Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| Нали знаете виетнамеца какво казал като погледнал какво има в хот-дога. Моля дайте ми друга част от кучето.  |
| Совите не са гладни, совите са станали късно, и сега мандаринката и кафето са им достатъчни. Ако удържиш до следобеда, може да минеш с нещо леко, а изпитанието е вечерта, уви... Яденето не е е субстанция за напълване на стомаха, яденето е част от пейзажа, част от чувствата, асоциация, абе, французите са го казали най-добре... какво имаме да прибавим....  |
Епикурейството не ми е чуждо, умея да се наслаждавам на всичко що е дар от природата, сетивата ми са приУчени да долавят тънкости и нюанси, ама к'во да правя като под ръка в ранния час имах само един павилион за кучета? Но пък горчицата си струваше - плаках дълго...  ))))))))))))) |
| Самолетната храна и изобщо храненето в самолета определено са измислени от някой човекомразец. Нито знаеш какво ядеш, количеството е за времето на пост-консуматорското общество и през цялото време се чудиш къде да сложиш всичките станиолчета и целофанчета, които идват с храната. Другият проблем е, че и съседите ти се справят трудно и настава едно побутване с лакти отляво/отдясно и живееш в един страх в скута ти да не падне някой намаслен нож. От целия процес излизаш обилно поръсен с трохи. Но понеже полетите са скучни, храненето се явява единственото разнообразие. Има малък бонус: някъде дават метални прибори и порцеланови съдинки и след като си изядеш кашавото броколи и царевицата можеш да си ги завиеш в торбичката за повръщане и да си ги отнесеш за спомен. |
| Каква тема се отвори, ядене по време на път. Спомням си едновременшните влакове. Още не отлепил влака от гарата и се вадеха едни кошници с пилета, сърми, доматче или лучец за салатка, според сезона, задължително нещо за пиене. Всичко това в омазнени вестници. И задължителния въпрос: Ама ти нищо ли не си носиш, на вземи си, нема да гладуваш я. И неудобството да съчиниш подходящо извинение, че не желаеш да учавстваш във влаковия пир без да обидиш доброжелателните си спътници. До ден днешен не ям на път. Няма да умра от глад за няколко часа. А и не усещам глад когато пътувам. В такава ситуация ми казват, че не съм в ред. И така да е, аз съм си такъв човек. Едно време, в детските ми години, като ме водеха на пикник все ми казваха "Ти не обичаш природата". Абе обичам я, ама не обичам да седя на земята чудейки се на къде да сгъна краката си докато се храня, вятъра да ми събаря чашата и разнася салфетките, буболечките да ми лазят върху храната, а измиването на ръцете да се състои в поливането им със студена вода от една бутилка. Когато се осмелявах да попитам, а не може ли да излезем в природата, да се разходим, наберем гъби, цветя или каквото там се бере, да поиграем на нещо а след това да се върнем и нахраним спокойно в къщи, отнасях наказанието. А иначе към храта имам съвсем сериозно отношение. Мисля даже че несериозното ми отношение към пикниците се дължи именно на сериозното ми отношение към храната. |
| Кръчма без изглед - няма значение към природа или към някой хубав градски пейзаж - изобщо не влизам в такава. Е, така си ходих в Париж гладна. Тръгна след хотелската закуска на разходка, и започвам да си търся място за обед, с подходящ изглед - към площад, или разположено на ъгъл, те впрочем, са и по-скъпички тия кръчмета. Търся го, търся го, търся го... щото там всеки изглед е уникален, а за историческите - да не говорим, и като се уморя много, сядам на малка кръгла масичка на тротоара да пийна едно кафе. Продължавам после търсенето на изгледа. Когато намеря мястото, вече е станало почти време за вечеря - към 6 ч. например. Така се реализирват и икономии, впрочем. И километри се навъртяват. Странно е, но най-накрая сядаш на Мястото с изтръпнали ходила. Търсил си място за обед ли? Нееее, съвсем не, за който го разбира...  Важи и за през зимата, тогава място до прозореца, за предпочитане добре остъклени заведения. Много е важно. |
| В Прага има едно кафе Милена точно срещу часовника с апостолите. Качваш се на втория етаж, настаняваш се удобно (тапицирани столове с облегалки), поръчваш си нещо (дават много хубав горещ шоколад), наблюдаваш как отдолу се сгъстяват хората с наближаването на кръглия час и точат вратове, а ти се гледаш очи в очи с апостолите и те изпълва едно чувство на комфорт и извисеност. Gran Turismo |
| Точно срещу часовника, където изскачат апостолите, имаше едно кафе на ъгъла с пряката - ул. Железна, мисля, аз не знам да е имало втори етаж, беше долу, винаги препълнено с туристи около часовника, стъклено безлично кафене, може сега да са взели и втория етаж. Аз си имам едно друго любимо кафене в Прага. На Сметаново набржежи, като слизаш по Карловия мост от Мала страна към Старе мйесто, и веднага даваш надясно, минаваш под едни колони, и там, веднага след колоните, навътре, на една дървена тераса, сядаш на малка масичка, гледаш към Карловия мост надясно, и направо към реката - има едни заграждения от прекръстосани дървени трупи там, и интересни въртопи. Встрани е някакси от туристическия поток. Гледаш как бавно се влачи Вълтава, гледаш как се плъзгат по нея гордите лебеди, дивите патици, отвреме навреме някое параходче минава, но не като шумните и многолюдни параходчета по Сена. Отсреща бухналите дървета на парка около Мелницата. Това е подаръка, който си правя след дълга раздяла с Прага, място за поклонение. А какво съм яла и пила там ли, ммм, не си спомням, кафе ще да е било, нищо интересно .... |
| Геновева , с удоволствие откривам , че и ти като мен обичаш Прага . За съжаление , последните 15 г. не съм стъпвал там, докато преди това ходехме всяка година по за 1 мес. на гости.Останах си със спомените и сега като ти прочетох последния постинг , ме лъхна на влага от Вълтава , минах по Карловия мост , под Прашна брана и спрях на Старе место... не, не спирам наистина се разнежих , пък каква бира , па кнедли , па парек с рохлик па...спомени , спомениии... Другата ми любов е Дрезден , но там няма такива кръчмички като в Прага.... красота и удоволствие... |
| Там, съвсем близко до кафенето на Геновева е паметникът на Бедржих Сметана, оттам и Сметаново набржежи - просто крайбрежна уличка на името на Сметана. Там е и музеят на чешката музика. А на отсрещният бряг, сред липите, е Лихтенщайнския дворец. Така че не може да корите Вевчето, че е само гурманка. Напротив. Не всекиму се удава да си пие кафето си в атмосфера, която е дишал и великия Сметана. |
Не те разбирам, комбат. Аз с нескрит интерес чета приключенията на Геновева, и се радвам искрено, когато и моите спомени съвпаднат с нейните описания. И както често се случва напоследък, оказва се, че едни и същи места в познаваемата вселена са усетили както нейните, така и моите стъпки. Достойно е за удивление, не намираш ли? |
| Доне, а отсреща, от другата страна, на Сметановото, пък е Дивадлото на Забрадли. И пантомима, и Хана Хегерова, незабравимо. А пък другото ми любимо кафене - също култов сецесион, Славия, на ъгъла срещу Дивадлото, пак срещу Вълтава, винаги е пълно с достолепни дами с капели. За пръв път ме покани там, като бях съвсем млада-зелена специализантка шефката на Института за чешки език. Бях смирено шашната. После вече си ходех сама. И отляво Дивадлото, и звъна на трамваите по крайбрежието. И понеже е цялото в стъкло, открай време, забележете..., ако седнеш на масичка в ъгъла, ще въртиш врат, да се чудиш коя гледка е по-мила на сърцето ти... И като си вземеш един-два от Обложените..., с един хубав Лежак... П.П. Остави Комбата на мира, не му обръщай внимание. Той  си знае защо. Не бих искала да го занимават с моята персона повече, отколкото той сам се занимава. Достатъчно му е и просто да му е. А ти не се разсейвай, на ред са пивниците (не в бг смисъл на думата) и всички онези малки квартални бирарийки, от които излизат послушни дечица, крепейки в ръчици двулитрови керамични кани, пълни с наливна бира... Редактирано от - Геновева на 29/3/2005 г/ 18:53:04 |
| Край! Чашата се препълни! Още съм на работа, но няма да тръгна към къщи, а към Чешкия клуб... Дотам ме докарахте, маскари с маскари...  Щото там има и натуралното - veprova a knedlik a zeli, малко е зеленцето побългарено, кисело е, а не е сладникавото с кима, но ще се изтрай некакси тоз дисонанс ... |