Отиди на страница:
| Олеле... Това е ужасно! Аз мисля, че трябва да поставим началото на държавата България много по-назад в историята! Защото българите ни има в Библията още - ние сме всъщност бащите на еврейския народ. И Йехова и Мойсей са българи. Евреите са наши деца!! Да не говорим, че дори държавната комунистическа машина в Китай призна, че и Лао Дзъ има корените си в становете на старите българи! Нека кажем истината най-после!!! |
| Стара мечта на всички сериозни учени е да се спре със спекулацията, че България е създадена през 681г. На всички е ясно, че държавата просто е пренесена, че няма как някакви номади да се тропнат на Плисковското поле, да турят славените под строй и да започнат да строят монументи напълно според предписанията на Витрувий, писал трактата си 500 години преди това. 681г. е датата за основаването на Дунавска България. И тъй като другите Българии са изчезнали, макар и да е останало население и региони със спомени за Волжка България примерно, можем да счетем, че днешна България е приемник на Велика България. Няма спор че е време на бунището да отиде и "славянската" теза - че българите били една шепа , погълната в славянското море - само дето днес истински славянски белези у нас има 10 процента от населението. Защо обаче "редактирането" започва именно сега, няколко месеца преди изборите? Преди известно време писах, че една от двете основни БСП агитационни линии на изборите ще бъде спекулации с патриотизма и национализма на нашего брата. С неудовлетворение установявам, че не съм сгрешил и вместо със спешните реформи в съдебната система БСП ще ни занимава с патриотарстване. Перверзно е да се види как комунистите днес плюват на собствения си сурат. Имаха 50г. да признаят Именника на българските ханове и да напишат една истинска история на България. Вместо това те пълнеха учебниците с шаблони за българо-съветската бойна дружба, зародила се още по времето, когато княз Светослав /чистокръвен викинг/ опожарил Плиска и Преслав. |
| Какво ви топли това че историята ни не е на 1300 ами на 1800 години? Стандарта ни на живот ще се повиши ли от този "факт" ? Икономиката ни ще стане ли по- развита? Улиците ще станат ли по чисти? А дупките по тях? Или пък престъпността ще намалее? Или може би няма да увеличат цените на тока и телефоните? Ами корупцията? На кого му дреме че имаме "хилядолетна" история? Тези изявления са псевдопатриотарщина и евтина сензация. Ако някой ми каже че нашата държава е възникнала преди египетската какво от това? Голяма вълна ама без косми. |
Кракатау  имаш отличен за осветляването на сложната и прашна проблематика. Бих допълнил новите разкрития с НАУЧНО съобщение. Смята се, че доматите са пренесени от америка от конкистадори земеделци. Истината е друга. През 378 г. група прабългари емигрират в Америка, носейки със себе си най-ценното или доматени семки с които не са могли да се разделят за нищо на света. Испанците само връщат обратно домата на Европа. Това е доказателтво също, че сме първооткривателите на Америка а не както се смята Колумб и викингите.  |
Болгарские БОЛГАРСКИЕ. Дворяне с 1786 года (ОГДР, X, с. 12 . Н.А.Баскаков (1979, с. 240 - 241) предполагает выход их из Дунайской Болгарии, чему противоречит наличие в родовом гербе полумесяца - типичного мусульманского знака; поэтому это, скорее, выходцы из Волжской Булгарии. В этой связи интересно наименование "Болгарская волость" под Коломной. Болтины БОЛТИНЫ. От Михаила Болта - сына мурзы Кутлу-буга из Б. Орды, перешедшего в XIV веке на русскую службу (ОГДР, IV, с. 50). В 1496 году уже были дворянами. Андрей Болтин по прозвищу Алай убит под Казанью в 1548 году, Ахмат Федоров Болтин упомянут под 1556 годом (РБС, 3, с. 204 - 205), а Ондрей Иванов Болтин в 1568 году отмечен как служилый человек в Казани (ПКК, с. 122). В конце XV века Болта указан как родственник Танеевых (см). С XVI - XVII вв. Болтины имели поместья в Нижегородском крае, в том числе и известное пушкинское Болдино (Веселовский 1974, с. 45). В потомстве известны покорители Сибири, учёные, родственники Пушкиных (РБС, 3, с. 184 - 209).  |
| Историята е приказка разказвана от политическите проститутки от всички времена в собствена самохвална редакция. Най–лесно се фалшифицира историята, най–лесно се облича в идеологически дрешки. Четеме сега някакви списъци или драсканици по камъни и правим световни заключения. Ами представете си след 1000 год когато четат комунистическите или на побратимите им фашисти глупости в писаните от тях "истории", а те няма да са няколко драсканици, а хиляди томове. Една държава, държавност се създава с векове и не може да се каже на еди кой си ден, в еди коя си година на еди кой си век е създадена еди коя си държава. Що се касае за славяните, от тях имаме някакъв малък процент гени, а от къде ли нямаме – това е хубаво. Липсват ни малко негърски и хиспаньолски гени, но и са тях се обзавеждаме в последно врме. А славяните – това са всички скандинавски и прибалтийски народи, поляците и руснаците /истинските – те доста са намаляли – не бъркайте руснаците с Русия/. В Украйна, Беларус , Чехия и Словакия , а и в Германия и Австрия /всяка втора баба в Австрия е славянка/ славяните са силно размити, но имат силно генно присъствие. В бивша Югославия слявянските гени не са повече от тези в днешна България /около 5%/. Искренно съжалявам, че не сме славянобългарска държава и с повече славянски гени, които най–добре биха противодействували на застрашително нарастващите ни цигански гени. |
| Темата за миналото ни има значение - това, че няма да промени трудното ни настояще, не е причина да не се стремим към подробно изясняване на историята на нашата държавност... Изключителен принос към изследването на ролята на прабългарите ни остави писателят Йордан Вълчев - препоръчвам сборника "Календар и хронология"!... |
| Казват в спора се раждала истината. А аз, Змея, съвсем се обърках да се радвам ли на съобщението или напротив. Аз - със сини очи, змеицата - с кафяви, дечинята - мешани. От време оно съм подчертавал патриотично българския си змейски произход навсякъде по света, а сега да не излезе, че съм само 5%-ов. Е па мислим дека требе да се правим, че нищо не съм чул, оти да не ми падне самочувствието и да почне да се влачи по земята. |
ЗА НАС Как държава и църква са вървели заедно, може да се види от казаното после, че гърците след изгубването на правото над диоцезата, изгубили и правото на държавата си над обсъжданите провинции (области). Казано другояче, българите се освободили най-напред духовно, а така и политически. Архиепископията Първа Юстиниана, или Охридската архиепископия, е първата стъпка от утвърждаването на българския народ. Посочваме всичко това, за да се обърне внимание, че през 870 г. вселенският събор е считал двата Епира, Дардания, Дакия, Тесалия и другите Илирийски провинции за населявани от българи. И че те от началото на 6 век (от създаването на архиепископията Първа Юстиниана) до 9 век, че и по-късно, са били независими от гърците и римляните. Не само в църковно, но и в политическо отношение. Хуните, или българите, които са били християни се вдигат на въстание по време на император Анастасий заради заточаването на илирийските владици и след дълги борби принуждават Юстиниан да създаде независима църква за българите в Македония и останалата Илирия. След това българите откъм Дунав се съединяват с българите в Македония и останалата Илирия. Не са покорявали Илирия, не са я заселвали, а са се съединили с нея въз основа на сродствеността или племенността (jure gentili). Защото и македонците, и останалите илирийци са принадлежали към същия род, към който са принадлежали и т.нар. хуни, или българите, които живееха покрай Дунав. Не е имало, значи, унищожаване на македонци. Досега се мислеше, че старите македонци са били унищожени от нахлули в Юстинианово време славяни. Това твърдение е без основа, защото не е имало самостоятелно славянско нахлуване. Славяните са подкрепяли българите, за да извоюват духовна, а после и политическа независимост за илирийските българи. Македонците се нарекоха българи, подобно на другите тракийски племена, защото са стари мизи. Тези мизи, както в Тракия, така и в Илирия, след края на 4 век се нарекоха българи. Обобщено, не е имало унищожаване или пък изчезване на старите македонци. Тъй че както днешните гърци са потомци на старите гърци, а днешните албанци на старите албанци, така и днешните македонци са потомци на старите македонци. Александър Велики е произлязъл от онзи народ, който днес се нарича български народ. С това се решава не само проблемът за народността на македонците, но и проблемът за народността на българите изобщо. За да поясним това, нека се върнем още веднъж върху посоченото от Прокопий свидетелство. От неграмотност или друга някаква причина това свидетелство е предавано досега в изопачена форма. Докато Прокопий пише, че хуни, склавени и анти правили такива и онакива опустошения, в българската история се споменават само славяните. А българите, или хуните, които са били водители на тези опустошения се премълчават. По този начин се създаде убеждението, че славяните са унищожавали тракоилирийците и са превзели тяхната земя. А българите, или хуните, били дошли от Волга едва в края на седми век като малка гола и дрипава ордица, която покорила славяни в Долна Мизия и основала българска държавица. Тези хуни (българи) никога не били владяли Южна Тракия и Илирия?! Това не е наука, защото ако Прокопий, който е бил секретар на Юстиниановия военачалник Белизар, разправя, че хуните били съединили земята от Йоническия залив до предградията на Византия с останалата Скития, то не може да се казва, че хуните били дошли в Долна Мизия едва в края на 7 век. Че никога не били владеели Южна Тракия и Македония. Онзи, който разправя такива неща, или изобщо не е проучвал тези работи, или не търси истината. Същото се отнася и до народността на хуните или българите. Ако Анастасий Библиотекар пише, че българите или хуните заели целите Тесалия, Дардания и др. въз основа на народностното право, от което се разбира, че българите или хуните са сродни с жителите на тези области, тоест със старите илирийци, не може да се казва, че българите са тюрки, което никой не е доказал досега. Същото се отнася и до християнството на българите. Апостол Павел дойде заради македонците в Европа. Ако тези македонци живеят в лицето на днешните македонци, които се казват българи, който покръсти тогава българите? Ако ап. Павел говори в 3 гл. колос. за скити, ако старите цъковни историци пишат, че скитите били покръстени от апостолите и ако хуните, или българите, се считат за скити, кой покръсти тогава българите? Ако българите са мизи, а мизите бяха покръстени от апостолите, кой покръсти тогава българите? Ако хуните, които основаха българската държава, бяха още в 4 век християни и издействаха създаването на независимата Охридска архиепископия, може ли да се казва, че тези хуни (българи), били покръстени едва от “хан” Борис в 9 век? Всичко това може да твърди само онзи, който не е проучвал тези работи, или пък, който е негоден за научна работа. ----------------------------------------- --------------------------------------- Пренабирането на този труд на д-р Ганчо Ценов е направен въз основа на копието на "Народността на старите македонци" от сайта Ziezi ex quo Vulgares. Илюстрациите на гръцките текстове са от същия сайт. BULGAROPHOBIA.org, 2004-2005 |
| българитеЗа пръв път със собственото си име българите се появяват в Европа през 354 година. Тъкмо по тава време един анонимен римски хронограф фиксира установяване на част от тях в земите на север от Кавказ. Но техните корени са били много по-стари, а изминатият исторически път - много по-продължителен. Откъде идват и кои са те? Къде се е намирала тяхната прародина и какъв е техният произход? Много са теориите, които се опитват да дадат отговор на тези твърде важни въпроси. Някои от тези теории са толкова причудливи, че едва ли заслужават отбелязване освен в най-специализираните изследвания. Днес с увереност може да се твърди, че мястото, където се е формирала българската племенна общност, трябва да се търси в Централна Азия, по-точно на северозапад от Памир и Тян Шан, в Алтай, а може би и още по на изток в Джунгария и Източна Монголия. Основание за това съвременната наука намира в древнокитайските летописи, където те присъствуват с името пу-ку (пу-гу, бу-гу) и живеят в близост с уйгурски и хунски племена. Може да се твърди, че българите са част от тюркско-алтайската езиково-племенна общност, към която принадлежат още хуни, авари, хазари, огузи, печенези, кумани. Техният език - за него има категорични сведения, макар и в по-късно време у Захарий Ритор (т 553), папа Григорий Велики (590-604), в „Чудесата на св. Димитър Солунски" - се отнася към западнохунския клон на тюрк-ските езици и формира самостоятелна българска (или булгарска група), към която принадлежат още хазарският език, а от съвременните - чувашкият. Не са никак малко и споровете около тълкуването на самото име българи, но в последно време се налага схваща-нето, че то има тотемен произход, т. е. свързва се с името на животното-прародител. Засвидетелствувано е в различни варианти като булг-ан/а, булг-ин, булх-ън, булг-ар или бул-гачин, т. е. белка, златка, самур. Или казано по друг начин, българи означава „ловци на самури". Съдбата на българите между III-II в. пр. р. Хр. и II в. след р. Хр. е свързана трайно с хуните, а постепенното им движение от степите на Средна Азия към Европа е част от едно изключително социално и политическо явление, наричано Велико преселение на народите. Тази трайна връзка между българи и хуни е рефлектирала в най-значимия български исторически паметник от ранната епоха (VII в. ) „Именник на българските владетели". Там началото на българската държавна традиция се свързва с възшествието на хунската държава и преди всичко с името на Атила (Авитохол от „Именника"  . Тъкмо тази връзка - на социално, политическо и държавно ниво - отвежда българите от Азия в Европа, но твърде често ги оставя в сянка и затруднява съвременния изследовател, който трябва да възстановява историческото им минало. (Защото българите се явяват със собственото си име само тогава, когато действуват самостоятелно: случаят със заселването на част от тях в земите на север от Кавказ [354 г. ] е достатъчно убедително доказателство). Този процес на движение не е равномерен (по време) и монолитен (по участие на всички българи), но неговите резултати са безспорни - докато една част от българите се установява в Северен Кавказ, друга - в Северното Черноморие (2), трета следва хуните чак до Централна и 3ападна Европа. Разгромът на хуните (451 г. ) и последвалата, смърт на Атила {453 г. ) довели до разпадането на могъщата, но ефимерна хунска държава. Срутването на Атиловата държава, която дълги години всявала страх в Източната и Западната Римска империи, довело до разсейване на нейните поданици. Една част от тях безспорно поела по познатите вече пътища, но в обратна посока и се завърнала в Източна Европа. Сред тях били и българите (или голяма част от тях). Готският историк Йордан съобщава, ч_е_ най-малкият Атилов син Ернах (Ирник от рода Дуло в „Именника" се заселил в „extremа minoris Scythiaе", т. е. крайния ъгъл на провинция Малка Скития (дн. Добруджа). Едва ли трябва да има съмнение, че заедно с хуните около дунавските устия са се настанили и българи. И оттук започва нова страница в историята на българите, Освободили се от опеката на хуните - въпреки че останали дълго време под тяхната сянка и съвременните автори често ги смесвали, - българите навлезли в политическия живот на Източна Европа под собственото си име. През втората половина на петото столетие българите започнали все по-често да се появяват на Балканския полуостров първоначално като съюзници на Византийската империя във военните й действия срещу остготите (480, 486 г., а през 488 г. задно с гепидите), а наскоро след това като нейни врагове. За пръв път българите стъпили в земите на юг от. Дунав през 493 г., след това през 499 и 502 година. През 513. г. българите се намесили активно във вътрешнополитическия живот на империята, като взели участие в бунта на Виталиан, който разтърсил не само североизточните преде-ли на полуострова, но дори и Тракия. Макар и с различен ритъм, българските нашествия на Балканите продължили и до средата на VI век - 535, 540, 552 година. Пак по това време, през четвъртото и петото десетилетие на века, много български групи участвували като наемници във войните, които император Юстиниан I водел за отвоюването на Италия, Картината се променила рязко през втората половина на VI век. Изведнъж името българи изчезва. от съчиненията на византийските историци и хронисти и като основни противници, а понякога партньори на Византия се появяват цвете тюркски племенни общности, обитаващи Северното Черноморие - кутригурите (около Азовско море и р. Дон) и утигурите (на изток от Дон), Очевидно това са били двете основни групи, които, някои автори (готският историк Йордан) наричат със събирателното понятие българи. Обособяването и укрепването на тези две големи групи българи принудили Византия да вземе мерки за тяхното неутрализиране. Обичайната политика на империята спрямо варварските народи - противопоставяне едни на други - довела до избухването на междуособна война между кутригури и утигури, в която последните (те били предводителствувани от Сандлих, титулуван от някои съвременни нему автори „цар" успели да надделеят. Дори едно от кутригурските племена (2000 воини заедно със семействата си) потърсило убежище във Византия. Но кутригурите скоро се съвзели и през зимата на 558-559 г. предприели голям поход срещу империята - една част от тях се насочила към Елада, друга към Галиполския п-ов, а трета, ръководена от техния вожд Заберган, атакувала Константинопол. Опасността за византийския престолен град била отстранена едва след като отбраната била поверена на прочутия и вече доста остарял пълководец Велизарий. Усилията на Византия да отстрани опасността от кутригурите не дали резултат, но малко по-късно (около 562-565 г. ) това било сторено от сродното на българите племе на аварите. Идвайки от Изток, преминавайки през Северното Черноморие, аварите покорили ( или може би приобщили) кутригурите и увлекли част от тях със себе си към Централна Европа. По този начин отделни групи българи се настанили в Панония. Тези българи участвували във войните на лангобардския крал Албоин срещу Северна Италия и преди всичко във военните действия на аварите срещу Византия, своеобразен връх на който била голямата обсада на Константинопол (626 г. ). Около 631-632 г. българите, които живеели в границите на Аварския хаганат, оспорили престола, но победени, били принудени да потърсят убежище в Бавария. Там тяхната съдба била твърде нерадостна: крал Дагоберт наредил на своите поданици в една нощ да се разправят с пришълците. От безмилостното клане сполучили да се спасят само 700 души, които се отправили към Италия. Източният клон на българската племенна общност също имал променлива съдба, но за разлика от своите съплеменници тези българи били обвързани трайно със Западно-тюркския хаганат, когато към 567-568 г. били победени от хан Силджибу. Около половин столетие те били поданици на западнотюркските ханове и взимали активно участие в междуплеменните борби, чиято основна цел била притежание на върховната власт в хаганата. Сериозна промяна в политическия статут на българите настъпила към 630-632 г., когато, ръководени от Кубрат (Курт), вожд на българското племе уногундури, те успели да отхвърлят господство-то на западните тюрки и да създадат собствено държавно обединение, познато от византийските извори като Стара Велика (или Голяма) България. Византийските автори са пестеливи, когато описват държавата на Кубрат (от рода Дуло), чиито корени според „Именника" били в общото минало на българите с хуните. Кубрат за пръв път в българската история сполучил да обедини под своята върховна власт всички или почти всички български племена от двата основни клона (източен и западен) - уногундури, котраги, оногури, утигури и остатъците от кутригурите (тези от тях, които не били увлечени на Запад от аварите). Границите на държавата, макар и с известна несигурност, могат да бъдат очертани но следния начин; на изток - р. Кубан, на юг - Азовско и Черно море, на север - р. Донец, и на запад - р, Днепър. Някои извори позволяват да се допусне, че средището (или дори столица-ти) на държаната се намирало в античния град Фанагория на Таманския полуостров. Освободил се от тюркската зависимост, Кубрат потърсил опора за своята самостоятелност във Византия. И той успял да я намери: през 635 г, българският хан сключил мир и съюз с византийския василевс Ираклий (610-641) и получил званието патриций. Стара Велика Българин просъществувала около тридесет години. Кубрат починал наскоро след 663 и върховната власт била поета от първородния му син Батбаян (Баян). Тъкмо по това време на източните граници се появил нов и сериозен враг: хазарите. Събитията безспорно са били по-сложни от тези, които ни представят византийските автори, но резултатът е безспорен: българската държава се разпаднала на пет части - толкова, колкото били Кубратовите синове, - Батбаян начело на част от българите останал в старата родина и се подчинил на хазарите, друга част се отправила към Волга, където положила основите на нова държава (тя просъществувала до XIII в. ), трета начело с Кубер достигнала Панония, а след това се установила в Македония, четвърта, предводителствувана от Алцеко, достигнала до Италия. Третият Кубратов син Аспарух (Исперих от някои български извори) повел най-известното българско племе уногундури към Балканския полуостров. В продължение ни столетия българите водели номадски начин на живот. Основен техен поминък било степното подвижно скотовъдство в неговите три форми, а именно: 1. Всички членове на племето чергаруват; 2. Чергарува цялото население, но само през определено време на годината; 3. Чергарува само определена част от населението. Наред с това българите практикували лов и риболов, а по-късно и земеделие. Познавали занаяти като грънчарство, железарство, кожарство, обработка на кост, на метали, различни строителни занаяти. Техните селища представлявали най-често номадски станове, разположени край реки, или аули, съставени от 20-30 семейства. Постепенно тези станове се превръщали в постоянни селища, част от които не били укрепени, а друга - обградени с ров. Обичайното им жилище била юртата. Основната социална единица сред българите била номадската родова община, която осигурявала общото ползване на пасищата и становете, а основното ядро в социалната и политическата структура било племето. През шестото-седмото столетие сред българското общество се забелязвало напреднало разслоение и се формирала аристокрация. Войската на българите (само конна!) до голяма степен съвпадала с целия въоръжен народ. Леката и тежката конница били въоръжени с копия, саби, бойни брадви, кинжали, аркани и носели защитни ризници и шлемове. Българите имали добре развита система от религиозни вярвания, те почитали свещените животни и практикували тотемизма, имали силен култ към предците и към небесните тела, вярвали в задгробния живот и се кланяли на върховния бог Тенгри (Тангра). Сред погребалните им обичаи преобладавало трупополагането. Българите използвали календарна система, почиваща на дванадесетгодишен лунен зодиакален цикъл. ----------------------------------------- --------------------------------------- *На читателя вероятно ще направи впечатление, че тук и по-нататъкупотребявам понятието българи вместо наложилото се пра[първо]българи.Обяснението, което дължа, е следното: На всички е добре исвестно, че изворитепредлагат едно-единствено име и то е българи (Boulgaries-bulgares, с различни деформации, разбира се); добре е известно и още нещо - понятието пра[първо]българиима научен произход. То се появява непосредствено преди Втората световна война, но се налага категорично веднага след нея от марксистката историография с идеята, че така се разграничават българите от формиралата се по-късно българска народност.Подобен подход, освен че противоречи на нашите извори, е и ненаучен. Това, чеимето е винаги едно и също(Boulgares-българи), а съдържанието му до известнастепен се променя, не е никакво основание за посегателство от съвременната наука.Крайно време е да възстановим историческата реалност и да отхвърлим еднабезспорна историческа несправедливост. -Бел. авт. |
| Много важно, че е имало България преди Христа, като сега сме изправени пред скоропостижната и кончина! Темпото с което чезне държавата ни, може би, ще оправдае прогнозите на Западните Експерти, които през 1990 година предсказаха, че България след 2010 г. няма да съществува като държава, а само като географско понятие. И да са сбъркали с десетина години, това в исторически план не е толкова важно. Важното е, че не гонени, сами се разпиляваме по света и не сме способни да си организираме поминък на роднатa земя, която ей тъй - бадива, ще дарим на ламтящи за земи богати чужденци. Може би, отнемането на поминък е новото оръжие на глобализма за разпад на държави? |
| Какво ме "топли" на колко години ни е държавата?! За мен по-важно е какво ще стане с нея сега и в близкото бъдеще. |
| Четох ви, четох ви, и накрая просто не можах да се сдържа. Как един не се намери да посочи същината на проблема?! Чуйте: България никога не е била държава--държавност не означава "по пет на нож" и пиене на кумис и медовина по сокаците. Държавност означава обществен договор, чувство за съобщност, споделени отговорности--все неща, които ги няма и никога не ги е имало в България. Погледнете си зарешетените балкони като символ на горното. В този контекст, България е била винаги географска област и протекторат: минал един--завладял ни, минал друг--освободил ни, минал трети--построил ни железница, минал четвърти--пак ни завладял, и така до безкрайност. Вие на това държава ли му викате? Аз--не. Колегата Кьосев в рубриката "Наблюдател" зове за помощ--кого? Липсващият гражданин, разбира се. Помислете над това и стига с тези ханове и конски опашки: военно-племенният съюз (базиран на родовото сдружаване) никога не е бил синоним на държавата. |
| Търсенето на българска "държава" през ІІ в. е чиста проба митологизация. По този начин ще станем окончателно смешни в очите на световните историци. |
| Върху аксиоми не се спори. Повдигнатата теза е позната на всеки интелигентен българин и за нея има ПРЕДОСТАТЪЧНО доказателства. Най-интересна ми е позицията на президента - от една страна историк и знае достатъчно - от друга, комунист и русофил и му е неудобно да се изправи директно срещу славяноруските "исторически факти". И примлясква - абе трябва да се подложи на дискусия. На каква дискусия да се подлага нещо което се вижда от Луната, бе държавнико??? Обръщам се лично към теб, защото си историк - тезата е странична, НО ДАВА ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ПРЯК НАЧИН. Ето я! Всички племена, които са тръгвали, както знаеш на вълни през хиляда и нещо години от Средна Азия В НИКАКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ МОГАТ ДА НАПРАВЯТ ТОВА БЕЗ НАЛИЧИЕТО НА ВИД ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ, ЗАЩОТО ПРЕДИ ДА СЕ ФОРМИРА ДИСЦИПЛИНА ЗА ДЪЛЪГ ПОБЕДОНОСЕН ПОХОД СЕ ИЗИСКВАТ УСЛОВИЯ ЗА ТОВА НА МЯСТОТО ОТКЪДЕТО СА ТРЪГНАЛИ. И ТОВА СЕ ОТНАСЯ ЗА ВСИЧКИ ПЛЕМЕНА. По- необременените и честни историци знаят този факт. Не може тълпа да се събере на площада и да тръгне на десет хиляди километра преход, че и да побеждава и налага ред в завзетите земи. Е откъде опит? Всичко останало са политизирани глупости, за да ни изкарат едва ли не от лоното на руските царе. Историята е наука и като такава в нетоталитарни общества стига по най-прекия път до изворите си. Много ще ми бъде интересно да чуя доводите на руснаците и славяновилите. А във форума има и една каста, която въобще иска да ни отрече като нещо - става дума за прозападните и проамерикански бюдолизци, които като си отворят устата и виждаш и последната гънка на мозъка им. Щом САЩ нямат история и на нас не ни трябва... Да ама не! Българския народ има мисия - може да е беден и в беда, но ще я изпълни, защото такава е Божията повеля! |
| Както правилно отбелязаха колегите, повдигнатия въпрос не е научен, а в най-добрия случай литературно творчески. Докато топенето на България е една РЕАЛНОСТ и ако в близките месеци и 2-3 години не настъпи драматичен обрат, в положителна посока Родината е обречена. Държавата не ме вълнува – тя НЕ Е НАША, а тяхна или чужда. Има три надежди за спасението на БГ. 1)постепенно и засилващо се завръщане на емигрантите с децата си. 2)масово заселване в БГ на пенсионери от западна Европа, което ще създаде липсващата “средна класа” и поминък за населението, отнет от политическо-мутренската мафия. 3)ЕС възстановява законността в държавата и тя отново започне да служи на гражданите си, а не само да ги ограбва. |