Отиди на страница:
| Има много общо между тогавашния елит и сегашния. И тия мислят само за себе си. Трябва да бъдем обективни в крайна сметка. Малко прекаляваме в противопоставянето между едното време и другото, между комунисти и антикомунисти, между Америка и Русия и т.н. Ние сме доста по-близки, отколкото се изявяваме по форума. Не може с Маркс с двата плюса например да се мразим до такава степен, че той от инат да отиде в сциентоложката секта или от Тошо да премине в изучаване на Ошо. Форумът и без това е обърнат на кръжок от една не много умна, но агресивна дама с болен мозък. Аз лично бих предпочел Тошо. Или пък Муктадата да пожелае да дойдат арабите с моллите начело и да го обрежат, пред това, да въведем демокрация по американски тертип. |
Това, че понякога интересите на САЩ съвпадат с интересите на съюзни държави, е така. Ама ако не съвпадат (което се случва честичко все пак), познайте кой печели  |
| Микеле, живея от 10 г. със семйството си в САЩ и не ни най-малко споделям възгледите за "икономическата" и т.н. диктатура, така че въпросите ти са за мене лишени от смисъл. * Засега, йазуите, интересите на прогресивните сили в България, което подкрепям, съвпадат в най-значителна степен с интересите на САЩ, само дето последният не е достатъчно активен в отстояването им. Ако обаче например посланика на САЩ се изкаже в полза на Филчев, Батето или Татето, ще съм първият, който ще го разкритикува. Както критикувам ЕС, когато е беззъб към злото. Свалянето на Саддам, нормализацията на Близкия изток е от друга страна безспорно в дългосрочен интерес на България и Европа, поради което съм за, макар не без възражения по изпълнението. * За разлика от мене ти не изхождаш от интереса на прогресивните сили в България - за тебе най-ценното е онова, което злепоставя, унижава или отслабя САЩ, чиято "хегемония" ви бърка здравето. Ти изхождаш от интереса на реваншистките сили в България (и Русия). Това ни и разделя. |
| Хехе, Чичо, как ме определи като враг на Правилните сили и мракобесник... Нищо не ми бърка в здравето, най-малко добруването на САЩ. Разбира се, че искам САЩ да са просперираща държава - и по лични причини. Единствено съм несъгласен, когато САЩ бъркат в здравето на другите в името най-вече на своите интереси. Но според теб, САЩ са открили безплатния обяд и всичко правят на полза роду, от което печелят и те, и целото прогресивно човечество. Да тръгнем да спорим, че това не е баш тъй, е малко безсмислено, да ти кажа, та затова оставаме на тия си позици... Ти си карай по тангентата "Кат хАмерика няма втора, тъй велика на света", аз ще си позволя да мисля и да критикувам действията им, когато мисля че има за какво. Това, че ти си ме класифицирал "реваншист" и "желаещ злото на САЩ" си е твое право и твой проблем. |
| "Микеле, живея от 10 г. със семйството си в САЩ и не ни най-малко споделям възгледите за "икономическата" и т.н. диктатура, така че въпросите ти са за мене лишени от смисъл." Дядя, имам чувството, че се изнервяш. Много хубаво, че от 10 години живееш в Америка. Но май вече си придобил комплекса на таралежа и ако някой се опита да те погали си мислиш, че иска да те нарани. А може би този комплекс ти е от нещо друго. Аз искам да ти кажа, че предпочитам икономическата диктатура. Т.е. американската форма на управление. Защо ли? Ами защото политическата отучи хората да работят тук бе приятелю. А при вас работят и то здраво. Всъщност съществува една много интелигентна принуда за това. За да имаш трябва да дадеш. Човек приятелю, веднъж получил нещо много трудно ще позволи да му го отнемеш. Разликата ни с вас е, че тук се упрекват работодателите, а при вас упреквате самите себе си, ако нещо ви липсва. Най страшни са оковите които сам си слагаш и ограниченията, които сам си налагаш. Тука ограниченията все още ни ги налагат отвън и щастието идва от това, че можеш да псуваш тези които ти налагат ограниченията. Е , желая наистина добруване за семейството ти. Както и да споделя, че нито черното е обсолютно черно, нито бялото е абсолютно бяло. Нещата винаги са някъде по средата. Бъди жив и здрав.... |
| >>>>><<<<< Зую, отделниоте ти постинги са последователни и логични, направо готини, но в контекста на времето си недотам последователен и дори противоречив. Понеже Кайлио ти набара дамара по едно време сега я изкарваш намква си. Тя също е безкрайно практична, докато не си облече червената поличка и синята блузка на звездички и запали тамян, мирта и сандал... ... Микеле, ако искаш да го погалиш малко чичо, той е на разположение, ама е все на щрек, зер все гледат да го таковат. А за интереса и да си прав кажи ми кога къде и коя малка страна е застанала напреко на велика сила и е спечелила? Когато интересите са до известна степен успоредни е по-добре. Помисли какво ако една Холандия (горе долу български размер и пълна с емигранти) има различни интереси от тези на УСА кой печели. слънчо >>><<< |
Микеле, това предпочитам да наричам "принципа на реалността", не "икономическа диктатура". Жив и здрав  |
Уважаеми господин Иванов, всички мемоари са малко или много фантазия, както е известно (и скоро се писа). Но по-добре да е малко – все пак (колкото и да е чудно) във форума има и солидно възрастни...  |
| Графе , само във едно не съм съгласен ! Това са годините които знаем , а не знаем да ги предадем на младите ! Там е проблема и ще е не малко време КОГАТО ?!!? Слушай " Черномен ? и другите де ! След това ще си говорим ! Натиснете тук |
| Като слезеш на центъра на моят град и тръгнеш към главната, пътят минава по една много малка и глуха уличка.Тази уличка ми е много скъпа, щото по нея съм вървял десетилетия. Вляво е моето първо училище, но за него ще ви разкажа някой друг път, за И...а, внучката на Б., за това как отидох на школа за комсомолски активисти и как щяха да ме изключат там от Комсомола, за лозунгът „Води ни Парттйо, води ни", написан с червена боя под Патафил и Филопат, и за разни други нещица. Вдясно има една много хубава и голяма стара къща в бароков стил, в която живееше учителката ми по литература. Беше завършила Робер колеж преди Девети и беше невероятно умна, възпитана и достолепна жена, а съпругът и "засегнат от мероприятията на народната власт". Говореше кротко и напевно, та чак ме налягаше дрямка, колчем започваше да преподава, а очите и излъчваха стаена тъга, което обаче не й пречеше да пише ниски оценки и да треперим поголовно. Съучениците ми имаха обратна на литературата нагласа и сал моя милост се чувстваше в часовете й като риба във вода. Караха ме да й задавам въпроси и така, в дискусия, да минава времето за изпитване-задача, с която се справях отлично. С опита на подрастващ тийнеджър и с дързостта да си търся белята, бях напипал дамара-нали литературата беше художествено отражение на действителността, а тя , последната, беше скована тогава с постулати, с чиято защита натоварвах учителката. Тя се затрудняваше, макар й да не го показваше а аз тайничко злорадствах и бележех неумолимо точки пред останалите ми съученици, които само сочеха часовниците си с гримаси-" Браво, още 5 минути". Оценявах благородството й-тя никога не ме изпитваше на руски класици и соцлитература, нито пък на текстове за наизустяване и друга комунистическа шлака. За благодарност съм я тормозил много, а веднъж вече ви разказвах за единствения случай, когато прекалих по повод „любовта на народа към апостолите”, а ся ще ви разкажа за още един подобен, който пък завърши благополучно. Веднъж си четях вестника на последния чин, когато изпитваха Деката Пъпеша. Той беше невероятен образ и много готин, обаче литературата му беше последна грижа. Въртеше на всички очи като радари на ПВО големите си комбъли и всички пеленгатори, белким улови някой сигнал по ефира, а устата му, аха, да проговори и да каже каквото го питат, ама не би.. Въпросът на учителката беше поставен ребром и идеше реч за борба за заветната тройка и за нещо, от което ставаше ясно чел ли е изобщо произведението. Сюблимното питане мълниеносно се предаде по телеграфа и стигна до мен: -Кажи ве, казвай бърже?- обърна се към мен от предния чин Васко. -???-прекъснах си четенето аз-нали минавах за сила, пък и солидарността беше непоклатимата максима на тези години. -Как е завършила речта на Павел Власов пред съда? Въпросът изискваше бърз и подходящ отговор. Нямаше време да обяснявам, че аз много –много не знаех ни кой е въпросния(май че беше някакъв персонаж от „На дъното”, ама хич не съм сигурен) ни за какво са го съдили, ни нищо, щото по известни причини имах съвсем смътна представа от автора. Трескаво запрелиствах вестника и от последната страница със спорта отидох на първа. Изведнъж съзрях нещо и отговорът ме осени. Тутакси бе доставен по предназначение и Даката, с израз на задоволство, важно важно изтърси:. -Моля другарко, недейте така-как да не съм чел произведението...Речта на Павел Власов пред съда завършва с незабравимото лого на пролетарската революция „Пролетарий от всички страни , съединявайте се!” Няма да ви описвам какво стана после... Редактирано от - Наум на 24/2/2005 г/ 17:38:53 |
| Наум разказва много хубаво и абсолютно достоверно - и аз преди няколко дни писах (и една учена калинка-малинка се възмУти), че българите оценяваме руската култура (добрата, не советския агитпроп) едва на запад, като видим как западняците я приемат. * Ето романа на Горки "Майка" (не е съветски), който и ние в гимназията смятахме за сов агитпроп, на запад се смята за голяма работа, какъвто според мене и е, и английският писател Фостър Морис, приятел на Греъм Грийн, Джордж Оруел и Съмърсет Моам, го взел за образец за своя роман за събуждането на работниците от нефтодобива на о. Тринидад през 30-те години (те били бедни черни имигранти от по-малкия и затънтен британски остров Гранада (дето Рейгън го завзе 1983), презирани от тринидадците (които са половината черни, половината индийци), че ядели само грудки (маниока, ямс) и си ги пържели в газени тенекии. * Тринидадският Павел Власов бил един самоук черен Льобрьон, чийто прототип сетне станал съветник на няколко африкански "революционни" канибалски режима, за което разказва вече нобелистът писател V.S. Naipaul (тринидадски англоезичен индиец, сега британец). Тез индийци, като другите отсреща в Гайана (имах едно момиче стажантка от тях, симпатично, семейството му го ожени за непознато момче, но се харесаха и го приемат в реда на нещата) отдавна загубили хинди-то, праскат у дома ингилизки. * Да не говорим за "досоциалистическата" руска култура, която ние също смятахме за малко советски агитпроп (нещо като А. Попов с радиото и Михайло Ломоносов с всички науки) - на запад тя се смята за голяма култура, истинска, като приноса на И.П. Павлов с маймуната и банана, и освен това извънредно интересна, интелектуална и куул. Не само големите звезди като Достоевски, Толстой, Чехов (смятан за образец до ден днешен от едва ли не всеки американски и английски разказвач и драматург), Чайковски, Римски-Корсаков и Стравински, но и почти непознати в България - като художниците Габо и Родченко или композиторите Иполитов-Иванов и Глиер (с известния ни моряшки танц от балета The Red Poppy). Че Равел в Болерото имитирал Прокофиев с машинното тракане на фабриката например е известно на всеки любител на музиката в Ню Йорк. * Друго си говорихме снощи - българите, които нямат понятие от Третия свят, не са виждали например "акултурацията" на населението в Карибите, дето колониалните сили смесили насила в най-невероятни комбинации човешки материал от различни традиционни (примитивни) култури, някои още принасящи човешки жертви, такива българи не могат да имат почти никаква смислена перцепция примерно по "циганския" въпрос. |