Отиди на страница:
Ами бау ще ти викам. мяу може да ти каже северната фея. или пък ко-ко-ко, по ще й подхожда на амплоато  |
| От Карбовски - на чичо с любов!! Защо така ме плюеш, чичовото? Не яде ли от моята софра Сега какво като в Палмбийчово Продаде твоята сестра?! Защо със тази злоба, чичовото Не учи ли на моя талашитен чин Не сричаше ли, не обичаше ли, чиче, едно прекрасно малко нашенско момиче? Защо сега се хвалиш, чичовото Къде, какво и как си преуспял Ти просто ринеш чуждоземните добичета И бъркаш думата “ратай” със “рай”. Не съм очаквал благодарност, чичовото Това е наша обща свобода Да ти помогна аз на человек да заприличаш По-късно ти да ме замеряш със лайна. Недей така, не богохулствай, чиче, Аз нямам общо с твоите беди Ти просто не успя да се обичаш Объркан от реклами с гащи на звезди Плачи там близо край Невада, чиче Та ти и аз си липсваме и си приличаме И в бурята ще бъдем пак със тебе, чичовото И пак ще се напсуваме, да, пак със теб - защото се обичахме. 25-01-2005 |
| В публикацията има много истини. Вярно е, че през последните десетина години националният нихилизъм в БГ достигна невероятни мащаби (форумът е огледало на този идиотизъм). Вярно е, че шовинизъм у нас никога не имало. Нито и християнски фанатизъм. Не виждам и опасност да се превърнем в теокрация, независимо от примера, който ни дава новият Голям брат в това отношение. Вярно е, че много българи, вкл. премиери, "владеят лошо книжовния български език", използуват буквални преводи от чужд, въвеждат нови чуждици дори и на мястото на стари и общо взето се излагат като кифладжии. Вярно е, че заклинанието “етнически модел” е обидно за всяка нация. У нас то означава нарушение на конституцията, политическо изнудване и институционализирани чужди интереси Вярно е, че излъчването на програми на чужд език по националната телевизия е грозна и обидна за българите аномалия Вярно е, че т.н. "културен национализъм" играе голяма роля в ЕС – клубът, в който искаме да влезем. И т.н. Затова не разбирам защо статията е предизвикала толкова отрицателни реакции. Подозирам, че повечето са от бивши студенти на авторката. Преподавала научен комунизъм. Е и? Защо навремето са ходили на лекциите й? Защо са следвали идеологически "науки"? Защо са мълчали, когато бай Тошо искаше да ни направи република на СССР? Защо не са хвърляли позиви от покрива на Студентски Дом и не са отнесли десет години затвор? Защо някои от тях не са избягали преди 1989, а са "емигрирали" след това? Защо са пълзяли като червеи, за да се докопат до държавна синекура? (Всъщност на последното отговорът е ясен – защото за друго не им стига акъла.) |
Мисля, че на всички в България вече им е ясно, че тук национализмът винаги е бил последна дупка на кавала. За разлика от сърбите например през новата ни история винаги сме се старали да угодим на т.н. " Велики сили", колкото и неизгодно да е това за нас...може всеки да се чувства малко или много патриот, но явно държавниците ни са ампутирани от това. Получава се така - България каквото и да стане все е ощетена...това какво трябва да означава?!ТЕ ТАКОВА ЖИВОТНО НЕМА би казал шопа за българския НАЦИОНАЛИЗЪМ  |
Статията може и да има доста недостатъци, но дори самото поставяне на темата е доста положително явление.Точно за това аз приветствам автора  |
На авторът, написал "47 причини, поради които не обичам тази страна и днешен патриотар-стихоплетец Есе за патриотизма част 1 Не зная дали нещо друго в историята на човечеството е причинило повече мъки и страдания на хората от това налудно пламъче в очите на някои представители на човешкия род, наречено патриотизъм. Напръв поглед изглежда като че необяснимо как нормални, разумни хора внезапно загубват чувството си за реалност, разсъдливостта си, чувството си за хумор и самокритицизъм и стават плячка на едно истинско психо-патологично състояние, отнемащо ни естествения контакт със себеподобните, за да им даде в замяна единодушието на стадото Нашата махала, нашето село, нашата страна, нашата история, нашите ябълки, нашите плажове, нашата армия.... са по силне, по-смислени, по-хубави, по-богати..от всички други на света...Като не правя никаква съществена разлика между патриотизъм и шовинизъм в съвременния им контекст, мисля, че това е трагикомичното противопоставяне на мъничкия "свой" свят срещу огромния истински свят.Като психология това е продиктувано от душевната необходимост да отдаваме на себе си или на своето място в живота по-голямо значение, да търсим някакви източници на себеуважение и пълноценност и да намираме всичко това в произволното ни съпоставяне с другите.. В края на краищата грамадното мнозинство от хората на този свят се смятат за щастливи, само когато знаят, че хората са по-нещастни от тях и обратното-чувстват се нещастни, ако мислят че другите са по- щастливи. Обикновено е прието да се казва, че патриотизмът не е нищо друго, освен любов към родината, родния език, история, красоти.И аз ще се съглася, че няма нищо неестествено и лошо в това, човек да обича езика, който говори, страната в която живее и дома в който се е родил, да уважава рода, от който е произлязъл, и да бъде свързан с историята на този род.Нека веднага отбележа, че няма нищо неестествено и в обратното, т.е, да не обича нито страната си, нито рода си, нито историята, нито езика си, за което всеки да си има своите причини. Но ние не трябва и не може да отъждествяваме естествената привързаност и любов с патриотизма. Защото тези чувства са дълбоко лични, интимни, те са в сферата на индивидуалната човешка душевност, докато патриотизма е явление, което принадлежи на площада. Защото същата тази любов и привързаност към страна, история и език напускат интимния си кът в човешката душа в момента, когато се появи съпоставянето или още по-добре-противопоставянето: Знаете ли ви, кои сме ние? При всички случаи патриотизът винаги е бил израз на комплекс за малоценност, и най силно е бил изявяван от национални комплекси за малоценност, и може би, в това е неговата масова сила.Нормално патриотите образуват най-единните, силни, устремени, безмозъчни стада, лесно експлоатирани от амбициозни вождове и хитри политици. И затова патриотизмът е онзи дивашки, варварски фактор, допринесъл най-много за противопоставянето на едни народи на други народи и за отчуждаването им. Патриотизмът е може би най-силният алкохол за масите, най опияняващ и вдъхновяващ, и нерядко мъдри и трезви хора са ставали негова жертва, защото тъкмо патриотичното общение въздейства върху инстинктите, върху най-примитивните и първични човешки усещания и се противопоставя на разума. Логиката е безпощадна-там където има силен разум-няма патриотизъм, там, където разумът отсъства-патриоти колкото щете. Чудесно е, че на нашата малка планета историята е оформила толкова много и различни народи, че се говорят толкова много езици, които звучат като различни песни.Чудесно е, че различните краища на земята ни предлагат най-различни природни хубости.В крайна сметка цялото това многообразие е пъстротата и богатството на един букет.Патриотичното започва с тяхното противопоставяне, портивопоставяне на един народ на друг. И по-лошото-патриотичните акции на едни, предизвикват същата реакция на другата страна. Всички стълкновения са винаги между патриоти. Всеки ще се съгласи, че нито материалните придобивки, нито историческите приноси, които различните народи са дали, не им дават никакво основание да се смятат за повече от други. Произволните обобщения в народностните характеристики, с които сме свикнали, са повече или по-малко неверни, защото всеки, който е пътувал е срещал във всяка страна добри и мили хора, както е срещал навсякъде груби и невъзпитани типове, които винаги са патриоти. Някои полуинтелигентни писатели и полусмахнати общественици свързват патриотизма с чувството за национално достойнство. На мен никак не ми е било ясно какво значи чувство за национално достойнство-може би да реагираш на обидните подмятания на някакъв патриотичен простак? Или да се разбунтуваш срещу твърдението, че Св. Кирил и Методи не са българи? Или като Ганьо Балкански да се биеш по гърдите и да викаш : "Бюлгар"? Може би, в известни исторически времена, при известни условия, чувството за национално достойнство да е имало някакво значение, но днес то се явява израз на душевна осакатеност, ако не е плитка политическа игра. Не зная случай, когато човешкото достойнство да е уронило някому националното му достойнство, но зная безброй примери за обратното. Нека хвърлим поглед върху някои характерни черти в психиката на патриота.Както вече казах, това човешко същество е много по-инстинктивно, отколкото разумно, което означава преди всичко отсъствие на жизнен опит и жизнена мъдрост-резултат от беден и ограничен духовен живот. Обикновено патриотът е невежа, а когато е образован, той е типичен полуинтелигент.Той няма навика да разсъждава, да подхвърля на съмнение, на критика, а приема нещата аксиоматично.Обикновенно оценките му са в суперлативна форма-най-доброто и най-лошото.Поради слабата си способност да разсъждава е твърде трудно да бъде убеждаван или разубеждаван. Поради твърде ограничения си личен живот, той намира необходимост и компенсация в живота на стадото. Поради липса на уважение към себе си и на сигурност в собствените си познания, той чувства постоянна нужда от закрила и я намира пак в стадото. Тъй като дълбоко не вярва в себе си, и е абсолютна жертва на комплекса си за малоценност, патриотът има нужда от някой, който да го води, някой, който да направлява живота му и застава естествено зад някой такъв вожд. И накрая-като няма смелостта да поеме отговорността за собствените си действия, най-често насочени срещу други хора, като не може да оправдае ужасните и безобразни последствия от собствената си инстинктивна дейност, на омразата и насилието, той намира благоприятно извинение в благородството на патриотизма. От тези набързо нахвърлени щрихи става ясен портретът на патриота и ние виждаме колко далече е той от първоначалната, безобидна любов и привързаност към род и родина. За мен патриотът е потенциален престъпник, а патриотизмът-средство за масово душевно осакатяване. Затова може би една от най-големите постижения на съвременното човечество, преди всичко в Европа, като горчива поука от световните войни, е приближаването на народи и хора един към друг, създаването на поколение за което опиумът на националното чувство свършва с етнографията.И което не смята, че родът, от който иде, превъзхожда другите родове. Едно общо , естествено чувство на интернационална взаимност се просмуква навсякъде на Запад, заличавайки постепенно гранични бариери и национални претенции... ..Като че за всеки здравомислещ тук стана ясно, че той не е длъжен да смята града, в който се е родил непременно за най-хубавия, нито езика, който говори, за най-богатия.. Някога Гьоте беше казал "Моята Родина е там, където ми е най-добре" И хората виждат и усещат сега, колко смислени и човешки са думите на великия поет. Из" От Витоша по-високо...", със съкращения, Георги Марков, 1973 Втората част, която обяснява корените на явлението, прочетете тук Натиснете тук |
Лъскаме! НАД над София гърми! И още не сме лъснали до края ....... БУУММММ.... Бъдете здрави , иде лято  |
| и продължението... ...Но ако ние можем да се радваме и да приветсваме този процес в западноевропейските страни, то за най-голяма изненада и съжаление в Източна Европа картинката е коренно различна.Като че умишлено и в противовес на онова, което става в свободния свят, в страните на Изток и най-вече СССР и България се развихря най-крайната националистическа и патриотарска кампания, която сме виждали. Почти веднага след войната, вероятно сепнат от впечатленията, които руските войници събраха по света и обезпокоен от потискащото сравнение, което обикновеният русин е направил със сламения покрив на неосветената си селска къща и цивилизованите красиви домове в Чехия, Унгария Германия, Австрия и другаде-Сталин започва истински поход за възкресяване на руското национално и патриотично чувство. Мнозина си спомнят, как за часове светът узна, че почти всичко значително на този свят е направено изключително от руснаци. Оказа се, че първата печатница не е на Гутенберг, а на някакъв неизвестен мужик, че законът за съхранение на веществата е на Ломоносов, а не на Лавоазие, че Маркони откраднал тайната на радиото от Попов и т.н, чак до шегата, че Адам и Ева били руси. Една неудържима патриотична вакханалия се разигра по цяла Русия, с цел да върне самочувствието на руския народ. Доколко този театър успя е съвсем друг въпрос. Но когато човек знае, че основното и силно оръжие на съветския комунизъм винаги е бил декларирания интернационализъм, не може да не се запита защо се играе тази патриотична игра? Защо дори в изкуството съветската, комунистическа тема отстъпи място на патриотичната? Защо марксистът-ленинец Сталин се превърна във вожд на патриотизма? Защо денонощно по съветските радиостанции гърмеше "Широка страна моя родная" и се появи лозунгът, че комунист, значи преди всичко патриот и че интернационалист значи патриот? Защо философите-марксисти се заеха да свързват несвързаеми неща и разбира се обясниха всичко с необходимост от преходния период? Защо?Отговорите са много, но най съществен е един от тях. Интернационализмът се оказа неспособен да работи върху низшите човешки инстинкти, защото предполага по-високо интелектуално ниво. Следователно, за да повлияе по най-ефектен начин на полуосакатените, полуграмотните маси, Сталин прибягна до изпитаната магия на патриотизма. Можем да добавим, че съставът на самата компартия претърпя промяна, като мястото на комунистите революционери, мечтатели за световната революция се зае от обикновени патриотчета, които винаги са били ядрото на всяка дребнобуржуазна партия. Близко до ума е, че за характера на съветския режим ограничеността на патриотите е далеч за предпочитане, пред интелекта на интернационалистите. Естествено в България нещата са отражение на ставащото в СССР. Все пак, за честта на В. Червенков може да се каже, че той провеждаше своеобразна политика-интернационална по отношение на България и патриотична, по отношение на СССР. Не беше далеч от идеята да обяви България за съветска република и само международните съветски интереси му попречиха.В този период БКП атакуваше остро и непримиримо всяка проява на национално чувство и пробългарски патриотизъм, като смяташе, че това уврежда верността към Съветите. Същите хора, които днес се бият в гърдите като най-последователни български патриоти, през ден освещават патриотични паметници и произнасят най-пошлите патриотични тиради-преди 20 години не смееха да произнесат думата българин и кръщаваха децата си с руски имена. и говореха помежду си на руски. Но някъде в началото на 60-те БКП узря за идеята, че спасението е в патриотизма. И внезапно започнаха отвред декларации " Ние сме българи". Претърпели провал в опита за създаване на комунистически добродетели, основани на интернационализма, стреснати от апатията и безверието на младежта, днешните български идеолози се обърнаха към старото и изпитано оръжие. Така" Интернационалът", химна на СССР и " Мила родино" зазвучаха заедно. Армия писатели, художници и композитори...се хвърли да разработва патриотични теми във всички посоки, историци се хванаха да откриват нови страници в нашето минало, в казармите се върна " Велик е нашия войник" и " Бдинци, лъвове, титани", презрения паметник на Гюро Михайлов отново стана предмет на уважение, а вестниците се пълнеха с най-неокачествими заглавия, пред които и крайните шовинисти от миналото биха свалили шапки. "Българското значи висококачествено", "Светът се прекланя пред подвига на българина" "Българската култура завладя света", "България смая света", "Българската музика шествува из света". И точно като в СССР, в партията се вля користно или искрено, цялата мътилка на родното патриотарство, за което никой не забеляза, че е доста далече от идеалите на Ленин и Благоев Много по важно се оказа за момента използването на патриотизма като средство за отричане на чуждите красоти, чрез превъзнасяне чара на собствената страна. И така " От Витоша по-високо нема" не е вече израз на шопска дебелоглавщина, а патриотично чувство, предназначено да охлади мераците ни да изкачим Алпите, да речем. Безспорно нашата природа е облагодетелствана с чудни красоти, но аз не зная страна, в която да няма собствени красоти.И защо любовта към родната къща трябва да се превръща не само в култ, но и в задължителна омраза към родните къщи на другите. Когато човек прелиства българските вестници изпитва болезненонеприятното чувство за жестока-примитивна игра, която цели оскотяването на един народ и откъсването му от хуманната общност на съвременното човечество. |
| axaxax Каруцар Някакъв локум се разточил, вътре думи , като "отцеругателство", политиците, виж, требело да бръкнат някъде..и злобно клеймене на всичко, що не се е харесало на АвторЪт, който пише за патриотизЪма, гаче е кърпил чорапите на Дякона !А бе смеххх, и отдолу разните му Перчемлиеви, са на път да получат последната си , дементна еякулация! п.с. "либерали, консерватори, социалдемократи, комунисти" и с каква лекота пише за "комунисти", пробутва ги между "капките"-вярно, ще да е научен комунизъм , преподавала! |
| Науме, Що му дигаш кокалите на човека и му показваш кирливите ризи? Ами достатъчно е да се прочете пасажа: И точно като в СССР, в партията се вля користно или искрено, цялата мътилка на родното патриотарство, за което никой не забеляза, че е доста далече от идеалите на Ленин и Благоев. ...за да стане ясно че човека се бори за идеалите на Ленин и Благоев... Качествата на есето му не коментирам, щото е покойник... |
| ...иже иси на небеси, Науме. Много стегнато, кратко и точно си доловил некои специфики на любовта. Този талант не бива да бъде пилян всуе. Да ти задам един въпрос, ако може. Би ли използвал едно подобно по обем експозе, за да обясниш на блудницата Ина Тодорова, че е от интерес на целата прогресивна общественост да посети Къна Билкарката от Трекляно и да си поръча луковици от нарцис скубани в полунощ на Еньовден да си ги запръжи с маргарин, да апне четири броя и да легне по гръб с изпънати крака. Благодаря предварително и нека Божията промисъл да продължи да е с теб. |
Не бих казала, че статията ме удоволетворява - още повече, че е старт на сериозна и важна дискусия. Смущаващо е заглавието - "Да излъскаме  национализма от идеологическия прахоляк". Ами национализмът Е ИДЕОЛОГИЯ, хармонизираща минало, настояще и бъдеще, хомогенизиращо културата, мобилизираща членовете на общността за отстояване на мястото й в света. Кой е ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯТ прахоляк - аз поне не разбрах  Национализмите са се формирали по различен начин в европейското пространство и си имат особености. Българският национализъм, оформил се като идеология на Освобождението и предхождащ създаването на националната държава, има за цел разграничаване от чуждите. Поради това е и обърнат към миналото. По-важен обаче е въпросът за националната идентичност в Обединена Европа и ... тук, струва ми се, статията е слаба.Защо важният въпрос сега е свързването на националната с европейската идентичност. И това няма да стане с "излъскване" и с тупане по гърдите:"Аз съм българче". Патриотизмът е отстояване и утвърждаване ценността на националните постижения, без да се накърняват постиженията на др. народи. А това става чрез НАСТОЯЩЕ и зависи от нас, а не от предците ни.И накрая да кажа - ОТВРАТЕНА съм от начина на участие в дискусията на Фичо и Нели. Вместо аргументирано отхвърляне на тезите в статията, те пак и пак се занимават с дискредитиране на автора й чрез оповестяване на биографични данни. Има в тоя свят едни свободно реещи се същества, без никаква идентичност - нито национална (плюеш родината си, но не те приемат в новата); нито личностна (непрекъснато се идентифицираш с тоя или оня състудент, колега и професор); нито религиозна(православен си, но заливаш с помия православието); нито професионална(завършил си философски факултет, но "философстваш" по форумите)... И цялата си фрустрация канализират в интриги и гадост  |
и Нели, | И още нещо по темата. Струва ми се, че с термина "национализъм" вместо да се изяснят практическите ни проблеми пред съчетаването на национална и европейска идентичност, се отклоняват и замазват. Според Р.Шуман - един от стратезите на Обединена Европа целта на проекта е разцъфтяване на националните енергии чрез обединяване в служба на наднационалната общност. Уместно е според мен да се изясняват: национално достойнство, патриотизъм, национална ксенофобия, национален нихилизъм, множествената идентичност и т.н. |
| Та що си толкова "отвратена" ве, Calina Malin-О?? Истинското Отвратително , не е ли , да си преподавал "научен комунизъм" , с съответните му "осанна " и "разпни го", а след това , да разтягаш подобни локуми и въобще да имаш наглостта да пишеш за патриотизъм ???[/b] Редактирано от - bot на 26/1/2005 г/ 17:45:05 |
| Калинке-Малинке, Абсолютно съгласен с първото изречение. Въпросът за национализма на малките нации като нашия е много тънка материя и за това трябват много талантливи пера - 10Х от това на авторката. Не искам да я критикувам защото първите лястовички не бива да се стрелят. Но бих желал материяли които отговарят на следните въпроси: 1. Защо национализма за бедните държави е нещо опасно а за богатите - основен постулат without questioning (да си припомним "One Nation Under God" in American Oath of Allegiance ) 2. Кога е по-полезно да се внушават национали идеали - когато сме превъзмогнали икономическите трудности или преди това? И защо? 3.Излъчването на кратки новини на друг език с какво накърнява националната ни идентичност и чувства? 5.С какво горното е по-опасно от продажбата на недвижимо имущество на чужденци в икономическото дередже в което сме сега и както печелим какво губим... Изобщо - националната идея да се постави на една прагматична основа. И да се помни че за нас тя е въпрос на оцеляване, т.е има отбранителен а не нападателен характер. Иначе ще си оставим на нивото на лозунгите както се е получило в случая. |