са по сърце тез словесни упражнения на Шанта... Сори, Шант! Но не съм загубил надежда... |
| Поправете ме, ако греша, мили хора, но не сме ли чели тез слова в някое друго време? Дежа вю-то ми мачка душата кат боклукчийска кола на Дитц, наоколо хвърчат пръски вода и като погледна - обувките ми мокри... |
Е, основните моменти ги бяхме чели като постинг под постната Re: на видния отвсякъде проф. Н. Василев...  Лошо няма, и читателите на хартиеното издание имат право на порция Шант! Като се има пред вид дообработката, upgrade и полировка - не е зле. |
| Чели сте ги, мили хора, но тогава беше предпремиерно. Сега е премиерата, а следобед, като дойде Марсейез и Бай кар, ще се раздават и оскарите. Те сега спят, ударили чела в бюрата си след голямото нощно клубене, и не ги будете. Историите не са за по един път, те трябва да се разказват от време на време и да ни връщат към безметежното детство. Колцина от вас са по на 20-тина години? Повечето са преминали хребета на първото нощно напикаване. Аз за първи път се изпуснах на 20. Не можах да се спра, дотогава удържах фронта, но на 20 не можах да изкарам и два часа и потекох. Беше като кукла Барби. Другите се изтърваваха още като я видят и бързаха да застанат над някоя улична шахта. Крачолите им рукваха с дебит от 5 литра за секунда. Аз изкарах цели два часа. Бях го вързал здраво с вратовръзката ми от гимназията. Още малко и щях да текна от ушите, ако се бях забавил да развържа тежкия възел. Се го бех удушил. Като го развързах, течението ме понесе. Почувствах се като корабокрушенец. Носих се по вълните три дена, докато накрая ме спаиха добри хора. |
Аз пък, откак го четох за първи път, не съм спряла да се смея. Оттогава съм в състояние на непрекъснато :-):-):-) Хората се чудят какво ми е. Където ме срещнат - все ухилена - в асансьора ухилена, на пазар - ухилена, в банята под душа - ухилена, разхождам дакела - ухилена, в кухнята, с прахосмукачката, с приятели, на гости, в спалнята - все ухилена. Направо ми стана естественото състояние. Мъжът ми - хем радостен, хем притеснен - вика, кво и стана на тая жена, не беше ме нападала така в кревата откакто беше двайсет годишна, не мога да й насмогна, каква беше тая оная работа - пощръкля направо. Но все пак - повече доволен, отколкото смутен - младостта ни се върна, ей, какво знаете вие. Сега отидох да се снабдя с поне двайсетина хартиени здания - за приятелите, щото те от една седмица се интересуват как да станат непрекъснато ухилени и те като мен. Ще им подарявам този афродизиак за рождените дни - не някакви баналности - изненадаааа, и те ще го запомнят. Отгоре на това си го копнах на твърдия диск, да ми е по сгодно да си го препрочитам във всеки един момент без да губя време. Мисля си, че така ще откарам до края на годината. Накрая подозирам дори, че неусетно ще го науча наизуст и така ще поддържам това мое ново естествено състояние и през годините, които следват.  |
Какооо, ти благодарение на Шанта и някакви биологични изменения ли получаваш? На оная работа? Нещо... напреки...? Бахмааму...  ...каква беше тая оная работа... |
