Отиди на страница:
Дайнов - вземи Костов и направи ZZ Top BG  Твоят ексхибиционизъм и музикална култура май само дотам могат да стигнат |
| Е не мога да се сдържа да не припомня лафа: "Чукчи не читатель, чукчи - писатель!". Г-на Дайнов явно в АОНСУ е учил и китарно майсторство, и държавно управление, а за журналистиката - тя просто му иде отръки (както е казал един почитател на бог Онан)... Всъщност - след като в България всеки се занимава основно с това, от което не разбира - нека не виним човекО, толкова може... Всеки расте до собственото си ниво на некомпетентност, както e кзал Lawrence J. Peter. Лошото е, когато нивото на (не)компетентност клони към нула, а фаталното е, когато това стане публично...  |
| Аз предлагам да бойкотираме Лайнов. Просто няма да пускаме постинги под неговата сатия и редакцията след две-три седмици ще го разкара. Лайнов, откажете се. Не ставате за тази работа. |
| За Грациян - След 25 г. се завръща легендарният бате Климбо 2/3/2005 “С почит към Климент Денчев” ще е логото на поредния национален блусфест в столицата. http://www.dnesplus.com/publication.asp?p ubid=82105 |
| Този път не бих критикувал г-н Дайнов. Мисля, че направените паралели са вярни. (Аман от туй "вЕрвайте" - вече не знам кога се пише Я или Е !) Бих допълнил, че преди доста години, когато бях създал Групата ни - "Особняците", още на втората година стана ясно, че трябва сами да си пишем песните. Със същата аргументация. Това го осъществихме малко по-късно. И тогава, вместо да сме "кавър" група, пожънахме успехите... Без да говорим за политика и в живота е така. Трябва човек сам да си създава "песните" - за да е неповторим ..... .... е, стига да може, все пак! PS Знам, че г-н Дайнов чете тука. Затова и съвсем сериозно му предлагам участието си. След началото на Пролетта т.г. - освен като инструменталист, предлагам и известен опит (и то не от оно време) с композиране, правене на студиино качество рок и поп и опит с дигитален запис и електроника. Мога да посоча референции: - Един диск от неотдавна продуциран сингъл от "нас" е при една Дама в Редакцията - може да се попита там и той да се чуе. С мен би могъл да дойде и киибордиста, който е и аранжьор с професионален опит.... Е, стига Господина да желае, защото така или иначе, от Април нататък ще направя същите стъпки за който г-н Дайнов споменава тук. Стига да не е само един негов литературен похват. Теза и антитеза. |
| Каво да кажа? на Дайнов статите ме хвърлят в размисъл за салами и ракии Едно време можех да изкарам всяка песен само с ре, ла и ми и само в краен случай до Например: Въйшел ванка с трактором (ла) поорат на воле (ми) О-ие , о-ие, поорат на воле (ре) Уууф |
| А бе след като не харествате Дайнов, защо го четете бе . Защо след неговите статии има най-много мнения. Или вие не харествате самите себе си и така се опитвате да се самоизлъжете. |
| "Колкото и подробно да разучиш чуждо парче, ти никога не можеш да влезеш истински в главата на автора." Което е по-важно - никога не можеш да се надрусаш точно със същото, с което той е бил надрусан автора като е правил творбата А пък ако Дайнов беше написал "нона" вместо деветинка, направо щеше да ни респектира и натъжи като умален септакорд.. |
| Някакъв прохождащ композитор написал опера! Намерил начин/с връзки!/ да се докопа до един велик композитор и да го покани на премиерата на операта- с настойчива молба: именитият композитор да напише после рецензия във вестника! Великият композитор решил да не скършва хатъра на прохождащия композитор и отишъл на премиерата! Разочарованието му било пълно. А после написал възможно най-кратката рецензия за една опера. Рецензията гласяла: "КОМПОЗИТОРЪТ "Х" Е НАПИСАЛ ОПЕРА! ЗАЩО?!" Та..., днес Дайнов е написал есе?! ЗАЩО ?!  |
| Изненадваща е буквалността на някой коментари. * Вероятно Дайнов неумишлено е пропуснал, че в рамките на един стил може да има много парчета и ако пуснеш групата да ги твори едновремено ще се получи такава какафония, че от стила няма да остане и следа. Няма да има и песен, а само невъобразим шум. Друг е въпроса с хармоничните добавки и украси към основното парче. Не напразно рок-групата "Атина" е залагала на талантливи солови автори, като известният хард басист Драконт или китариста Солон  А иначе Дайнов е прав, както винаги, когато не си криви душата в реверанси... Редактирано от - ole-le на 03/3/2005 г/ 05:46:16 |
| OPERA? WHAT'S THAT? Има интересни аналози, разбира се и полезни наблюдения. Да. Безспорно, всеки от вас познава поне един-двама ( айде ние, като браншовици и много повече ) ерзац-майстори. Ако не друго, барем сте чували там из кръчмите я троянския Ангъс, я пазарджишкия Ричи, я бургаския Том Джоунс. Такива едни трибутни музиканти, ужким всичко им наред - и техниката им техника и звукът - звук и гледаш кривят се като оригиналните "артисти", ама пусто - толкоз. Хубаво - изкарва го на звук, ама досущ Джими, ама пък - гледаш го - тц, не е Джими и туй то. Не че има нещо лошо в това да боготвориш някого и да се опитваш да го имитираш. Напротив, полагането на толкова труд и старание си е направо похвално, но за най-голямо съжаление - ти ще си останеш като куриозитет и "локална атракция", без да можеш да оставиш някава си "собственна следа". Гледам в последно време тук в Канада е страшно модерно разни "трибют" банди да изнасят представления-копия на оригинални актове. То не бяха АйСи/ДиСи, Пинк Флойд, Бич Бойс, а сега гледам и някаква си група "Рейн" представя творчеството на Битълс. Хубаво, така, няма ги вече повечето от оригиналите, дайте да дадем на младото поколение глътка носталгия и да им покажем какво сме слушали на времето. Да де, ама това са си песни на Битълс и туй то. Няма да се учудя, ако този род entertainment стане още по-популярен и само след няколко години, болшинството от нас - увяхващите бейби-бумъри, заедно с деца и внуци се затътрим по представления като "The Wall", "The Village Green Preservation Sossiety", "Revolver", "Who's Next", "One Size Fits All", които ще са "Турандот" и "Тоска" за нашата генерация. Като гледам пък и как истинските рок звезди от нашето поколение мрат като на световно и си мисля, че рано или късно онзи незабравим отрязък на музикална гениялност който избуя през 60те и 70те години, ще остане за идните поколения по същия начин както са останали Скарлати, Паганини, Шуберт или Верди. Мисля си, че не се изхвърлям в предсказанията си, тъй като и сега - вече близо половин век от това време, песните на нашето поколение цепят ефира със същата жизненост с която го правеха и тогава. Пуснете си радиото, ей тъй на на посоки, поразвъртете потенциометъра и ако не гепите барем една дузина "носталгични" късове музика, па на. Ето в момента даже правя този експеримент и какво? Момент... Some kind of wonderful - Grand Funk...Papa Don't Preach - Madona...Everlasting Love - hmmm...it doesn't sound like the original ( Love Affair)...but it's pretty close...pffff...sorry - Engelbert Humperding - that's something new, maybe? doesn't sound fammiliar(?)...Terry Jackson - Seasons of the Sun...ето за по-малко от 5 минути, като развъртях копчето, това звучеше из ефира...и то на компютърното ми радио все такъв род музика доминираше. То, вярно, че и аз съм си селектирал станциите, ама пък - хей, това е то - бъдещето. Избор, избор, избор! Кеф ти риба, кеф ти паламуд. Та именно заради това, напълно, ама съвсем напълно вероятно е да слагаме там дънките, превръзките за коса ( върху плешивото теме), Т-шърта, кецовете и да се запътим към локалната сцена, където да речем днес ще дават "Goat Head Soup" and " Sticky Fingers". (wow...double bill!!!). Тъй де, нищо лошо в това да ходиш и на "Вълшебната флейта" или "Чикаго", но ми се струва, че реинкарнацията на класически рок-албуми ще бъде новата вълна, която ще заеме достойно своето място в днешния културен живот, наред с балета, театъра, мюзикъла, операта и дори и оперетата. Даже си мисля, че внуците ще има да ни дърпат за крачолите на "клошарите" и да ни питат  pera? What's that? Аз, нали знаете, обикновенно съм доста точен в прогнозите, та може да ми се вярва. Без ташак.  А накрая, специално за Евгений, поздрав с "Had То Cry Today" - Blind Faith, която точно в тоя момент се лее от говорителите ми. За всички останали - "Can't Find My Way Home", която я следва ( на този диск, който аз саморъчно съм си изгорил )  |
| Започне ли некой да обяснява, че "това" е като "онова", значи не разбира и от двете. Нема две такива неща на света... |
| Грацко, на български изразът е "изпекъл" (за burned иде реч). Смешно ми стана, но имах подобно преживяване - един ден Б си свалил и изпекъл някакви стари рок парчета от средата на 60-те (убийте ме ако помня имената на музикантите, единствено ми е останало Herman's Hermits, и то защото ми харесваха от време оно), потегляме нанякъде, Петя започва да ръмжи да си слуша нейната боза, и изведнъж изпищява - Върни го обратно, това слушаме в дискотеката! Тъй де, ама разни ремикси - не че е крайно лошо, но оригиналът си е оригинал. Айде лека и честит празник на всички, които се чувстват БЪЛГАРИ! А Дайнов да беше споменал празника тоя път, можеше и да го дочета докрай. Редактирано от - Fani на 03/3/2005 г/ 06:38:53 |
Е, Фани, сигурно там ги "пекат", ама аз тук си имам една програма (доста популярна, между другото, та може и да я знаеш) дето се вика "Неро" (Нерон, демек), та и аз като него направо ги горя...няма там шест - пет. Наблъскал съм тук толкова много музика, че има неща които не съм ги слушал от години (особенно пък тия, дето са на "по-архивни носители" - видеокасети, плочи или обикновенни касетки" . Хермановите отшелници ги помня още от онова време...1966 - 1968...Dandy ( Kinks original), No Milk Today, I'm Henry the VIII, I'm... Mrs. Brown you got a lovely daughter (I think it was Brown (? )...and so on... |
| Бойкотирането на това недуразумение от АОНСУ е идея която подкрепям!Повече ни ред за или протиф Дайнофф. |
| Грацко, то Нирото (сори, ама така се произнася на английски) си върви с всяка "печка" (или "писачка", пак профи жаргон). За музика и малки филми върви, но им куца DVD опцията, та предпочитам Соник. (той пък върви с големите печки) I'm Henry the VIII I am ми е любима, но според Б е по-стара, вероятно от средата на 30-те от някакъв мюзикъл. Имат и добро изпълнение на I don't know much about history, въпреки че предпочитам Сам Куук. Отшелниците ги видях за последно преди година и половина, пяха на един от местните фестивали, та си накупих доста дискове (с автографи, че как иначе). Абе хубаво си е на юг, да си кажа чесно - по казината в Мисисипи непрекъснато има концерти на стари звезди, та съчетаваме полезното с приятното. Редактирано от - Fani на 03/3/2005 г/ 08:09:07 |