Отиди на страница:
 Хареса ми, много. Дали е само фикция? |
 Това е авторът, който пише красиво и за не дотам красивите неща. Поетът в проза между авторите на реконтри. Замечтан, спокоен, приглушен, сякаш припадаща мъглица - нежна, размиваща контурите. И си казваш, ех, красотата можеш да откриеш навсякъде, където даже никак не очакваш. И класиците са тук - и Смирненски на гости при дявола, и добрият ученик на Ханчев в час по мълчание. Те - дали са вече класици? Би трябвало. Човек и добре да пише един ден става класик.  |
Буди ме нощен шум. Ангелите от "Барса". Сигурно дядо Господ ги праща  Заспивам, но вече спокоен. I like Myself |
| И ме унася тих левкозен ветрец, всички мисли бавно си тръгват и светът става все по-красив. I'am Me, not Myself |
| Екстра ре Мъглата е мрежеста и загадъчна като чорапогащите на фолк певица, дискретно лъщи отдолу прясно депилираната кожа, неомекнала още от нежно втрития крем, палаво косъмче, изплъзнало се игриво от гладната паст на машинката, се подава плахо навън, целулитът е приглушено загатнат, разтворил се сякаш в лунната светлина. Поезия. |
| мдам.... май аз съм в отбора на скептиците, но защо ми се струва, че точно това за паролата и отговора ми се струва познато, защо ми намирисва на четени неща, защо не мога да притворя благоговейно очи след прочитането на бъдещата класика, и що в текста има изпусната дума??? ей на, питам се и отговор не търся...  |
| Защото не поемате, подобно мен, абсент, мадам. Гаврътна ли три чашки с мента, пред мене се завърта лента. Мъгла, глухарчета и пеперуди, танцуват чардаш като луди. Поезия, това го зная, има там, където липсва шпек салам. |
Ebisu-Odaiba, вetween myself and I Изглежда съм станал по-важен отколкото предполагах. А бе страхотен интерес от всякъде на Вселената. Но са взети реципрочни мерки, съм под охрана и отбрана. Всяка нощ секурити фирма ми пуска специален вятър, най-нова хава от Студената война. Жив няма да ме дадат  |
| ...Петър Динеков, Милена Цанева, Светозар Игов, Никола Георгиев, Сибила... Из "Златна книга на българската литературна критика". Един ден кандидат-студенти из тоя форум за цитати ще ровят, да знайте! Па плеснат с ръце и се прегърнат И с вестник в ръката летят в небесата Летят и пърхат, а аФтор Сибила пита: Кажи ми сестро, де е красотата? "Сага за Сагаев", древен фински опус, ХІІ в. |
| Тревожността /и чувството за вина/ често са породени от изтласкани неосъзнати сексуални желания. З. Фройд |
| Тревожността Ви, господине, по отношение на Фър е вече разбираема, изхождайки от здрави хетеросексуални позции |