
| Сталкерите не сме много реалисти, ма нейсе. Не, Кайли, риспектфули не се записвам. Готов съм да подкрепя всяка конструктивна и конкретна идея, но просто така в името на НЕЩО в масовки обозначени като Ние и Народът не се записвам. Ще се съберете, ще пийнете, всички конкретни идеи, които ви дойдат ще ви се сторят невъзможни или безмислени, ще клатите песимистично глави над салатките, ще наругаете врага, който е на всякъде, вкл. по съседните маси, ще си кажете, че трябва тотална революция и нов голям взирв и ще се разотидете с неясни намерения за създаване на партия на преоткривателите на топлата вода. Щото топлата вода в случая е, че имаме демокрация и закони и те дават достатъчно средства на гражданите да решават конкретни проблеми, вкл. чрез промяна на законите. Но гражданите все още си мислят, че имат някакъв един глобален проблем, който има има едно глобално и радикално решение. Имаме един змей и трябва да се намери героят, който ще го утепе с един камик. И започва търсенето на героя и камика (змеят се определя по подразбиране, персонално/етнически и конюктурно - виж приложеното филмче). Като минете този етап и стигнете до малките конкретни стъпки и когато тези стъпки не са формулирани персонално или групово (да набием циганите и всичко ще се оправи)- тогава с радост бих участвал. Редактирано от - сталкер на 24/2/2005 г/ 12:45:19 |
| Ми аз съм на твоя акъл. Светът се състои в дреболиите, от тях е направен. Човеците сме така устроени, че все летим по някакви много "важни и значими" за нас неща като световен мир, идеална свобода, така да се каже-вселената и всичко останало. А точно тия неща са из сферата на абстрактното и с пръст не можеш да ги пипнеш и да ги промениш. Променят се само дребните неща. И само с тях може да се работи. И съм си ногу прагматик, такава ми е зодията-козирог. Ми ето примерно-искаш нещо да направиш, ама как? Оказва се, че без организация и съмишленици си нищо, вълк единак и нищо не правиш, освен да се плюеш по форумите. И понеже наистина смятам, че из форума плюе голямо количество неизползван потенциал-що да не направим и нещо в реала, а не само да се подкрепяме из виртуала? +++++++++++++ Ти казваш какво ще стане, аз пък, понеже съм си прагматик, предпочитам да не прогнозирам какво ще стане. Точно от прагматична гледна точка-лозето не ще прогнози, а мотика. Може да стане, както казваш...ама може и да не стане...докато не се опита, не може да се знае. Както се казва: Често е необходима много повече енергия да обясниш що нещо няма да стане, отколкото да вземеш и да го направиш. ![]() |
| :-) С голям интерес прочетох постингите на Сталкер. Въпреки неговото твърдение, че Сталкерите не били реалисти, това които тои казва звучи твърде реалистично. . Това, което сме решили да правим е доста по-сложно от правенето на сандвич. Затуи би трябвало да приемеме втория вариант за правенето на сандвичи т.е стъпка по стъпка. Целта е ясна - по добър живот за всички. Но за да отиде човек и да направи какъвто и да е сандвич, за когото и да е, му трябва преди всичко под, на които да стъпи (основа). На какво ще стъпим ние. Цитат от Сталкер: ".., че имаме демокрация и закони и те дават достатъчно средства на гражданите да решават конкретни проблеми, вкл. чрез промяна на законите.". . Посетих страницата на "Антикорупционно движение". Има много добри идеи, наистина, но те звучат по-скоро като пожелания. Има и странни (за мен поне) членове в устава (сп. - членство). Никъде не видях (или ако съм пропуснал моля за извинение) залагане/включване на някакъв защитен механизъм, които да предпазва членовете му от самите себе си, както и идеи за промени на законите в тази посока. . Ето : Всички сме хора и всички грешим (кои по-малко, кои повече :-) Много рядко съм срещал хора, които да не си оближат пръстите след като са бръкнали в кацата с меда (малко изтъркано сравнение, ама ще го преглътнете някак си:-) Много често, това не е от лошотия или зла умисъл, а е просто...нека го нарека-човешки рефлекс. До тук - лошо няма. Проблемът възниква едва тогава, когато този рефлекс се превърне в неспиращи тикове (бъркам-ям, бъркам -ям...), а още по-лошо е, когато наи-близките до кацата с меда гледат това и добият и те същите тикове. Всичко това го наблюдаваме от дълги години, та чак до днес. За това се и събираме, защото ни е писнало да гледаме докъде може да достигне човешката лакомия и на какви свинщини е способен човек за да я насити (което, явно е невъзможно). . Все още се питам защо във (почти) всички човешки деиности има регулиращи механизми, които да следят за спазването на определения ред и да прилагат санкции на нарушителите на този ред. Само за хората в политиката - всичко е позволено. Те са БЕЗНАКАЗАНИ (не е крещене). Богове? Демокрация? или Демокрация на боговете?... "Всички животни са равни. Но някои животни са по-равни от всички останали" Това е блатото, където затъна комунизъма, соцялизъма, това е блатото където ще затъне и демокрацията. (ако вече не е). ... Бих могъл да изброя един куп примери, какво се получава, когато нещата са оставени на самоконтрол. Но ми се струва твърде излишно :-) . |
| Perkoles, Усещането ти за непълноти в програмата и устава на АКД може би идва от презумпцията за "революционност" на новите организации. Идеята на Антикорупционното движение не е да бъде "философски" тип организация, която да променя основата на битието, а ПОЛИТИЧЕСКА партия, която да реализира, конкретни цели, чрез стандартните демократични средства, на основата на конкретната българска Конституция и геополитическа ситуация. * Тя трябва да реализира приемственост в положителното и да коригира, чрез стила и политиката отрицателното, така, че България да стане едно добро, свободно и сигурно място за живот на гражданите си. * Начина за реализация на целите няма нужда да бъде описван подробно, той е ясен - спечелване на парламентарните избори, формиране на парламентарно мнозинство, отмяна, промяна и нови закони (чрез това мнозинство) за постигане на прокламираните цели. Излъчване на изпълнителна власт, която да провежда законите и реалицира целите с всяко конкретно (дори дребно) действие. Принципиалната разлика, между другите партии и АКД трябва да бъде в разбирането за политическото, в мъдростта, че можем да постигнем повече (вкл. и за всеки поотделно), като си помагаме и съграждаме а не като си пречим и рушим за да заграбим. В осъзнаването, че никой не може да бъде щастлив в една държава с нещастен народ. * Гаранциите ? Каквото и да говорим, каквото и да записваме, нямаме ли мъдростта, че не сме за един ден и амбициите историята да ни запомни с добро - пиши го бегал... |
| Кайли, ако не си ме включила в списъка, и аз се присъединявам /нещо се изгубих покрай тия разделяния wassilbg@abv.bg ПП Общо ззето споделям мнението на сталкер за протичането на збирката, но май ми е останал още малко глупав оптимизъм ![]() |
| оле-ле, фактът, че в устава на движението (спецялно част - Членство) нямат право да участват хора с партиина принадлежност говори ясно за идеята то да премине в партия (тези неща са очевидни. за други - друг път, ако имаш настроение да говорим). Аз никога не изхождам от презумпции, а от лични наблюдения. Ако една бъдеща партия не може да приеме нови идеи, които първо определяш като философски, а после говориш за мъдрост...това малко ме учудва. Историята да ни запомни с добро!? Съвсем приятелски ти казвам- познавам доста "бегали" (лично наблюдение). И още - всички сме временно тук, кои ще доидат след нас и дали те няма да опорочат тази добра, не съвсем философска идея и партия. (примри няма да ти давам :-) Наи-искрен и приятелски поздрав с :-) Перколес |
| Perkoles, Всъщност не ти отговорих на главния въпрос, за кацата с меда и рефлексите. Дотук визирах ядрото на партията. И нищо освен мъдростта и морала на хората в него не може да бъде гаранция. * И докато това ядро може да бъде подбрано, така, че да бъдат минимизирани рисковете, то не така стои въпросът за обществото, като цяло. То е такова, каквото е. Гаранциите тук са в обществените механизми, които да не дават поле на хората да проявяват лошите си черти. * Прости, ясни, непротиворечиви и изпълними универсални правила, в напълно прозрачни условия. И политическа воля на управляващите за прилагането им. |
| Perkoles, Единствената юридическа форма, една организация да има правото да участва в избори е партия (коалиция от партии). Друга няма. А мисля, че не говорим за група за лобиране и натиск , а за сериозна промяна на ситуацията в страната на основата на ясни политически принципи, цялостна законодателна и управленска програма. * Perkoles, Предложи текстове и гаранции. Не възразявам. Нали ще решаваме всички. Документите на АКД са само първото, което го има в що-годе завършен вид. * Това, на което обаче аз ще държа е техния единен, нееклектичен и резултативен дух. |
| както навремето упорито се опитвах да заведа Шушулкова до един очевиден факт, а тя се въртеше като глист и се изнизваше, та чак цитира лорд Аткин ли беше, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно. Е, наште тикви имат абсолютна власт. Това е положението. И отдавна крещя, че отказвам да поемам само вината, докато тиквите поемат само активите от положението. щото каквото и да стане, виновен е тъпия народ-даже са успели да го внушат и на половината българи. Ама народът има право да гласува един ден на всеки 4 години и то да вади от торба предварително подбрани тикви. нищо повече. Един ден на 4 години прави 0, 07% демокрация. какъв друг контрол има народът? Да отзовава избранници? Да подава закони? Да контролира? Вятър и мъгла. Властта на тиквите у нас е все още абсолютна и затова развращава абсолютно и за нула време. Аз също съм на акъл да се прави партия впрочем. Щото иначе изпадаме в положението на Кунева, де ходи по граждански сдружения да ги моли да оказват натиск. Стражари и апаши. Що хем сами ще избираме апашите, хем после ще търчим по тях да им оказваме натиск да не серат тук и там? |
| ole-le, Да разбирам, че гаранциите са минимални, защото хората се променят (факт). . Да те цитирам (с твое позволение :-) :"Прости, ясни, непротиворечиви и изпълними универсални правила, в напълно прозрачни условия. И политическа воля на управляващите за прилагането им." То и досега си е така. Всички говорят за прозрачност, полит. воля... какво е новото, по-различното тук за да бъдат привлечени достатъчно хора за печелене на изборите. Тия абракадабри ги слушат хората всеки ден. .. "И докато това ядро може да бъде подбрано..." От кого да бъде подбрано това ядро, а приятелю? Не се ли подбират ядрата и до ден днешен. . За моето участие тук: Нямам никакви претенции. За нищо! Искам да помогна наи-искренно с каквото мога. Ако все пак бъде разбран смисълът на онова за което говоря - пак няма да е малко. Редактирано от - Perkoles на 24/2/2005 г/ 17:54:25 |
| Перко, аз ти рекох и по мейла. Ако едно бебе се учи да ходии като падне 10 пъти, реши, че тая работа не е за него, няма никога да се научи. Всяко нещо става с опити и опити. Това, че едни не са успели, не значи, че никой няма да успее. Виж музикалните класации-що народ пише и музицира и единица проблясват по топ класациите. Гаранция-Франция. Значи аз съм на принципа-Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще. Друг начин не виждам. Той бог не дава гаранции за рая, ти от кого ги искаш? |
| kaily, Да, можем да включим в програмата мажоритарни избори и обновяване на половината парламент на всеки 2 години (по образеца на САЩ). Последното има предимството, че едновремено гарантира плавност и държи управляващите в почти перманентна предизборна ситуация, т.е. стимулира ги да се съобразяват с волята на избирателите. За това обаче ще трябва промяна в Конституцията и конституционно мнозинство. |
| Гаранциите, Каили, са в законите, правилата и в тяхното Изпълнение. както наи-вече в контрола на изпълнението. В предния си пост си описала, онова към което и аз се стремя. Реално участие на хората в демокрацията. Този принцип: Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще. Важи за класациите и кастинг - шоутата. Ако човек се занимава със сериозни неща, то би трябвало да помисли и за последствията. Защото един политик (дори и бъдещ такъв) поема отговорност и за останалите, тези - оказали му доверие. едно е да пресичам улицата сам, друго е да карам автобус пълен с деца, нали? :-) |
| До тук се оформят две мнения какво ще правим - партия или гражданска антикорупционна организация. Мисля че това трябва да се реши на очната ни среща. За сега ще предложа за евентуално обмисляне "тезиси". 1/ Гражданска организация. Такива има десетки, но файда йок. Ако се абстрахираме от тези които само "цицат" от някакви донори, останалите никой не ги слуша. Проблемите се решават /или създават/ от политическата власт, а тя не се интересува изобщо от мнението на гражданите. Може само да си крещим за да ни олекне. Знаем приказката за козите уши на цар Траян. 2/ Партия. Начин гражданите да въздействат на политическата власт е чрез партиите. В България има около 300 партии. Но! По дефиниция партията политически защитава интересите на ЧАСТ от народа, на определен слой от обществото. Чии интереси защитават нашите партии? Общонародни? Нема такова нещо! Интересите на стругаря в Мраз противоречат на интересите на Братя Василеви. Интересите на висшия чиновник, който разчита на комисионни от приватизацията не съвпадат с интересите на тютюноработника. "Народна партия" е оксиморон. Така партия без предмет става самоцелна и се изражда в котерия. Такива са всички наши партии. За сега мисля че е реално да оформим политически клуб. Той трябва да си изясни какво искаме. Да говорим от името на шофьорите или на блондинките или на пенсионерите... Клубът /за сега/ да оказва натиск на политическите партии да станат наистина партии. Пък по-нататък, ако не се изпоскараме и излюспиме... |
| Клуб може, да, клуб звучи добре. Независимо какво разбираш под това. Има някакво единение там. На каква основа - оно че си покаже. |
| Перко, когато правиш нещата, както трябва, тогава това е единственият начин да постигнеш онова, което целиш. Но не забрявай, че ние предполагаме, господ разполага. За това говорех. Даже и хиляда пъти да изчислиш нещо, накрая то може просто да не стане. А от друга страна-и в това беше смисълът на думите ми-не можеш да искаш 100%-ови гаранции, за да тръгнеш да правиш изобщо нещо. И ако нямаш твърди гаранции, да не опитваш изобщо. |
| оле-ле, не е нужно да бъдат включвани в програмата чак такива сложни неща като промяна на конституцията. ще ти пеистна тук едно мое изказване (не обичам да се повтарям, но и не виждам смисъл да пиша нещо ново ; -) Ето: ... Правителството бива контролирано всяка седмица от парламента, а парламентът е контолиран...отт..ъъ.. и аз не знам. Сега възниква и въпросът Кои е ПО-Голям от парламента?..Маи не е въпрос, а отговор - Тези, които го избират. След, като е така защо Народът няма пряк контрол върху него-Избрания или това е некакъв вид шарена Сватба, без да е питано дали булката е съгласна. (малко средновековно ми звучи, а, к'во ше каеш) . Е, стигнахме и до главното. Трябва Да Бъде Прокаран Закон за контрол от Народа над избранниците си... В днешния (твърде) динамично развиващ се свят всеки прави какви ли не промени, само "демокрацията*" изостава с темповете. Да не кажа, че е застинала в една Поза на вкаменело в(уе)чуго. (*друг е въпросът, кои има интерес от това - всеки ден да гледаме вкаменелости, докато науката се ръчка у Марс(1))....Тази промяна в така наречената от някои (дебили) демокрация* е Наложителна... Какво значи това: Всеки депутат трябва да Може и да бъде отзоваван от избирателите си за нередности или неизпълнение на зъдълженията и обещанията пред избирателите си.(Тук искам да добавя и онази част от протестиращите т.е -нагласуващите, така и те биха могли да участват в демо.крацията). Същият, като отзован от народа да върне 80% на бюджета на държавата, от придобито по време на неговата служба за народа и да няма право да се кандитатира повече за каквато и да е държавна длъжност (или избори).. Да се дава на депутатите 10мес, или едногодишен "стартов" срок - без последствия... . Почти накрая: На въпроса за кого да гласувам? Аз ще гласувам за онзи, които ми обещае да въведе тези промени и да ги изпълни, и затова... Накрая: Известни имена, утвърдени личности, биха могли да се включат в парламентарната борба (по идея на параграфа) ние бихме ги подкрепили, Цвета (какъвтоидае) - няма значение... ... Не съм юрист за да кажа как това би могло да бъде осъществено. Надявам се сред нас да има и такива спецялисти. . Геновева :-), (с теб за последен пат сам си хортувал..ъъъъ...за планетата на маимуните беше маи, а :-))) Дали да е партия, движение, течение или клуб. Те що си мисля: За да осъществи нужните промени - трябва да е Партия, а за да покрива по-широки (сега ако кажа слоеве...!?) интереси би могло да има и клуб към нея. откъдето да се взимат идеи, или предложения. Клубът (както предлага Невернии Тома) към партията да е със спецялен статут. (за това по-после :-) ... Ако имате настроение - можем да ги обсъдим, че тогази да се срещнем. т.е. малка основа :-) за срещата |
| За клуб не знам, вие по ги разбирате. Аз ни в клубове, ни в партии съм участвала. Тома, рекох, че ще защитаваме интересите на ония, що не са представени в парламента. Братя Василеви са. Охоо, и още как. Аз не виждам интересите на обикновения човек да са представени, а даже Вуте да се кара секи ден с Пена, они секи ден ползват тоци, топло, телефони, вода, ядат леб и не им се умиргва. Ина оттатък е права-трябва да се сложи в програмата и преразглеждане на всички приватизационни сделки. Баш най-многобройната група на българите не е представена никак. |