I edin vapros kam Naum: "Trenchev oshte li nosi pishtof na krasta ili shte go svali za ceremoniyata?" |
Не беше нужно да посочваш на колко години си бил тогава-това си личеше от лекотата, с която съдиш. Не разбрах на кои-точно митинги си бил в онзи ноември-на националистките, или на другите. Но това, нейсе, бял кахър. Разбира се, че не може да си от категорията, в която съвсем злонамерено те зачислих-просто не отговаряш на изискването за интелектуален багаж-твърде нагоре си-но не се ласкай, и за това всеки си плаща с неговите демони.. В интерес на истината и за да сме обективни, аз му зададох няколко въпроса от ареала на твоето разочарование, на които обаче той не ми отговори в онлайн разговора тук в Сега. Отговори ми косвено, преди това . „Много хора бяха чисти по произход и с чисти помисли-оказаха се други, когато ги овластихме”-перефр.. Хората са общо взето еднакви, но Косьо не е от масата. Косьо е нашия Валенса, но нямаше късмета ние да сме като поляците. Нещата, когато си отвън изглежсдат по един начин, когато ги случваш, съвсем по друг-затова донякъде разбирам и Костов. Истината е, че нямаше по голям враг на ранния посткомунизъм от Тренчев. Целият апарат се беше включил в антипиар кампанията срещу него. Не очаквах, че и умни хора се връзват на тая.. |
Даааа, с изненада разбрах от Наум, че в БГ имало нацйоналистически митинги през 1989. Ами те поне не бяха инспирирани, платени и организирани, като "демократичните" на които си присаствувал, малкия. А иначе такива "демократчета" като теб и идола ти докараха БГ до просешка тояга и застрашават неиното саществуване. |
не мисля, че някой, колкото и да е белобрад, може да е бил на първия митинг на площад св. Ал Невски и да забрави за него или а го бърка с друг-ите. Лека. |
Тонко Докторът * беше невероятен чешит. Висок, с бяло интелигентно лице и черна коса, ходеше винаги елегантно облечен, с разноцветни сака и черни панталони и една неизменна кожена чанта, в която държеше вестници и още сума незнайни атрибути. Чувството му за хумор беше на висота, както на болшинството местни чешити по времето на късната перестройка. Навестяваше често основната кръчма на градеца и сборищата на културтрегерите, познаваше всички колоритни особи и местната интелигенция. Викаха му Доктора не щото беше завършил медицина, а заради баща му. Един ден се оказахме в неговата компания и аз се заслушах в приказките му. -Ние сме интересна компания-увещаваше мой приятел. Събираме се често и ни е много приятно. Кога ще дойдете, няма да съжалявате-убеждаваше ни той. Отидохме. Беше много вълнуващо. Събирането беше в неговия апартамент. Млади хора с интелигентни физономии слушаха унесени и с онова изражение, познато ни от филмите за комитетите на Левски. Нямаше диско, нямаше пиене, нямаше рап. Книгата четеше един млад мъж с очила и бардичка, тип катинарче. Имаше Солженицин. Архипелагът Гулаг. Сетне Георги Марков, нещо от репортажите. Коментирахме, радвахме се, че "Туркия непременно ще падне един ден" Всъщност и книги нямаше, а листи. Разделихме се като съзаклятници, като съмишленици в някакво добро и потайно дело. Не след дълго чух, че са го арестували и закарали с хеликоптер в Софийския, заедно с още няколко от групата. Делото се гледало при закрити врати и било по членовете за антисоциалистическа и противодържавна пропаганда. (273)Одрънкали ги бая, но демокрацията ги спаси. Ся работи нещо при мъжът с брадичката. Споко, не сме го издали ние. И ний си платихме за двете глави от Архипелага, не можаха да ни спасят и тези, които се бориха за това добруване, но това е друга бира. Някй друг път ще ви разкажа за Любо, а комахай с него трябваше да започна. Писах, за да се помни и знае, че демокрацията не почва от вчера, нито пък с Христо Марков и Натка. *Примете го за художествена измислица. Името е променено Редактирано от - Наум на 12/3/2005 г/ 00:08:07 |
Тонко Доктора * беше невероятен чешит. Висок, с бяло интелигентно лице и черна коса, ходеше винаги елегантно облечен, с разноцвветни сака и черни панталони и една неизменна кожена чанта, в която държеше вестници и още сума незнайни атрибути. Чувството му за хумор беше на висота, както на болшинството местни чешити по времето на късната перестройка. Навестяваше често основната кръчма на градеца и сборищата на културтрегерите, познаваше всички колоритни особи и местната интелигенция. Викаха му Доктора не щото беше завършил медицина, а заради баща му. Един ден се оказахме в неговата компания и аз се заслушах в приказките му. -Ние сме интересна компания-увещаваше мой приятел. Събираме се често и ни е много приятно. Кога ще дойдете, няма да съжалявате-убеждаваше ни той. Отидохме. Беше много вълнуващо. Събирането беше в неговия апартамент. Млади хора с интелигентни физономии слушаха унесени и с онова изражение, познато ни от филмите за комитетите на Левски. Нямаше диско, нямаше пиене, нямаше рап. Книгата четеше един млад мъж с очила и бардичка, тип катинарче. Имаше Солженицин. Архипелагът Гулаг. Сетне Георги Марков, нещо от репортажите. Коментирахме, радвахме се, че "Туркия непременно ще падне един ден" Разделихме се като съзаклятници, като съмишленици в някакво добро и потайно дело. Не след дълго чух, че са го арестували и закарали с хеликоптер в Софийския, заедно с още няколко от групата. Делото се гледало при закрити врати и било по членовете за антисоциалистическа и противодържавна пропаганда. (273)Одрънкали ги бая, но демокрацията ги спаси. Ся работи нещо при мъжа с брадичката. Споко, не сме го издали ние. И ний си платихме за двете глави от Архипелага, не можаха да ни спасят и тези, които се бориха за това добруване, но това е друга бира. Някй друг път ще ви разкажа за Любо, а комахай с него трябваше да започна. Писах, за да се помни и знае, че демокрацията не почва от вчера, нито пък с Христо Марков и Натка. *Примете го за художествена измислица. Името е променено |
Като чуя за някой или нещо, че били българския еди-какво си все се сещам за кооп колата. Мислиш ли, че някога или някъде ще бъде възможна обратната дефиниция: "Валенса е полският Тренчев" Мислиш ли, че някога или някъде клуб на едрия бизнес ще предлага един истински синдикален лидер за награда? Изобщо не коментирам биографията на Тренчев преди 10ти. Тя изгоря в Партийния дом. Както и истинската биография на онази епоха. Останаха само романи в спомени и друга мемуарна белетристика, в която имена и заслуги си сменят местата и според която в БГ дисидентите са били повече от населението и Бай Тошо (първия дисидент на НРБ) излиза прав - не само перестройката, но и преходът, са свършили у нас със Априлския пленум. Не поставям под съмнение личните ти впечатления за Тренчев. Те просто са ирелевантни. Помисли само какво би казала Румяна Узунова (с която съм говорил няколко пъти) ако беше жива за това Тренчев да приеме точно този орден от Първанов след Мръчков и ББТ бизнесмена и това ще ти покаже до каква степен онази епоха остана на другия бряг на Стикс и което е по-лошо - на Лета. Саждите от неизвестната величина, изгоряла в Партийния или укрита в суматохата, формират аналог на космическата черна маса за БГ историята. Тя не може да бъде видяна, но изкривява всичко около себе си. Един от нейните ефекти е, че какъвто капитал си натрупал преди 10ти - можеш много лесно да похарчиш днес, но не и да градиш на него. Ако Тренчев беше излязал от публичния живот - преди години - щеше да има смисъл да го награждаваме за тогавашната му роля. Но той остана. За това, сега има смисъл да говорим само за съвременната публична персона и нейната конкретна днешна роля. Днешният Тренчев (какъвто и да е бил преди 15 години и каквато и теменужена душа да има) не заслужава висше държавно отличие. И това не е "съдене". Право или криво, това е напълно легитимно мнение на гражданин, на който му пука какво става. Лека наистина. И най добри пожелания! Редактирано от - абулафия на 12/3/2005 г/ 00:53:53 |
Имаш известно основание и си донякъде, в доста висока степен, прав., по отношение на истинската биография на онези години. Но като свидетел на събтията съм убеден, че Тренчев е правил това, каквото му е диктувала съвеста, а не някакви черни сценаристи и каквото щяхме и правихме всички ние. Но той не е в политическият живот днес, честно казано. По точно седи на стари лаври и най-много да отнесе някой банкет и закъсняло интервю, досущ оцелелия Македонски от Хъшове, да речем..Подкрепа е колос на глинени крака, а Докторът е само май един уморен песимист, каквито сме всинца. Може би затова го награждават, а? Редактирано от - Наум на 12/3/2005 г/ 01:10:37 |
Интересна е позицията на този Македонски...вляво от Сол Полански на схемата Blum, William. Killing Hope: U.S. Military and CIA Interventions Since World War II. Monroe ME: Common Courage Press, 1995. 457 pages. P.S. Ако ти поиска парола влез от тук и кликни върху Show a social network diagram for this name Редактирано от - Doctora на 12/3/2005 г/ 15:17:00 |
на тренчев позицията ли ти е интересна? чел сам че един от аргументите на аналитиците на цереуто бил че и външно прилича на валенса |
Не, на мен отдавна не ми е интересна...ама след тия дитирамби, требе нещо да видят някои...Македонски, викаш? В този занаят няма пенсионери, драги ми Науме. Редактирано от - Doctora на 12/3/2005 г/ 15:18:25 |
навремето цереуто избира един полуиндианец да вербува владо костов у париж, понеже според големите глави там българите и индианците имали ногу общи черти като душевност |
наш'те да не са по... Я глей тук как са ги подпрели на кредитните си карти Редактирано от - Doctora на 12/3/2005 г/ 15:30:21 |