Отиди на страница:
| Не умира средната класа, Пейчо - създава се много бавно и много трудно, защото се създава ВЪПРЕКИ пречките, които и създава обществото и избраните от него правителства. Това общество, което все още гледа на позамогналия се човек като на крадец и се радва, ако правителството го притисне. Тези правителства, които въпреки обещанията си все още искат за отваряне на квартално магазинче 17-18 разрешителни - и които гонят от страната фирми като БАТ. И въпреки тях съседът ми се пребори с чиновниците и с едно магазинче и едно такси е в средната класа. Енергичните и квалифицирани хора, които работят в малкото проспериращи фирми - също. Но човекът, когото чух в градския транспорт скоро да казва "Абе предлагат ми начална заплата 500 лв, ама искат много да се работи - ще си стоя на сигурно и спокойно на държавното за 300 лв", не само че няма никога да влезе в средната класа, но ако му секне "държавното", може да стане аутсайдер. |
| Ай стига плакахте за средната класа. Средната класа е продукт на Френската революция и е отминал продукт. Тъй като нашата средна класа беше Андрешковска , както ни я описва автора, тя не просъществува дълго. Хората от селата масово се стичаха в градовете защото там беше по-добре. Виждали ли сте какво представляваше селска къща от преди 1944г. Мизерия. Панелните блокове тогава изглеждаха като дворци. Така, че разрушаването на средната класа беше естествен процес, а не наложен отгоре. У нас се изгради и сега съществува СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВЕО. Тъй като и обществените процеси, както и природните, вървят в една посока връшане към средната класа няма да има, т.е., прехода от социалистическо обшество към някаква си средна класа е ентропийно забранен. Ето обясних ви научно това, което авторът ви го е описал литературно. И върху това общество, нашите умници дИмУкрЯкъци се мъчат да налузят измислено от тях капиталистическо обшество. А това не става. В момента, когато трябва да задоволиш нуждите на хората ти виждаш, капитализмът не помага. Затова в Китай нямаме капитализъм, както някои графомани пишат, а имаме въвеждане на пазарната икономика в социализма. В Русия стъпка по стъпка става същото. И у нас, както и във всички бивше соц. страни ще тръгнат в тази посока, зашото в противен случай ще си живеем в мизерия. |
| Абе Манрико и другите, които са ви сбъркали с тази средна класа. Какво ще прави тази средна класа. Магазинче щяла да отвори Ами нали сега след Billa, Metro и Hit идват и другите големи вериги, като Kaufland например и с магазинчетата ще свърши, както с тях свърши на Запад. Работилничка, някаква да поправя нещо си - ама те вече станаха на всеки ъгъл. Учени, професори, учители, които се счита, че ше изграждат средната класа са натикани в мизерията. Модерното индустриално общество предполага друга структура на обществото. Ако Държавата беше на мястото си по време на прехода и запази тежката индустрия, около нея можеше да се организират дребни производители. така например през 80-те аз четох един доклад за вътрешно ползване на Балканкар. Той се отнасяше до проблемите, които стоят пред нас ако решим да произвеждаме автомобили. Оказа се, че те не са производсвтвото на двигатели, шасита, карусерии са проблемите, а в организирането на производството на дребна арматура, като ключалки, дръжки за врати, джанти, тапицерия и какво ли не. Именно това беше обект за развитие на дребни частници. Но вече Балканкар е разгромен и с това не само, че не се произвеждат автомобили, ами и дребните частници не могат да започнат своя бизнес. |
Твърде интересна статия, твърде!  Лошото е , че сега понятието "средна класа " е по-скоро предизборен лозунг , отколкото реалност. Аз обаче съм убеден , че ще ни се случи... жалкото е , че не може да стане толкова бързо , колкото ми се иска и колкото ме кръщават политиците , че вече се е случило...Айс, привет ! И на мене понякога ми се струва , че всички драпат за тази , средна класа , ама май има някои , дето не им се иска да я има... щото гладен човек са управлява по лесно...от друга страна , ако я няма още по-лошо... сиреч, бе тя тъй и тъй ще се случи средната класа , барем да награбим , кво`т може докато са гладни, пък сетне ще им го вземем сданъци...Фичо, твоят разказ е хубав , само едно му е лошото.... че за времето си не е бил изолирано явление , а напротив... сега колцина могат да се похвалят с такъв живот , който за един период е бил нормален за много българи.. |
| Моят дядо беше роден през 1899, а баба през 1906 в едно голямо и богато търновско село, съвсем близо до града. Прадядо ми е бил народен учител, три пъти народен представител и е притежавал къща на центъра, скоро станала тясна за многобройната челяд от 5 деца. Дядо, като се е оженил, имал избор, или да остане при баща си, с малко земи, или към края на селото, с голям двор-дядо избрал да се отдели в двор 3 дка. Струпал голяма масивна каменна къща с два балкона, може би десетилетия нямаше по голяма от нея на село и направил приказно имение. На къщата имаше огромен надпис-1926 година. Бил е на 27 години, времето, когато България се отърсва от перманентните кризи. Беше невероятно работлив, пестелив и мълчалив човек. Сутрин ставаше в 5, изпиваше по един чай от липов цвят и надробен хляб, слагаше в кожената торба каквото Бог дал, и потегляше. Обичаше много земята, ашладисваше овошки, гледаше животни. В село се движеше на немски велосипед, който се чудех как върви още, щото по мое време беше сигур на 60 години. Имаше три костюма от английски плат, две кожени шуби и два швейцарски джобни часовника. Инак ходеше с дочени дрехи, а костюмите слагаше за града. В едно чекмедже седяха тефтерите му и облигациите от заемите, нотариални актове, спестовни книжки и други документи- всичко изписано старателно с обработен почерк и перодръжка. Не пушеше и не близваше алкохол, а правеше най-хубавото вино в региона. Наследените 6 дка стават за две десетилетия 56, отделно гори и акции във разни предприятия, . Всичко обработва сам, с баба, като за сезонната работа наемат човек, защото дядо работел като машинист на смени в собствената си фабрика. Тя била най-голямата на полуострова , започната като СД от прадядо ми и други двама братя-години на ред си разделят минимални дивиденти, тъй като инвестират спечеленото. Купуват и хотел с кръчма, складове и стопанисват всичко като в Америка. Счетоводителят раздавал сутрин карти, с които отчитал идването на работа и с които работниците ползвали обяд и разни други привилегии. На една Коледа им изземват всичко, заедно с влоговете на собствениците и техните деца-дядовите, на баба, леля и татко-към милион и нещо, а една крава е струвала 1000 лева, както пише Буров. Започва наново-в ТКЗС то, по нивите и градините.. За политика не говореше никога, но четеше само „Земеделско знаме”-открай-докрай, вечер, преди лягане. Рано си лягаха и ядяха месо, собствено производство(зайци, агнета , кокошки, пуйки) сигурно веднъж на един- два месеца- и то само ако ний сме там. И задължително на сбора по Димитровден, който беше истински празник, с агнето, роднините и тавите с пасти от РПК-то .Баба беше дълбоко религиозна, но не помня да е ходила на църква. Никога не си купиха телевизор, но имаха много скъпо немско радио отпреди войната, което пък не си спомням да са пускали пред мен. После, след смъртта им, научих от леля за тормоза по държавните доставки, за надписите кулак по голямата порта, за списъците на коляно и разни други неща. Помагаха ни много, докато бяха живи. Апартаментът в големия град, колата, естествено и благинките, които товарехме всяка събота и неделя. Аз намазах с едно тъмносиньо тракторче, беше с голяма никополска плоска батерия и скорости-можеше да върви напред назад и беше чешко. До скоро бачкаше, докато племенникът ми не го потроши. Три дена споменавах нажален за него и той накрая ми го купи-струваше пет лева, било е през 64та, тъкмо бяха сменили парите. През 68 ма ми купи много скъп швейцарски часовник, ”Пол Арпантиер”-струваше 135лева- казваше: ”да ме помните”.. Нашите не ми го даваха да го нося почти до абитуриентската и са били прави, щото ми го откраднаха почти веднага, като го сложих-беше през късните 70. Почина три години след баба, след като ги доведохме в града. А, забравих да ви кажа. Фабриката я източиха и докараха до фалит, докато спорехме с държавата кому -кво. Ся даже не смея да спомена за нея. Хотелът, кръчмата и складовете са сталинградски руини, отказахме от тях, а от компенсаторки заради влоговете взехме под два бона. Добре, че ни дядо, ни баба, ни татко доживяха до това. Толкоз, за средната класа.. |
| Хареса ми : "Когато партията-държава не издържа на конкурентния външен натиск, а вътрешен липсваше.."  ..Иначе финала е слаб.. |
| Статията на Денков е материалът на броя. Прав е моят съгражданин Наум - преди 9.ІХ. човек можеше да успее с честен труд и да стане заможен (не богаташ), но след тази дата благосъстоянието се постигаше само ако хората си продаваха душата ня дявола. Днес е същото, но вместо на Партията хората трябва да се продадат на всесилната масонска Мафия. |
| Прицел на юдокомунизма е бил порядъчният човек, трудолюбивия, добрият стопанин, предприемчивият, разумният, несклонният към изцепки и остри жизнени завои. Т. е. здравото в обществото. За сметка на отрепките, маргиналите, майкопродавците, продажната гмеж въобще, малцинствата в обществото, били те етнически или сексуални. Т. е. залага се на нездравото в обществото, то се покровителства и обгрижва, а на здравото се орязват всички шансове. Тогава представителите на нездравото получават достатъчно власт, за да мачкат и тъпчат онези от здравото докато външният фактор е на тяхна страна. Той е тяхната сила, техният шанс да са отгоре и не само да лапат, но и да се кефят от страданията на хората от здравото. На кого у нас заложиха янките след като Горби ни похарчи? На желю Марксиста, петко Сталиниста, филю Явочника и иванчо Политикономиста. На уличната гмеж и штуротия, която ревеше "СДС! Кой не скача е червен (ченге), времето е наше!". На юдеи, турци и юдомасони, т . е. на небългарите в България или на измета сред българската нация. |
| Малко се идеализират нещата от автора. Прилича малко на притчата, че България е била едва ли не супер държава преди комунистическия преврат през 1945 г. Това не е вярно – и през най–богатата си година /1939/ България е била на предпоследно место в Европа /преди Албания/. Донякъде е истина, че в България "средна" класа /т.е. тези които могат да си вържат приходите с разходите / се състояла и се състои предимно от държавни чиновници – и там е бедата на България. Квалификациите за "панелките" като гета не ги приемам. Гетата се правят от нас. Като се изключи липсата на каквото и да е поддържане и уеднаквяването им , "панелките" бяха и сега са едно от добрите архитектурни решения като площ, разпределение, комуникации. Повечето от сегашните постройки ще рухнат преди "панелките". Не ми е известно някъде по света да се строят блокове 8 и повече етажа и да не са поне 70% панелни /готови фабрични елементи/. След санирането "панелките" ще станат едни от най–привлекателните места – особено в югоизточните райони о от части в някои западни. Бедата на "панелките", че в тях все още живеят доста обеднели хора за стандарта на столицата и на местоживеенето си. Но това е преходен процес. Те скоро пак ще станат чиновническо "гето", т.е. на средната класа, а някои построени на подходящо место ще станат скъпи дори и за "средната" класа чиновници. |
| Г-н Манрико не вярвам в политика, а в икономически интереси. Така си обяснявам по-елементарно събитията. От '89 се смениха доста правителства и всяко е разпределяло. Изглежда г-н Костов е нарушил принципа и възникна НДСВ. Но се ядосаха младите и рулетката щеше да се завърти. Спирам, просто не ми е интересно.... |
| Притежавам три апартамента, два магазина в центъра на своеиме и 5 декара дворни места край морето - земеделските земи са доста повече. Имам 35 000 евро в банката. Заплатата ми е над 4000 USD месечно. Не плащам нито данъци, нито осигуровки. Според автора аз към коя класа се числя? |
Това е тъжната истина , Дами и господа, средната класа трябва да бъде унищожена и заличена, за да останат само лумпени без собственост, без земя, без достойнство, които нямат чувство за национална принадлежност, вяра, род, отечество, знаме, които дори нямат име, а само данъчен номер - данъчни и електорални единици, които реват лозунги, ръкопляскат на поредното Величие като зомбита и са готови да продадат майка си и баща си, за да си купят модни аксесоари, тяхната Библията е Плейбой, а върхът на естетиката-порно канала обаче на плазмен екран... Близо сме до края, Апокалипсисът идва.... Първо за средната класа, после и за останалите   |
| След 89-а у нас пак се създаде средна и дребна класа, а после пак се унищожи-чрез натиск на едрия мутренски капитал, всевъзможни лицензи и режими. 1990-2001 щъкаше нещо като частник-себенаемник. Откак Симо дойде-Ич. Като правителството защитава интересите на корпоративния капитал, сичко друго ще загива. |
| Кайли, Та в тази статия Яначко казва следното: " Левицата трябва да търси партньорство с политическия център. Алтернативата за преговори с десни партии за общо управление смятам за неуместна и нереалистична. Не така стои въпросът с политическия център. За това в Европа има ценен опит.................... Създаването на коалиционно правителство няма как да стане без взаимни компромиси - не с основните цели на управлението, а между основните политически играчи. |
| Кайли, И още: "Всеки прозорлив и отговорен политик разбира, че БСП не бива да управлява начело с Симеон Сакскобургготски защото би подвела своите избиратели. Ако не се съобрази с това я чака трайна загуба на общественото и влияние. Не е реалистично да се очаква и обратното - Симеон да стане политически подгласник на Сергей Станишев или на друг кандидат - премиер от ръководството на БСП , ако НДСВ е втора политическа сила. Следователно е необходимо решение, което което да зачита политическото достойнство и амбициите на всеки от партийните лидери и в същото време да отговаря принципно на изборните резилтати" |
| Денков ми хареса. * Науме, и моя дядо беше мълчалив и четеше само "Земеделско знаме', а почервеняваше като рак, ако по детски го закачах защо поне веднъж не погледне "Работническо дело". Плащането на членския му внос беше ритуал - идваха в къщи на крака - и се придружаваше от сладък разговор по 2-3 часа на ракия със захар. Той е единствения млад земеделец сред приятелите му, който е останал жив в 1923, защото е имал щастливата идея да се пъхне в кладенеца, до кръста във вода, и е прекарал там повече от 24 часа докато са траели разстрелите.  * Другият ми дядо пък е от "късметлийското" поколение родено в 1895, които са изкарали за 5 години 3 войни само 3 ранявания. Взели го голобрад в 1913 и им го върнали обрасъл в косми и намръщен млад мъж в 1918, който пеел хубаво и тъжовно "Чер арапин на бял кон". * Средната класа е гръбнакът на всяко проспериращо общество, тя носи консервативните му ценности, отнася се строго и с много пиетет към образованието на децата си, харчи малко, спестява много, дава себап, обича порядъчността. Когато нея я няма, няма е й държавността. Редактирано от - Нели. на 26/2/2005 г/ 19:33:08 |